Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № ... от ....2012 година по НОХД №.../2012 година по описа на Районен съд - град В. Т: Подсъдимият Г. К. В. е признат за ВИНОВЕН в това, че на ...2011 година в град В. Т., кв. „Ч.”, от производствен цех на „. ООД - град В.Т., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и като е могъл да ръководи постъпките си, като извършител, след предварителен сговор с Й. А. Й. и О. Й. С., в немаловажен случай, Ч. разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и Ч. използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи хромникелови шини с тегло 70 кг., с дебелина на ламарината до 5 мм. и 100 метра многожилен меден проводник ШКГД по БДС със сечение 70 кв. мм., на обща стойност 2 561.75 лева от владението на „. ООД - град В.Т., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, чл. 36 НК, чл. 58а, ал. 4 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 57, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, на същия е наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което на основание чл. 52 НК да бъде изпълнено Ч. публичното му порицание, което да бъде обявено пред училищния колектив на СОУ „Вл. К.” град В. Т. Подсъдимият О. Й. С. е признат за ВИНОВЕН в това, че на ...2011 година в град В. Т., кв. „Ч.”, от производствен цех на „. ООД - град В. Т., при условията на повторност, като извършител, след предварителен сговор с Й. А. Й. и Г. К. В., в немаловажен случай, Ч. разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и Ч. използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи - хромникелови шини с тегло 70 кг., с дебелина на ламарината до 5 мм. и 100 метра многожилен меден проводник ШКГД по БДС със сечение 70 кв. мм., на обща стойност 2 561.75 лева от владението на „. ООД - град В.Т., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, чл. 36, чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, и чл. 54 НК на същия е наложено наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение, определеното наказание по влязла в сила присъда по НОХД № .../08г. по описа на Районен съд – град В. Т. в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което О. Й. С. следва да изтърпи отделно от определеното за изтърпяване наказание по настоящето дело, в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип. Подсъдимият Й. А. Й. е признат за ВИНОВЕН в това, че на ...2011 година, в град В.Т., кв. „Ч.”, от производствен цех на „. ООД – град В. Т., при условията на опасен рецидив, като извършител, след предварителен сговор с О. Й. С. и Г. К. В., в немаловажен случай, Ч. разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и Ч. използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи - хромникелови шини с тегло 70 кг., с дебелина на ламарината до 5 мм. и 100 метра многожилен меден проводник ШКГД по БДС със сечение 70 кв. мм., на обща стойност 2 561.75 лева от владението на „. ООД – град В.Т., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2, и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, чл. 36 чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 54 НК на същия е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип. С присъдата на Районен съд – град В.Т. Г. К. В., Й. А. Й. и О. Й. С. са осъдени да заплатят солидарно на „. ООД – град В.Т. сумата в размер на 2 561.75 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от ...2012г. до окончателното и изплащане. Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимите Г. К. В., Й. А. Й. и О. Й. С., съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Е.Б. – ВТАК, действаща в качеството си на служебен защитник на подсъдимия О. Й. С.. Развива съображения, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна. Посочва, че С. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, както и че по делото не са събрани доказателства, от които да бъде направен несъмнен извод, че същият е извършил престъплението. Твърди, че на досъдебното производство въпреки наличието на противоречиви интереси с останалите обвиняеми, му е назначен защитник едва при предявяване на материалите по делото и не е разпитан в присъствието на защитник. Посочва, че определеното от Районния съд наказание е явно несправедливо, тъй като не са взети предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства. Моли присъдата на Районен съд – В. Т. да бъде отменена и делото да бъде върнато на Районна прокуратура – град В. Т. за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство съществени процесуални нарушения. Алтернативно моли определеното от първоинстанционния съд наказание да бъде намалено. В съдебно заседание, проведено на ...2012г., пред въззивната инстанция въззиваемият Й. А. Й. заявява, че се присъединява към подадената от С. въззивна жалба. Въззиваемият Г. К. В. заявява, че не желае да се присъединени към подадената от С. въззивна жалба и заявява, че е доволен от постановената първоинстанционна присъда. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Великотърновска окръжна прокуратура счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, а наказанията на С. и Й. за съобразени с обществената опасност на деянието и на дейците. Посочва, че определените наказания, предвид проведеното съкратено съдебно следствие и съобразно разпоредбата на чл. 58а НК са напълно справедливи и намаляването им не би изпълнило поправителна роля по отношение на дейците. Защитникът на подсъдимия С. поддържа депозираната жалба в частта й против размера на наложеното наказание. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият страда от психично заболяване и предвид здравословното му състояние не би могъл да изтърпи определеното наказание при „строг” режим. Твърди, че има три деца, за които трябва да се грижи. Моли наложеното наказание да бъде намалено и да бъде приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 4 НК, по отношение на наказанието, за което първоинстанционният съд е постановил отделно изтърпяване. Защитникът на подсъдимия Й. излага съображения, че в първоинстанционния съд делото е изяснено от фактическа страна, а правните изводи на съда са правилни. Посочва, че са налице условията на чл. 55 НК, поради което моли наложеното на подзащитния му наказание да бъде намалено. Подсъдимият О. С. в хода на съдебните прения завява, че съжалява за извършеното. Моли да бъде в психическа болница, тъй като е зависим от лекарства. Подсъдимият Й. Й. в хода на съдебните прения завява, че съжалява за извършеното и повече няма да се повтори. В предоставената му последна дума О. Й. С. съжалява за извършеното. В предоставената му последна дума Й. А. Й. моли да бъде намалено наложеното му наказание. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: Въззивните жалби на подсъдимите са неоснователни. При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Производството пред първата инстанция е протекло и обжалваната присъда е постановена по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК. Съдът намира, че направеното от подсъдимите при условията на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. От тези доказателства и доказателствени средства първоинстанционният съд правилно е приел и установил следната фактическа обстановка: Подсъдимият Г. К. В. е роден на 06.08.1995г. в град С., с настоящ адрес в град В.Т., ул. „И. П.” № 35, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в СОУ „Вл. К.”, неосъждан, ЕГН *. Подсъдимият О. Й. С. е роден на ...1973г. в град В. Т., живущ в град В. Т., ул. „Б. Б.” № 15, вх. Б, . 2, ап. 5, българин, български гражданин, с начално образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН *. Подсъдимият Й. А. Й. е роден на ...1979г. в град В.Т., с постоянен адрес в град В.Т., ул. „С.” № 87, българин, българско гражданство, неженен, първи клас, осъждан, ЕГН *. Подсъдимите Г. К. В., О. Й. С. и Й. А. Й. се познават. На ...2011 година тримата решили да си набавят парични средства, като извършат кражба на многожилен меден проводник и други метални вещи от производствен цех на „. ООД – град В. Т., намиращ се в квартал „Ч.”. Късно вечерта тримата подсъдими взели със себе си ножовка, клещи керпедени и тръбен ключ и отишли до двора на цеха. Смачквайки оградната мрежа в един от участъците й, проникнали на територията на предприятието. След това подсъдимите, Ч. използването на клещите, свалили едно от стъклата на прозорците на цеха, като премахнали пироните, с които било закрепено и проникнали в помещенията. От там, Ч. срязване и отделяне от машините, взели 100 метра многожилен меден проводник ШКГД по БДС със сечение 70 кв. мм. и 70 кг. хром-никелови шини. Вещите тримата подсъдими прехвърлили през прозореца, след което ги отнесли със себе си. Впоследствие, продали проводника и шините на свидетеля А.Р.И. Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, стойността на хром-никеловите шини с тегло 70 кг. е 500.50 лева, а стойността на откраднатия 100 м. многожилен меден проводник е 2 061.25 лева. Общата стойност на вещите, предмет на престъплението възлиза на 2 561.75 лева. При така установената фактическа обстановка следва да бъде направен единствения възможен извод от правна страна, а именно, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК – за В.; чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК - за С. и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК – за Й.. От обективна страна на ...2011 година в град В.Т., квартал „Ч.”, от производствен цех на „. ООД – град В.Т., В., като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното, С. и Й., като извършители, след предварителен сговор помежду си, в немаловажен случай, Ч. разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и Ч. използване на техническо средство, отнели чужди движими вещи - хром-никелови шини с тегло 70 кг., с дебелина на ламарината до 5 мм и 100 метра многожилен меден проводник ШКГД по БДС със сечение 70 кв. мм., на обща стойност 2 561.75 лева от владението на „. ООД - град В.Т., без съгласието на собственика им и с намерение противозаконно да ги присвоят. От субективна страна престъплението е извършено от Г. К. В., О. Й. С. и Й. А. Й. при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, а именно, че отнемат чужди движими вещи от владението и без съгласието на собственика им, предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването на тези последици, именно противозаконното присвояване на вещите е била непосредствената цел на подсъдимите, като Г. В. е разбирал свойството и значението на извършеното. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатите срещу Г. К. В., О. Й. С. и Й. А. Й. обвинения, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на деянието. Въз основа на възприетата фактология и след логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, в съответствие с повдигнатото обвинение, степента на обществена опасност на деянието и личността на извършителите, и с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, Районен съд – град В.Т. е индивидуализирал наказателната отговорност на Г. К. В., О. Й. С. и Й. А. Й.. Обществената опасност на извършеното от подсъдимите В., С. и Й. деяние е сравнително висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, свързани с нормалното упражняване правото на собственост. Обществената опасност на В. следва да се преценява с оглед младата му възраст, чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни. Обществената опасност С. и Й. следва да се преценява с оглед предишните им осъждания, като първият от тях е извършил деянието в изпитателен срок и при условията на повторност, а вторият в условията на опасен рецидив, както и с недобрите характеристични данни на двамата. Подсъдимите дават обяснения, съдействат за разкриване на обективната истина, както и проявяват критично отношение към извършеното деяние. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава ХХVІІ от Наказателно процесуалния кодекс. Съдът е обсъдил обществената опасност както на деянието, така и на подсъдимите, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Минимално предвиденото в НК наказание за извършеното от подсъдимия С. престъпление е една година лишаване от свобода, а за подсъдимия Й. – три години лишаване от свобода. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно липсата на основания за прилагането на чл. 58а, ал. 4 НК, вр. чл. 55 НК, поради което правилно на подсъдимия С. е определено наказание осем месеца лишаване от свобода, а на подсъдимия Й. – две години лишаване от свобода /след като минимално предвиденото в НК наказание за престъплението е намалено с 1/3/. Районният съд е приел, че са налице както смекчаващи, така и отегчаващи вината обстоятелства, с превес на първите. За да е приложима разпоредбата на чл. 55 НК обаче е необходимо да са налице изключителни /такива, които са оказали много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за деянието/ или многобройни /повече от обичайния брой и също оказват много силно влияние при вземане на решението за извършване на деянието/ смекчаващи вината обстоятелства. Именно по тази причина Районен съд – град В.Т. правилно и законосъобразно е определил наказанието на подсъдимите С. и Й. на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, поради липса нито на изключителни, нито на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Поради превеса на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства е определил минимално предвидените в НК наказания за извършеното престъпление, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК е намалил същите с 1/3. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените обстоятелства. Наложените на С. и Й. наказания са съответни по вид с оглед предвидените такива за извършените престъпления. Размерът на същите е под минималния такъв, предвиден в санкцията на чл. 195, ал. 1 НК, респективно – в чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 НК, като са определени съобразно чл. 58а, ал. 1 НК. Въззивният съд счита, че липсват основания за намаляването на така определените наказания. Наведените от подсъдимите С. и Й. оплаквания се явяват неоснователни. Правилно и законосъобразно Районен съд - град В.Т. е уважил предявения от „. ООД граждански иск, доколкото дружеството е претърпяло имуществени вреди в размер на 2 561.75 лева, които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. Неоснователно се явява възражението на защитника на подсъдимия С. в подадената въззивна жалба за липса на доказателства, относно участието на последния в извършеното престъпление. Независимо, че в съдебно заседание пред въззивния съд, защитника на подсъдимия заяви, че не поддържа жалбата в тази част, настоящият състава приема, че следва да се произнесе и в тази част на жалбата, доколкото липсва оттегляне на същата. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК. В тази връзка следва да се има предвид т. 8 от ТР № 1 от 06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС, съгласно която при проверка на първоинстанционната присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 НПК. Доколкото са изпълнени всички изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие и направеното от С. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от събаните на досъдебното производство доказателства, настоящият съдебен състав приема, че въз основа на така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до единствено възможните изводи от правна страна. Неоснователно е и възражението на защитника на С., че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Действително при привличането на С. в качеството му на обвиняем и при разпита му в това качество, същият е бил без защитник, но видно от протокола за разпита му същият изрично е заявил, че не желае такъв. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 94, ал. 2 НПК участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. На следващо място липсват основания за прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 4 НК по отношение на С.. За да са налице основанията за определяне на общо наказание по смисъла на чл. 23, ал 1 НК е необходимо престъпленията да са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Видно от справката за съдимост на С. присъдата по НОХД № .../2008г. на ВТРС е влязла в сила на ...2008г., поради което разпоредбите на чл. 23-25 НК са неприложими. Възражението на защитника на С. по отношение на режима за изтърпяване на наложеното наказание също е неоснователно. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е определил както мястото за изтърпяване на определените наказания, така и първоначалния им режим, съобразно изискванията на чл. 60 и чл. 61 ЗИНЗС. По тези съображения атакуваната присъда се явява постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, обоснована е, като наложените наказания се явяват справедливи. Подадените жалби следва да бъдат оставени без уважение, а постановената от Районен съд – град В.Т. присъда следва да бъде потвърдена. Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № ...от ...2012 година на Районен съд - град В. Т. по НОХД № .../2012 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |