РЕШЕНИЕ
№ 7165
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110142425 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на непълнолетната С. Л. П., ЕГН ********** и
непълнолетния Л. Л. П., ЕГН: **********, действащи лично и със съгласието на своята
майка К. М. П. – Б., ЕГН **********, както и на малолетния Т. – М. Л. П., ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител К. М. П. – Б., ЕГН ********** срещу
Л. Т. П., ЕГН **********. Предявени са активно субективно съединени искове с правно
основание иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, както и искане по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищци, че брачната връзка между
родителите на ищците е била прекратена, с решение № III 89-293 от 18.11.2014 г.
постановено по гр.д. № 1720/2014г. на СРС, 89-ти състав, с което родителските права по
отношение на трите деца са били предоставени на майката, местоживеенето им е било
определено при нея, а на бащата е бил определен режим на лични отношения с децата. С
решението бащата е бил задължен да заплаща издръжка в размер на 120 лева за всяко едно
от трите деца. Сочи се, че през годините ответникът е заплащал определената с решението
издръжка със закъснение. Сочи се, че ответника през 2022г. е заплатил издръжката и
занапред, тъй като е трябвало да се заплати обучението на дъщеря им в частна гимназия.
Сочи се, че в резултат на усилията на майката на ищците срещите между последните и
бащата се подновяват през 2023 година. Сочи се, че отношенията между родителите до
началото на 2024г. са били добри, което е и предпоставка децата свободно да избират при
кого да остават, като децата С. и Тома - Микаел предимно са живеели в дома на майка, а Л.
1
е прекарва повече време в дома на баща си, но там бил сам, тъй като баща му и новата му
съпруга непрекъснато пътували. Твърди се, че и трите деца се отглеждат от майката, като
двете момчета често посещават баща си. Иска се съдът да постанови решение, с което да
осъди ответникът да заплаща месечна издръжка за всеки от ищците чрез тяхната майка и
законен представител в размер на по 500,00 лева месечно за всеки от тях, считано от датата
на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 19.03.2024г. ищците Л. Л. П.,
ЕГН: ********** и Т. – М. Л. П., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител К. М. П. – Б. ЕГН ********** чрез процесуалния им представител адв. Д. са
направили искане за изменение на исковата претенция по отношение на периода, като се
сочи, че претенцията за заплащане на издръжка в размер от 500,00 лева е считано от датата
на подаване на исковата молба до датата на сключване на споразумението – 12.03.2025г.
Искането им е допуснато от съда с протоколно определение от същата дата.
Ответникът, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че детето Л. Л. П., изцяло преди четири
години се е преместил да живее при него, а детето Т. – М. Л. П. през повече от половината
време прекарва при ответника. Сочи, че заплаща тренировките по футбол на всяко едно от
децата в размер на по 80,00 лева, уроците по математика по 50,00 лева седмично за всяко
дете, уроците по плуване в размер на по 100,00 лева за всяко дете, както и фитнес за Л. по
60,00 лева месечно. Сочи че детето Сезари живее при приятеля си. Сочи, че за децата Л. и Т.
– М. имат карти, детски Revolut по които ответника им превежда пари.Сочи се че ответника
е завел дело – гр.д. № 34166/2024г. по описа на СРС, 149-ти с-в с правно основание чл.
59,ал. 9 от СК за изменение на мерките относно упражняване на родителските права и
режима на лични контакти на децата с неотглеждащия родител и присъждане на издръжка в
размер на 350,00 лева. Твърди, че не може да заплаща издръжка по висока от предвидения
минимум.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищците са деца на ответника, видно от представените три броя удостоверения за раждане
(л. 19, 20, 21 от делото). Майката на ищците в периода месец 01.11.2022 г. – 30.11.2024г. е
реализирала средно месечно брутно възнаграждение в размер 933,00 лв. (видно от справката
от НАП на л. 68 - 71 от делото). По отношение на ответника се установи, че същият е
съдружник в няколко дружествата - „ВИВА ПРОПЪРТИ“, „ПС БЪЛГАРИЯ“, както и че
едноличен собственик на дружеството „ПС България Спа“ ЕООД,ПС ЕС Бълария – ЛУКС
ЕООД, в които същият се самоосигурява, както и периода от 01.11.2023 г. – 30.11.2024г. е
реализирала средно месечно брутно възнаграждение в размер 983,00 лв. От представената
по делото годишна данъчна декларация се установява, че ответника е декларирал облагаем
доход от трудови правоотношение в размер на 9781,20 лева. От справката от НОИ се
установява, че по отношение на ответника и майката на ищците няма данни за получавани
2
пенсии (л. 109 от делото).
Видно от приложената по делото справка от КАТ се установява, че ответника притежава
три моторни превозни средства, както следва: лек автомобил „Ауди А6“, лимузина от
07.02.2020г.; лек автомобил „ЛЕНН РОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР“ спорт, от 24.10.2016г., което е
със служебно прекратена регистрация; лек автомобил „АУДИ КУ“, от 20.12.2024г., а по
отношение на лек автомобил „Ауди А6“, авант, ответника е ползвател от 20.12.2024г.
По делото е представено и сключеното от родителите на ищците споразумение от
12.03.2025г., което е представено и одобрено от съда по гр. д. 34166/2024г. по описа на СРС,
ГО, 149-ти състав, с което родителите са се споразумели да упражняват съвместно
родителските права по отношение на децата Л. Л. П., ЕГН: ********** и Т. – М. Л. П., ЕГН
**********, като всеки от родителите се е задължил, че ще осигурява издръжката на децата
докато са при него.
По делото е представено удостоверение видно от което майката на ищците е заплатила
абонамент за 12 месеца, с плащане на месец в платформата уча с данни за плащание за
периода от 07.01.24г. до 16.10.24г., т.е за 10 месеца с такса от 24.95 лв. на месец./л. 120 от
делото/.
По делото са представени и приети социални доклади на ДСП – Оборище от 22.11.2024г.
и ДСП Лозенец от 20.11.2024г. От социалните доклади се установява, че родителите на
ищците са разделени от 2014 година, като по силата на влязлото в сила решение на съда на
майката са предоставени родителските права, а ответника е задължен да заплаща издръжка
на всяко една от децата в размер на по 120,00 лева. И в двата социални доклади е посочено,
че след развода са децата С. /вече пълнолетна/ и детето Тома – Микаел е живял предимно
при майка си, а детето Л. предимно е живяло при бащата. В социалния доклад на ДСП –
Оборище е посочено, че при проведено събеседване с децата Тамо Микаел е заявил желание
да живее с майка си докато Л. е изявил желание да живее с баща си. Посочено е и че майката
от втория си брак има дете Ясмин, родено на 14.05.2020 г. за което полага грижи.
По делото са разпитани свидетелките С. М.П., баба а ищците, и свидетелката К. К. Б. – П.,
съпруга на ответника.
От показанията на свидетелката С.П. се установява, че след раздялата майката е тази
която е полагала и полага грижи за децата, като режима на виждане между бащата и децата
се е спазвал от страните. Свидетелката сочи, че майката се грижи за най- малкото и дете и не
ходи на работа, както и че полага грижи за ищците и че те живеят при нея, а настоящия
съпруг на майката си е наел стая в същия вход. Свидетелката сочи, че е имало по дълъг
период в които детето Л. е живяло при баща си, но от лятото децата живеят при майката.
Свидетелката Б. – П. сочи, че децата Л. и Т. – М. идват в жилището им в кв. Манастирски
ливади внезапно и оставят да спят, че нямат конкретен режим които да се изпълнява и че
това е фактическото положение от септември 2023г. сочи, че се е случвало децата да остават
бабата по бащина линия в кв. Манастирски ливади, а тя и ответника да са в жилището на
свидетелката в кв. Горна баня когато са идвали инцидентно, както и че когато пътуват децата
са с бабата в жилището им в кв. Манастирски ливади. Сочи, че последните месеци майката
3
контролира децата да са повечето време при нея. Съдът кредитира показанията на
свидетелките в обсъдените от съда части, като последователни логични и безпротиворечиви.
В останалата част съдът не кредитира показанията на свидетелките, тъй като същите са
неясни и противоречиви както сами по себе си, така и със събрания по делото
доказателствен материал.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, защото са негодни да установят процесните
факти / приемо–предавателен протокол, стокова разписка, фактура, от 13.09.2024г.;
извлечение от сметка Revolut; извадка от превод към МЦ по детски болести, фактури от
Йетел България, фискални бонове, от които не се установява нито кой е извършил
съответните плащания, нито кой е потребител на закупените стоки/.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищците (съответно на
четиринадесет и на девет години) имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки,
обучение, както и за почивка и развлечение. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от
издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето
на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други
такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се
обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е
необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Издръжка се дължи от
двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето.
Съгласно с решение № III 89-293 от 18.11.2014 г. постановено по гр.д. № 1720/2014г. на
СРС, 89-ти състав, бащата е бил задължен да заплаща издръжка в размер на 130 лева за
всяко едно от двете деца. От определяне размера на издръжката на ищците е изминал период
от повече от десет години, като към датата на устните състезания децата са съответно на 18
години, на 15 години и на 12 години. Съдът намира, че израстването на децата в периода от
определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката им. По делото не е спорно, а и се установява от
разпита на свидетелката Панайотова, че децата живеят при майката, която полага грижи за
тях. Действително имало е периоди в които детето Л. за продължително време е бил при
ответника които се е грижел на него.
4
Нуждите на ищците, обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни
нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на
майката, в което те се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата" или 269,25 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото не се установи ответника да реализира осигурителен доход и неговия
размер.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищците от издръжка с оглед
възрастта им, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, установеният по
делото размер на доходите на ответника, обстоятелството, че не се установи по делото
същият да има други деца за които да се грижи и съобразявайки обстоятелството, че основни
грижи за децата полага тяхната майка, която също получава брутно трудово възнаграждение
към минимума на определения за страната минимален размер и се грижи за четвъртото си
невръстно детето, намира, че искът се явява основателен в пълния претендиран размер от
500,00 лв. месечно по отношение на детето С. Л. П., ЕГН **********. Съдът намира иска за
частично основателен до размера от 290,00 лева за детето Л. Л. П., ЕГН: **********, както и
за сумата от 400,00 лева за детето Т. – М. Л. П., ЕГН ********** до който размер същите
следва да бъдат уважени, а в останалата част – до пълния им предявен размер от по 500,00
лв. месечно следва да бъдат отхвърлени.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2024 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване по отношение на
ищцата С. Л. П., ЕГН ********** . По отношение на ищците Л. Л. П., ЕГН: ********** и Т.
– М. Л. П., ЕГН ********** издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба –
11.07.2024 г., до 12.03.2025г./предвид допуснатото изменение на исковата претенция и
постигнатото между ответника и майката на ищците споразумение.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от
исковете. По делото се установява, че същите са реално направени и същите възлизат в
размер на 1200 лв. /видно от представения на л. 39 от делото пълномощно и представената
5
по делото на л. 192 от делото фактура/. Ищцовата страна не е посочила каква част от
заплатения хонорар е поета от всеки от ищците поради което съдът приема, че хонорара
следва да бъде заплатен поравно, т.е по 400,00 лева всеки. Поради което ответника следва да
бъде осъден да заплати разноски, както следва: в полза на ищцата С. Л. П., ЕГН **********
в размер на 400,00лв., в полза на ищеца Л. Л. П., ЕГН: **********, действащи лично и със
съгласието на своята майка К. М. П. – Б., ЕГН ********** в размер на 178,95 лева; в полза
на ищеца Т. – М.Л. П., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител К. М. П. – Б., ЕГН ********** в размер на 294,74 лева с оглед уважената част
от исковете.
Ответника също има право на разноски с оглед отхвърлителната част от исковете в размер
на 489,47 лева.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото за отхвърлената част от обективно кумулативно съединените искове следва
да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от същите в
размер на 578,80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Л. Т. П., ЕГН **********, определена по силата на решение № III 89-293 от
18.11.2014 г. постановено по гр.д. № 1720/2014г. на СРС, 89-ти състав, влязло в сила на
18.11.2014., в полза на С. Л. П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка и законен представител К. М. П. – Б. ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Л. Т. П., ЕГН **********, да
заплаща на С. Л. П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител К. М. П. – Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 500,00
лв., считано от 11.07.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, до 25.07.2024г. /датата
на навършване на пълнолетие на ищцата/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Л. Т. П., ЕГН **********, определена по силата на решение № III 89-293 от
18.11.2014 г. постановено по гр.д. № 1720/2014г. на СРС, 89-ти състав, влязло в сила на
18.11.2014., в полза на Л. Л. П., ЕГН: **********, действащи лично и със съгласието на
своята майка К. М. П. – Б., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Л. Т. П., ЕГН **********, да
заплаща на Л. Л. П., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител К. М. П. – Б.ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 290,00
лв., считано от 11.07.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, до 12.03.2025 година,
6
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
290,00 лв. до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно, като неоснователен.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Л. Т. П., ЕГН **********, определена по силата на решение № III 89-293 от
18.11.2014 г. постановено по гр.д. № 1720/2014г. на СРС, 89-ти състав, влязло в сила на
18.11.2014., в полза на Т.– М. Л. П., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и
законен представител К. М. П. – Б., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Л. Т. П., ЕГН **********, да
заплаща на Т. – М. Л. П., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител К. М. П. – Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400,00 лв.,
считано от 11.07.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, до 12.03.2025 година, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
400,00 лв. до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. Т. П., ЕГН **********, да заплати на С. Л.
П., ЕГН **********, Л. Т. П., ЕГН **********, и Т. – М. Л. П., ЕГН **********, действащи
първите двама от тях лично и със съгласието, а третия чрез своята майка и законен
представител К. М. П. – Буаказ, ЕГН **********, разноски в размер на 873,69лв.,
представляващи възнаграждение за един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Л. П., ЕГН **********, Л. Т. П., ЕГН
**********, и Т. – М. Л. П., ЕГН **********, действащи първите двама от тях лично и със
съгласието, а третия чрез своята майка и законен представител К. М. П. – Б., ЕГН
********** да заплатят на Л. Т. П., ЕГН **********, разноски в размер на 489,47лв.,
представляващи възнаграждение за един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Л. Т. П., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 578,80лв., представляващи държавна такса
върху увеличението на издръжките.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок, считано от уведомяването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7