Определение по дело №316/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1757
Дата: 7 май 2024 г. (в сила от 7 май 2024 г.)
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20243100100316
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1757
гр. Варна, 07.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20243100100316 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба В. М. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. ******, чрез адвокат З. Ж. от
АК- Варна, съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: гр.
Варна, бул. ******, адвокатска кантора, адвокат З. Ж. ПРОТИВ З. Р. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. "Горски пътник" № 12, ет. 1,
ап. 2 правно основание: чл. 155, ал.2 ЗЗД и цена на иска: 145 447,28 лева.
В исковата си молба ищеца тврлъди, че с ответницата З. Р. Г. и Галина
Руменова Николова са били съсобственици на недвижим имот,
представляващи: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1502.8.6.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Отец Паисий" № 22, ет.1, представляващ
Кафе-бар с площ от 242.20 кв.м., с открита тераса с площ 38.50 кв.м. и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1502.8.1.41 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, находящ се в гр.
Варна, ул. „Отец Паисий" № 22, ет. 1, за търговска дейност с площ от 45.71
кв.м. с прилежащите им идеални части от общите части и от правото на
строеж в поземления имот.
С Нотариален акт № 76 том 66 дело 13978/2016г. вх. рег. 24996 на СВ
ищеца е продал притежаваните от него идеални части в описаните по-горе
самостоятелни имоти, със съгласието на съсобствениците си - ответницата и
Галина Николова, за общата сума от 370 000 /триста и седемдесет хиляди/
лева, която е била платена от купувачите по начина, описан в нотариалния
акт.
1
Част от покупната цена в размер на 175 447.28 лв. /сто седемдесет и пет
хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ е
платена от купувачите директно по банкова сметка в Обединена Българска
банка за погасяване на вземанията на банката по договор за кредит
МС07299800012 от 28.09.2007 год., отпуснат на ответницата З. Г., обезпечен с
договорна ипотека върху продаваните идеални части от имота.
Плащането е извършено, за да може да се изпълни изискването за
прехвърляне на имота на купувачите без никакви вещни тежести.
Между страноите по делото е било договорено ответницата да му върне
парите в срок от два месеца.
Сумата от 175 447.28 лв. така и не му е била върната.
След изтичане на двумесечния срок ищеца е поканил ответницата
писмено да му върне парите, но плащане не е било извършено нито на цялата,
нито на част от сумата.
На 29.09.2020 год. В. Д. е предявил частичен иск срещу З. Г. за
заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща част от полагащата му се
продажна цена в размер на 175 447.28 лв., за продадените от него идеални
части от съсобствените им недвижими имоти.
Решение № 84 от 15.06.2022 г., постановено по в.г.д. № 20223000500064
по описа за 2022 г. на Апелативен съд-Варна, влязло в законна сила на
02.05.2023 г., съгласно Определение № 932/02.05.2023 г. по гр.д. 4245/2022 г.
на ВКС, III ГО и на основание чл.296 от ГПК, с което съда не е допуснал
касационно обжалване на решението е уважен иска.
Ищеца твръди, че има качеството кредитор по отношение на
ответницата за сумата размер на 145 447,28 лв., с която ищеца в качеството на
ипотекарен гарант по договор за ипотека - акт N030, том XXIV дело 24368,
вх. рег.31396/22.10.2007 г. на СлВп -Варна, е погасил задължението на З. Р. Г.
по договор за кредит МС07299800012 от 28.09.2007 год. с ОББ АД.
Претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С исковата молба ищеца е завил следния петитум, с който моли съда да
постанови решение, с което:
ОСЪДИ ответницата З. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
2
Варна, ул. "Горски пьтник" № 12, ет. 1, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В. М.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. ******, сумата в
размер на 145 447,28 лв. (сто четиридесет и пет хил. четиристотин
четиридесет и седем лв. и 28 ст.), с която В. М. Д., в качеството на ипотекарен
гарант по договор за ипотека - акт N030, том XXIV дело 24368, вх.
рег.31396/22.10.2007 г. на СлВп -Варна, е погасил задължението на З. Р. Г. по
договор за кредит МС07299800012 от 28.09.2007 год. с ОББ АД, на осн. чл.
155, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане и представляваща
останалата като дължима до 175 447.28 лв, -разлика между присъдената с
частичния иск в размер на 30 000 лв. и първоначално дължимата;
Претендира направените съдебно-деловодни разноски, включително и
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил от отговор от ответника, по
делото, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва въведените от ищеца фактически твръдения.
Оспорвам, че процесната останалата сума в размер на 145 447,28 лв. се
дължи Твърди, иска е неоснователен поради погасяване на задължението по
давност.
Според ответника и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС
по тълк. д. N5 3/2016 г., ОСГТК, „Решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.“
Според ответника ищеца има качеството кредитор за сума в размер на
145 447,28 лв., в качеството си на ипотекарен гарант по договор за ипотека -
акт № 30, том XXIV дело 24368, вх. рег.31396/22.10.2007 г. на СлВп -Варна.
Ищеца е погасил задължението на ответницата по договор за кредит
М007299800012 от 28.09.2007 год.с ОББ АД, на осн. чл. 155, ал.2 ЗЗД.
Не е оспорва и факта, че между страните е налице влязло в сила
Решение № 84 от 15.06.2022 год., постановено по в.г.д. № 20223000500064 по
описа за 2022 г. на Апелативен съд-Варна, влязло в законна сила на
02.05.2023 год., след като с Определение № 932/02.05.2023 г. по гр.д.
3
4245/2022 г. на ВКС, III ГО, не е допуснало същото.
Според ответника Решението на съда по частичния иск влязло в законна
сила на 02.05.2023г., но същото се отнася само за вземането, което е
предявено частично т.е. за сумата от 30 000 лв., представляваща част от
полагащата се на ищеца продажна цена в размер на 175 447.28 лв.
Частичният иск е заведен на 29.09.2020г., като за сумата от 30 000 лв.
давността е прекъсната с предявяването на иска.
По отношение на останалата част от 145 447.28 лв.. предмет на
настоящият иск, давността НЕ Е прекъсната. Същата е започнала да тече от
датата на поканата, която е била на дата 06.12.2016 год. и е изтекла на дата
20.01.2021г.. като се вземе в предвид и сроковете в Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. Т.е. спрямо тази сума е
настъпила пет годишна погасителна давност почл. 110 от ЗЗД, която към
датата на предяваване на настоящата искова претенция е изтекла.
Моли съда да постановите решение, с което да отхвърлите изцяло иска
като неоснователен и недоказан.
Претендира развноските по делото и тези за адвокатско
възнаграждение.
В отговора не са направени доказателствени искания.
Съдът като съобрази становището на страните намира, че следва да
приеме проекто доклад по делото, в следния смисъл.
Предявения иск е допустим.
Правна квалификация на иска.
Предявения иск е с правно основание чл.155 ал.2 от ЗЗД.
Според закона, че ако длъжникът е прехвърлил заложената или
ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи
принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор
срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него
са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или
ипотекирани за същото задължение. По силата на чл.155 ал.2 от ЗЗД, същите
права има и собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо
задължение.
В случая, ищецът се легитимира като ипотекарен гарант и към датата на
4
плащането на обезпеченото с ипотеката върху имота му задължение на
ответницата по договора за кредит, той е бил собственик на идеалните части
от ипотекирания имот.
Съдът следва да възложи в тежест на ищеца, чрез всички допустими от
закона доказателствени средства да докаже, съобразно принципа за
разпределение на доказателственната тежест в гражданския процес,
установен в чл.154, ал.1 от ГПК, че са налице елементите та чл.155 ал.2 от
ЗЗД.
Съдът възлага в тежест на ответниците да докажат направените от тях
възражения с отговора на исковата молба.
Съдът намира, че направените доказателствени искания за приемане на
представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъде
уважени, като съдът следва да допусне като писмени доказателства
приложени с исковата молба и допълнителната такава.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими,
относими и следва да бъдат допуснати като такива, като по приемането им
съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
Ищеца е поискал от съдът да изиска и приложи по настоящото дело гр.
дело № 2763/2020 год. на ВОС.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да
изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи
препис от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявен иск с правно основание чл.155 ал.2 от ЗЗД.
Предявения иск е иск за платеното от ипотекарния длъжник на чуждия
дълг и правото му да се суброгира при извършено от него плащане против
5
длъжника, чието задължение е платено.
Предвид изразеното от страните становище, съдът приема, че са налице
факти които се признават съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 т.3 ГПК, а
именно: Влязло в сишла Решение № 84 от 15.06.2022 год., постановено по
в.г.д. № 20223000500064 по описа за 2022 г. на Апелативен съд-Варна, влязло
в законна сила на 02.05.2023 год., с който е уважен частичен иска от
предявения иск в пълен размер.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, на ищеца, че е в негова тежест
да докаже, фактите и обстоятелствата посочени в мотивите.
ДОПУСКА на осн. чл. 146, ал.4 ГПК, като писмени доказателства
представени с исковата молба и отговорите, като по приемането им съдът ще
се произнесе в открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ответника, че следва да докаже със всички допустими
доказателствени средства въведените от него твърдения.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ гр. дело № 2763/2020 год. по описа на
ВОС.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.06.2024 год. от 14.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните, с препис от настоящото определение, което съдържа
проекто доклада, като на ищеца се връчи и преписи от писмения отговор на
ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал.3 ГПК, че
съществуват възможности за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор
- медиация или друг способ за доброволно уреждане.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
6
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата,
в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси. За участие в
медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на email:
*********@***.**. За предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7