Присъда по дело №1373/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 117
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20214520201373
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 117
гр. Русе, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Наказателно дело частен
характер № 20214520201373 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Т. АТ. Т. от с настоящ адрес с. Ч. ул. „С.К." № 166, роден на
20.12.1972 год. в гр. Русе, български гражданин, неосъждан, ЕГН-**********, за
ВИНОВЕН в това, че на 13.01.2021 г., около 16.30 часа, в с.Ч., обл.Русе, причинил
другиму – на ПЛ. Т. Б., ЕГН- **********, разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК – лека телесна повреда, като му нанесъл удари в областта на главата, с
което причинил сътресение на мозъка, с наличие на неврологична симптоматика,
кръвонасядане и оток на горния клепач на дясното око и охлузване на шията, поради което
и на основание чл.130 ал.1 от НК и чл.78А от НК , го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1500лв.
ОСЪЖДА подс. Т. АТ. Т., ЕГН-**********, с гореустановената самоличност да
заплати на тъж. ПЛ. Т. Б., ЕГН- **********, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението по чл.130 ал.1 НК, в размер на 2000лв, ведно със законната лихва,
считано от 13.01.2021год., както и разноски в размер на 632лв, като искът до пълно
предявения размер от 5000лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА подс Т. АТ. Т. с гореуказаната самоличност да заплати 80лв. държавна
такса.
1

ОСЪЖДА подс. Т. АТ. Т. с гореустановената самоличност да заплати
направените по делото разноски – 118лв. по сметка на РС – Русе.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15дневен срок от днес пред
Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Частният тъжител ПЛ. Т. Б. от гр.Русе, обвинил подс. Т. АТ. Т. от с.Ч., обл.Русе, в
това че
на 13.01.2021 г., около 16.30 часа, в с.Ч., обл.Русе, му причинил разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – лека телесна повреда, като му
нанесъл удари в областта на главата, с което причинил сътресение на мозъка, с
наличие на неврологична симптоматика, кръвонасядане и оток на горния клепач на
дясното око и охлузване на шията - престъпление по чл.130 ал.1 НК,
като предявил и съответен граждански иск за неимуществени вреди от
престъплението, в размер ан 5000лв., ведно със законната лихва. Претендират се и
разноски.
Тъжителят поддържа обвинението. Повереникът му моли, подсъдимият да бъдат
признат за виновен в извършването на престъплението и да бъде уважен гражданския
иск.
Подсъдимият не се явява, редовно придован. Упълномощеният му защитник
пледира за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Подс.Т. е на 49 години, неосъждан /реабилитиран/ и не е освобождаван от
наказателна отговорност при условията на чл.78а НК, ЕГН:**********.
Св.А. Т.а и частният тъжител П.Б. живеят на семейни начала. Подс. Т.Т. е брат
на св.Т.а. Отношенията между тримата до 13.01.21год. били нормални, без проблеми.
До посочената дата св.Т.а управлявала магазина, в който й работела, намиращ се в с. Ч.,
обл.Русе. Магазинът се помещавал в наследствен имот, със собственици – св.Т.а,
подс.Т. и баща им, като първата плаща наем на двамата за ползването на магазина.
На 13.01.21год., в късния след обяд, св.Т.а видяла баща си и подс.Т. седнали в
стаичката, зад магазина. Последните поискали да поговорят. Тъж. Б. изчаквал св.Т.а
пред магазина, но тъй като тя се забавила, влезнал в него. Видял тримата да разговарят.
Св.Т.а всеки ден пътувала от гр. Русе до магазина в с.Ч. и обсъждала с баща си вариант
да затвори магазина. В един момент подс.Т. отправил забележка на сестра си „да не
вика”, едновременно с което изненадващо я ударил с юмрук в лицето. Тъж.Б. се
обърнах към него с думите „спри какво правиш", в резултат на което подсъдимият му
нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето. В резултат тъжителят паднал на
близкото легло, като за кратко останал замаян. Скоро след това тъжителят и св.Т.а
напуснали магазина и се отправили към
полицейския участък в с.Иваново, където искали да пуснат
жалба. Били посъветвани първо да се освидетелстват при съдебен лекар. На
14.01.21год. тъж.Б. посетил УМБАЛ „Канев” АД, където му било издадено СМУ
№9005/21год. и бил насочен към неврохирург. Бил прегледан и приет на 14.01.21год.в
Неврохирургично отделение при УМБАЛ „Медика Русе” ООД и изписан на 17.01.21.
На св.Т.а също било издадено СМУ №9004/21год, както и престояла в
Неврохирургично отделение при УМБАЛ „Медика Русе” ООД в периода 14-
17.01.21год.
Според СМУ на тъж.Б. били причинени увреждания: кръвонасядане и оток на
горния клепач на дясното око и охлузване на шията, допълнени съгласно епикризата от
Неврохирургично отделение със сътресение на мозъка, с наличие на неврологична
симптоматика. Съгласно заключението на експерта са причинили на пострадалия
1
временно разстройство на здравето, неопасно за живота - лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.1 НК.

Съдът намира за безспорно доказано, че регистрираните в съдебномедицинското
освидетелстване увреждания – „сътресение на мозъка, с наличие на неврологична
симптоматика, кръвонасядане и оток на горния клепач на дясното око и охлузване на
шията” са в резултат от физическото насилие упражнено от подс.Т. и по начин посочен
в тъжбата – с юмруци в областта на лицето. Доказателства, при това уличаващи, се
съдържат в показанията на св.Т.а, която била заедно с тъжителя в процесния ден и
очевидец на действията на брат си - подс.Б.. Показанията на този свидетел са
подробни, непротиворечиви и логични. Към тях съдът подхожда с внимание предвид
семейните отношения /живеят на семейни начала/ на свидетелката с пострадалия. За да
ги кредитира с пълно доверие съдът съобрази, че същите кореспондират и с
установените обективните находки, закрепени в СМУ, според което тъж.Б. получил
горепосочените увреждания. Последните и събраните гласни доказателства са
послужили на експерта – д-р Д. да даде заключение, за механизма на получаването им
– същият твърди, че „Установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи
и тьпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 13.01.2021г. по начин
описан в частна тьжба и свидетелските показания на А. Т.а, а именно при удар/ри с
юмрук/ци по лицето и други действия свързани със сьприкосновение на тъпоръбест предмет
в областта на шията” .
Изнесената от адв.З. З. теза, че след като св.А.
Т.а, „изпаднала в безсъзнание” от удара на брат си, нямало как да види агресията му спрямо
тъж.Б. е голословно. По делото не са събрани доказателства за това, като св.Т.а твърди, че
„…в момента, в който дошла на себе си, видяла как Т. нанася удари на П.”
Адв.З. не ангажира доказателства, които да оборят събраните по настоящото
дело, поради което съдът преценява гореизложената фактическа обстановка за
безспорно установена.
Така с деянието си подс. Т. АТ. Т. осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.130 ал.1 НК. На инкриминираната дата – 13.01.2021
г., около 16.30 часа, в с.Ч., обл.Русе, причинил другиму – на ПЛ. Т. Б., ЕГН-
**********, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – лека
телесна повреда, като му нанесъл удари в областта на главата, с което причинил
сътресение на мозъка, с наличие на неврологична симптоматика, кръвонасядане и оток
на горния клепач на дясното око и охлузване на шията. Получените увреждания, като
вредоносен резултат са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на подсъдимия – нанесъл удари с юмруци в лицето и шията на тъжителя.
Подсъдимият действал при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер
на деянието и неговите общественоопасни последици и целял настъпването на такъв
вредоносен резултат - съзнавал опасността от увреждания, които може да получи
тъж.Б. при нанесените удари с юмруци, но воден от желание да се саморазправи с него,
желаел този резултат.
Предвид гореизложеното, съдът признава подс. Т. АТ. Т. за ВИНОВЕН по
обвинението по чл.130 ал.1 НК и предвид наличието на материалните предпоставки на
чл.78а НК и императивната разпоредба за приложението му, го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му налага административно наказание
ГЛОБА в размер на ХИЛЯДИ и ПЕТСТОТИН ЛЕВА. При определяне на същото,
2
съдът е отчел следните смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно
минало; отегчаващи: не се установиха; Съдът определя глобата при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, налагащи наказание малко над
минималния размер, предвиден в чл.78а НК. С така определено наказание
подсъдимият ще преосмисли постъпката си и ще го мотивира, за в бъдеще да се
съобразява с телесната неприкосновеност на другите, както и да избира установени от
правовия ред методи за разрешаване на недоразумения или конфликти.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Гражданският иск, претендиран в размер на 5000лв, обезщетение за претърпени
болки и страдания от престъплението по чл.130 ал.1 НК, е доказан по своето
основание. Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и на
основание чл.45 ЗЗД, той е длъжен да репарира вредите, които пострадалият е
понесъл. Съдът, като отчита тежестта на увреждането / сътресение на мозъка, с
наличие на неврологична симптоматика, кръвонасядане и оток на горния клепач на
дясното око и охлузване на шията/, което обективира лека телесна повреда, понесените
болки и страдания, в един период на отшумяването им от няколко дни, съгласно
показанията на св.Т.а, престоя в болничното заведение, свързан с неудобства и
дисконфорт, приема, че за репариране на понесените неимуществени вреди сумата от 2
000лв се явява справедлива, като в останалата си част, до пълно предявения размер от
5000лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Искането за
присъждане на лихва е основателно и следва да се уважи, считано от датата на
увреждането - 13.01.2021год.
Подсъдимият трябва да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск за неимуществени вреди – 80лв. и направените разноски от тъжителя:
632лв, за адвокатски хонорар, такса за завеждане на тъжба, както и 118лв. разноски в
хода на съдебното производство по сметка на РРС - възнаграждение на експерта.
Причини за извършване на престъплението - слаби морално-волеви задръжки и
неуважение към телесната неприкосновеност на другите.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

3