Р Е Ш Е Н И Е № 260019
Гр. С.,
25.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.ски
районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и втори юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. М.
при секретаря Х. П., след като разгледа докладваното
от председателя АНД №421 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по повод жалба против НП №F501676/30.08.2019г., издадено
от Директора на офис С. на ТД на НАП- Б., с което на жалбоподателя С.К.С. е
наложено на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване наказание
„Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от същия кодекс. Моли
съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно и своевременно призован не се явява. Вместо
него се явява упълномощения процесуален представител, който счита атакуваното
наказателно постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Органът, издал обжалваното наказателно
постановление редовно и своевременно призован за съдебно заседание изпраща свой
представител, който моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди
наказателното постановление като законосъобразно.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят С.С.
в качеството си на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО не можал да
подаде в ТД на НАП- Б., офис- С. декларация образец 6 относно сумите за дължими
осигурителни вноски и вноските за фонд „гарантирани вземания на работниците и
служителите” едновременно с подаване на декларация образец №1. Той е следвало
да подаде тези декларации до 25- то число на месеца следващ месеца, за който се
отнасят данните. В случая тази декларация образец 6 за месец април 2019г. с код
5- изплатено, начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение за месеца,
в това число допълнителни доходи от трудова дейност” е била подадена с
квалифициран електронен подпис на 10.07.2019г. и е била входирана с вх. №200001906248677
от 10.07.2019г. Тази декларация е следвало да бъде подадена до 27.05.2019г.,
тъй като крайният срок 25.05.2019г. изтича в почивен ден. Жалбоподателят е
подал на същата дата 27.05.2019г. и декларация образец 6 за месец април 2019г.
с код 8- „за удържания данък по чл.42 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, както и за авансовия данък, дължим на работодателя на основание
чл.42, ал.6 от ЗДДФЛ.
Тъй като
декларацията образец 6 не е била подадена до крайния срок за месец април 2019г.
до 27.05.2019г. служител от ТД на НАП- гр. Б., офис С., св. А.А. за извършеното
нарушение съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение. Свидетели по съставянето на акта станали колежките й, свидетелките В.Б.
и Н.В..
Въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение,
впоследствие Директорът на офиса в гр. С.
на ТД на НАП- гр. Б. издал обжалваното наказателно постановление като
наложил на жалбоподателя С.С. на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения
седемдневен преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването. Разглеждайки
същата по същество съдът констатира, че доводите на жалбоподателя в нея са
основателни. Безспорно се установи от приложените по делото доказателства извършеното
от жалбоподателя нарушение на закона, тъй като той като осигурител по смисъла
на чл.5, ал.1 от КСО е следвало да подаде в офиса в гр. С. на Териториалната дирекция
на НАП- гр. Бургас декларация образец 6 за месец април 2019г. Тази декларация е
следвало да бъде подадена до 27.05.2019г., тъй като това е срока определен в
чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №Н- 8/29.12.2005г., издадена от Министъра на
финансите. Това не е било направено в този срок, а от показанията на
разпитаните свидетели е видно, че декларацията образец 6 за месец април 2019г. е
била подадена от данъчно задълженото лице на 10.07.2019г. и е била приета с
посочения по- горе вх. №200001906248677/10.07.2019г. Съдът намира, че като не е
била подадена въпросната декларация в предвидения от закона 25- дневен срок е била
нарушена разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО.
Неправилно обаче наказващият
орган не е преценил, че се касае за нарушение, което може да се квалифицира
като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С извършеното нарушение
липсва реално нанесена щета за фискалната система, декларацията образец 6 е
подадена със закъснение, при което общественоопасните
последици за обществото са ограничени до минимум, освен това с оглед липсата на
данни за повторност на нарушението, характерът на деянието, при което закъснението
в подаването на декларация образец 6 не е довело до неблагоприятни последици за
фиска съдът намира, че изпълнителното деяние не засяга съществено целите и
предмета на кодекса за социално осигуряване и покрива белезите на „маловажен
случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящия случай следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че жалбоподателят е направил всичко зависещо от него
за да се избегне извършване на нарушението. Съдът кредитира изцяло показанията
на св. Ж. П., с чийто квалифициран електронен подпис е била изпратена по
електронен път декларацията образец 6. От неговите показания става ясно, че е
имало проблем и след като са получили информация, че тази декларация не е била
приета са направили няколко опита наново да бъде изпратена въпросната
декларация образец 6. Едва на 10.07.2019г. декларацията е била успешно приета
по електронен път. На административнонаказващия орган е предоставена
възможност да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на
„маловажност” на нарушението. Прилагането на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни
случаи на административни нарушения административнонаказващият орган
следва да приложи чл.28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е
отчел степента и тежестта на извършеното нарушение и макар, че наложената
санкция е в предвидения от закона минимален размер, същата се явява тежка за
жалбоподателя и би изиграла отрицателно въздействие върху него, вместо да осъществи
целите на административното наказание. Съдът счита, че е следвало
административнонаказващият орган да предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му
със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС,
постановено по т. н. д. №1/2007г. по описа на ВКС.
Ръководен
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №F501676/30.08.2019г., издадено от Директора на офис С.
на ТД на НАП- Бургас, с което на С.К.С. с ЕГН ********** *** е наложено
наказание „Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.355, ал.1 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4, т.2, от същия кодекс във връзка с чл.3, ал.3,
т.1 и т.5, б. „а” от Наредба №Н- 8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица,
издадена от министъра на финансите като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен
срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: