РЕШЕНИЕ
№59
С., 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти април през
две хиляди двадесет и втората година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 369 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С.“ ЕООД, с.
Д.П., Община К., П. област, е предявило срещу С.Т.Н. *** иск за заплащане на сумата 6700,00 лв., претендирана
като сбор от суми, подлежащи на връщане поради даването им от ищеца на ответника,
както следва: на 11.3.2020 г. – 2000,00 лв., на 18.3.2020 г. – 1500,00 лв., на
20.3.2020 г. – 1200,00 лв. и на 23.4.2020 г. – 2000,00 лв., на неосъществено
основание, конкретизирано в уточняваща молба от 25.1.2021 г. (подадена до РС – П.
преди изпращане на делото по подсъдност на РС – С.) като сключване на договор
между ищеца и представляваното от ответника „Т.“ ЕООД във връзка с извършване
на строително-ремонтна дейност на покрива на обект, находящ се в гр. П., ул. „Б.
ш.“ № , ведно със законната лихва върху общия сбор от посочените суми от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба и в
уточняващата я молба, че ищцовото дружество и „Т.“ ЕООД, управлявано и представлявано
от ответника, били в преддоговорни отношения и имали
намерение да сключат договор, по силата на който „Т.“ ЕООД да извърши ремонт на
покрива на горепосочения обект. Още на този етап сумите били предадени лично на
ответника като авансови плащания, за което били съставени разходни касови
ордери, а ответникът обещал да ангажира представляваното от него дружество за
извършване на ремонта, но такъв не последвал. До предявяване на иска ответникът
не върнал на ищеца получените от него суми, включително и след отправена до
него писмена покана.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
е представил отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете със
становище за тяхната недопустимост и неоснователност. Изтъква се в отговора на
исковата молба, че ответникът като физическо лице не е пасивно легитимиран по
иска с оглед самите твърдения в исковата молба, че процесните суми са му
предадени в качеството му на управител на „Т.“ ЕООД и с оглед изпратената му от
ищеца покана в този смисъл. Срещу основателността на иска ответникът е изложил
твърдения, че при получаване на сумите представляваното от него търговско дружество
„Т.“ ЕООД е било в облигационни отношения с ищеца и ответникът е получил тези
суми в качеството си на действащ негов управител и представител. В тази връзка
се оспорва твърдението на ищеца, че е осъществен фактическия състав на
неоснователното обогатяване, като се изтъква, че ищецът платил тези суми във
връзка със сключен между него и „Т.“ ЕООД договор за изработка, представляващ сключен
на 11.3.2020 г. анекс за ремонт на покрив с хидроизолация към договор от
6.3.2017 г. Ответникът е изложил подробни съображения, че представляваното от
него дружество е изпълнило задълженията си по договора и анекса, извършвайки
строително-ремонтни работи, които представител на ищеца е приемал и след всеки
етап е издавал съответния разходен касов ордер за плащане на процесните суми,
които не били дадени без основание, а представлявали плащания по договор.
В писмено становище, постъпило
преди провеждане на първото открито съдебно заседание пред РС – С. адв. Б. З.,
пълномощник на ищеца, заявява, че поддържа предявения иск. В хода на устните
състезания ищецът се представлява по преупълномощаване от адв. А. Гаджова,
която заявява становище за основателност на иска и моли същият да бъде уважен.
Претендира разноски по представен списък.
Пред съда ответникът се
представлява от адв. С. О., която поддържа становището по иска, изложено в
отговора на исковата молба и моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски
по представен списък.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД.
Искът е допустим, а възражението
на ответника за неговата недопустимост е неоснователно. Твърденията в исковата
молба и в уточняващата я молба, че ответникът в качеството си на физическо лице
е получил от ищеца парични суми и че основанието за това, а именно - предстоящо
сключване на договор (независимо че то било възнамерявано
да се осъществи между ищеца и търговското дружество, чийто управител и
представител е ответникът) не е осъществено, са достатъчни за обосноваване на
пасивната процесуална легитимация на ответника да отговаря по иск с
горепосоченото правно основание.
По същество искът е
неоснователен.
Страните не спорят, а и се
установява от представените съставени от ищеца и неоспорени от ответника четири
разходни касови ордера (РКО) №№ 222/11.3.2020 г., 225/18.3.2020 г.,
228/20.3.2020 г. и 233/23.4.2020 г., че на датите на съставянето им ответникът
е получил в брой съответно 2000,00 лв., 1500,00 лв., 1200,00 лв. и 2000,00 лв.,
т. е. общо 6700,00 лв.
Също така не е спорно, а и се
потвърждава от служебно извършена справка в Търговския регистър, че към датите
на съставяне на горепосочените разходни касови ордери, а и понастоящем,
ответникът е управител и едноличен собственик на капитала на „Т.“ ЕООД, ЕИК ,
както и че той представлява това
дружество.
От детайлната и съвкупната
преценка на събраните гласни и писмени доказателства и на приетото заключение
на вещото лице инж. Г.Г. по съдебно-техническата
експертиза (СТЕ) се установява, че процесните суми са платени от ищеца, респ.
са получени от ответника на съществуващо договорно основание – анекс, сключен
между ищеца и „Т.“ ЕООД на 11.3.2020 г. за ремонт на покрив с хидроизолация,
към договор между същите страни от 6.3.2017 г.
Вярно е, че това договорно
основание не обвързва ищеца С.“ ЕООД и ответника С.Т.Н. лично, а ищеца и „Т.“
ЕООД.
Установява се обаче от
доказателствата по делото житейски логична пряка фактическа връзка между
договора, сключен във формата на анекс между двете дружества и плащанията,
извършени от ищеца на ответника, която обосновава правния извод, че плащанията
са извършени на основание този анекс. Потвърждава се от основния договор от
6.3.2017 г. и офертата – неразделна част от него, че анексът е с предмет ремонт
и довършване с хидроизолация на останалата част на покрив в търговски център
„Нова“, находящ се в гр. П., ул. „Б. ш.“ № Съгласно анекса ищецът се е задължил да плати на
„Т.“ ЕООД възнаграждение за ремонта в размер 10 лв./кв. м. Установява се от
заключението по СТЕ, че уговореният в анекса ремонт на хидроизолацията на
покрива на сградата е изпълнен в периода м. март – м. април 2020 г. Това се
потвърждава и от показанията на свидетеля Антон Симеонов, които съдът кредитира
като безпротиворечиви и неопровергани от други доказателства. Наред с това, според
заключението по СТЕ ремонтът на хидроизолацията на покрива на сградата е извършен
чрез полагане на битумен грунд и полагане чрез газопламъчно
залепване към основата на един пласт хидроизолация „Воалит“
с минерална посипка, като обхванатата от ремонтните
дейности площ е 750 кв. м., а общата стойност на всички видове извършени строително-монтажни
работи (СМР) е 7500 лв., в която са включени всички разходи и елементи на
стойността – за труд, за материали, за механизация, доставно-складови
разходи, допълнителни разходи, печалба за предприемача и ДДС. От тази обща сума
стойността само на материалите е 2814 лв. и е определена по представените по
делото от ответника фактури и касови бележки. Наред с това, според
констативно-съобразителната част на заключението по СТЕ, между страните по
договора не са съставяни надлежни двустранни протоколи за количество на
изпълнени и подлежащи на заплащане СМР, нито са съставяни актове за количество
и качество на скрити, закрити или подлежащи на закриване СМР, а отношенията им
са били основани на устни уговорки.
Ето защо съдът приема за
установено, че с представените четири РКО ищецът е платил процесните суми на
ответника в качеството му на управител и органен
представител на „Т.“ ЕООД, като плащанията са извършени на основание анекса от
11.3.2020 г. между възложителя-ищец и изпълнителя „Т.“ ЕООД към договора между
тях от 6.3.2017 г. и представляват авансови плащания за посрещане на разходи на
изпълнителя за извършване на уговорената работа, която впоследствие е изпълнена.
Тези изводи се налагат с оглед обстоятелството, че първият от представените РКО
е съставен на датата на сключване на анекса (11.3.2020 г.) и от следващия ден „Т.“
ЕООД е започнало да закупува материали съгласно представените фактури, които е
логично да бъдат издадени от трето за процеса лице („А. к.“ ЕООД, гр. Р.), като
възражението на ищеца в становището на пълномощника му от 8.10.2021 г., че
поради това тези фактури били неотносими към спора, е необосновано. Освен това,
от съдържанието на РКО от 11.3.2020 г. и от 18.3.2020 г. следва, че сумите по
тях са авансови плащания за закупуване на материали, което кореспондира с
обстоятелството, че сама по себе си сумата по първия РКО – 2000 лв. е била
недостатъчна да покрие разходите на „Т.“ ЕООД за материали в общ доказан от
фактури и касови бележки размер от 2814 лв. В тази връзка следва да се цени и
заключението по СТЕ, че в общата дължима от ищеца на основание анекса от
11.3.2020 г. цена от 7500 лв. за изпълнение на работата на площ от 750 кв. м. освен
разходи за материали се включват и други разходи на „Т.“ ЕООД – за труд, за
механизация, доставно-складови разходи и допълнителни
разходи, а всички процесни плащания са на по-малка обща стойност – 6700 лв.,
което обосновава авансов характер на всички тези плащания и изключва възможен
извод за извършването им без основание. Обстоятелството пък, че плащанията са
извършени с РКО, а не въз основа на фактури, е без правно значение за спора,
тъй като от гражданско-правна гледна точка не фактурата, а договорът е
основание за плащане, а и фактурата не е единственото допустимо от правния ред
доказателство за извършване на услуга. При безспорно установеното
обстоятелство, че „Т.“ ЕООД е извършило уговорената с ищеца работа, липсата на
издавани фактури в договорните им отношения потвърждава констатирания и от
заключението по СТЕ неформален характер на действията на представителите на
двете дружества по изпълнението на договора и приемането на работата по него.
Ето защо, а и поради това, че ответникът е едноличен собственик на капитала на
„Т.“ ЕООД, както и е негов управител и като такъв – органен
представител, то обстоятелството, че процесните плащания са извършени на
ответника с РКО е израз именно на неформалния характер на отношенията между
страните по изпълнението на договора, но не може да обоснове извод за липса на
необходимата правна и фактическа връзка между изпълнението на анекса от
11.3.2020 г. и тези плащания. Такава еднозначно се установява от събраните по
делото доказателства по изложените дотук съображения и обосновава правния
извод, че процесните плащания са извършени на съществуващо към момента на
извършването им договорно основание.
В обобщение, твърдението на ищеца, че
ответникът е получил плащане на процесните суми на неосъществено основание -
сключване на договор между ищеца и представляваното от ответника търговско
дружество „Т.“ ЕООД във връзка с извършване на строително-ремонтна дейност на
покрива на обект, находящ се в гр. П., ул. „Б. ш.“ № е опровергано от събраните по делото
доказателства, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Ако ищецът счита, че изпълнената от „Т.“ ЕООД работа по сключения
между тях анекс от 11.3.2020 г. е с недостатъци, в какъвто смисъл са
показанията на св. И.П. и оставеното без уважение в с. з. на 4.4.2022 г. искане
на пълномощник на ищеца за назначаване на повторна СТЕ, ищецът би могъл да
предяви иск на договорно основание, какъвто не е предмет на настоящото
производство.
С оглед изхода на делото и
направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата
1020,00 лв. за разноски, от която 350,00 лв. са внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ и 670,00 лв. са платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Ищецът също е внесъл депозит в размер 350,00 лв. за възнаграждение на вещо лице
по СТЕ, без обаче да са му давани указания за това (указанията за внасяне на
депозит съгласно протоколното определение от 11.10.2021 г. са дадени на
ответника), поради което ищецът би могъл да поиска от съда връщане на депозита
като недължимо внесен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявения от С.“ ЕООД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление с. Д.П., Община К., П. област, ул. „-ма“ № ,
срещу С.Т.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
второ от ЗЗД, за заплащане на сумата 6700,00
лв., претендирана като сбор от суми, подлежащи на връщане поради даването им от
С.“ ЕООД на С.Т.Н., както следва: на 11.3.2020 г. – 2000,00 лв., на 18.3.2020
г. – 1500,00 лв., на 20.3.2020 г. – 1200,00 лв. и на 23.4.2020 г. – 2000,00
лв., на неосъществено основание, а именно – сключване на договор между С.“ ЕООД
и представляваното от С.Т.Н. търговско дружество „Т.“ ЕООД във връзка с
извършване на строително-ремонтна дейност на покрива на обект, находящ се в гр.
П., ул. „Б. ш.е“ № , ведно със законната лихва върху общия сбор от посочените
суми от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление с. Д.П.,
Община К., П. област, ул. „-ма“ №, да заплати на С.Т.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата 1020,00 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен срок от
връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: