№ 2941
гр. София , 14.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110130691 по описа за 2021 година
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата
386.39 лева, неплатена неустойка върху главницата, и 165лева разходи за извънсъдебно
събиране на вземането.
Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем е предоставена главница от
500 лева.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на
основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ
брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г. Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в
който случай по аргумент от чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на
заповед за изпълнение, защото претенцията противоречи на закона и добрите нрави и на
закона.
Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2009 г. ОСТК съдът следи служебно за
нищожността на клаузи за неустойка. Критериите дали е налице нищожност на неустойката
поради противоречие с добрите нрави се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на естеството и размера на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
1
В чл. 4,1 от договора за заем е предвидено задължение за заемателя в 3- дневен
срок, да предостави обезпечение на кредитора, а съгласно чл.4,2 от договора, ако
длъжникът не стори това, дължи неустойка от 163.62 лева, платима разсрочено. Заявителят
претендира 386.39 лева, като сочи, че неиустойката възлиза на 409.14 лева. Неустойката,
има за цел да се възстанови основния дълг (главница и възнаградителна лихва) от трето
платежоспособно лице. Неизпълнението му може да доведе до: първо, липса на ликвиден
финансов ресурс на кредитора, с който да извършва търговска дейност, и по този начин да
пропусне ползи, или с който да погасява свои задължения, поради което да претърпи загуби
(обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от другаде); второ, необходимост да
се предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо имущество на
потребителя, част от разходите за които не могат или трудно могат да бъдат възстановени в
изпълнително производство; трето, в крайна сметка, независимо от съществуващото основно
задължение на потребителя, то може да се окаже несъбираемо и в икономически аспект да
се приравни на загуба. Следователно поради акцесорния характер на задължението,
неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни последици; в действителност
то единствено парира възможен механизъм за тяхното избягване. Така предвидената
неустойка заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което, обаче, пряко не произтичат вреди. В третия
аспект неустойката дублира самия основен дълг - ако длъжникът е неплатежоспособен,
"загубата" за кредитора е до размера на главницата и възнаградителната лихва, които
веднъж вече са претендирани със заявлението и то спрямо същия длъжник. Така с
неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно обезщетение
(чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за неоснователно обогатяване. При
така наведените твърдения и при липса на данни за противното съдът намира, че клаузата
противоречи на горепосочената разпоредба на ЗПК, поради което и претенцията подлежи на
отхвърляне.
Заявлението следва да се отхвърли и за претендираната такса за извънсъдебно
събиране на вземането, поради следното. Претендира се общата сума 165 лева.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. В представения договор тази такса не фигурира, а
2
обстоятелството, че същата присъства в представената, неподписана от длъжника тарифа, не
води до различен извод – таксата не е предвидена в договора.
Следователно и заявлението в тази му част следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта му за заплащане на 386.39 лева, неплатена
неустойка върху главницата, и 165лева разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3