Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Христина Цветкова, като
разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 3833 по описа на съда за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
от 07.12.2020 г. по гр. д. № 32076/2013 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), II ГО, 170 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от
23.12.2020 г., е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ уволнението на Д.С.С. - В., ЕГН **********, извършено с Акт за
прекратяване на трудов договор № 15/30.05.2013 г. на Главния изпълнителен
директор на „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 328, ал. 2 КТ,
възстановена е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност - Ръководител звено „Поддръжка сграден фонд и ресурсно
осигуряване“ БРСЦ, отдел „Сортировъчна и логистична дейност“, Дирекция
„Пощенски услуги и логистика“ в „Б.п.“ ЕАД, както и последното е осъдено да
заплати на ищцата на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225 КТ сумата
от 3776 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
за периода 31.05.2013 г. - 30.11.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 29.07.2013 г. до окончателното плащане, като искът
е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 4531,20 лв. като частично
погасен чрез прихващане с обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 755,20
лв. Осъдено е „Б.п.“ ЕАД да заплати на Д.С.С. - В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 625 лв., разноски по делото, както и по сметка на Софийския
районен съд сумата от общо 311,04 лв. - държавна такса. Осъдена е Д.С.С. - В.
да заплати на „Б.п.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 33,33 лв. -
разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 25192939/31.12.2020 г. от ответника „Б.п.“
ЕАД, чрез юрисконсулт Г.К., с доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението в частите, с които са уважени исковете, поради нарушения на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди се, че съдът правилно е приел, че е налице сключен договор за управление
на предприятието от 20.05.2013 г., че прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата е извършено в рамките на 9 месеца от началото на
изпълнението на договора за управление - на 30.05.2013 г., но неправилно е
приел, че не е налице третата предпоставка за наличие на уволнителното
основание на чл. 328, ал. 2 КТ - че ищцата не е заемала ръководна длъжност по
смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ към момента на уволнението ѝ. Сочи се, че
дали изпълняваната длъжност е ръководна следва от естеството на работата и
свойствените за длъжността задължения, като в тази връзка следва да се вземат
предвид представените по делото: трудов договор № 98/11.11.2005 г.,
допълнително споразумение № 821/09.06.2010 г. за изменение на трудово
правоотношение, длъжностна характеристика на ищцата, справка - извлечение на
поименно длъжностно разписание на Български разменно - сортировъчен център
(БРСЦ), звено „Поддръжка сграден фонд и ресурсно осигуряване“, отдел
„Сортировъчна и логистична дейност“, Дирекция „Пощенски услуги и логистика“ при
Централно управление на „Б.п.“ ЕАД, като необсъждането на последните от СРС
според въззивника е съществено процесуално нарушение. Видно от справката -
извлечение към датата на уволнението под ръководството на ищцата са били 20
служители, от които 9 техници, 1 снабдител, 1 склададжия, 8 чистачи и 1 лекар.
От длъжностната характеристика на ищцата е видно, че основните ѝ функции
и задължения са свързани с ръководство, организация и контрол на дейността на
звено „Поддръжка сграден фонд и ресурсно осигуряване“ при Централно управление
на ответното дружество, като има контролни правомощия освен по отношение на служителите
в процесното звено, така и по отношение на всички служби и звена на БРСЦ при
Централно управление на „Б.п.“ ЕАД, а не само в рамките на отдела. Длъжността
на ищцата попада в хипотезата „други лица, на които е възложено ръководството
на трудовия процес“ съгласно § 1, т. 3 ДР на КТ, с позоваване на практика на
ВКС. Сочи се, че съдът не е изследвал посочените писмени доказателства и не е
изложил мотиви съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК. Твърди се, че основанието по чл.
328, ал. 2 КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено
подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в
управленската структура на предприятието. Предвид изложеното се моли за отмяна
на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 25034636/25.02.2021 г. от
ищцата Д.С.С. - В., чрез адвокат Л.С., с доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Излагат се съображения, че СРС правилно е приел, че
длъжността на ищцата в структурата на предприятието не е ръководна съобразно §
1, т. 3 ДР на КТ. Сочи се, че видно от длъжностната характеристика задълженията
на ищцата са да ръководи и контролира дейността единствено на повереното
ѝ звено и то в района на БРСЦ, като длъжността ѝ е пряко подчинена
на „мениджър БРСЦ“, функциите на ищцата не ѝ дават правомощия да взема
решения, които да засягат управлението на ответното дружество, от нейната
дейност не зависи пряко и постигането на целите по приетия биснес план, като
функциите ѝ не са в пряка връзка с основната дейност на „Б.п.“ ЕАД, както
и подчинеността на служителката в управленската йерархия не е пряка. Посочва се
и практика на ВКС, че само по себе си обстоятелството, че длъжността носи
наименованието ръководител, не обосновава извод, че служителят е имал ръководни/управленски
функции по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ. Трудовите функции на ищцата имат
спомагателен характер спрямо цялостната дейност на работодателя - макар и
същите да са необходими, от тях не зависи постигането на бизнес плана,
политиката и съществените резултати на предприятието. Предвид изложеното се
моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноски.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225 КТ за
разликата над сумата от 3776 лв. - обезщетение на ищцата за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода 31.05.2013 г. - 30.11.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.07.2013 г. до
окончателното плащане, до пълния предявен размер от 4531,20 лв., не е обжалвано
от ищцата, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова
молба вх. № 14362/29.07.2013 г. на Д.С.С. - В., ЕГН **********, срещу „Б.п.“
ЕАД, ЕИК ********, с която ищцата е поискала от съда на основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 КТ да признае за незаконно и
отмени уволнението ѝ, извършено с Акт за прекратяване на трудов
договор № 15/30.05.2013 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от
31.05.2013 г., да я възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност - Ръководител звено „Поддръжка сграден
фонд и ресурсно осигуряване“ БРСЦ, отдел „Сортировъчна и логистична дейност“,
Дирекция „Пощенски услуги и логистика“, както и да осъди ответника да ѝ
заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от
6 месеца, считано от 31.05.2013 г. до 30.11.2013 г. в размер на 4531,20 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до
окончателното изплащане, както и разноски по делото. Ищцата излага твърдения,
че е постъпила на работа при ответното дружество по силата на Трудов договор №
98/11.11.2005 г. на 15.11.2005 г., с допълнително споразумение № 821/09.06.2010
г. била назначена на посочената длъжност. Счита, че не е налице една от
предпоставките за наличие на основанието на чл. 328, ал. 2 КТ - ищцата да е
заемала към момента на уволнението ръководна длъжност в предприятието. Сочи, че
длъжността ѝ не включва ръководство на трудовия процес на предприятието,
както и вземане на решения по този повод, а има изпълнителски характер,
разпоредителните ѝ функции са от оперативен порядък, свързан с
изпълнението на преките ѝ задачи, без това да ги прави ръководни функции.
Организацията и ръководството на производствената дейност на ответното
дружество протича извън звено „Поддръжка сграден фонд и ресурсно обновяване“.
Не е налице предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.
328, ал. 2 КТ, което обуславя незаконосъобразност на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение, като се сочи, че са допуснати и несъответствия при
изписване имената на служителя /вместо Д.С.С. - В. е изписано Д.С.С./, не е
посочен единен граждански номер, което е допълнително основание за отмяна на
Акта за прекратяване на трудовия договор. Ищцата посочва, че към момента на
уволнението е получавала брутно месечно възнаграждение в размер на 755,20 лв.
Ответникът - „Б.п.“ ЕАД в предоставения
срок за отговор оспорва исковете. Навежда твърдения, че са налице всички
предпоставки за законосъобразно упражняване правото на работодателя на
прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ -
сключен договор за управление на предприятието, прекратяване на трудовото
правоотношение в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за
възлагане на управление, служителят или работникът да заема ръководна позиция в
структурата на предприятието. Посочва, че е сключен договор за възлагане на управлението
на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала №
ВД-27/20.05.2013 г., между К.Д.К.- министър на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и Л.С.А., който да управлява стопанската дейност на „Б.п.“
ЕАД, и договор за управление с изпълнителния член на Съвета на директорите на „Б.п.“
ЕАД, сключен на 20.05.2013 г. между Р.Н.К.- председател на Съвета на
директорите на „Б.п.“ ЕАД и Л.С.А. - главен изпълнителен директор на „Б.п.“
ЕАД, като видно от представените по делото доказателства ищцата към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение е изпълнявала ръководна длъжност в
предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ - оглавявала е звено „Поддръжка
сграден фонд и ресурсно осигуряване“, като под нейното ръководство са били 25
служители, организирала е и е контролирала
дейността на звеното. Сочи, че заради неспазения срок на предизвестие на ищцата
е било заплатено обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 755,20
лв., както и че може да бъде установено по несъмнен начин, че адресат на акта е
именно ищцата. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете, евентуално
се прави възражение за прихващане на размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ с изплатеното от работодателя на ищцата обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ за един месец в размер на 755,20 лв.
По делото са приети, неоспорени от
страните, трудов договор № 98/11.11.2005 г. и допълнително споразумение №
821/09.06.2010 г. за изменение на трудовото правоотношение, по силата на които
ищцата е приела да изпълнява длъжността Ръководител звено „Поддръжка сграден
фонд и ресурсно осигуряване“, отдел „Сортировъчни и транспортни услуги“ -
Български разменно сортировъчен център (БРСЦ), Дирекция „Основни услуги и
логистика“ в Централно управление на „Б.п.“ ЕАД, с място на работа БРСЦ.
По делото е приет, неоспорен от страните,
Акт за прекратяване на трудов договор № 15/30.05.2013 г. от Главния
изпълнителен директор на „Б.п.“ ЕАД, с който е прекратен на основание чл. 328,
ал. 2 КТ трудовият договор между „Б.п.“ ЕАД и Д.С.С. - Ръководител звено
„Поддръжка сграден фонд и ресурсно осигуряване“ БРСЦ, отдел „Сортировъчна и
логистична дейност“, дирекция „Пощенски услуги и логистика“ в Централно
управление на „Б.п.“ ЕАД, считано от 31.05.2013 г., като е разпоредено на
ищцата да се изплати на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение за неспазения
срок на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 30
дни. Актът е връчен на ищцата на 30.05.2013 г. срещу подпис.
По делото е приета Длъжностна
характеристика за длъжността „Ръководител звено БРСЦ“, структурно звено
„Поддръжка сграден фонд и ресурсно осигуряване“, видно от която основните
функции и задължения на ищцата са: 1. поддържане и експлоатация на сградния
фонд на БРСЦ, участие в контрола на ОВКИ инсталацията, системата за
видеонаблюдение, системата за пожароизвестяване, сигнало - оповестителната
система, 2. ръководство и контрол дейността на звеното по: поддръжка и ремонт
на сградите, намиращи се в района на БРСЦ, поддръжка и ремонт на
електротехническото оборудване, електрическите табла, силовите и слаботоковите
инсталации, електрическите машини и съоръженията, задвижвани с
електродвигатели, поддръжка и ремонт на механичното оборудване, повдигащи
платформи, транспортни ленти, топлоизолационни врати, опаковъчни машини и др.,
поддръжка и ремонт на инсталацията за отопление, климатизация, вентилация,
климатизатори, вентилатори, топлинни завеси, водни помпи, кранове, филтри и
др., поддръжка и ремонт на вътрешнозаводския транспорт, електрокари, самоходни
колички, обикновени колички, контейнери, поддръжка на пожароизвестителната
система и на сигнално - оповестителната система, компютъризираната система за
управление на ОВКИ; 3. осъществяване на връзки с външни организации за
отстраняване на възникнали дефекти, неизправности, свързани с гаранционното и
извънгаранционното обслужване на техническото оборудване, намиращи се на
територията на БРСЦ, 4. осигуряване ритмичното снабдяване с необходимите
материали за нормално протичане на работния процес, както и поддържане хигиената
в БРСЦ, 5. организиране стопанисването и разпределението на доставените
материали за производствени нужди, резервни части, строителни материали,
предпазни средства, свързани с охраната на труда, работно облекло, хигиенни
материали и др., 6. организиране и контролир по поддържане на хигиената на
сградата и прилежащия терен на БРСЦ. Видно от длъжностната характеристика
ищцата е пряко подчинена на „мениджър БРСЦ“, осъществява организационни връзки
и взаимодействие с мениджър БРСЦ, службите и звената на БРСЦ, с външни
организации и фирми, имащи отношение по техническото осигуряване на БРСЦ,
осъществяващи доставка и монтаж на резервни части, гаранционното и
извънгаранционното обслужване на техническото оборудване, монтаж на нови
машини, системи и съоръжения, строителни фирми, извършващи СМР, доставка на
строителни материали, търговски фирми за доставка на хигиенни материали,
работни облекла и предпазни средства при работа.
По делото е прието извлечение от поименно
длъжностно разписание на Български разменно - сортировъчен център /БРСЦ/, отдел
„Сортировъчна и логистична дейност“, дирекция „Пощенски услуги и логистика“,
Централно управление на „Б.п.“ ЕАД, звено „Поддръжка сграден фонд и ресурсно
осигуряване“, чийто ръководител е ищцата Д.С.С., от което извлечение се
установява, че в звеното работят също 9 техници, 1 снабдител,
1 склададжия, 8 чистачи и 1 лекар.
По делото е прието графично изображение на
организационно - управленската структура на „Б.п.“ ЕАД.
По делото е приет Договор с изпълнителния
член на Съвета на директорите на „Б.п.“ ЕАД от 20.05.2013 г., видно от който Р.Н.К.-
председател на Съвета на директорите на „Б.п.“ ЕАД, от името на „Б.п.“ ЕАД е възложил
на Л.С.А. - изпълнителен член на Съвета на директорите и главен изпълнителен
директор на „Б.п.“ ЕАД управлението и представителството на „Б.п.“ ЕАД,
организацията, ръководството и контрола на дейността му съобразно действащото
законодателство, устава на Дружеството, решенията на едноличния собственик на
капитала и на Съвета на директорите.
По делото е приет Договор №
ВД-27/20.05.2013 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно
дружество с държавно участие в капитала - „Б.п.“ ЕАД, сключен между К.К.-
министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията като орган,
упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Б.п.“
ЕАД и Л.С.А. - член на Съвета на директорите на „Б.п.“ ЕАД /Директор/, на
основание чл. 24, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала
/ПРУПДТДДУК/ и в съответствие с Устава на дружеството, по силата на
който министърът възлага, а директорът приема да управлява и представлява
дружеството в рамките на предоставените му правомощия, със срок на действие на
договора - 3 години от датата, определена в протокола на министъра за избор на
члена на Съвета на директорите, като директорът, съвместно с останалите членове
на Съвета на директорите, е длъжен да осъществява ефективното управление на
стопанската дейност на дружеството, в съответствие с действащото
законодателство, като осигурява изпълнението на одобрената от министъра или
упълномощен заместник - министър бизнес програма, да осигурява опазването и
ефективното използване по предназначение на имуществото на дружеството, да
изготвя и представя на министъра за одобряване бизнес програми
при условията и сроковете на чл. 28 ПРУПДТДДУК и др.,
за което получава възнаграждение съгласно условията на договора в размер,
определен по реда на чл. 33 ПРУПДТДДУК.
По делото е прието копие от трудова книжка
на ищцата, справка за изплатена работна заплата за пълен отработен месец - от
м. 12.2012 г. в размер на 755,20 лв., както и справка за актуално състояние на
„Б.п.“ ЕАД, видно от която дружеството е с предмет на дейност изграждане,
използване и поддържане на националната пощенска мрежа, предоставяне на
вътрешни и международни пощенски услуги, парично - преводна и разплащателна
дейност, отпечатване и разпространение на пощенски марки и документални книги
под контрол, отпечатване на ценни книжа, разпространение на печатни издания,
информационни услуги, представителство и посредничество на български и
чуждестранни лица, търговска, маркетингова, инженерингова и производствена
дейност за пощенските съобщения, обмяна на валута, други дейности, незабранени
със закон.
По делото е приета служебна бележка изх. №
31/02.08.2013 г., издадена от главния изпълнителен директор на „Б.п.“ ЕАД в
уверение на това, че Д.С.С. е освободена от заеманата длъжност - Ръководител
звено „Поддръжка сграден фонд и ресурсно осигуряване“ БРСЦ, отдел „Сортировъчна
и логистична дейност“, дирекция „Пощенски услуги и логистика“ в Централно
управление на „Б.п.“ ЕАД с акт за прекратяване на трудов договор №
15/30.05.2013 г., считано от 31.05.2013 г., и че Д.С.С. и Д.С.С. - В., ЕГН **********
са едно и също лице.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По правилността на решението в обжалваната
му част въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ,
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на
ищцата Д.С.С. - В., извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с
Акт за прекратяване на трудов договор № 15/30.05.2013 г., издаден от главния
изпълнителен директор на „Б.п.“ ЕАД, считано от 31.05.2013 г., за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност -
Ръководител звено „Поддръжка сграден фонд и ресурсно осигуряване“ БРСЦ, отдел
„Сортировъчна и логистична дейност“, Дирекция „Пощенски
услуги и логистика“ в Централно управление на „Б.п.“ ЕАД и за изплащане на
обезщетение на ищцата за оставането ѝ без работа за период
от 6 месеца след
прекратяване на трудовото правоотношение -
31.05.2013 г. - 30.11.2013 г. в размер на общо 4531,20 лв.
По делото не е спорно това, а и от
приетите доказателства се установява, че страните са били обвързани от валидно
правоотношение по безсрочен трудов договор № 98/11.11.2005 г.; въз основа
на допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение от
09.06.2010 г. ищцата е била назначена на длъжността Ръководител
звено „Поддръжка сграден фонд и ресурсно осигуряване“, БРСЦ, отдел „Сортировъчна
и логистична дейност“, Дирекция „Пощенски услуги и логистика“ в Централно управление
на „Б.п.“ ЕАД; на 30.05.2013 г. на ищцата е връчен акт за прекратяване на
трудовото правоотношение с ответното дружество на основание на чл. 328, ал. 2 КТ, считано
от 31.05.2013 г., подписан от главния изпълнителен директор на ответното
дружество, на когото с договор от 20.05.2013 г. е възложено управлението на „Б.п.“
ЕАД; на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за
неспазен срок на предизвестие в размер на 755,20 лв.; последното
брутно трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец преди
уволнението ѝ е в размер на 755,20 лв.; след прекратяване на трудовото
ѝ правоотношение и 6 месеца след това ищцата не е встъпвала в трудови
правоотношения с друг работодател. Не е спорно също, че е налице сключен
договор за възлагане на управлението на „Б.п.“ ЕАД от 20.05.2013 г. и че
уволнението на ищцата е извършено след започване изпълнението на договора за
управление, но не по - късно от 9 месеца.
Трудовият договор на ищцата е бил
прекратен на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Нормата сочи, че освен в случаите по ал. 1, служителите от
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в
сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключването на договор за
управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване
на изпълнението по договора за управление, но не по - късно от 9 месеца.
Уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ е
приложимо само в хипотеза, в която в предприятието
има сключен договот за управление на предприятието и засяга само ограничен кръг
лица - служители от ръководството на предприятието. За да е законно
уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо: 1/ да е
сключен договор за управление на предприятието, респ. дружеството, със стопански задачи, с
новоизбрания или новоназначен управляващ предприятието на работодателя, без
оглед формата на собственост на капитала на дружеството; 2/ правото за
прекратяване на трудовото правоотношение да е упражнено в деветмесечен срок от
започване изпълнението на договора за управление и 3/ заеманата от уволнения
служител длъжност да е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ,
съгласно който „ръководство на предприятието“ е ръководителят на предприятието,
неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия
процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните
изборни органи за управление /стопански съвет, управителен съвет, изпълнително
бюро, оперативно бюро и други подобни/.
За да е законосъобразно уволнението е
достатъчно да има нов договор за управление, сочещ конкретни бизнес задачи,
независимо дали посоченият за управител е ново лице /възможно е последователно
сключване на договори за управление с едно и също лице/ и дали
бизнес задачите са нови или са сходни или идентични със стара бизнес програма. Същественото
е да са поставени бизнес задачи с конкретни икономически показатели като
производителност, рентабилност, обем на работа, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на
така поставените бизнес задачи управляващият следва да разработи бизнес програма,
която следва да изпълни по време на действието на договора, но не е
необходимо програмата нито да е нова, нито да е разработена от новия управител. Стопанската
цел и задачи може да са част от договора за управление или
от други документи, които го съпътстват /в този смисъл решение № 68/16.05.2018
г. по гр. д. № 3105/2017 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 261/30.10.2017 г. по
гр. д. № 593/2017 г. на ІV г. о. на ВКС; решение № 152/15.06.2016 г. по гр. д.
№ 1104/2016 г. на ІІІ г. о. на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК/.
С разпоредбата
на чл. 328, ал. 2 КТ е дадена по - голяма свобода на управителя да формира управленския екип на предприятието, който да
го подпомага за изпълнение на поставените с договора за управление задачи. Приложното
поле на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.
2 КТ е ограничено до служителите от ръководството на предприятието по смисъла
на § 1, т. 3 ДР на КТ, като това ограничение
следва от целта на основанието - да се даде възможност на управителя да определи своя
ръководен екип. Дали един служител е част от ръководството на
предприятието или не е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който
наименованието на длъжността не е определящо. От съществено значение са
възложените на служителя трудови функции /по длъжностна характеристика/, както и
мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието
по чл. 328, ал. 2 КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и
непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други
служители в управленската структура на предприятието. То е
приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на
трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на
различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е
еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328,
ал. 2 КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в „бизнес плана“
стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който
да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага само по
отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена, от работата
на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение
на такива, които ръководят звена, от работата на които постигането на тези
резултати не зависят /в този смисъл решение № 123/13.09.2016 г. по гр. д. №
117/2016 г. на IV г. о. на ВКС/. Основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е
приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват
планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и
работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието,
поставени с договора за управление /решение № 257/15.05.2019 г. по гр. д. №
4002/2017 г. на IV г. о. на ВКС/. От друга страна само по себе си
обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител“
/какъвто е настоящият случай/ или се определя като ръководна по Единния
класификатор на длъжностите, не обосновава извод за ръководни /управленски/
функции на служителя /в този смисъл решение № 250/13.02.2014 г. по гр. д. №
2682/2013 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. №
1621/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. №
582/2012 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 15/02.02.2017
г. по гр. д. № 2303/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./.
Пред въззивната инстанция не е спорен
въпросът относно наличието на одобрена бизнес
програма по отношение на ответното дружество за постигане на конкретни стопански и финансови резултати /съгласно чл. 28 ПРУПДТДДУК/, въз основа на която
управляващият да
предприема структурни и кадрови промени, не е
спорно сключването на договор за управление и уволнението на ищцата в
деветмесечен срок от започване действието на договора, поради което,
съобразявайки твърденията
на ищцата за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявените искове и в
чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът следва да
разгледа единствено въпроса налице ли е третата предпоставка за
законосъобразното упражняване на правото по чл. 328, ал. 2 КТ - дали заеманата
от ищцата длъжност преди прекратяване на трудовото правоотношение е ръководна такава
по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ.
Настоящият съдебен състав счита, че
заеманата от ищцата длъжност не попада в кръга на служителите, които могат да
бъдат определени като „ръководство на предприятието“ по § 1, т. 3 ДР
на КТ. На първо място следва да
се посочи, че в мотивите на обжалваното решение районният съд обосновано е
приел, че длъжността не е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ, като се е съобразил с постановените по реда
на чл. 290 ГПК решения на ВКС, цитирани от
въззивника, че основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо по отношение на
служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране,
ръководене и контролиране на трудовия процес, като от значение са не само
задълженията по длъжностна характеристика, а цялостната трудова функция, както
и мястото на длъжността в общата структура на предприятието, както и включените
в длъжността трудови функции. В конкретния случай от описаните в
длъжностната характеристика задължения на ищцата се налага извод, че същите не
са свързани със звено, от работата на което да зависят стопанските резултати на
предприятието. Ръководните и контролни функции на ищцата са такива
по поддръжка и техническа експлоатация на сградния фонд на Български разменно -
сортировъчен център - по поддръжка на електротехническото оборудване
/машини и съоръжения/, на
електрическото оборудване и инсталации, инсталациите за отопление и
климатизация, пожароизвестителната и сигнално -
оповестителната системи, обслужване на техническото оборудване,
намиращо се на територията на БРСЦ, поддържане на
хигиената и обезпечаване работата на служителите с необходимите материали за
нормалното протичане на работния процес. Действително
наименованието на длъжността на
ищцата е „ръководител звено“, това обаче не обосновава ръководния й характер по смисъла на чл.
328, ал. 2 КТ. Ръководенето на звеното не е свързано с организирането
и координирането на цялостната дейност на дружеството. Трудовите функции на
ищцата имат спомагателен характер спрямо цялостната дейност на работодателя.
Разбира се същите са необходими с оглед предмета на дейност, но от тях не
зависи постигането на политиката и съществените резултати на предприятието. Освен това ръководен характер на
длъжността на ищцата не следва от основната й функция - осигуряване на
административно - стопанското обслужване на БРСЦ, както и от
конкретните включени в нея задължения, посочени по - горе, тъй като ищцата е отговаряла за
ръководството и контролирането на звеното, но само за
територията на БРСЦ, а не за организирането, ръководенето и координирането на
цялостната дейност за функционирането на тези системи във всички териториални
структури на дружеството. Така, както са
предвидени, тези функции имат обслужващ характер, свързан с
осигуряване функционирането на /част от/ материалната база на
предприятието чрез отопление, осветление, материали, необходими за работния
процес, техническо оборудване - осъществяването на
тези дейности безспорно е необходимо за дейността на
предприятието, но няма данни по делото, обосноваващи извод от тях
непосредствено да зависи постигането на заложените от управителя стопански
резултати на дружеството, а не се сочи от ответника тези дейности да са и сред
включените в плана управленски приоритети по сключения договор за управление.
Обстоятелството, че на ищцата са пряко подчинени 20 служители в звеното /техници -
механици, снабдител, склададжия, чистачи и лекар/ - видно от
представеното поименно длъжностно разписание на БРСЦ, отдел „Сортировъчна и
логистична дейност“, Дирекция „Пощенски услуги и логистика“, Централно
управление на „Б.п.“ ЕАД, не води до извод, че длъжността ѝ е ръководна,
тъй като за да е такава длъжността не е достатъчно единствено на същата пряко
да са подчинени и други служители. Действително ищцата е следвало
да носи отговорност за координирането и контрола върху работата в повереното ѝ звено,
да
организира работния процес чрез поставяне на съответни задачи на намиращите се
на нейно подчинение служители, респективно и е
осъществявала контрол по точното им изпълнение,
но само в рамките на съответното звено, което както вече се посочи няма данни
да я пряко свързано с основната дейност на дружеството - предоставяне на пощенски
услуги. Възложени са ръководни функции за длъжността,
но тя не предполага възлагане на задачи и упражняване на контрол по отношение
на всички /или на голяма част/ работници и служители
в предприятието във връзка с посочените в длъжностната характеристика дейности,
а само спрямо служителите в съответното звено /цитираното от
жалбоподателя решение № 68/07.04.2015 г. по гр. д. № 2712/2014 г. на III
г. о. на ВКС не обуславя друг извод, тъй като е постановено при различна
фактическа обстановка - прието е, че длъжността „Ръководител отдел Човешки
ресурси, той и юрисконсулт на лечебното заведение“ е „ръководна“, тъй като
естеството ѝ предполага възлагане на задачи и упражняване на контрол по
отношение на всички работници и служители в предприятието във връзка с
посочените в длъжностната характеристика дейности, като в решението също е
прието, че е без значение дали ръководителят на отдела има намиращи се на
негово подчинение служители/. Функциите на
ищцата не ѝ дават правомощия да взема решения, които да засягат
управлението на ответното дружество. Въпреки, че въззиваемата по
длъжностна характеристика има ръководни функции по отношение на лицата
в нейното звено, тя ги е осъществявала от неръководна позиция
в общата структура на предприятието и по отношение на много малък обем от
дейността на ответното дружество на длъжност, която е била на пряко подчинение
на мениджъра на БРСЦ, като същевременно е била на непряко
подчинение на изпълнителния директор.
В този смисъл изводът, че длъжността,
заемана от ищцата, не е ръководна в смисъла посочен по - горе, се подкрепя и от
мястото ѝ в цялостната структура на предприятието на
работодателя. От приложената организационно - управленска структура на ответното дружество се установява,
че организацията на работа е структурирана по дирекции, които се състоят от
отдели. Звено „Поддръжка сграден фонд и ресурсно осигуряване“ е част от
отдел „Сортировъчна и логистична дейност“
/което не е спорно по делото/, включен в Дирекция „Пощенски
услуги и логистика“. Заеманата от ищцата длъжност е в ниското йерархично
ниво, като е пряко подчинена на мениджъра на БРСЦ,
на ръководителя на отдел „Сортировъчна и
логистична дейност“, на директора на Дирекция „Пощенски
услуги и логистика“ и едва тогава на главния изпълнителен директор
на ответното дружество. Действително, както е посочено в
цитираното от жалбоподателя, а и от въззивния съд, решение № 123/13.09.2016 г.
по гр. д. № 117/2016 г. на IV г. о. на ВКС, основанието
по чл. 328, ал. 2 КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и
непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други
служители в управленската структура на предприятието, но в случая
отдалечеността на длъжността на ищцата от главния изпълнителен директор, наред
с конкретните трудови функции, определени в длъжностната характеристика,
обосновават извод, че дейността ѝ не е ръководна. Следва да се посочи, че
в същото решение е прието, че основанието по чл. 328, ал. 2 КТ се прилага
спрямо работници, които ръководят звена от работата, на които зависят
стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които
ръководят звена, от работата, на които постигането на тези резултати не зависят,
какъвто според въззивният съд е настоящият случай. Във връзка с оплакванията,
че районният съд не е изложил мотиви по раздел III от длъжностната характеристика - „Организационни връзки
и взаимодействие“, следва да се посочи, че от същия раздел се установява, че
ищцата осъществява връзки и взаимодействие със службите и звената на БРСЦ, но
не и че упражнява контрол спрямо тях, в какъвто смисъл са доводите на
жалбоподателя. Осъществяването на връзки и взаимодействие с външни фирми отново
не касае пряко дейността на дружеството, а е с цел техническата поддръжка на
сградата на БРСЦ и машините, осигуряването на работно облекло и предпазни
средства при работния процес и поддържането на хигиената, което отново сочи, че
дейността на ищцата има обслужващ основната дейност характер - тя е необходима,
но не ръководна. Длъжностите, на които ищцата е била на пряко и
непряко подчинение в ответното дружество имат качеството ръководни
съгласно § 1, т. 3 ДР на КТ, но не и нейната длъжност,
от която не се доказва по делото да зависи политиката и резултатите на
предприятието.
С оглед характера на трудовите функции на
ищцата, дейността на ръководеното от нея звено - поддръжката на сградния фонд и
ресурсното осигуряване на БРСЦ, мястото на звеното и
на длъжността в структурата на дружеството - в отдел „Сортировъчни и логистични
услуги“, на чийто ръководител е непосредствено подчинена, се налага извод, че
ищцата не е била ръководител, от когото са зависели основните насоки на
стопанската политика и резултатите на предприятието, поради което не е била
част от неговото ръководство по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.
Предвид изложеното, доколкото не се
установява по делото ищцата да е заемала ръководна
длъжност към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, извършеното
уволнение е незаконно, поради което обжалваното решение, с което районният
съд е уважил предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Основателен е и искът по чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ. Тъй като съдът прие уволнението,
извършено с процесната заповед от 30.05.2013 г. за незаконно,
а ищцата е работила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по
трудов договор за неопределен срок при ответника /обстоятелство, което не се
оспорва от последния/, предпоставките за възстановяването ѝ на
заеманата преди уволнението длъжност са налице.
С оглед липсата на конкретни релевирани
от жалбоподателя доводи по правилността на
решението на СРС в частта по предявения акцесорен иск по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ същият е основателен
в уважената част, по изложените от СРС съображения /чл. 272 ГПК/.
Обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди, включително и в частта, с която в тежест на
ответника са възложени разноски по делото.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат
на въззиваемата страна. От процесуалния представител на ищцата са претендирани
разноски за оказана безплатна правна помощ по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
съгласно адвокатско пълномощно - л. 31 от въззивното дело. По делото са предявени два неоценеями иска - по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т.
2 КТ и един оценяем - по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ. В случая минималният
размер на адвокатското възнаграждение за неоценяемите искове следва да се
определи по реда на чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер
на 650 лв. По отношение на иска по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ - материалният
интерес по този иск пред въззивния съд възлиза на 3776 лв.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по този иск, определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е 494,32 лв., поради което в полза на адвокат Л.С. -
процесуален представител на ищцата Д.С. - В., следва да бъде присъдена общо
сумата от 1144,32 лв. - разноски за оказана безплатна правна помощ пред
въззивната инстанция.
Предвид изложените съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.12.2020 г. по гр. д. №
32076/2013 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 170 състав, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с решение от 23.12.2020 г., в обжалваната част,
с която е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Д.С.С. - В., ЕГН **********, извършено с Акт за прекратяване на
трудов договор № 15/30.05.2013 г. на Главния изпълнителен директор на „Б.п.“
ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, възстановена е на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата на заеманата преди уволнението длъжност -
Ръководител звено „Поддръжка сграден фонд и ресурсно осигуряване“ БРСЦ, отдел
„Сортировъчна и логистична дейност“, Дирекция „Пощенски услуги и логистика“ в „Б.п.“
ЕАД, както и последното е осъдено да заплати на ищцата на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225 КТ сумата от 3776 лв. - обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода 31.05.2013 г. - 30.11.2013
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
29.07.2013 г. до окончателното плащане, както и е осъдено „Б.п.“
ЕАД да заплати на Д.С.С. - В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 625 лв.,
разноски по делото, както и по сметка на Софийския районен съд сумата от общо
311,04 лв. - държавна такса.
ОСЪЖДА „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Л.Р.С., САК, с адрес
на адвокатската кантора: гр. София, ул. „************, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл.
38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 1144,32 лв. /хиляда сто четиридесет и четири лева и тридесет и две
стотинки/ - разноски за оказана безплатна правна помощ пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.