Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Червен бряг, 09.05.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публичното заседание на десети
април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Първанов
при
секретаря Павлина Плючарска , като разгледа
докладваното от съдия Първанов гр. дело №900/2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с
правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК .
Производството е образувано по искова
молба от „К.“ ЕООД с ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление – гр.ххх,
представлявано от К.И.К.,, чрез пълномощник адв. П.К.
против С.Б.М. с ЕГН **********, адрес ***. Посочва се в исковата молба, че ищецът предявил
заявление по чл. 410 от ГПК против ответника
като било образувано ч.гр.д.№685/2018г. по описа на РС Червен бряг.
Твърди се, че вземането по издадената заповед за изпълнение в хода на частно
гр.дело №685/2018г. произтичало от обезщетение на работодателя, дължимо от
работника в размер на три брутни работни заплати в общ размер на 1530 лева за
срока на предизвестието по реда на чл. 221 ал. 2 от КТ.
Твърди се , че между Дружеството ищец и
ответника е сключен постоянен трудов договор от 25.01.2018г., с утвърдено
трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева.
На 26.03.2018г. със Заповед
№117/26.03.2018г. работникът е дисциплинарно уволнен на осн. чл. 330 ал. 2 т. 6
от КТ и поради тази причина работникът
дължи на работодателят обезщетение в размер на 1530 лева за уговорения в
безсрочния трудов договор тримесечен срок на предизвестие.
Претендират се и направените деловодни
разноски.
На основание чл. 131 от ГПК препис
от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.
В законоустановения месечен срок
отговор от ответника е постъпил по делото с вх. №
5205/29.10.2018г., с който отговор заявяват, че искът е допустим, но не
основателен, тъй като ответника е напуснал дружеството, поради не заплащане на
уговорената заплата във валута в размер на 1600 евро месечно и не са заплатени в
срока, докато е изпълнявал задълженията си по трудовия договор. За него е
възникнало право да прекрати трудовият договор на осн. чл. 327 ал. 1, т. 2 от КТ
– без предизвестие, поради което ИМ се явява неоснователна.
В съдебно заседание ищеца редовно призован, се представлява от адв. П.К.. Поддържа предявения иск.
Ответника
редовно призован не се явява представлява се от адв. Н.Н. ***. Оспорва предявения иск.
От твърдяното в исковата молба и
приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната
легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът
правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово,
местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за
подсъдност по гражданските производства.
Съдът, след повторна проверка за
редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по
делото е и се установява от материалите по ч.гр.д. №685/2018г., че със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№3758/01.08.2018г.
„К.“ ЕООД, чрез адв. П.К. инициирало заповедно
производство против С.Б.М. с ЕГН ********** за сумата от 1530.00 лв. /хиляда
петстотин и тридесет лева /лева – главница, както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски общо в размер на 200.60 лв. /двеста лв и шестдесет ст. / лв., от които платена д.т. в размер на
30.60 ст и адвокатско възнаграждение в размер на
170.00 лева.
Била издадена
заповед за изпълнение №434/01.08.2018г., с която РС Червен бряг разпоредил на С.Б.М. с ЕГН **********, адрес ***. да заплати на
кредитора К.“ ЕООД с ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление – гр.ххх,
представлявано от К.И.К.,, чрез пълномощник адв. П.К.
сумата от 1530 лева за срока на предизвестието по реда на чл. 221 ал. 2 от КТ,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски общо в размер на 205.60 лв. /двеста лева
и 60 ст./ лв.
Срещу издадената заповед за
изпълнение постъпило възражение с вх.№3829/06.08.2018г. от длъжника С.Б.М., в
което посочва, че не дължи изпълнение на вземането.
С разпореждане №890/13.08.2018г. на
основание чл. 415 ал.1 от ГПК на заявителя „К.“ ЕООД с ЕИК ххх е оказано възможността да предяви
иск за установяване на правото си, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Съобщението до „К.“ ЕООД с ЕИК хххе получено на 14.08.2018г. С искова молба вх.№4442/13.09.2018г. е инициирано
производството по гр.д.№ 900/2018г.
Безспорно по делото е и се
установява от представените заверени копия и в оригинал на трудов договор №
323/25.01.2018г. и Заповед за прекратяване на трудов договор № 117/26.03.2018г;
както и в заверени ксерокопия уведомително
писмо.; плик за писмо – 2 броя , че между страните на 25.01.2018г. бил сключен трудов
договор по силата на който дружеството се задължавало да заплаща на ответника
трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева месечно, като предизвестието при
прекратяване да е 3 месеца и минимум една година работа при изпълнение на това
задължение и от двете страни. Със заповед № 117/26.03.2018г. трудовия договор е
прекратен от работодателя поради дисциплинарно уволнение на ответника.
Заповедта не е обжалвана и е влязла в
законна сила.
Спорно по делото е, дължи ли се или не
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение и от кого.
Законодателя е предвидил, в чл.221, ал.2
от КТ, че при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно
трудово правоотношение.
Видно от представения трудов договор е,
че трудовото правоотношение между страните е безсрочно, а срока за предизвестие
при прекратяване на договора е три месечен. При възнаграждение от 510 лв.
месечно, проста аритметична сметка показва, че задължението възлиза в размер на
1530 лв.
Откритото производство по оспорване на
трудовия договор и заповедта от ответника не бе доказано и съдът кредитира
изцяло тези доказателства.
Предвид гореизложеното предявената
от „К.“ ЕООД искова молба като основателна и доказана в пълен размер следва да
бъде уважена.
При този изход на делото ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебно деловодни
разноски в размер на общо 531,20 лв. /петстотин тридесет и един лева и 20 ст.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл.
124, ал. 1 ГПК и чл.86 ЗЗД, че С.Б.М. с ЕГН **********, адрес *** дължи
на „К.“ ЕООД с ЕИК ххх със седалище и
адрес на управление – гр.ххх,
представлявано от К.И.К., сумата от 1530.00 лв./хиляда петстотин и тридесет лева/лева – главница,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 434/01.08.2018г. по
ч.гр.д. № 685/2018г. по описа на РС
Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Б.М. с ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на „К.“ ЕООД с ЕИК ххх със седалище и адрес на
управление – гр.ххх, представлявано от К.И.К.,
сумата от 531,20лв. /петстотин тридесет и един лева и 20 ст./ направени от него деловодни
разноски в настоящето и заповедното производство.
Решението подлежи
на обжалване в 14 дневен срок пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: