Решение по дело №16541/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1636
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110216541
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1636
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110216541 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от А. П. И. от ................., с
ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Заповед за задържане
на лице с рег. № 226зз - 3330/06.12.2022г. издадена от Полицейски орган при
02 РУ – СДВР. В жалбата се посочва, че лицето е било незаконосъобразно
задържано, тъй като не е било запознато с основанието, обусловило това
действие. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваната заповед като присъди и направените по делото
разноски.
С., редовно призована, представител не се явява.
В съдебно заседание жалбоподателят А. И., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена. Развиват се подробни съображения в нейна подкрепа.
Претендират се и разноски.
Ответникът по жалбата – Полицейски орган при 02 РУ – СДВР, редовно
призован се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, писмените
доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
1
законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като съобрази събраните по делото писмени доказателства,
намира за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед за задържане на лице от 06.12.2022г. жалбоподателят А. И.
е бил задържан от М. Г. – полицай при 02 РУ – СДВР за срок до 24ч. във
връзка с данни да извършено престъпление. При обиска на задържания, в него
не са били намерени вещи, които да представляват предмет или средство на
престъпление. Процесуално – следственото действие било обективирано в
нарочен протокол. Била подписана и декларация, в която били разяснени
правата на жалбоподателя при неговото задържане. Също така била съставена
и докладна записка, в която било упоменато, че повод за задържане бил битов
инцидент между задържания и неговата съпруга която признала, че ,,се
притеснява за живота си“. По Заявление от 07.12.2022г. пострадалата Г. И. до
Началника на 02 РУ – СДВР, в което било упоменато че на 06.12.2022г.
жалбоподателят е посетил адреса, на който живее, като й нанесъл удари и
отправил заплахи за живота й, случая била образувана прокурорска преписка
№ 52049/ 2022г. по описа на С.. На 06.12.2022г. И.а потвърдила
обстоятелствата, изложени в заявлението до полицията. На 06.12.2022г.
жалбоподателят бил задържан и му бил съставен протокол за предупреждение
по чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Впоследствие с постановление от 01.03.2023г.
наблюдаващият прокурор отказал за образува досъдебно производство като
прекратил преписката. В мотивите си посочил, че освен пострадалата, няма
други свидетели на извършеното и липсват данни за наличие на
престъпление.Между Г. И. и А. И. имало образувано бракоразводно дело,
което приключило с прекратяване на брака помежду им посредством
утвърдено от граждански съд споразумение по чл.51, ал.1 от СК.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед е, че тя е издадена на
правно основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно, че спрямо задържаното
лице има данни, че е извършило престъпление. Издаденият административен
акт подлежи на съдебен контрол, чрез който се налага принудителна
административна мярка по чл.22 от ЗАНН.
В случая тежестта на доказване на законосъобразността на
постановения акт се пада на органа, който я е издал. От приложените писмени
доказателства липсват каквито и да било такива, които да доведат
полицейския орган до обоснованото подозрение, че задържаното лице е
извършило престъпление. В хода на задържането тези подозрения не само, че
не се потвърждават, но и се опровергават от извършения личен обиск на
жалбоподателя.
Самата заповед не съдържа в пълен обем изискуемите реквизити, които
да обусловят накърняване на правото на защита на лицето да узнае в пълен
обем причините, поради което временно е бил лишен от свобода. Текстовото
изписване в съдържанието на административния акт, че жалбоподателят се
задържа поради ,,данни за извършено престъпление“ обуславя неяснотата на
2
основанието, поради което лицето е било задържано. При наличие на
изложени фактически твърдения, макар и твърде пестеливи от страна на
пострадалата Г. И., че на процесната дата жалбоподателят ,,й нанесъл удари и
получила заплахи за живота си“ следва да се приеме, че полицейският орган
изначално е имал данните, които да отрази в издадената от него заповед за
основанието, въз основа на което се задържа конкретното лице. По разбиране
на съда именно въз основа на изнесените в заявлението и сведението
оплакване, се е стигнало до постановяване на обжалваната заповед.
Следователно полицейският орган е знаел, въз основа на кои факти и
обстоятелства е следвало да задържи жалбоподателя и въпреки това не го е
отразил.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена в
нарушение на императивните разпоредби на чл.74, ал.2 т.2 от ЗМВР. Видно от
нейното съдържание е, че липсват каквито и да било фактически
констатации, които да мотивират полицейския служител да задържи
конкретното лице. В издадения административен акт на практика няма
мотиви, освен шаблонното посочване, че жалбоподателят се задържа поради
,,данни за извършено престъпление“. Заповедна не съдържа нито посочване
кои са тези данни, въз основа на които е ,,извършено престъпление“, нито кое
е престъплението.
Така описаното е крайно недостатъчно, за да обуслови от една страна
преценката за законосъобразност на акта, а от друга – да гарантира правата на
накърненото от нея лице да узнае в пълен обем всички факти и обстоятелства,
свързани с неговото задържане и да може адекватно да организира защитата
си.
Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и № 50781/ 095
- П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да
съдържа само позоваване на разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, дали повод на органа да
прибегне до задържане.
Съдът не споделя оплакването на процесуалния представител на
ответника по жалбата, че в случая е налице препращане към други писмени
доказателства, от които задържаното лице да е могло да узнае за
обстоятелствата, обусловили неговото задържане. Както беше посочено по –
горе в мотивите на настоящото решение, освен че по прокурорското
преписката изначално е имало изложени фактически твърдения, уличаващи
жалбоподателят в извършване на противоправно деяние, впоследствие не е
било установено такова. Макар и наличните предположения за това да са
били налице към момента на издаването на заповедта, същите не са били
подкрепени с никакви доказателства впоследствие. Ето защо не би могло да
се приеме, че липсата на задължителните реквизити в обжалвания
административен акт, могат да бъдат санирани с което и да е от писмените
доказателства в преписката.
Вземане на принудителна административна мярка (ПАМ) по този
начин противоречи на правната природа, тъй като не отговаря на духа и целта
3
на закона, не е обоснована и необходима. В Тълкувателно Решение №
4/22.04.2004 г. на ВАС е изложена необходимостта и задължителността на
излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган са
решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се
дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви
са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма.
Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен
орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта.
Изключение от този принцип е предвидено единствено в посочени в
чл. 15, ал. 3 от закона основания. В тези случаи се посочва само правното
основание за издаването на акта.
По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е
основание за отмяната на издадения административен акт.
Наложената ПАМ е не реципрочна на изискванията на чл.22 от
ЗАНН, тъй като от извършените действия с жалбоподателя е било видно, че
изначално липсват данни за наличие на административно нарушение или
престъпление, което да бъде предотвратено и преустановено, както и да бъдат
предотвратени и отстранени евентуалните последици от тях (в този смисъл е
и Решение № 6544/10.11.2021г. по дело № 8218/21г. по описа на АССГ.).
Ирелевантно е обстоятелството, че задържаният е бил освободен преди
изтичането на срока на действието на заповедта, който е до 24ч. Изначалната
незаконосъобразност на постановения административен акт не може да бъде
саниран с последващото отменяване на неговото действие.
С оглед гореизложените съображение съдът намира, че заповедта за
задържане на лицето А. П. И. от 06.12.2022г. е незаконосъобразна и като
такава следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото административно наказващият орган
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 450.00 лева за договорени и заплатени възнаграждения
по приложени адвокатски пълномощни, както и 12.00 лева по заплатена
държавна такса за образуване на административно наказателното дело или
общо 462.00 лева, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на
издаване на изпълнителен лист.
4
Воден от горното и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 226зз - 3330/ 06.12. 2022г.
издадена от полицейски орган при 02 РУ - СДВР, с която А. П. И. от гр.
............................, с ЕГН: ********** е бил задържан в полицейски участък за
срок до 24 часа.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. П. И. от гр. ......................... с ЕГН:
********** сумата в размер на 462.00 лева представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение по приложени по делото адвокатски
пълномощни и внесена държавна такса за образуване на административното
производство пред съда, а по сметка на СРС, както и сумата от 05.00 лева в
случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14 – дневен срок
пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от А. П. И. от ........................, с ЕГН: **********
чрез упълномощен защитник против Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз -
3330/06.12.2022г. издадена от Полицейски орган при 02 РУ – СДВР. В жалбата се посочва,
че лицето е било незаконосъобразно задържано, тъй като не е било запознато с основанието,
обусловило това действие. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваната заповед като присъди и направените по делото разноски. СРП, редовно
призована, представител не се явява. В съдебно заседание жалбоподателят А. И., редовно
призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена. Развиват се подробни съображения в нейна подкрепа. Претендират
се и разноски. Ответникът по жалбата – Полицейски орган при 02 РУ – СДВР, редовно
призован се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид
становищата на страните, писмените доказателства по делото и въз основа на данните по
делото и закона, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът, след като съобрази събраните по делото писмени
доказателства, намира за безспорно установена следната фактическа обстановка: Със
Заповед за задържане на лице от 06.12.2022г. жалбоподателят А. И. е бил задържан от М. Г.
– полицай при 02 РУ – СДВР за срок до 24ч. във връзка с данни да извършено престъпление.
При обиска на задържания, в него не са били намерени вещи, които да представляват
предмет или средство на престъпление. Процесуално – следственото действие било
обективирано в нарочен протокол. Била подписана и декларация, в която били разяснени
правата на жалбоподателя при неговото задържане. Също така била съставена и докладна
записка, в която било упоменато, че повод за задържане бил битов инцидент между
задържания и неговата съпруга която признала, че ,,се притеснява за живота си“. По
Заявление от 07.12.2022г. пострадалата Г. И. до Началника на 02 РУ – СДВР, в което било
упоменато че на 06.12.2022г. жалбоподателят е посетил адреса, на който живее, като й
нанесъл удари и отправил заплахи за живота й, случая била образувана прокурорска
преписка № 52049/ 2022г. по описа на СРП. На 06.12.2022г. И. потвърдила обстоятелствата,
изложени в заявлението до полицията. На 06.12.2022г. жалбоподателят бил задържан и му
бил съставен протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Впоследствие с
постановление от 01.03.2023г. наблюдаващият прокурор отказал за образува досъдебно
производство като прекратил преписката. В мотивите си посочил, че освен пострадалата,
няма други свидетели на извършеното и липсват данни за наличие на престъпление.Между
Г. И. и А. И. имало образувано бракоразводно дело, което приключило с прекратяване на
брака помежду им посредством утвърдено от граждански съд споразумение по чл.51, ал.1 от
СК. Видно от съдържанието на обжалваната заповед е, че тя е издадена на правно основание
чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно, че спрямо задържаното лице има данни, че е извършило
престъпление. Издаденият административен акт подлежи на съдебен контрол, чрез който се
налага принудителна административна мярка по чл.22 от ЗАНН. В случая тежестта на
доказване на законосъобразността на постановения акт се пада на органа, който я е издал. От
приложените писмени доказателства липсват каквито и да било такива, които да доведат
полицейския орган до обоснованото подозрение, че задържаното лице е извършило
престъпление. В хода на задържането тези подозрения не само, че не се потвърждават, но и
се опровергават от извършения личен обиск на жалбоподателя. Самата заповед не съдържа в
пълен обем изискуемите реквизити, които да обусловят накърняване на правото на защита
на лицето да узнае в пълен обем причините, поради което временно е бил лишен от свобода.
Текстовото изписване в съдържанието на административния акт, че жалбоподателят се
задържа поради ,,данни за извършено престъпление“ обуславя неяснотата на основанието,
1
поради което лицето е било задържано. При наличие на изложени фактически твърдения,
макар и твърде пестеливи от страна на пострадалата Г. И., че на процесната дата
жалбоподателят ,,й нанесъл удари и получила заплахи за живота си“ следва да се приеме, че
полицейският орган изначално е имал данните, които да отрази в издадената от него заповед
за основанието, въз основа на което се задържа конкретното лице. По разбиране на съда
именно въз основа на изнесените в заявлението и сведението оплакване, се е стигнало до
постановяване на обжалваната заповед. Следователно полицейският орган е знаел, въз
основа на кои факти и обстоятелства е следвало да задържи жалбоподателя и въпреки това
не го е отразил. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена в
нарушение на императивните разпоредби на чл.74, ал.2 т.2 от ЗМВР. Видно от нейното
съдържание е, че липсват каквито и да било фактически констатации, които да мотивират
полицейския служител да задържи конкретното лице. В издадения административен акт на
практика няма мотиви, освен шаблонното посочване, че жалбоподателят се задържа поради
,,данни за извършено престъпление“. Заповедна не съдържа нито посочване кои са тези
данни, въз основа на които е ,,извършено престъпление“, нито кое е престъплението. Така
описаното е крайно недостатъчно, за да обуслови от една страна преценката за
законосъобразност на акта, а от друга – да гарантира правата на накърненото от нея лице да
узнае в пълен обем всички факти и обстоятелства, свързани с неговото задържане и да може
адекватно да организира защитата си. Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби №
50027/08 и № 50781/ 095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, дали повод на органа да прибегне до
задържане. Съдът не споделя оплакването на процесуалния представител на ответника по
жалбата, че в случая е налице препращане към други писмени доказателства, от които
задържаното лице да е могло да узнае за обстоятелствата, обусловили неговото задържане.
Както беше посочено по – горе в мотивите на настоящото решение, освен че по
прокурорското преписката изначално е имало изложени фактически твърдения, уличаващи
жалбоподателят в извършване на противоправно деяние, впоследствие не е било установено
такова. Макар и наличните предположения за това да са били налице към момента на
издаването на заповедта, същите не са били подкрепени с никакви доказателства
впоследствие. Ето защо не би могло да се приеме, че липсата на задължителните реквизити
в обжалвания административен акт, могат да бъдат санирани с което и да е от писмените
доказателства в преписката. Вземане на принудителна административна мярка (ПАМ) по
този начин противоречи на правната природа, тъй като не отговаря на духа и целта на
закона, не е обоснована и необходима. В Тълкувателно Решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС е
изложена необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт
от административния орган са решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП . По
този начин се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви
са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма.
Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат
проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е предвидено
единствено в посочени в чл. 15, ал. 3 от закона основания. В тези случаи се посочва само
правното основание за издаването на акта. По изложените причини липсата на мотиви във
всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. Наложената
ПАМ е не реципрочна на изискванията на чл.22 от ЗАНН, тъй като от извършените действия
с жалбоподателя е било видно, че изначално липсват данни за наличие на административно
нарушение или престъпление, което да бъде предотвратено и преустановено, както и да
бъдат предотвратени и отстранени евентуалните последици от тях (в този смисъл е и
Решение № 6544/10.11.2021г. по дело № 8218/21г. по описа на АССГ. ). Ирелевантно е
обстоятелството, че задържаният е бил освободен преди изтичането на срока на действието
на заповедта, който е до 24ч. Изначалната незаконосъобразност на постановения
2
административен акт не може да бъде саниран с последващото отменяване на неговото
действие. С оглед гореизложените съображение съдът намира, че заповедта за задържане на
лицето А. П. И. от 06.12.2022г. е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото административно наказващият орган следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 450.00 лева за
договорени и заплатени възнаграждения по приложени адвокатски пълномощни, както и
12.00 лева по заплатена държавна такса за образуване на административно наказателното
дело или общо 462.00 лева, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на издаване
на изпълнителен лист.
3