№ 380
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000471 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК вр. с чл. 613а, ал.1 от ТЗ.
Повод за започването му е изходяща от „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.П. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 717/ 2019 г. по описа
на П.о. съдq решение № 260187 от 05. 05.2021 г.
С него по повод молба на А.В.К. действащ в качеството си на ЕТ с
фирма „А.-**-А.К.“, ЕИК *********, гр. С. е решено следното:
- обявена е неплатежоспособността на „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.П. с начална дата 31. 12. 2011 г.,
- открито е производство по несъстоятелност за това дружество,
- то е обявено в несъстоятелност,
- прекратена е дейността му,
- постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му,
- прекратени са правомощията на органите му,
- дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото включено в масата на несъстоятелността,
1
- постановено е започване на осребряване на имуществото включено в
масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество,
- производството е спряно с указания до длъжника и кредиторите, че в
едногодишен срок от спиране на производството могат да поискат
възобновяването му ако предплатят разноски по несъстоятелността в размер
на 10 000 лв. и
- „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.П. в несъстоятелност е осъдено да
заплати от масата на несъстоятелността на А.В.К. действащ в качеството си
на ЕТ с фирма „А.-**-А.К.“, ЕИК *********, гр. С. сумата от 954, 40 лв.
направени разноски в първоинстанционното производство.
В жалбата се излагат подробни съображения за недопустимост, респ.
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поискана е
отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо молбата по чл. 625 от ТЗ.
Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните пред
двете инстанции доказателства намери за установено следното:
На 14.08.2019 г. в П.о. съд е постъпила молба от А.В.К. действащ в
качеството си на ЕТ с фирма „А.-**-А.К.“, ЕИК *********, гр. С..
В същата се сочи, че на 13. 03. 2011 г. между молителя и „Ф.“ ООД се
сключил договор за паричен заем. В изпълнение на поетите по него
задължения молителят превел на това дружество суми в общ размер на 541
000 лв. Заемополучателят пък се задължил да върне сумата от 541 000 лв. до
13.07.2014 г.
В последствие на 26.09.2013 г. между А.В.К. действащ в качеството си
на ЕТ с фирма „А.-**-А.К.“, ЕИК *********, гр. С., „Ф.“ ООД и „И.Б.“ ООД
било подписано тристранно споразумение. С него подписалите го страни
заменили „Ф.“ ООД с „И.Б.“ ООД като заемополучател по споменатия по-
горе договор за заем.
Сочи се, че по силата на т. 4 от това споразумение „И.Б.“ се задължило
да заплати на молителя на 13.07.2014 г. сумата от 541 000 лв., както и
договорна лихва от 7 % годишно върху същата.
Плащане на спомената дата на главницата и дължимата лихва не било
2
извършено. Такова не било направено и впоследствие въпреки многократните
покани и опити за извънсъдебно уреждане на отношенията.
На тази база се прави извод, че от 14.07.2014 г. длъжникът изпаднал в
забава, което обуславяло и извода, че за времето от тази дата до 07.08.2019 г.
върху сумата от 541 000 лв. се дължало и обезщетение в размер на законната
лихва в размер на 168 324, 58 лв.
По- надолу в молбата се излагат доводи за това, че молителят се явява
кредитор на „И.Б.“, ЕИК *********, гр.П., по търговска сделка. В тази връзка
споменава, че съгласно чл. 608 от ТЗ търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка е
неплатежоспособен, както и че спирането на плащанията е основание за извод
в тази насока. По отношение на „И.Б.“ се споменава, че то не е в състояние да
изпълни задълженията си по процесната сделка с наличните си активи.
Твърди се и че има задължения към много други кредитори в особено големи
размери, че затрудненията му нямат временен характер и че е
декапитализирано.
На база изложеното се твърди, то е в състояние на
неплатежоспособност, а в условията на евентуалност е направен извод, че за
длъжника е налице и другото състояние за откриване на производство по
несъстоятелност - свръхзадълженост.
Поискано е да се обяви неплатежоспособността на длъжника , евент.
неговата свръхзадълженост с определяне на началната им дата, да се открие
производство по несъстоятелност по отношение на него и т.н.
С уточнителна молба от 21.10.2019 г. е пояснено, че дадените в заем
парични средства са били за нуждите на осъществяваната от , „Ф.“ ООД
търговска дейност и осигуряване на оборотни средства и договорът за заем се
явява търговска сделка.
По отношение на споразумението за замесване на страна в
правоотношение е посочено, че след изменението на чл. 608 от ТЗ през 2013
г. паричното задължение, което търговецът не е в състояние да изпълни
следва да е породено или да се отнася до търговска сделка. На тази база се
прави извод, че сме изправени пред втората хипотеза.
От страна на ответника „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.П. на първо
3
место е изложено становище, че молителят не е легитимиран да подава молба
по чл. 625 от ТЗ, защото не се явява кредитор на длъжника по търговска
сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ. В тази връзка се споменава, че
тристранното споразумение за заместване на страна в дълг не е такъв вид
сделка, защото никой от страните по същото , респ. никой търговец не
замества по занятие други лица в техни съществуващи задължения.
Наред с това е изразено становище, че не е търговска сделка и тази
породила задължението поето от „И.Б.“ ООД, т.е. договора за заем. За него се
твърди, че не е сред посочените такива в чл.1 ,ал.1 от ТЗ, както и че не е
сключен от търговец по занятие. В тази връзка се заявява, че казаното в
споменатата по- горе уточнителна молба за целите на отпускане на заема не
било подкрепено с никакви доказателства. Изложено и становище, че няма
как заемодателят в качеството си на ЕТ да извършва по занятие дейност по
отдаване на парични средства в заем, т.е. кредитиране с оглед ограниченията
на ЗКИ.
От страна на длъжника е направено и възражение, че вземанията на ЕТ
произтичащи от споразумението от 26.09.2013 г., с които се обосновава
молбата по чл. 625 от ТЗ са погасени по давност.
В подкрепа на това се споменава, че между страните е налице висящ
търговски спор по т.дело № 590 /2019 г. по описа на ПОС. Според длъжника
обаче подадената на 12.07.2019 г. исковата молба станала причина за
образуването му не е довела до прекъсване на давността. Това е така, защото
тя била нередовна и едва след уточняването й можело да се приеме, че
давността е прекъсната. Същото обаче било направено в момент, когато
давностният срок вече бил изтекъл.
На второ място се възразява, че искът е предявен като частичен за
190 000 лв. и за непредявената част от общия размер от 541 000 лв. давността
е продължила да тече и е изтекла.
По отношение на дължимата договорна лихва е споменато, че същата е
станала изискуема на 13.07.2014 г. и от този момент е изтекъл тригодишния
давностен срок предвиден в ЗЗД.
Досежно обезщетението по чл. 86 от ЗЗД за времето след 13.07.2014 г. е
казано, че погасяването на вземането за главница, води до извод, че е
погасено и това за лихва по 86 от ЗЗД.
4
Наред с това е казано, че по споменатото дело претенцията по чл. 86 от
ЗЗД е частична в размер на 10 000 лв. за периода от 14.07.2016 г. до 12.
07.2019 г., което сочело, че за размер над тази сума давността не е прекъсната
и вземането за нея следва да се смита погасено по давност.
Съдът след събирането на поисканите от страните и относими по спора
доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.
В него на база събраните доказателства и по точно изслушаните и
приети по експертизи съдът е достигнато договорът за заем има търговска
сделка. По отношение на последвалото заместване на дължника по този
договор с тристранното споразумение от 2013 г. е прието, че то не променя
правната природа на сключената търговска сделка, а я изменя единствено в
частта за субектите, между които има действие.
Възраженията за погасяване на породените от същата вземания по
давност са приети за неоснователни.
На тази база е направен извод, че А.В.К. действащ в качеството си на ЕТ
с фирма „А.-**-А.К.“, ЕИК *********, гр. С. е от кръга лица имащи право да
искат откриване производство по несъстоятелност.
В тази връзка е направен анализ на финансовото състояние на
длъжника „И.Б.“ ЕООД. С оглед на същия е формиран извод, че то е трайно
влошено, че затрудненията му не са временни и че не разполага с достатъчно
имущество да покрие задълженията.
С оглед изложеното е обявена неплатежоспособността на „И.Б.“ ЕООД
с начална дата края на 2011 г., открито е производството по несъстоятелност
на дружеството и то е обявено в несъстоятелност по реда на чл.632, ал.1 от
ТЗ, поради липса на имущество, което да посрещне разноските по
производството. Самото производство по несъстоятелност е спряно, като е
указано на длъжника и кредиторите, че в едногодишен срок от спиране на
производството те могат да поискат възобновяването му, ако предплатят
разноски по несъстоятелността в размер на 10 000 лв.
Недоволен от решението е останал длъжникът и е подал жалбата
станала причина за започване на настоящето дело.
В нея се излагат подробни съображения, че молителят в производството
по чл. 625 ТЗ не е кредитор на длъжника по търговска сделка, поради което не
5
са налице основания да се обяви неплатежоспособността на жалбоподателя в
настоящото производство. В тази връзка се преповтарят доводите, че
договора за заем и споразумението не са търговски сделки. Споменава се
също, че породените от тях вземания са погасени по давност по съображения
идентични с тези направени в производството пред ПОС. Оспорени са и
изводите на първоинстанционния съд за финансовото състояние на
жалбоподателя.
С жалбата са изложени и доводи за нередовност на молбата по чл. 625
от ТЗ с оглед липса на надлежно и редовно пълномощно, тъй като
представеното такова от молителя по отношение на адв. Т. е на ксерокс и е
нечетливо.
В тази връзка съдът с разпореждане от 30.06.2021 г. е задължил
молителят да представи четливо пълномощно, а ако липсва такова да
потвърди извършените от адв. Т. процесуални действия.
Това е сторено в заседанието от 11.08.2021 г. и нередовностите са били
отстранени.
Преценката за правилност и законосъобразност на решението на ПОС е
обусловена от даване отговор на въпроса са или не са налице предпоставките
за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.
В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 607а от ТЗ е посочено, че
производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество с
ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с
акции.
По въпроса за това що е неплатежоспособност е дадено определение в
нормата на чл. 608 от ТЗ.
В редакцията й към подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ е казано, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
6
търговската му дейност, или
3. задължение по частно държавно вземане, или
4.задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко
1/3 от работниците или служителите, което не е изпълнено повече от два
медеца.
По отношение на това що е свръхзадълженост отговор е даден в
разпоредбата на чл. 742 от ТЗ, където е казано, че едно търговско дружество е
свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие
паричните му задължения.
В чл. 625 от ТЗ от страна на законодателя е предвидено, че
производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена
молба от:
- длъжника, респ. от ликвидатора,
- кредитор на длъжника по търговска сделка,
- Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или
общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по
частно държавно вземане, както и от
- И.А. "Г.И.Т.“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите на търговеца.
Анализът на изложеното по- горе сочи, че основният предмет на спора в
производството чл. 625 от ТЗ е даване отговор на въпроса дали длъжникът е в
състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост, т.е. е или не е
налице изпадане в състояние на невъзможност паричното
вземане/задължение да бъде изпълнено от страна на търговеца - длъжник,
респ. липсва ли имущество, с което да позволи покриването на тези парични
задължения. При положителен отговор се дължи и установяване на момента,
в който е възникнало това състояние на невъзможност.
Извършването на тази преценка обаче при молба от лице различно от
длъжника задължително е обусловено от това е или не е налице парично
вземане в патримониума на молителя от типа посочен в чл. 625 от ТЗ и само
положителен отговор предполага обсъждане на въпросите касаещи
неплатежоспособността или свръхзадължеността, т.е. липсата на вземане от
7
този тип прави молбата неоснователна.
При преценката за това е или не е налице състояние на
неплатежоспособност е нужно да се има предвид, че в разпоредбите на чл.
608, ал. 2-4 от ТЗ от страна на законодателя са предвидени презумпции във
връзка с наличието му. Наред с тях обаче в чл. 631 от ТЗ е казано, че съдът
отхвърля молбата по чл. 625 от ТЗ, когато установи, че затрудненията на
длъжника са временни или че той разполага с имущество достатъчно за
покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите.
Така от съдържание на разпоредбите на чл. 608 и 631 от ТЗ за състава
на ПАС следва извод, че отговор на въпроса е или не е налице състояние на
неплатежоспособност и началният му момент следва да се даде не само след
проверка дали са налице някои от тези презумпции, но и след изследване на
имущественото и финансово състояние на длъжника. То ще позволи да се
извърши преценка за наличието или липсата на обективната невъзможност
той да изпълнява задълженията си и по точно дали затрудненията свързани с
плащанията се дължат на липса на активи с достатъчна степен на ликвидност
за покриване на краткосрочните задължения.
Казаното до тук съотнесено и със съдържанието на чл. 742 от ТЗ сочи,
че състоянието на свръхзадълженост е функция на неплатежоспособността по
причина, че при последната преценката се извършва на база активи с бърза
ликвидност, а при свръхзадължеността следва да се изследват всички такива.
Изложеното води до извод, че на първо место преценката за
основателността на молбата по чл. 625 от ТЗ на А.В.К. действащ в качеството
си на ЕТ с фирма „А.-**-А.К.“, ЕИК *********, гр. С. е обусловена от това
дали това дружеството е кредитор на „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.П. по
търговска сделка или не.
С оглед даване отговор на този въпрос е нужно да се спомене, че според
чл. 286, ал.1 от ТЗ търговска е сделката сключена от търговец, която е
свързана с упражняваното от него занятие. В ал. 3 законодателят е посочил, че
при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с
неговото занятие, а в ал. 2 е предвидено, че търговски са и сделките по чл. 1,
ал.1 от ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
От законодателя са създадени два критерия, по които дадена сделка да
се определи като търговска-обективен и субективен.
8
Обективният касае сделките изчерпателно изброени в текста на чл.1,
ал.1 от ТЗ. При тях е без значение дали лицето, което ги извършва притежава
качеството търговец.
Субективният се извежда от разпоредбите на чл. 286, ал.1 и 3 от ТЗ.
Според тях сделката е търговска, когато е сключена от търговец и е свързана
с упражняваното от него занятие. Досежно занятието законодателят е въвел и
една оборима презумпция изразяваща се в това, че е достатъчно сделката да е
сключена от търговец, за да се счита, че е свързана със същото.
От анализа на изложеното следва извод, че ако сделката е сред
изброените в чл. 1, ал.1 на ТЗ тя във всички случаи е търговска .
Ако не е от този кръг сделки следва да ес преценява дали е сключена от
търговец и дали е свързана с упражняваното от него занятие. Последното се
презумира, т.е. оспорващата страна е нужно да ангажира доказетлства за
оборването й.
По процесното дело молителят твърди, че „И.Б.“ ЕООД не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка.
Наличието на вземане в патримониума му, респ. на задължение в този
на длъжника се извежда от два ЮФ. Първият е сключен на 13.07.20211 г.
между него като заемодател и „Ф.“ ООД като заемополучател договор за заем
за сумата от 541 000 лв., а вторият е сключено на 26.09.2013 г. между
заемодателя, заемополучатела и „И.Б.“ ООД тристранно споразумение, с
което подписалите го страни са заменили „Ф.“ ООД с И.Б.“ ООД като
заемополучател по договора за заем.
С молбата по чл. 625 от ТЗ, молителят А.В.К. действащ в качеството си
на ЕТ с фирма „А.-**-А.К.“, ЕИК *********, гр. С. е представил писмен
документ, в който е материализирано сключването на дата 13.07.2011 г. на
договор за заем между него като заемодател и „Ф.“ ООД, ЕИК *********,
**** като заемополучател.
С него е договорено, че заемодателят предоставя на заемополучателя
паричен заем от 600 000 лв. за срок от три годни. Посочено е, че предаваната
в заем сума се извършва по банков път и е индивидуализирана сметката, по
която следва да се извърши превеждането й.
9
Годишната лихва е определена на 7 % като е посочено, че размерът й е
съобразен с лихвата платима от тази фирма по кредит предоставен от SG
„Е.Б.“ АД. За изплащането й страните са се договорили, че се прави на всеки
6 месеца.
По отношение връщането на предоставената в заем сума е постигната
договореност, че ще стане по банков път в срока посочен в т. 1 от договора,
ведно с остатъка от неизплатената възнаградителна лихва.
Към този договор от страна на молителя-заемодател са представени и 24
на брой платежни нареждания удостоверяващи преводи по посочената в
договора сметка в периода 15.07.2011 г.-26.10.2017 г. на общата сума от
541 000 лв.
С молбата е представен и писмен документ материализиращ
сключването на дата 26. 09.2013 г. на тристранно споразумение между А.В.К.
действащ в качеството си на ЕТ с фирма „А.-**-А.К.“, ЕИК *********, гр. С.
като заемодател, „Ф.“ ООД, ЕИК *********, с. Ц. като заемополочател и
„И.Б.“ ООД, ЕИК *********, гр.П..
В т. 1 от същото е посочено, че по силата на договор за заем от
13.07.2011 г. заемодатеят е предоставил на заемополучателя сумата от
541 000 лв. за срок до 13.07.2014 г. при годишна лихва от 7 % за периода на
заема. Посочено е и че страните се съгласяват, че същата е платима при
изтичане срока на заема заедно с главницата.
В т. 2 се споменава, че размерът на натрупаната до 26.09.2013 г. лихва е
на 79 435, 82 лв.
В т. 3 е материализирано съгласие относно това, че „И.Б.“ ООД, ЕИК
*********, гр.П. заменя като страна по договора за заем от 13.07.2011 г. „Ф.“
ООД и той ще се счита сключен между А.В.К. действащ в качеството си на
ЕТ с фирма „А.-**-А.К.“, ЕИК *********, гр. С. и „И.Б.“ ООД, ЕИК
*********, гр.П..
В т. 4 всяка от страните по споразумението е декларирала съгласието си
със споменатата в т. 3 замяна в резултат, на която „И.Б.“ ООД, ЕИК
*********, гр.П. поема правата и задълженията на заемополучателя по
договора за заем от 13.07.2011 г. Посочено е, че към датата на
споразумението дългът по заема е 541 000 лв. главница и 79 435, 82 лв.
10
начислена договорна лихва и че тези суми ведно с допълнително начислената
възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 7 % ще бъдат върнати
на заемодателя на 13.07.2014 г.
В т. 5 от споразумението са материализирани изявленията на
заемодателя и „Ф.“ ООД, че нямат никакви настоящи или бъдещи претенции
един към друг във връзка с договора за заем от 13.07.2011 г. и считат
отношенията си за окончателно приключени.
В т. 6 пък е посочено, че с подписване на споразумението „И.Б.“ ООД
замества „Ф.“ ООД в дълг с размер 541 000 лв. главница и 78 435, 82 лв.
договорна лихва, които суми следва да му бъдат възстановени от „Ф.“ ООД
при условия допълнително уговорени между тях с писмен акт.
От описаното съдържание на договора за заем и уточненията направени
между страните по същия в т. 1 от сключеното на 23.09.2013 г. споразумение
следва извод, че на 13.07.2011 г. между молителят и „Ф.“ ООД е сключен
договор за заем, с който заемодателят се е задължил да предаде на
заемополучателя в заем сумата от 541 000 лв. за времето до 13.07.2014 г.
Същата видно от споменатите по- горе платежни нареждания е предадена от
заемодателя на заемополучаеля и този договор с оглед реалния му характер е
породил действие.
Със споменатото споразумение от 23.09.2013 г. страните по същия са се
договорили да се изменят и първоначалните договорености досежно
плащанията на дължимата възнаградителна лихва. Така тя от платима на
всеки 6 месеца е станала платима при изтичане срока на заема заедно с
главницата, т.е. на 13.07.2014 г.
Във връзка с изложеното до тук е нужно да се спомене, че договорът за
заем не е сред сделките изброени в чл. 1, ал.1 от ТЗ, т.е. не е абсолютна
търговска сделка.
Това сочи, че определянето му като такава е обусловено от наличието
на споменатите по- горе субективни критерии.
В случая е безспорно, че той е сключен между двама търговци. Това
прави приложима презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ и налага извод, че при
необорването й този договор като вид сделка е търговска.
В случая по делото се оспорва търговския й характер с мотиви, че
11
заемодателят като ЕТ не можел да извършва по занятие дейност по
кредитиране с оглед разпоредбите на ЗКИ. Изразено е и становище, че
ищецът не е доказал факта, че предоставената в заем на „Ф.“ ООД била за
осъществяване на неговата търговска дейност и набиране на оборотни
средства
По повод на тези възражения е нужно да се спомене, че видно от
цитираното по- горе съдържание на чл. 286 от ТЗ, за да се достигне до извод,
че дадена сделка е търговска е достатъчно същата да е сключена между
търговци, с оглед на факта, че в тези случаи поражда действие презумпцията
на чл. 286, ал.3 от ТЗ. Тя, както се спомена е оборима, но тежестта да стори
това е застраната твърдяща противното. Това в настоящето производство е
длъжника. Той в рамките на същото обаче се е заел да установи дали
заемодателят по занятие предоставя заеми, но не и това, че вземането на
процесната сума в заем не е свързано с упражняваното от „Ф.“ ООД като
търговец занятие.
Това от своя страна води до извод, че презумпцията не е оборена и
изключва възможността да се приеме, че просеният договор за заем не е
търговска сделка.
Задължено по договора за заем лице обаче е „Ф.“ ООД, а не „И.Б.“
ЕООД. Последният придобива това качество възоснова на договорките в т. 3
и сл. от споразумението от 23.09.2013 г. С тях видно от съдържанието им
между „Ф.“ ООД и „И.Б.“ ООД е уговорено вторият да поеме задължението
на първия по сключения на 13.07.2011 г. договор за заем /т. 3
споразумението/. Съответно в т. 4 от същото е материализирано съгласието на
кредитора с уговорката за заместване в дълг и реално е уточнено, че старото
правоотношение са запазва, но по него задължено става поемащото дълга
лице, а старото се освобождава от него, т.е. не може да се говори за
субективна новация. Тук за яснота е нужно да се спомене, че видно от
справката по партидата на „И.Б.“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ то към 2013 г. е било с
правноорганизационна форма ООД и впоследствие с оглед прехвърляне на
дялове между съдружници в същото е станало ЕООД.
По повод на договора за заместване в дълг от страна на длъжника се
правят възражения, че той също не се явява търговска сделка, което
изключвало възможността да се направи извод, че кредиторът може да иска
12
обявяването му в неплатежоспособност и откриване на производство за
несъстоятелност по отношение на него. Изложени са и доводи, че самият
молител в производството по друго дело между страните счита същото за
нищожно.
По повод на последното следва да се посочи, че по настоящия спор
никоя от страните не е отправил искане до съда или защитно възражение
свързано с доводи за нищожност на споразумението. От друга страна с оглед
на това, че нищожността е едно фактическо състояние, което може да бъде
констатирано и служебно от съда следва да се посочи, че по делото на база
събраните доказателства извод за нищожност на същото на основание
предвидените в чл. 26 от ЗЗД предпоставки не може да се направи.
По отношение възраженията за търговския характер на споразумението
следва да се посочи, че в случая обуславящ за извода дали ЕТ може да иска
обявяване на „И.Б.“ ЕООД в неплатежоспособност е не характера на договора
за заместване на дълг, а този на договора породил правоотношението, по
което заместващият се е съгласил да отговаря. То, както се спомена е
породено от търговска сделка.
Втората група защитни възражения са свързани с това, че според
длъжника породените от договора за заем вземания са погасени по давност, т.
е. молителят вече не се явява негов кредитор поради възможността
длъжникът да откаже изпълнение на това основание.
В чл. 110 на ЗЗД се предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
В чл. 111 от ЗЗД са изброени вземанията, които се погасяват с три
годишна давност
В чл. 114 на ЗЗД са определени началните моменти, от които започва
да тече давността. Така с ал.1 е направено общото предвиждане, че давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В ал.2 на
този текст се конкретизира, че при уговорка за настъпване на изискуемостта
на вземането с покана, давността започва да тече от момента на възникването
му.
В чл. 115 от ЗЗД са изброени случаите, при които давността не тече, а в
чл. 116 на ЗЗД са определени, тези които прекъсват давността, като в чл. 117
13
на ЗЗД е казано, че от прекъсването започва да тече нова давност. В ал. 2
обаче се пояснява, че при установяване на вземането със съдебно решение
започва да тече нова давност. Това следва да се тълкува свързано с текста на
чл. 116 от ЗЗД относно прекъсването с предявяване на иска и с чл. 115, ал.1 ,
буква Ж на ЗЗД.
Изложеното води до извод, че погасителната давност е определен от
закона период от време с изтичането, на който за длъжника възниква правната
възможност да откаже правомерно изпълнението на едно съществуващо /още
непогасено/ вземане на кредитора.
Анализът на изложеното сочи, че фактическият състав на погасителната
давност се състои от от два елемента, както следва:
- неупражняване от страна на титуляря/кредитор/ на едно съществуващо
и непогасено субективно право,
- изтичането на определен от закона срок от време, през който е
продължило бездействието на титуляря на субективното право.
По отношение на първия елемент с оглед съдържанието на чл. 116 от
ЗЗД следва да поясни, че неупражняването се изразява в това кредиторът да
не предприема никакви съдебни и извънсъдебни мерки /мерки по
принудително изпълнение/ за защита на правото/събиране на вземането/
въпреки, че длъжникът му е неизправен.
По отношение на срокът/периодът от време, през който трае
бездействието на кредитора/ следва да се спомене, че той се установява с
императивни правни норми и страните не могат да го променят ако няма
изрична норма, която да позволява това.
При общото тълкуване на чл. 115 и 116 от ЗЗД следва да се направи и
извода, че за бездействие може да се говори само ако няма правна или
морална пречка за извършване на действията по защита на правото или
събирането му. При наличие на такава следва да се приеме, че бездействието
не може да се вмени в тежест на кредитора, т.е. следва извод, че в тези
периоди давност не тече. Сред тези случаи е и периода от време, през който
се иска съдействието на съда за защита на вземането. Това е така по простата
причина, че след започването му по искане на кредитор неговата
продължителност не зависи само от поведението на същия, а и от други
14
фактори и най-вече от съда.
В тази връзка следва да се поясни, че предявяването на иска според чл.
116 от ЗЗД е основание за прекъсване на давността при наличието на влязло в
сила позитивно съдебно решение, а при завършване на процеса с липса на
такова тя не се смята за прекъсната. Искът обаче слага началото на съдебния
процес, през който давността спира да тече с оглед чл. 115, ал.1, буква Ж от
ЗЗД.
С оглед на изложеното следва да се посочи, че в случая по давност с
оглед разпоредбата на чл. 111, буква В от ЗЗД следва да са погасени
вземаният за възнаградителна лихва поради факта, че за времето от
изискуемостта им на 13.07.2014 г. са изминали повече от три години без
кредитора да предприеме действия по тяхната защита с оглед длъжниковото
неизпълнение.
По давност следва да се приемат за погасени и вземанията за
обезщетение по чл. 86 от ЗЗД с оглед текста на чл. 111, буква Б от ЗЗД за
времето до 14.07.2016 г.
В случая това се споменава само информативно по причина, че и самият
молител не твърди да притежава същите в патримониума си видно от
съдържането на молбата по чл. 625 от ТЗ.
В нея той говори за вземане за главница от 541 000 лв. и такова по 86 от
ЗЗД в размер на 168 324, 58 лв. за периода от 14.07.2016 г. до 07.08.2019 г.
За защитата им видно от представените по делото справки молителят е
предявил иск на 14.07.2019 г., по който е образувано т. дело № 590 /2019 г. по
описа на ПОС.
По повод на този иск от страна на длъжника в настоящето производство
се твърди, че не може да служи като основание за прекъсване/спиране/ на
давността от 12.07.2019 г. поради това, че не бил редовен. Това обстоятелство
обаче подлежи на преценка от съда разглеждащ делото образувано по повод
на този иск, като при наличие на такава и неотстраняването ИМ подлежи на
връщане, а делото на прекратяване. В случая доказателства за действия в тази
насока липсват.
От друга страна законодателя в чл. 129, ал. 5 от ГПК е предвидил, че
поправената искова молба се смята редовна от момента на подаването й. В
15
този смисъл е и текста на чл. 101, ал.2 от ГПК.
Това изключва възможността да се говори за предявяване на иска, респ.
спиране на давността от момент след 13.08.2019 г., когато биха били изтекли
петте години за главницата и трите години за обезщетението за забава.
Това на пръв поглед би следвало да доведе до извод, че вземанията за
пълните дължими суми не са погасени по давност.
Видно от споменатите вече справки обаче предявените по т. дело №
590/2019 г. искове са частични. Така от главницата се претендира сумата от
190 000 лв. като част от общо дължимите 541 000 лв., а от дължимото
обезщетение по чл. 86 от ЗЗД сумата от 10 000 лв. част от дължимите 164 417,
04 лв.
Това води до извод, че за прекъсване /спиране/ на давността може да се
говори за вземанията до тези размери. Така за разликата между 541 000 лв. и
190 000 лв. равняваща се на 351 000 лв. давността е продължила да тече.
Подобно е положението и за разликата между между посоченото в молбата по
чл. 625 от ТЗ като дължимо обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за времето от
14.07.2016 г.-07.08.2019 г. в размер на 168 324, 58 лв. и сумата от 10 000 лв.
равняващи се на сумата от 158 324, 58 лв. В този смисъл е и приетото в ТР №
3 от 22.04. 2019 г. на ВКС постановено по т. дело № 3/2016 г. на ОСГТК.
Така за тези разлики давността е изтекла и длъжникът се е освободил от
задължение да престира същите на своя кредитор.
Това от своя страна води до извод, че при преценка е или не е налице
състояние на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост следва да се
изхожда от това, че молителят по настоящето дело е носител на вземания от
търговска сделка в общ размер от 200 000 лв.
Казаното съобразено с предпоставките за възникване на състоянията на
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост изисква да се даде отговор и
дали те са налице или не са налице.
Досежно неплатежоспособността, както бе споменато по- горе от една
страна следва да е налице спиране на плащанията дори и към един кредитор,
но освен това наличието й е обусловено и от липса на бързоликвидни активи,
с които да бъдат покрити краткосрочните задължения на дружеството.
Анализът на финансовото състояние на едно търговско дружество
16
следва да бъде извършен на база определени показатели намерили отражение
в счетоводството на дружеството и изготвени с оглед на същото счетоводни и
финансови отчети. Преценката за това дали едно дружество е
платежоспособно или не от финансово-счетоводна гледна точка пък се
извършва на база съотношения между показатели от счетоводните отчети,
които сборувано определят общия размер на краткотрайните активи за
числителя и краткосрочни пасиви за знаменателя на обикновената дроб. В
тази връзка е нужно да се спомене, че съгласно СС-1, т. 16.2 краткотрайните
активи са тези, които са придобити с цел да бъдат използвани или
реализирани в оперативния цикъл на предприятието. Те от своя страна
включват с оглед съдържанието на същия този СС-1 няколко групи активи:
- материални запаси - материали придобити чрез покупка и
предназначени за влагане в производствения процес за произвеждане на
продукция или продукция създадена в резултат на производствен процес с
цел реализация и т.н.
- краткосрочни вземания,
- инвестиции и
- парични средства.
Водещото по отношение на краткосрочните вземания е срока на
получаването им, т.е. определения с правопораждащия юридически факт
момент на изискуемост. Подобно е положението и при краткосрочните
задължения, където водещото е също момента на тяхната изискуемост до 1
година или над 1 година.
В случая от съдържанието на приетите по делото експертизи е видно, че
краткотрайните активи на предприятието в периода 2011- 2021 г. като цяло
са се състояли от краткосрочни вземания и парични средства. Стойностно
размера на актива преобладаващо е определян от този на вземанията с
изключение на 2015 г., където съотношението е обратно.
Паричните средства на каса или в сметка са били факт единствено през
2011 и 2012 г. по 4 000 лв., през 2015 г. 726 000 лв. и 2016 г. 51 000 лв. През
останалите години те не е имало въобще такива.
Вземанията на дружеството през 2011 г. са били 34 000 лв., а през 2012
г. са се увеличили с 2000 лв. През следващите две години е настъпил рязък
17
скок в същите. Така през 2013 г. те са се увеличили на 557 000 лв., а през 2014
г. на 590 000 лв. За 2015 г. пък имаме спад в размера им и те стават 36 000 лв.
За тази година обаче , както се спомена е отчетено притежание на парични
средства в голям размер. Това налага извод, че имаме събиране на вземания в
този момент, което се потвърждава и от данните в приетото допълнително
заключение пред ПОС.
За следващите години вземанията на дружеството са 86 000 лв. през
2017 г., 149 000 лв. през 2017 г., след което започват упорито да намаляват, за
да стигнат стойности от 16 000 лв. през 2020 г. и 17 000 през 2021 г.
По отношение на краткосрочните задължения следва да се посочи, че
през 2011 и 2012 г. са в размери от 68 000 лв. През следващите години същите
стават шест цифрени суми. През 2013 и 2014 г. са по 670 000 лв. През 2015,
2017 и 2018 г. са по 726 000, а 2016 г. достигат сумата от 741 000 лв. През
2019 и 2020 същите съобразно счетоводните отчети намаляват на 629 000 лв.,
за да станат през 2021 г. 635 000 лв.
Тук за яснота е нужно да се спомене, че в тези последни три години
вземането на молителя е отразено в пълния му размер от 541 000 лв., т.е. не е
отчетено, че част от същото е погасено по давност. Това сочи, че за нуждите
на настоящето дело те следва да се намали със сумата от 351 000 лв. Така
същите стават в размери на по 278 000 лв. за 2019 и 2020 г. и в размер на
284 000 за 2021 г.
От анализа на изложеното е видно, че още края на 2011 г.
бързоликвидните активи на дружеството са в по- малък размер от
краткосрочните му задължения. Това навежда до извод, че още от този
момент може да се говори за състояние, при което длъжникът да не може да
покрие същите. Този извод на ПАС се потвърждава и от определените от
експертизата коефициенти за ликвидност за времето през 2011-2021 г. Такива
даже с приетото от ПАС допълнително заключение са определени и при
задължения намалени с погасената по давност сума и те също са под единица.
Тук за пълнота е нужно да се спомене, че през 2015 г. съотношението е
обърнато, т.е. краткосрочните активи превишават краткосрочните задължения
и всички коефициенти за ликвидност за този период са над 1. Това обаче не е
основани да се направи извод, че финансовото състояние на дружеството е
подобрено и стабилизирано по причина, че още през 2016 г. е налице рязко
18
намаляване на активите и увеличаване на задълженията.
В приетата от ПОС допълнителна експертиза вещото лице свързва това
рязко влошаване с факта, че с наличните за 2015 г. парични средства през
2016 г. са погасени задължения в размер на 474 357, 75 лв., които в отчета
били отразени като дългосрочни. В тази връзка следва да се посочи, че за
ПАС от факта, че едни задължения са погасени през 2016 г. следва, че те вече
са били изискуеми , т.е. за 2015 г. същите е следвало да се отразят като
краткосрочни такива. Това сочи, че размерът на краткосрочните задължения
за тази 2015 г. не е 726 000 лв., а 1 200 000 лв., което води до промяна и на
коефициентите изчислени по начина посочен в редове 17, 18, 19, 20 на
Приложени № 1 на стр. 290 от делото на ПОС и всички те също падат под
единица.
На база изложеното следва извод, че в нито един период от врече от
края на 2011 г. до сега ответното дружество не е имало активи с достатъчна
степен на ликвидност за покриване на краткосрочните задължения. Това
съобразено с безспорно липса на плащане на задължението към молителя
води до извод, че длъжника е изпаднал в състояние на неплатежоспособност
и то с начална дата 31.12.2011 г.
От друга страна видно от данните в приетите експертизи активите на
ответното дружество/дълготрайни и краткотрайни/ в момента са общо в
размер на 17 000 лв. и при това представляват вземания към клиенти и
доставчици. Това води до извод, че имуществото на длъжника не е достатъчно
за покриване на началните разноски на производството по несъстоятелност и
следва да се постанови решение по чл. 632, ал.1 от ТЗ.
В този смисъл е постановеното от ПОС решение и същото следва да
бъде потвърдено, а на въззиваемата страна да се присъдят направените от нея
разноски пред ПАС в размер на 200 лв.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 717/ 2019 г. по описа на
П.о. съд решение от 05. 05.2021 г., с което по повод молба на А.В.К. действащ
в качеството си на ЕТ с фирма „А.-**-А.К.“, ЕИК *********, гр. С. е решено
19
следното:
- обявена е неплатежоспособността на „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.П. с начална дата 31. 12. 2011 г.,
- открито е производство по несъстоятелност за това дружество,
- то е обявено в несъстоятелност,
- прекратена е дейността му,
- постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му,
- прекратени са правомощията на органите му,
- дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото включено в масата на несъстоятелността,
- постановено е започване на осребряване на имуществото включено в
масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество,
- производството е спряно с указания до длъжника и кредиторите, че в
едногодишен срок от спиране на производството могат да поискат
възобновяването му ако предплатят разноски по несъстоятелността в размер
на 10 000 лв. и
- „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.П. в несъстоятелност е осъдено да
заплати от масата на несъстоятелността на А.В.К. действащ в качеството си
на ЕТ с фирма „А.-**-А.К.“, ЕИК *********, гр. С. сумата от 954, 40 лв.
направени разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.П. в несъстоятелност да
заплати от масата на несъстоятелността на А.В.К. действащ в качеството си
на ЕТ с фирма „А.-**-А.К.“, ЕИК *********, гр. С. сумата от 200 лв. разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 7
дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20