Р Е Ш Е Н И Е № 260116
13.01.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 20931 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото са
искове с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК.
Ищец „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД чрез юрк. П.П. твърди, че в изпълнение на законоустановените
си задължения топлопреносното предприятие е доставило до сградата, а търговецът
извършил дяловото разпределение на топлинна енергия „Техем Сървис“ ЕООД, разпределил
за имота на ответник Х.И.Х. топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност 123,17
лева, включваща главница в размер на 108,39 лева, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
04.07.2017г. до 24.06.2019г., в размер на 14,78 лева.
Подадено е заявление на издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника.
Образувано е частно гражданско дело № 10537/2019г. по
описа на Районен съд – Пловдив, І граждански състав.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: главница в размер на 108,39
лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода
01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление
с ИТН: ***, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода 04.07.2017 г. – 24.06.2019 г. в размер на 14,78 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 25.06.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските
по делото, от които: 25 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Х.И.Х., че същия дължи на ищеца
следните суми: : главница в размер на 108,39 лева, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: ***, обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
04.07.2017 г. – 24.06.2019 г. в размер на 14,78 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
25.06.2019 г. до окончателното погасяване. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № 35190/24.06.2020г. от ответника Х.И.Х. чрез особен представител адвокат К..
В отговора на исковата молба, се твърди, че не са
представени никакви доказателства въз основа на горните твърдения, с оглед на
което не е доказана пасивната процесуална легитимация.
Оспорва се приложеното към исковата молба препис-
извлечение то сметка.
Оспорва се претенцията на ищеца по основание и размер.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Съдът след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното
По подадено от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД заявление по чл. 410 ГПК е било образувано частно
гр. дело 10537/2019г. на РС – Пловдив в рамките на което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5775/26.06.2019г. и е било
разпоредено заплащането на суми за начислена топлинна енергия за топлоснабден
имот находящ се в ***ИТН: ***, както следва: главница в размер на 108,39 лева
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017г
.- 30.09.2018г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва върху главницата в размер на 14,78 лева за периода 04.07.2017г.-
24.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2019г.- датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата и разноските
по заповедното производство в размер на 75 лева.
Заповедта е била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК като в срока по чл. 415, ал.1,
т.2 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си за главница и
мораторна лихва.
Предявените искове са
допустими.
Ищецът в подкрепа на
твърденията си представя препис-извлечение от сметка, от която се установява,
че за процесния период са издадени съответните фактури за доставка на топлинна
енергия по партидата на ответника за процесния топлоснабден обект на потребление,
за който се установява от представения нотариален акт, че е собственост на
ответника – л. 39 от делото.Представят се копия на фактурите за процесния
период.
По делото са приети и
ОУ на ищеца, публикувани в национален и местен ежедневник.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което
в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните до колкото ответника е собственик на топлоснабдения имот.
Доказани се явяват твърденията на ищеца за размера на
разпределената топлинна енергия за процесния период, и остойностяването й за
което по делото е приобщена съдебно-счетоводна експертиза от която се
установява, че размерът за всеки един от начислените компоненти топлинна
енергия по месечни периоди и общо включително съответства изцяло на
претендираните суми.
Видно от приетата съдебно-техническа експертиза през
процесния период абонатната станция, която е обслужвала жилищния блок е
подавала ТЕ за отопление и БГВ, всички отоплителни тела са били отсъединени от
топлопреносната мрежа и на същите не се начислява ТЕ за отопление, в имота има
монтиран 1 бр. водомер по чийто дистанционен отчет е начислявана ТЕ за БГВ. За
имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.7 вр с т.6.5 от
„Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение
към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Или общо
за сградна инсталация МWh са начислени 0.468350,
а за БГВ 0,4025, което съответства на фактурираните суми.
Следователно, предявените искове за главница и
мораторна лихва са доказани по основание и размер. Не се споделят доводите на
ответника чрез особения процесуален представител затова, че не са спазени
изискванията на чл. 139б вр. с чл. 139а от Закона за енергетиката, тъй като
задължението за заплащане на топлинна енергия произтича от факта, че
потребителят е собственик на топлоснабдения имот. Не се споделят и възраженията
на ответника затова, че топлинната енергия не е реално потребена, видно от
заключението на вещото лице по СТЕ е установено, че претендираните суми са за
отдадена топлинна енергия за битова гореща вода и за сградна инсталация в която
връзка и определянето на топлинната енергия не е извършено по реда на „Методика
за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл.
61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските за настоящата инстанция и за заповедното производство в
размер на сумата от 700 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Х.И.Х. с
ЕГН ********** *** дължи в полза на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Х. Г. Данов” № 37 чрез юрк. П.П. сумите за които е била
издадена заповед № 5775/26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 10537/2019г. по описа на РС – Пловдив както следва: главница
в размер на 108,39 лева представляваща стойността на доставена топлинна енергия
за периода 01.05.2017г .- 30.09.2018г., за топлоснабден имот находящ се в ***ИТН:
***, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва
върху главницата в размер на 14,78 лева за периода 04.07.2017г.- 24.06.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 25.06.2019г.- датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на главницата;
ОСЪЖДА Х.И.Х. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Х. Г. Данов” № 37 чрез юрк. П.П. сумата от 700 лева разноски за
настоящата инстанция и за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.