№ 9579
гр. София, 26.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110142773 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Първоинстанционният исков процес е приключил с постановяването на решение
№ *** от 30. 01. 2024 г. Във връзка с постановеното от съда решение са постъпили
електронни искания по чл. 248 ГПК от ответниците *** и ***. Излагат доводи за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за безвъзмездна правна помощ, като се
позовават на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), а освен това изтъкват, че
за безвъзмездна правна помощ не следва да се начислява данък добавена стойност, във
връзка с което се позовават на практика на Върховния касационен съд (ВКС). Искат от
съда да измени решението в частта за разноските, като намали адвокатското
възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ).
В законоустановения срок е постъпил отговор на исканията по чл. 248 ГПК от
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“. Заявява, че молбата е допустима, но по
същество е неоснователна. Изтъква, че предмет на делото са били два обективно
кумулативно съединени иска, като съдът е задължен да определи възнаграждение по
всеки един от тях. Позовава се на чл. 7, ал. 2, т. 2, чл. 2, ал. 5 НМРАВ и на практика на
ВКС. Прави извод, че съдът е присъдил минималното адвокатско възнаграждение,
поради което молбите трябва да бъдат оставени без уважение.
След като съобрази доводите на участниците в процеса, Софийският
районен съд направи следните изводи.
Исканията за изменение на решението в частта за разноските е направено
своевременно и от заинтересовани страни в процеса, поради което е процесуално
допустимо.
Действително първоинстанционното производство е завършило с уважаването
на двата предявени иска, поради което е възникнало и задължение за ответните
дружества да заплатя адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. М., който
непосредствено е осъществявал безвъзмездната правна помощ. Двамата ответници
оспорват присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна
помощ като „прекомерни“. Но това тяхно възражение не следва да бъде
квалифицирано по чл. 78, ал. 5 ГПК, защото този текст на закона предвижда
1
намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от страната, когато то
обективно надвишава минималният размер по съответната подзаконова нормативна
уредба (и след преценка на съда за фактическата и правната сложност на делото).
Хипотезата на безвъзмездна правна помощ е коренно различна, защото при нея
страната не е заплатила адвокатско възнаграждение, такова се присъжда в полза на
непосредствено осъществявалия безвъзмездната правна помощ адвокат, и съгласно чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати“.
Действително, съгласно решението на СЕС по дело С-438/22 съдът не е
обвързан от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
(НМРАВ) минимален размер на адвокатското възнаграждение. Ако съдът прецени, че
присъждането на адвокатско възнаграждение в такъв „минимален“ размер би било
непропорционално и би довело до постигането на нелегитимни цели, то той може да
определи адвокатското възнаграждение и в по-нисък размер. В разглеждания случай са
атакувани като нищожни два договора – един за потребителски кредит („паричен
заем“) и втори за „предоставяне на гаранция“. От мотивите към влязлото в сила
решение е видно, че става въпрос за юридическа конструкция, построена от двамата
ответници, така че да бъде заобиколен закона и да бъдат накърнени правата на ищцата,
имаща качеството на потребител и икономически по-слаба страна. Размерите на
адвокатските възнаграждения по двата иска в защита на така накърнените й права в
размер на 1 165 лева и 98 стотинки без ДДС, съответно 499 лева и 62 стотинки без
ДДС, определени от съда в минимални размери съгласно НМРАВ, не надхвърлят
размерите на юридическите задължения, с които двамата ответници са искали да
обременят ищцата, заобикаляйки закона. При това положение присъждането на тези
минимални адвокатски възнаграждения е пропорционално и не води до постигането на
нелегитимни цели. Затова и първостепенният съд намира, че няма основание да
намали допълнително адвокатските възнаграждения под пределите, очертани с
НМРАВ. А дори и нещата да стояха иначе, тук следва да бъде отчетено и конкретното
искане, формулирано от всеки един от двамата ответниците с молбите им по чл. 248
ГПК. Макар и единият от тях да се позовава на съответното решение на СЕС, и
двамата са поискали от съда само да намали адвокатското възнаграждение „до
минимума, предвиден в НМРАВ“. Диспозитивното начало в гражданския процес важи
и в производството по чл. 248 ГПК, като съдът не може да присъди повече, отколкото
му е било поискано. Казано иначе, дори и да бяха налице обсъдените предпоставки за
намаляването на присъдените адвокатски възнаграждения под минималните размери
по НМРАВ, съдът нямаше да може да стори това поради рамките, зададени с
исканията по чл. 248 ГПК.
От друга страна, съдът следва да се занимае внимателно с въпроса дали
правилно е присъдил минималните адвокатски възнаграждения с включен ДДС или е
трябвало да ги присъди без ДДС. В разглеждания случай по делото са представени
доказателства, че адвокатското дружество, чрез което адв. Д. М. упражнява
професионалната си дейност, е регистрирано по ЗДДС. Съдебната практика по въпроса
дали в такъв случай следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение без ДДС
или с включен ДДС съгласно пар. 2а от Допълнителните разпоредби към НМРАВ е
противоречива. Според едни съдебни състави следва да се присъди адвокатско
възнаграждение с включен ДДС (определение № 351 от 23.09.2020 г. на ВКС по ч. т.
дело № 1485/2020 г., II т. о., и цитираните в него съдебни актове на други състави на
2
ВКС). Според други съдебни състави следва да се присъди адвокатско възнаграждение
без ДДС (определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. дело № 1323/2023 г.).
Според настоящия съдебен състав ДДС съставлява косвен данък, с който се
облагат възмездните продажби на стоки и доставки на услуги и който участвува в
ценообразуването, като се понася от потребителя на крайната стока/услуга. Съгласно
текущото законодателство адвокатите могат при определени условия да се регистрират
по ЗДДС, при което с доставянето на съответната „услуга“ страната заплаща на
адвоката адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Затова е оправдано и правилото
на пар. 2а от Допълнителните разпоредби към НМРАВ ДДС да се счита неразделна
част от заплатеното адвокатско възнаграждение, и съответно при разрешаването на
делото в полза на страната съдът следва да й присъди всички сторени от нея разноски,
в това число и така заплатения ДДС. При предоставянето на правна помощ на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата обаче „услугата“ е безвъзмездна. Тя
няма цена, върху която да бъде начислен ДДС. Не би могло и да се приеме, че
„услугата“ се превръща впоследствие във възмездна по силата на съдебния акт, с
който насрещната страна е осъдена да я заплати на адвоката. Съгласно чл. 25, ал. 2
ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена.
Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на
данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е
осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява
облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което
безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между
различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната
помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и
насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.
Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със
задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена
парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по
смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е
страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.
Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна
помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито
ЗДДС обаче, нито Законът за адвокатурата въвеждат такава изрична нормативна
уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената
стойност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че исканията
по чл. 248 ГПК са основателни, като присъдените адвокатски възнаграждения трябва
да бъдат намалени до минималните размери по НМРАВ без ДДС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
решение № ***, постановено на 30. 01. 2024 г. от Софийския районен съд, III
гражданско отделение, 150-и състав, по настоящото дело, в частта за разноските, като
НАМАЛЯВА присъдените в полза на адвокат Д. М. М., член на Софийската
адвокатска колегия, адвокатски възнаграждения както следва:
3
1. от сумата 1 399 лева и 18 стотинки, представляваща адвокатско възнаграждение
за безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство с включен
ДДС на 1 165 лева и 98 стотинки, представляваща адвокатско възнаграждение
за безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство без ДДС,
дължима от ответника ***;
2. от сумата 599 лева и 54 стотинки, представляваща адвокатско възнаграждение за
безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство с включен
ДДС на 499 лева и 62 стотинки, представляваща адвокатско възнаграждение за
безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство без ДДС,
дължима от ответника ***.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4