№ 18906
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110110524 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са от И. К. Д. срещу „С.К.“ ООД обективно съединени при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл.
19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата
на чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем Кредирект № 419652 от 14.05.2020 г., който се
твърди да е сключен между страните, която клауза предвижда заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, поради противоречие на закона, евентуално поради
заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, и кумулативно
съединен с тях частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
връщане на сумата от 5 лв. – частично от 842,69 лв. – платена при начална липса на
основание - въз основа на недействителна договорна клауза, ведно със законната лихва от
26.02.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем Кредирект №
419652 от 14.05.2020 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 500 лв. при
уговорени ГЛП в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 47,89 %, като се е задължил да върне
заема ведно с възнаградителна лихва в размер на 172,31 лв. в срок до 16.08.2021 г. на 15
месечни погасителни вноски, от които 4 вноски в размер на по 16,69 лв. и 11 вноски – по
55,05 лв. Сочи, че съгласно чл. 5.1. от договора бил задължен да осигури обезпечение след
сключването му, отговарящо на редица изисквания, като поради непредставянето на
обезпечение му била начислена неустойка по чл. 6, ал. 2 от договора в размер на 842,69 лв.,
включена изначално в погасителния план, с което погасителната вноска възлизала на 101 лв.,
1
а общият размер на задълженията му по договора – на 1515 лв. Релевира възражение за
нищожност на целия договор поради противоречие на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Изтъква, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е
сторено, поради което посоченият в договора ГПР е неправилен. В тази връзка изтъква, че
към потребителя са поставени неизпълними изисквания относно обезпечението, което
следва да представи, с което се цели увеличаване на възнаграждението на кредитора, като
неустойката е изначално включена в погасителните вноски. Навежда възражение за
нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока – надвишава дори размера на възнаградителната
лихва. Сочи, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща
максимален праг на ГПР, и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като на практика с клаузата за неустойка
е уговорено допълнително обезщетение за забава, поради което на основание чл. 21, ал. 1
ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото
неустойката излиза извън присъщите й функции, неясно е какви точно вреди на кредитора
би покрила и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че платената
сума по нищожната неустоечна клауза е недължимо платена. По тези съображения моли за
уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излага съображения, че между страните не
е възникнало валидно заемно правоотношение, тъй като кредитът не е бил усвоен от ищеца
по независими от кредитора причини. В тази връзка ответникът сочи, че статусът на
процесния кредит с номер 419652 е със статут „отменен“ във финансово – счетоводната
система на дружеството. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен неподписан за заемодател и заемател Договор за паричен
заем Кредирект № 419652 от 14.05.2020 г. – Индивидуални условия на договора, със
заемодател „С.К.“ ООД и заемател И. К. Д., с вписани параметри на заема: размер на заема –
500 лв., който следва да се върне на 15 месечни погасителни вноски: 4 вноски по 16,69 лв. и
11 вноски по 55,05 лв., при ГПР – 47,89 %, ГЛП – 40,05 %, дата на първо плащане –
15.06.2020 г. и дата на последно плащане – 16.08.2021 г. и обща сума за връщане – 672,31 лв.
В договора е инкорпориран и погасителен план, в който е посочена дължимата главница –
500 лв., договорна лихва – 172,31 лв., неустойка – 842,69 лв. и общо дължими суми – 1515
лв. Приет е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити с вписани параметри на заема, неносещ подписи за страните.
Прието е Искане за сключване на договор за кредит от 14.05.2020 г. от И. К. Д. до
„С.К.“ ООД с параметри на заема: CreDirect потребителски кредит в размер на 500 лв.,
дължим на 15 вноски, ведно с Декларация за предоставяне на лични данни.
По делото е представена и Справка за движенията по кредит 419652, както и
2
извлечение от финансово – счетоводната система на „С.К.“ ООД, видно от която на
14.05.2020 г. в 14:43:53 часа на ищеца е изпратено СМС съобщение с информация, че
поисканият от него кредит в размер на 500 лв. е одобрен и сумата е наредена по И.,
CreDirect *********, като в 15:37:47 часа е получено входящо обаждане от
кредитополучателя, че „иска да му се отпусне по-висока сума до 2000 лв., ако е нужно да се
откаже от този договор“, като след последващо обаждане в 16:00:25 часа клиентът „се
отказва от кредита, ще кандидатства за нов с по-големи параметри, тази сума му е
недостатъчна“.
Ответникът е оспорил действителното сключване на процесния договор за кредит, в
която връзка е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която е
оспорена от ищеца. От същата се установява, че съгласно представени данни от „С.К.“ ООД
сумата по Договор за паричен заем Кредирект № 471652 от 14.05.2020 г. не е
изплатена/усвоена от ищеца И. К. Д.. Вещото лице е уточнило, че парите по одобреното
искане за заем са наредени за изплащане в „И.“ АД на 14.05.2020 г. в 14:43:06 часа и след
отказ на клиента да ги получи е изпратена заявка за сторниране на 14.05.2020 г. в 16:46:05
часа, която е изпълнена от „И.“ АД на 14.05.2020 г. в 16:50:02 часа. На 14.05.2020 г. в
16:50:03 часа кредит № 419652 е отменен в системата на „С.К.“ ООД. Няма извършени
плащания (видно и от приложена по делото справка за платени суми от л. 28 до л. 32), тъй
като кредитът е сторниран, не е усвоен.
Във връзка с оспорване на експертизата от ищеца са направени доказателствени
искания, които са уважени и съдът е издал съдебни удостоверения, по силата на които
ищецът да се снабди от БНБ с информация относно всички сключени договори за
потребителски кредити между страните, както и движението по тях за периода от 14.05.2020
г. до 20.05.2020 г., както и от „И.“ АД с информация относно получените от ищеца за
периода от 14.05.2020 г. до 20.05.2020 г. с наредител „С.К.“ ООД суми и какви са
преведените суми от ищеца към „С.К.“ ООД за периода от 14.05.2020 г. до 16.08.2021 г.
(последната падежна дата по договора), които съдебни удостоверения, въпреки отлагането
на делото с предоставяне на възможност на ищеца да ги получи, и към настоящия момент се
намират в кориците на делото.
Други доказателства от страна на ищеца за сключването на процесния договор за
потребителски кредит и за изплащане на суми по него не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл.
19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата
на чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем Кредирект № 419652 от 14.05.2020 г., който се
твърди да е сключен между страните, която клауза предвижда заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с
3
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 5 лв. – частично от 842,69
лв. – платена при начална липса на основание въз основа на недействителна договорна
клауза. Доколкото се иска прогласяване нищожността на договорната клауза на различни
основания и съобразявайки съдебната практика, съдът приема, че се касае за обективно
съединени искове за прогласяване нищожност на клаузата, които с оглед наведените
основания следва да се разгледат при условията на евентуалност, като подлежат на
разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най –
тежкото (противоречие на закона) към най - лекото (накърняване на добрите нрави).
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожността на процесната договорна клауза е да докаже следните
обстоятелства: сключването между страните на Договор за паричен заем Кредирект №
419652 от 14.05.2020 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на закона,
включително неравноправност на клаузата; твърдяното заобикаляне на закона чрез
оспорената клауза; твърдяното накърняване на добрите нрави със същата.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора е
индивидуално уговорена.
Спорен между страните пред районната инстанция е въпросът сключен ли е помежду
им Договор за паричен заем Кредирект № 419652 от 14.05.2020 г. с посоченото в исковата
молба съдържание, включително на оспорената клауза на чл. 6, ал. 2. С оглед изричното
правило на чл. 154 ГПК доказателствената тежест да установи посоченото обстоятелство
носи ищцовата страна, за което съдът е дал нарочни указания с доклада по делото.
При извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът приема, че
ищецът не е изпълнил възложената му доказателствена тежест и не е установил
възникването на облигационно правоотношение между него и ответното дружество по
Договор за паричен заем Кредирект № 419652 от 14.05.2020 г.
На първо място, с исковата молба е представен проект на процесния договор за
паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, но същият не носи подписи за
страните по него – нито за заемодател, нито за заемател, а в императивната норма на чл. 10,
ал. 1 ЗПК е регламентирана писмена форма за действителност на договора за кредит. Дори
да се приеме, че същият е сключен по електронен път, то не са налице доказателства за
сключването на договора при спазване изискванията на ЗПФУР. С оглед оказване на
съдействие на страните, с определение № 21247 от 22.05.2024 г., в което е обективиран
проектът за доклад по делото, съдът е задължил на основание чл. 190 ГПК „С.К.“ ООД да
представи цялата преписка по Договор за паричен заем № 419652 от 14.05.2020 г. В
изпълнение на определението на съда ответникът е представил с молба от 24.06.2024 г.
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, като е посочил, че с отговора по чл. 131 ГПК вече е представена справка за
движението по кредита, искане за сключване на кредита и декларация за лични данни.
Ответникът не оспорва, че ищецът е подал заявка за сключване на договора, и че е
предоставил преддоговорната информация по чл. 18 ЗПФУР чрез предоставяне на
4
стандартен европейски формуляр, съдържащ информация относно параметрите на
предоставения заем. При твърденията на ответника обаче, че впоследствие договорът не е
бил сключен и сумата по същия не е била усвоена от ищеца, и като съобрази, че ответникът
е представил всички доказателства, с които разполага във връзка с подготовката за
сключването на договор за паричен заем, съдът приема, че не са налице основания да
приложи последиците на чл. 161 ГПК. Следва да се посочи, че направените доказателствени
искания по чл. 190 ГПК, съпроводени с искане за прилагане на последиците по чл. 161 ГПК
при неизпълнение на задължението за представяне на цялото досие по договора за паричен
заем от 14.05.2020 г., представляват опит да се освободи ищецът от задължение да докаже
изгоден факт, от който черпи благоприятни последици, чрез задължаване на ответника да
ангажира доказателства за неизгодни факти, при неизпълнение на което задължение
страната, която не носи доказателствената тежест за съответния факт, да понесе
неблагоприятни последици, т. е. да бъде разместена доказателствената тежест в процеса. От
приетите по делото доказателства настоящият състав приема, че ищецът е отказал
впоследствие сключването на договора поради недостатъчност на заявената сума.
На следващо място, по делото не се установява, че заемната сума е преведена по
личната банкова сметка на ищеца чрез електронната разплащателна система, нито че той в
изпълнение на задължението си за погасяване на заема е заплащал каквито и да било суми
по процесния договор. От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира по реда на чл. 202
ГПК като обективно и компетентно изготвено се установява, че сумата по договора не е
усвоена, съответно кредитът № 419652 е отменен. Експертизата е оспорена от ищеца, но
същият не е ангажирал никакви други доказателства, сочещи сключването на договора и
усвояването на главницата по него. В тази връзка следва да се посочи, че с определение от
26.06.2024 г. съдът е уважил всички искания на ищеца, направени с молба от 26.06.2024 г. –
за издаване на съдебни удостоверения, които са останали непотърсени по делото. Ето защо
съдът приема, че няма основание да не кредитира експертното заключение при формиране
на фактическите си изводи относно недоказаност на твърдяното облигационно
правоотношение между страните.
С оглед горното съдът приема, че ищецът не е изпълнил изрично възложената му
доказателствена тежест и не е установил първата материална предпоставка, включена в
предмета на исковете по чл. 26 ЗЗД, а именно не е доказал сключването на процесния
договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, което възпрепятства
възможността съдът да извърши преценка за неговата действителност, респективно за
действителността на оспорената клауза. По силата на нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна следва да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да
приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. В случая
при липса на ангажирани от ищеца несъмнени доказателства за сключване на процесния
5
договор за паричен заем от 14.05.2020 г., както и с оглед изричното оспорване на това
обстоятелство в отговора на исковата молба, настоящият съдебен състав намира исковете с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем
Кредирект № 419652 от 14.05.2020 г. като противоречаща на закона, като заобикаляща
закона, като неравноправна и накърняваща добрите нрави, за недоказани и поради това
следва да ги отхвърли.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: 1. / сключването на Договор за паричен заем Кредирект № 419652 от
14.05.2020 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената клауза,
която противоречи на императивни материалноправни норми, заобикаля ги или накърнява
добрите нрави; 2. / извършено плащане на сума за неустойка по договора за паричен заем в
полза на ответното дружество.
При установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена тежест на
ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване, респективно
за задържане на платената от ищеца сума.
При така ангажираните доказателства съдът намира иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
неоснователен – от една страна, ищецът не установява по делото сключването на процесния
договор с оспорената клауза, която е недействителна, както и не установява извършено
плащане на суми въз основа на този договор – по делото не са представени никакви
платежни нареждания за заплащане на суми в полза на ответника във връзка с договор за
паричен заем от 14.05.2020 г., а от ССчЕ се установява също, че плащания в полза на „С.К.“
ООД не са извършвани от страна на ищеца. При горните мотиви съдът намира иска по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за недоказан и поради това следва да отхвърли същия.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответникът. Последният претендира
присъждане на сторените по делото разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 480
лв. с ДДС. За посочените разноски са ангажирани доказателства за плащане, поради което
следва да се присъдят в цялост в полза на ответника.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С............ срещу
„С.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.......................,
6
обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП; чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл.
21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем Кредирект № 419652 от
14.05.2020 г. със страни И. К. Д. и „С.К.“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 842,69 лв. при непредоставяне на обезпечение – банкова гаранция или
поръчители, като противоречаща на закона, като заобикаляща закона, като неравноправна и
като накърняваща добрите нрави, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С............ срещу
„С.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.......................,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 лв., като част от сума в общ размер на 842,69 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожна договорна клауза – чл. 6, ал. 2 от
Договор за паричен заем Кредирект № 419652 от 14.05.2020 г. със страни И. К. Д. и „С.К.“
ООД, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 26.02.2024 г. до
окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С............ да заплати на „С.К.“ ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С......................., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 480 лв. – сторени разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7