Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                            13.01.2020 год.                                Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                             наказателен състав

на седми януари                                                      две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:                    Председател: Минчо Танев

Секретар: Петранка Бъкларова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 573 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от С.Г.П., ЕГН **********, против Наказателно постановление *** год. на Началник РУП- Царево, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на С.Г.П., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е съставено в нарушение на материалния и процесуални закон, поради което иска от съда да го отмени.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник. Пледира за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата РУП- Приморско, не изпращат представител, не вземат становище по случая.

Явяват се актосъставителя.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпитаха се актосъставителя, който в показанията си описват фактическата обстановка по съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.07.2018 год. актосъставителя- служител в РУ- Царево, изпълнявал служебните си задължения, в района обслужван от РУ- Царево. Около 23:30 часа на същата дата, свидетеля заедно със свой колега, се движили с патрулния автомобил в ***, свидетеля възприел лично, как пред него автомобил, джип, навлязъл в кръстовището, спрял пред полицейския автомобил и на заден ход се опитал да паркира на  тротоара, който е бил срещу полицейския автомобил. Служителите изчакали, като пред тях водача на автомобила още веднъж пробвал  напред, назад, да паркира, направил няколко неадекватни маневри. Случващото се провокирало полицейските служители да извършат проверка на водача. В джипа установили само един мъж, който сам стоял в джипа. Установено било, че същия не носи в себе си свидетелство за управление, а носи само талона за регистрация на автомобила. Полицаите повикали водача до патрулния автомобил, взели му ЕГН-то и извършили справка, при която се установило, че това е жалбоподателя С.П.. По време на проверката, самият водач се държал доста превъзбудено, неадекватно, започнал да оспорва проверката, да твърди че той не е управлявал автомобила, само е седял вътре. Полицаите поискали водача да бъде изпробван за употреба на алкохол, но същия отказал категорично, започнал да възразява, поискал да напусне проверката. Било му разяснено, че не е свършила самата проверка и ако откаже да му бъде извършена проверка за алкохол, ще му бъде издаден талон за кръв, който ако желае може да използва. Докато свидетеля обяснявал на жалбоподател, преди да приключи проверката си, жалбоподателя тръгнал да бяга към отсрещната къща, за която по-късно било установено, че е негово жилище. След като тръгнал да бяга, жалбоподателя бил догонен от полицаите, били му поставени белезници и пак бил отведен до патрулния автомобил, където му бил издаден талон за кръв. Жалбоподателя бил качен в патрулния автомобил и откара до Спешния център, където пред дежурния лекар, жалбоподателя отказал да даде кръв за анализ за употреба на алкохол. След това, същия бил отведен в районното управление, където да му бъдат съставени актове за осуетяване на проверки и за отказа. По време на съставяне на актовете, полицаите забелязали, че на жалбоподателя очите му били много разширени, с червени зеници, имал превъзбудено поведение. Това мотивирало полицейските служители, да му направят тест за употреба на наркотици с Дрегер 5000. Жалбоподателят отказал да му бъде направен тест и затова му написали талон за изследване на кръв. Отвели го с патрулния автомобил в Спешния център, обяснили му, че може да даде кръв за употреба на наркотични вещества, но жалбоподателя отново отказал, което било удостоверено с протокол. Констатираното нарушение, мотивирало актосъставителя, да състави акт за установяване на административно нарушение № ***. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно и подробно. В последствие, наказващия орган- Началника на РУ- Царево, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано, по същия като в АУАН начин. Квалифицирал деянието като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и го санкционирал на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля- полицейски служител, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост или предубеденост.

          При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУП, гр. Царево, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУП, гр. Царево, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя оспорва фактическата обстановка, твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са били допуснати нарушения на процедурните правила.  

След внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по ЗДвП, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Размера на наказанията е определен съгласно нормативно регламентирания такъв, като при индивидуализирането им, административно наказващия орган ги е съобразил с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт- следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление *** год. на Началник РУП- Царево, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на С.Г.П., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ :