Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 14.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Велислава Трифонова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Даскалова в.гр.д. №219 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1962 от 14.12.2018г., постановено по гр.дело №9523/2017г. по
описа на Районен съд – Плевен, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения
от И.Й.Г., ЕГН ********** против Административен съд-Ловеч, ул. „Търговска“ №
40, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1161,26 лева,
представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди в резултат на
плащане на сумата от 1161,26 лв. по изпълнителен лист № 4570, издаден на
07.07.2017г. от РС-Плевен, по гр.д.№ 406/2015г. по описа на РС-Плевен по
набирателна сметка на Затвора-Ловеч вместо на цесионера по Договор за продажба на
парично вземане от 21.07.2008г.с нотариална заверка на подписа на цедента И.Г.
№ 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц. Л. М. И. Й. .
Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения
от И.Й.Г., ЕГН ********** против Административен съд-Ловеч, ул. „Търговска“ №
40, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000,00 лева,
представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди изразяващи
се в стрес, психологически дискомфорт, увреждане на здравето-нарушаване нивото
на кръвната захар, в резултат на плащане на сумата от 1161,26 лв. по
изпълнителен лист № 4570, издаден на 07.07.2017г. от РС-Плевен, по гр.д.№
406/2015г. по описа на РС-Плевен по набирателна сметка на Затвора-Ловеч вместо
на цесионера по Договор за продажба на парично вземане от 21.07.2008г.с нотариална
заверка на подписа на цедента И.Г. № 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц. Л. М. И. Й.
.
Със същия съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения
от И.Й.Г., ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр.София, ул. „Ген.Столетов“ № 21, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 2322,52 лева, представляваща обезщетение за нанесени на
ищеца имуществени вреди в резултат на превеждане на сумата от 1161,26 лв.,
получена по набирателната сметка по Затвора-Ловеч по изпълнителен лист № 4570,
издаден на 07.07.2017г. от РС-Плевен, по гр.д.№ 406/2015г. по описа на
РС-Плевен на ДСИ-Троян на основание Запорно съобщение вх.№ 6378/26.11.2015г. по
ИД 20154340400090 вместо на цесионера по Договор за продажба на
парично вземане от 21.07.2008г.с нотариална заверка на подписа на цедента И.Г.
№ 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц. Л. М. И. Й. .
Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения
от И.Й.Г., ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр.София, ул. „Ген.Столетов“ № 21, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени на
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психологически дискомфорт,
увреждане на здравето-нарушаване нивото на кръвната захар в резултат на
превеждане на сумата от 1161,26 лв., получена по набирателната сметка по
Затвора-Ловеч по изпълнителен лист № 4570, издаден на 07.07.2017г. от
РС-Плевен, по гр.д.№ 406/2015г. по описа на РС-Плевен на ДСИ-Троян на основание
Запорно съобщение вх.№ 6378/26.11.2015г. по ИД 20154340400090 вместо на
цесионера по Договор за продажба на парично вземане от 21.07.2008г.с нотариална
заверка на подписа на цедента И.Г. № 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц. Л. М. И. Й.
.
Със същия съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от И.Й.Г., ЕГН **********
против Министерство на правосъдието на РБ, гр.София, ул. „Съборна“ № 29, иск с
правно основание чл.441, ал.1, изречение
последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 2322,52 лева,
представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди в резултат на
разпределение и изплащане на сумата от
1161,26 лв., получена на основание Запорно съобщение вх.№ 6378/26.11.2015г. по
ИД 20154340400090 на взискателя по делото Г.М. вместо на цесионера по Договор за продажба на
парично вземане от 21.07.2008г.с нотариална заверка на подписа на цедента И.Г. №
7596/21.07.2008г. на нотариус Ц. Л. М. И. Й. .
Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният
от И.Й.Г., ЕГН ********** против Министерство на правосъдието на РБ, гр.София,
ул. „Съборна“ № 29, иск с правно основание чл.441, ал.1, изречение последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени на
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психологически дискомфорт,
увреждане на здравето-нарушаване нивото на кръвната захар в резултат на
разпределение и изплащане на сумата от
1161,26 лв., получена на основание Запорно съобщение вх.№ 6378/26.11.2015г. по
ИД 20154340400090 на взискателя по делото Г.М. вместо на цесионера по Договор за продажба на
парично вземане от 21.07.2008г.с нотариална заверка на подписа на цедента И.Г.
№ 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц. Л. М. И. Й. .
Със същия съдебен акт първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.78 ГПК И.Й.Г., ЕГН **********
да плати на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, гр.София, ул. „Ген.Столетов“ № 21 сумата от 150,00 лв., направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.78 ГПК И.Й.Г., ЕГН ********** да плати на Министерство на правосъдието на РБ, гр.София,
ул. „Съборна“ № 29 сумата от 150,00 лв., направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С
Определение №716/19.02.2019г., постановено
по гр.д.№9523/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, по
реда на чл. 248 ГПК, РС-Плевен е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на
Министерство на правосъдието за
изменение на Решение №1962 от 14.12.2018г., постановено по
гр.дело №9523/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, в частта му за
разноските.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от И.Й.Г.-лично, и чрез адвокат М.И. ***, с която се отправя искане
решението да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Наведени
са доводи, че обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди
се, че въззиваемата страна Административен съд-Ловеч, знаейки за договора за
цесия, е превела сумата от 1161,26 лева
на Затвора-Ловеч. Сочи се, че въззиваемата страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
(ГДИН) носи отговорност за причинените
от Затвора –Ловеч вреди, тъй като
затворническата администрация е превела по сметка на държавен съдебен
изпълнител (ДСИ) процесната сума. Излагат се доводи, че въззиваемата страна
Министерство на правосъдието отговаря за
действията на ДСИ при Районен съд-Троян А.
Й. , която е допуснала незаконосъобразно
изпълнение, насочено върху чуждо имущество, непринадлежащо на длъжника И.Й.Г.,
тъй като процесната сума принадлежала на
майка му М. И. Й. - цесионер по договор
за цесия. Развити са съображения, че от страна на въззиваемите страни на въззивника са причинени имуществени вреди,
както и неимуществени такива, изразяващи се в болки, страдания, унижения,
накърняване на човешкото достойнство, лишения, психически дискомфорт, стрес,
влошено здравословното състояние. Оспорват се присъдените разноски в полза на ГДИН и Министерство на
правосъдието, като недължими и прекомерни. Отправено е искане към Окръжния съд да отмени
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт В. Д. . Изложени са
доводи, че принудителното изпълнение е законосъобразно и е водено по правилата
на ГПК. Развити са подробни съображения, че договорът за цесия е нищожен. Поддържа
се становище, че твърденията на И.Й.Г. за претърпени неимуществени вреди, са
недоказани. Претендират се разноски.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, чрез юрисконсулт П.П. , в
който се излага становище, че с
въззивната жалба не се иска отмяна на
решението по отношение на
незаконосъобразни действия или
бездействия от страна на администрацията на Затвора-Ловеч. Посочва се, че
първоинстанционният съд е събрал и
анализирал правилно всички доказателства, като
е формирал правилния правен извод, че не е налице противоправно
поведение от страна на ответниците. Отправено е искане до ОС-Плевен да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
Срещу определението,
с което е оставена без уважение молбата Министерство
на правосъдието за изменение на решението в частта му за разноските, е
постъпила частна жалба от Министерство на правосъдието чрез юрисконсулт В. Д. . Развити са доводи, че РС-Плевен неправилно е отказал да
присъди разноски, представляващи
командировъчни разходи. Посочва се, че въпреки направено искане в молбата за поправка на очевидна фактическа
грешка липсва произнасяне от РС-Плевен в
тази насока, като е отправено искане до ОС-Плевен да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като в осъдителната част на
Решение №1962 от 14.12.2018г., постановено по
гр.дело №9523/2017г. по описа на Районен съд – Плевен бъде коригиран адресът на
Министерство на правосъдието от ул. „Съборна“№29
на ул. „Славянска“№1.
Постъпил е отговор на частната жалба от адвокат М.И. ***, в който се поддържа становище, че е неоснователна.
Излагат се аргументи, че юрисконсултите работят на трудов договор, поради което
командировъчните разходи не следва да бъдат възлагани в тежест на насрещната страна по спора.
В проведеното пред въззивния съд заседание на 15.05.2019г. въззивникът И.Й.Г. се явява лично и с адвокат
М.И. ***. Поддържа се въззивната жалба по изложените в нея съображения. Отправя
се искане до Окръжен съд-Плевен да отмени обжалваното решение. Поддържа се
отговора на частната жалба.
В проведеното пред въззивния съд заседание на 15.05.2019г. за
въззиваемата страна Министерство на правосъдието се явява юрисконсулт В.
Д. , която счита, че въззивната жалба е неоснователна, по подробно изложени в
отговора на въззивна жалба доводи. Поддържа се подадената частна жалба против
определението на РС-Плевен. Отправя се искане до ОС-Плевен да остави без уважение въззивната жалба на И.Й.Г. и да уважи частната жалба на
Министерство на правосъдието. Претендират се разноски.
В проведеното пред въззивния съд заседание на 15.05.2019г. за
въззиваемата страна Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, се явява
юрисконсулт П.П. , която излага доводи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Плевенски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените във
въззивната жалба и частната жалба доводи, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. При проверката относно правилността на първоинстанционното
решение, той е ограничен от релевираните в жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
частично ОСНОВАТЕЛНА, що се касае до предявения от И.Й.Г. против Министерство на правосъдието иск с
правно основание чл. 441, ал.1 ГПК вр.
чл. 49 ЗЗД, за имуществени вреди
до размера на сумата 1161,26 лева, като за разликата до пълния предявен размер
от 2322,52 лева настоящият въззивен състав намира претенцията за неоснователна.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно наведените във
въззивната жалба доводи, решението на Районен съд-Плевен е частично неправилно,
по следните съображения:
От Договор
за продажба на парично вземане от 21.07.2008г. с нотариална заверка на подписа
на цедента И.Г. № 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц. Л. с район на действие
РС-Ловеч, с рег. №138 на Нотариалната камара, И.Й.Г. е прехвърлил на М. И. Й. всички присъдени му парични вземания - от
трудови възнаграждения и обезщетения, представляващо - пълен размер на сумите ведно с изтеклите
лихви, привилегии, обезщетения, обезпечения и пр. за сумата от 1 (един) лев.
Установява се, че с Писмо
изх.№ 4096/02.10.2017г. на РС-Плевен, на основание чл.519 ГПК , приложено до Административен съд-Ловеч, е изпратен
оригинал на изпълнителен лист № 4570, издаден на 07.07.2017г. от РС-Плевен, по
гр.д.№ 406/2015г. по описа на РС-Плевен, в едно с молби от 28.09.2017г., вх.№
25048-1, вх.№ 25048-2 и вх.№ 25048-3 от И.Й.Г.. Писмото е постъпило и е заведено в Административен
съд-Ловеч под №232/09.10.2017г.
От копие на молба вх.№ 25048-1/28.09.2017г. се установява, че И.Й.Г. *** за образуване на изпълнително дело, като
Администравен съд-Ловеч изпълни своите задължения по изп.лист №
4570/07.07.2017г., а дължимата сума бъде преведена на име на И.Й.Г. по
потребителската сметка на Затвора-Ловеч.
Адиминистративен съд-Ловеч е изпратил на Затвора-Ловеч копие на тази
молба на И.Й.Г..*** е уведомен за сметката на Затвора-Ловеч, по която могат да
бъдат правени преводи в полза на лишените от свобода.
Установява се от Бюджетно платежно нареждане
от 30.10.2017г. че наредителят Административен съд-Ловеч е превел по
набирателната сметка на получателя Затвора –Ловеч сумата от 1161,26 лв. В
бюджетното платежно нареждане в полето
„основание за плащане“ е посочено
„*********/л.св.И.Й.Г. -**********, ИЛ 4570/07.07.17. Платежното нареждане е
изпълнено на дата 31.10.2017г. Установява
се, че сумата от 1161,26 лева е преведена по сметка на ДСИ при РС-Троян, по изп.дело 20154340400090. Като основание за плащане в преводно нареждане/вносна бележка от
01.11.2017г. е вписано „запор л.св. И.Й.Г. ЕГН **********. С Уведомление № 248/31.10.2017г. на
Административен съд-Ловеч, И.Й.Г. е изразил желание обезщетението с лихвата за
забава да бъде преведено по банковата сметка на цесионера М. И. Й. .
С Молба № 2147/12.11.2015г. от Г.Н.М. до ДСИ при РС-Троян, взискателят е поискал да бъде образувано изпълнително дело и да бъде
наложен запор върху вземанията на И.Й.Г., дължими и изплащани чрез
Затвора-Ловеч. С постановление на ДСИ от 12.11.2015г. е постановено да бъде
изпратена покана за доброволно изпълнение до И.Й.Г.. Със Запорно съобщение № 9198/16.11.2015г. по изп.дело
№ 20154340400090, ДСИ е уведомил Затвора-Ловеч, че е наложен запор върху всички
вземания, дължими и изплащани на И.Й.Г.. Със запорното съобщение, ДСИ осн. чл.
507, ал.2 и ал.3 от ГПК е забранил предаването
на запорираните вещи и
запорираните до посочения в съобщението размер суми на длъжника И.Й.Г.. В
запорното съобщение е указано, че от получаване на съобщението възникват задълженията на пазач, спрямо
дължимите вещи и суми. Затвора –Ловеч
е уведомил ДСИ, във връзка с наложения запор че И.Й.Г. не работи и не получава трудово
възнаграждение.
С Покана за доброволно изпълнение № 10135/17.12.2015г.
по изп.дело № 20154340400090, връчена на И.Й.Г.
лично на дата 23.12.2015г., длъжникът е уведомен, че по изпълнителното дело дължи на
взискателя Г.Н.М. 1140 лв. неолихвяема
сума, 35 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на
РС-Троян в размер на 111,20 лв.
или общо задължение към 17.12.2015г. в размер на 1286,20 лева. Съгласно Констативен
протокол на ДСИ А. Й. по изп.дело №
20154340400090 от 07.11.2017г., е постъпила сума от запор на вземания на
длъжника И.Й.Г. в размер на 1161,26 лв., която е разпределена както следва: за
такса по чл.53-100,10 лв. и за взискателя-1061,16 лв.
С адресиран до ДСИ А. Й. „Иск“ от дата 18.12.2017г. И.Й.Г. твърди, че е упълномощен „процесуален
представител“ на М. И. Й. и отправя
искане да й бъде преведена сумата от 1161,26 лв., в качеството й на цесионер по
Договор за продажба на парично вземане. ДСИ е поставила резолюция да бъде уведомен И.Г.,
че сумата е разпределена и преведена на взискателя на 07.11.2017г. На И.Й.Г. е
указано, че ако желае да подаде иск, то следва да го адресира и изпрати до
компетентния съд.
В Жалба вх.№ 1676/20.12.2017г. до ДСИ А. Й. , И.Й.Г.
сочи, че са нарушени правата на третото
лице М. Й. -собственик (цесионер по
договор за цесия) на сумата от 1161,26 лв. Твърди, че самият той получава лична пенсия в размер
на 133 лв., позовава се на чл.446, ал.1, т.3 ГПК и счита, че е следвало да му
бъде удържана 1/2 от сумата. От ДСИ е
поставена резолюция на жалбата, че сумата е разпределена, като е събрана 100,10
лв. ДТ и сумата от 1061,16 е преведена
на взискателя Г.М. на 07.11.2017г. Указала е на жалбоподателя, че следва да внесе
25 лв. ДТ по сметка на ОС-Ловеч и 10 лв. по сметка на РС-Троян за
администриране на жалбата, ако желае същата да
бъде разгледана от Окръжен съд - Ловеч. Съобщение за разпореждането на
съдебния изпълнител е връчено лично на И.Й. на 18.01.2018г.
Установява се от
Констативен протокол № 1021/14.02.2018г. по изп.д.№ 20154340400090, че по запор
на вземания на длъжника И.Й.Г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер
на 125 лв., която е разпределена както следва: 11,16 лв.-такса по чл.53 и
113,84 лв.-за взискателя.
Видно от съобщение №
1020/14.02.2018г. до Затвора –Ловеч, изпратено от ДСИ при РС-Троян по изп.дело № 20154340400090, Затвора- Ловеч
е уведомен, че се вдига запора, наложен на И.Й.Г. на 16.11.2015г. по посоченото
изпълнително дело.
Установява се от Писмо
изх.№ 11.01-291/04.07.2018г. на Български пощи и от приложените към него копия
на пощенски записи, че Т.Д.Т. за периода 01.04.2017г. до 30.11.2017г. е превела
на И.Й.Г. следните суми: на 08.06.2017-20 лв., на 27.06.2017-30 лв., на
30.06.17г.-50 лв. и на 19.09.2017г.-20 лв.-общо 120,00 лв.
От справка от Затвора-Ловеч
се установява, че И.Й.Г. освен получените с пощенски записи суми от Т.Т. е получил от нея и чрез банкови преводи суми в размер на 250 лв., 100 лв., 30 лв. и 160 лв.
Установява се от вносни бележки, че Т.Д.Т. е превела на И.Й.Г. по сметка на
Затвора-София следните суми: 30 лв., 30 лв.65 лв., 55 лв.
Видно от Справка №
08642/13.09.2018г. от Затвора-Плевен, в личното дело на И.Й.Г. не се съхранява
договор за цесия, няма налична информация относно уведомяване на
администрацията на затвора за наличието на сключен такъв до датата на
превеждане - 01.11.2017г. на сумата от 1161,26 лв.
Видно от Предупреждение
вх.№ 1044/26.02.2018г. от И.Й.Г. до счетоводителя на Затвора-Ловеч, той е
заявил, че ако тя още веднъж преведе сума от личните му пари по какъвто и да е
запор, ще я съди той и майка му, която има права по договор върху всички негови
парични вземания, обезщетения, трудови
възнаграждения с лихвите. Посочил е, че договорът е достояние още от
2008г. на Министерство на правосъдието, ГДИН, Прокуратура на РБ, Окръжен
съд-Плевен, както и на администрацията на Затвора-Ловеч. Посочва, че с
иззетата от него сума по запор са
нарушени правата на трето лице- неговата майка М. Й. и се нарушава чл.49 ЗЗД.
Видно от Експертно решение
на НЕЛК № 0265 от 049 от 21.04.2017г. на И.Й.Г. е определен 86 % трайно
намалена работоспособност от дата на инвалидизация 19.02.2002г., водеща
диагноза „Смесени и други разстройства на личността“. Общо заболяване: Разстройство на личността-смесен тип в трайна
невротична декомпенсация. Захарен диабет II тип с вторична
резистентност към СУП, на инсулинолечение от година и половина с полиневропатия.
Дв.неврит на слух. нерви с ФД в степен тежка на тежко чуване. Девиация септи
нази на дясно. Състояние след порезно нараняване на дясната ръка без ОФД.
Състояние след контузия на лява КС със заздравял белег по предната повърхност
на капачката.
Установява се от Медицинска
справка №1507 от 27.04.2018г. на Медицински център-Затвора гр.Ловеч, че И.Й.Г.
е с диагноза „Характеропатия-смесен тип у дисоциална личност. Трайна невротична
декомпенсация. Диабет-инзт.“. В анамнезата се сочи, че се касае за пациент,
който се води на диспансерен учет като диабетик. Диагнозата захарен диабет
датира от 2015г., когато при рутинни изследвания са установени завишени
стойности на кръвната захар. На лечение с инсулин е от 25.03.2015г.(по данни от
рецептурна книжка). За периода от 01.10.2017г. до 10.01.2018г. Г. има
регистрирани 4 посещения в лекарския кабинет. На 10.10.2017г. не е споделил
оплаквания. Идва в кабинета за получаване на инсулин. Дадени 1 фл.Актрапид и 1
фл.Инсулатард. На 16.10.2017г. извършен преглед за конвой. Не е споделил
оплаквания. Дадени отново два флакона инсулин. На 29.12.2017г. е посетил отново
кабинета. Няма оплаквания. Даден инсулин. На 07.01.2018г. отново посещава
кабинета за получаване на инсулин, без
да споделя оплаквания.
Видно от фиш от спешна
медицинска помощ от 13.11.2018г. Спешна
помощ е повикана за пациент И.Й. в 0,38 часа, пристигнала е на място в 0,50
часа, отпътувала е в 1,05 часа и пристигнала в болницата в 01,25 часа. Посочена
е анамнеза-хипогликемия. Пациента е бил в съзнание, отпадни симптоми няма, зеници-нормални,
отваря очите спонтанно, вербален отговор-ориентиран, двигателна реакция-
ориентирана. Дишане- нормално. Сърдечна честота 84 удара в минута. Кръвно
налягане 135/80. Измерена е кръвна захар 3,7 ммол. Проведена е терапия с sol gl 40% 10ml.
Видно от Епикриза № ИЗ
37343, че И.Й.Г. е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Д-р Г.С. “-Плевен, Клиника по
ендокринология и болести на обмяната за периода 12.10.2018г. до 17.10.2018г.
Поставена е диагноза „Неинсулинозависим захарен диабет, Дибаетна кетоза,
диабетна полиневропатия“. Придружаващи заболявания: Нефролитиаза. С оглед
незадоволителен гликемичен контрол през 2015г. преминава на инсулинолечение. В
момента е на терапия с инсулин Актрапид 20+16+20Е и инсулин Инсулатард 10Е След
проведеното лечение, е изписан с подобрение. Дадени са препоръки за
хранително-диетичем режим, лечение с Инсулин НовоРапид, Тноктацид, Агапурин.
Установява се от Медицинско
направление от 16.08.2018г., че И.Й.Г. е посетил мед.център на затвора, където
е установено „охлузване между веждите с размери 1,5 см., получено на
14.08.2018г.“
От копие на Становище №1505/27.04.2018г. на
ИСДВР при Затвора-Ловеч се установява,
че И.Й.Г. към момента се намира в килия
№106 на 11 гр., изолиран, тъй като е на
специален режим от 26.01.2016г.
От свидетелските показания
на Г.В.В. се установява, че той и въззивникът пребивали в Затвора –Ловеч от 2015г. Свидетелят
посочва пред РС-Плевен, че се засичали
на различни места в затвора- на карето, при конвои и му е известно за присъдена
сума пари над хиляда лева, за която И.Г. му споделил м.ноември 2017г., края на
есента, началото на зимата. Посочва, че И.Г.
счита, че тази сума му е неправомерно отнета. Свидетелят В. не знае от
кой ответник и по какъв точно начин е отнета сумата. Твърди, че е давал пари назаем на И.Г. - под формата на
пазаруване от лавката на затвора. Свидетелят В. твърди, че му е вземал различни
продукти, сред които кафе, фонокарта, шампоан, ножчета за бръснене,
ароматизатори. Счита, че И.Г. е приел
тежко лишаването от тази сума. Бил изпаднал в нервна криза и крещял по адрес на
администрацията. Свидетелят твърди, че И.Г. споделил, че му е паднала кръвната захар, като е имало
случай, в който е изпаднал в безсъзнание. Преди това също се е оплаквал от
такива здравословни проблеми. Според Г. В. , самочувствието на И.Г. било
накърнено, изпитвал чувство на незащитеност, безпомощност, отхвърленост. Свидетелят
В. счита, че И.Г. е с изострена чувствителност. Заявява, че всички знаят това, че
той не може да се въздържа и това което мисли, го казва на висок глас, така че
да се чува от надзорно-охранителния състав. Твърди, че въззивникът е изразявал
недоволството си от поведението на администрацията на затвора по повод отнетите му пари. Даденият заем от свидетеля В.
, под формата на закупени от лавката на затвора продукти, бил върнат от И.Г. също под формата на покупки от лавката.
Свидетелят В. сочи, че е давал само веднъж заем на ищеца. Именно поради
особеностите на характера на въззивника и неговото поведение, на В. му било
известно, че от 2 години е на специален
режим. Свидетелят В. посочва, че въззивникът е бил гневен и поради ухапвания от дървеници, които имало в килията му. Тогава
също е изразил бурно раздразнението си. На свидетелят В. му е известно, че И.Г.
страда от инсулинозависим диабет. Свидетелските показания на Г. В. са
последователни и непротиворечиви, като РС-Плевен правилно ги е кредитирал с
доверие.
Предвид така
установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Предмет на разглеждане са предявени пред Районен съд – Плевен обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 1161,26 лева,
чл.49 ЗЗД с цена на иска 1000,00 лева, чл.441, ал.1, изречение последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД с цена
на иска 2322,52 лева, чл.441, ал.1,
изречение последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД с цена на иска 1000,00 лева, чл.49 ЗЗД с цена на иска 2322,52 лева и чл.49 ЗЗД с цена на иска 1000,00 лева.
Настоящият въззивен състав споделя изложените в обжалваното решение на
РС-Плевен изводи, че юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за противоправното поведение на лица, на
които е възложена работата, като за да
възникне отговорността, следва да са налице следните кумулативно изискуеми
предпоставки: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата. Доказателствената тежест се носи от ищеца по делото-
в случая И.Й.Г., като липсата дори на една от
горепосочените предпоставки води до неоснователност на претенцията.
В случая е безспорно, че е налице възлагането
на работата на съответните длъжностни лица. Спорен е моментът дали има противоправно
поведение от тяхна страна, което да е
довело до настъпили имуществени и
неимуществени вреди за И.Й.Г..
Настоящият въззивен състав намира, че правилно и
законосъобразно Административен съд-Ловеч е превел сумата от 1161,26 лева по
сметка на Затвора Ловеч. Този извод се
налага, тъй като И.Й.Г. е лишен от свобода, и тази сума е следвало да постъпи
по набирателна сметка на Затвора-Ловеч. Настоящият въззивен състав намира, че
това плащане от страна на
Административен съд-Ловеч е извършено навреме и е дължимо, предвид издаденият
изпълнителен лист №4570/07.07.2017г. по гр. дело №406/2015г. по описа на
РС-Плевен, в полза на И.Й.Г.. Не е
спорно по делото, че изпълнителният лист е издаден, и сумата е дължима по него.
Сумата е преведена изцяло и точно от длъжника на кредитора.
Възраженията на въззивника за наличието на договор за
цесия, предвид който сумата е следвало
да бъде изплатена на М. И. Й. , са неоснователни. С договор за цесия не могат да бъдат цедирани бъдещи
вземания. Вземанията, предмет на договора за цесия, следва да са съществуващи
към момента на сключването му. Видно от копие на този договор, същият е с нотариална
заверка от дата 21.07.2008г., която дата е преди
възникване на задължението на Административен съд-Ловеч за заплащане на сумата по изпълнителния лист.
С договора за цесия цедентът И.Г. не
може да прехвърля несъществуващи и невъзникнали към онзи момент вземания, каквото
е процесното вземане. Същевременно, вреди
по този ред би могъл да
претендира само цесионера- М. И. Й. , а
не цедентът-И.Й.Г.. В производството не е приеман за разглеждане иск, предявен
от М. Й. . Съгласно константната практика на ВКС, предмет
на договора е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента
на сключването му, и да е прехвърлимо. Вземането на И.Й.Г. не отговаря на
първото от тези изисквания. Поради
гореизложеното, изводите на РС-Плевен че предмет на цесията не може да бъде
процесното вземане в размер на 1161,26 лева
са правилни. Възраженията на И.Й.Г., че са накърнени неговите права и
правата на М. И. Й. , предвид сключения между тях договор за цесия- са
неоснователни.
Възраженията на въззиваемата страна Министерство на
правосъдието, че договорът за цесия е нищожен, не следва да бъдат обсъждани по
същество, тъй като настоящият въззивен състав намира, че договорът за цесия е
неотносим към процесното вземане на И.Й.Г., като възникнало
в последващ договора за цесия период.
Предвид
гореизложеното, настоящият въззивен състав намира за правилни изводите на
РС-Плевен за липса на противоправно поведение от страна на лица, на
които Административен съд-Ловеч е възложил работата.
Настоящият въззивен състав намира, че правилно и
законосъобразно Затвора-Ловеч е превел сумата от 1161,26 лева по сметка на ДСИ А. Й. при РС-Троян. До Затвора-Ловеч е било
изпратено запорно съобщение, а с последното на осн. чл. 507, ал.2 и ал.3 ГПК
се забранява на третото задължено лице
да предава запорираните суми или вещи на
длъжника. Съгласно чл.508, ал.3 ГПК третото лице - в случая Затвора-Ловеч, има
задължението ако не оспорва своето задължение, да внесе дължимата от него сума
по сметката на съдебния изпълнител или да
предаде запорираните вещи. Действията на Затвора-Ловеч по превеждане на
процесната сума по сметка на ДСИ при РС-Троян са правилни и законосъобразни. Настоящият
въззивен състав споделя аргументите на РС-Плевен, че липсва противоправно
поведение на лица, на които Затвора-Ловеч, за чиито действия отговаря Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, е
възложил работата.
Настоящият въззивен
състав намира за основателни възраженията във въззивната жалба, че И.Й.Г. е
претърпял имуществени вреди, вследствие на действия на ДСИ при РС-Троян. Искът
с правно основание чл. 441, ал.1 ГПК вр. 49 ЗЗД, срещу Министерство на
правосъдието е основателен за
претендирани имуществени вреди, но до размера на сумата от 1161,26 (хиляда сто шестдесет и
един лева и двадесет и шест стотинки) лева, а не до пълния предявен от И.Й.Г. размер от
2322,52 (две
хиляди триста двадесет и два лева и петдесет и две стотинки) лева. Съгласно чл.265 ЗСВ
държавните съдебни изпълнители се назначават от Министъра на правосъдието, след
провеждане на конкурс. В този смисъл Министерство на правосъдието е възложител
на работата по отношение на държавния съдебен изпълнител. В случая изпълнителното производство е образувано въз основа на
молба на кредитор, към която са приложени изпълнителни листове, на длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е надлежно връчена и е наложен
запор. След получаване на сумата от
1161,26 лв. по направения запор, същата е разпределена, като е събрана държавна
такса в размер на 100,10 лева и е
изплатена сумата от 1061,16 лв. на взискателя Г. М. .
РС-Плевен е
приел, че съгласно чл.446 ГПК законът предвижда несеквестируемост само върху
доход от трудово възнаграждение или пенсия, както и че процесната сума от
1161,26 лв. не съставлява доход на ищеца И.Й. от трудово възнаграждение или
пенсия, поради което по отношение на нея не е приложим чл.446 ГПК. Настоящият
въззивен състав намира, че по отношение на сумата 1161,26 лева, получена по
сметка на ДСИ при РС-Троян, има действие разпоредбата на чл.446а ГПК, тъй като
процесната сума представлява обезщетение, съгласно друг нормативен акт- а
именно ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 446а ГПК
е нова, обнародвана е в ДВ бр.86/26.10.2017г. и е влязла в сила на
третия ден след обнародване, тъй като не е предвидена друга дата на влизане в сила. Горното води до извода, че към датата
на съставяне на констативния протокол на осн. чл.434 ГПК от ДСИ при РС-Троян –
07.11.2017г., тази сума е била несеквестируема. Преди влизане в сила на тази
нова разпоредба на ГПК, биха
били правилни разсъжденията в насока, че нито в ГПК (чл.444 т.8 вр. с чл.446),
нито в специалните закони (ДОПК – чл.213, КСО и др.) не е уредена забрана (респ. несеквестируемост) за
удовлетворяване на взискателя от вземанията от присъдени обезщетения по ЗОДОВ. ДСИ при РС-Троян е следвало да съобрази влязлата
в сила разпоредба на чл. 446а ГПК, като
не насочва изпълнението по отношение на
сумата в размер на 1161,26 лева,
представляваща обезщетение по друг нормативен акт –ЗОДОВ, по отношение на която
чл. 446а ГПК предвижда несеквестируемост. Имуществената претенция на И.Й.Г. е неоснователна до пълния предявен размер от
2322,52 лева, тъй като същият е
претърпял имуществена вреда в размер на
1161,26 лева. Претенцията му до пълния
предявен размер на имуществената вреда е
неоснователна и недоказана. Настоящият въззивен състав намира, че е налице
противоправно поведение на ДСИ при РС-Троян по изп. дело №20154340400090, поради
насочване на изпълнението върху несеквестируем доход. В следствие на тези
действия на ДСИ е настъпила имуществена вреда
в размер на 1161,26 лева, какъвто е размерът на несеквестируемото
обезщетение на И.Й.Г.. Налице е причинна
връзка между противоправното деяние и вредата, тъй като именно в следствие на
разпределението на тази сума от страна
на ДСИ, И.Й.Г. е претърпял имуществена вреда. Вината в този случай се предполага. Настоящият въззивен състав
намира, че тъй като за действията на
ДСИ при РС-Троян отговаря Министерство на правосъдието, то следва решението на
РС-Плевен да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен
и недоказан предявеният
от И.Й.Г., ЕГН ********** против Министерство на правосъдието на РБ, гр.София,
ул.Съборна № 29, иск с правно основание чл.441, ал.1, изречение последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 2322,52 лева, представляваща обезщетение за нанесени на И.Й.Г.
имуществени вреди в резултат на разпределение и изплащане на сумата от 1161,26 лв., получена на
основание Запорно съобщение вх.№ 6378/26.11.2015г. по ИД 20154340400090 на
взискателя по делото Г.М. вместо на цесионера по Договор за продажба на
парично вземане от 21.07.2008г. с нотариална заверка на подписа на цедента И.Г.
№ 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц. Л. М. И. Й. . Вместо това, следва
Министерство на правосъдието на РБ, гр.София, ул. „Славянска“ № 1, да бъде
осъдено на основание чл.441, ал.1, изречение последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД да
заплати на И.Й.Г. с ЕГН ********** сумата от 1161,26 лв., представляваща обезщетение за нанесени на И.Й.Г.
имуществени вреди в резултат на разпределение и изплащане на сумата от 1161,26 лв., получена на
основание Запорно съобщение вх.№ 6378/26.11.2015г. по изп.дело №20154340400090 на взискателя по делото Г. М. , като за
разликата до пълния предявен размер от 2322,52 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Настоящият въззивен състав споделя
изводите на РС-Плевен, като намира иска на И.Й.Г. срещу Министерство на правосъдието, с
правно основание чл.441, ал.1, изречение
последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000,00 лева,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, психологически дискомфорт, увреждане на здравето-нарушаване нивото на
кръвната захар в резултат на разпределение и изплащане на сумата от 1161,26 лв., получена на
основание Запорно съобщение вх.№ 6378/26.11.2015г. по ИД 20154340400090 на
взискателя по делото Г.М. вместо на цесионера по Договор за продажба на
парично вземане от 21.07.2008г.с нотариална заверка на подписа на цедента И.Г.
№ 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц. Л. М. И. Й. , за неоснователен и недоказан. Приложените
копия на медицинска документация са за период предхождащ действията на ДСИ по
разпределение на запорираната сума, като не се установява влошаване на
здравословното състояние по този конкретен повод. Същевременно, заболяването
„Захарен диабет тип 2“, от което страда И.Й.Г. датира от 2013г., видно от
приложената епикриза №ИЗ 37343. Съгласно медицинската справка
№1507/27.04.2018г. на Затвора-Ловеч, И.Й.Г. е
с диагноза - „Характеропатия-смесен тип У диссоциална личност. Трайна
невротична декомпенсация. Диабет- ИНЗТ“. От свидетелските показания на Г. В. се
установява, че въззивникът е по-емоционален от останалите, както той се
изразява пред РС-Плевен „…на него му личи и се чува.Такъв тип характер е…“. Съобщава
също така, че и поради характеровите особености на И.Г., последният е на
специален режим. И.Г. е поставен на специален режим на 26.01.2016г., което като
период е преди извършването на каквито и
да е действия с процесната сума. Предвид по-емоционалния характер на
въззивника, както и данните за характеропатия-диссоциална личност, настоящият
въззивен състав намира, че не са доказани претърпените неимуществени вреди.
Заболяването диабет при въззивника датира от 2013г., като не е доказано обострянето му или
влошаването му при този конкретен случай. Не е доказано по-емоционално реагиране от страна на Г., което да е оказало
влияние на здравословното му състояние. Свидетелят В. дава показания и за
случай, при който по повод поява на дървеници в килията на И.Й.Г., последният
се е изразявал на висок тон, силно и емоционално. Превежданите суми от Т.Д.Т. са за различни
периоди, една част значително предхождащи действията на длъжностните лица с
процесната сума. Не се установява по
какъв повод са му били превеждани тези суми. Предвид гореизложеното, предявеният
иск с правно основание чл. чл.441,
ал.1, изречение последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди, е
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, предвид уваженият иск за имуществени вреди с правно
основание чл.441, ал.1, изречение
последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД, обжалваното
с частна жалба Определение
№716/19.02.2019г., постановено по гр.д.№9523/2017г. по описа на Районен съд –
Плевен, по реда на чл. 248 ГПК,
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, съдът намира, че И.Й.Г., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати разноски за
юрисконсултско възнаграждение на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в размер на 150 (сто и петдесет) лева за настоящата
инстанция.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл.78,ал.8 ГПК и
съобразно уважената и отхвърлена част на предявените срещу Министерство на
правосъдието искове, И.Й.Г., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на Министерство на правосъдието в размер
на 195,14
(сто деветдесет и пет лева и
четиринадесет стотинки) лева за
настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1962 от 14.12.2018г., постановено по
гр.дело №9523/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от И.Й.Г., ЕГН ********** против Министерство на
правосъдието на РБ, гр.София, ул. „Съборна“ № 29, иск с правно основание
чл.441, ал.1, изречение последно ГПК,
вр.чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 2322,52 лева, представляваща обезщетение
за нанесени на И.Й.Г. имуществени вреди в резултат на разпределение и
изплащане на сумата от 1161,26 лв.,
получена на основание Запорно съобщение вх.№ 6378/26.11.2015г. по ИД
20154340400090 на взискателя по делото Г.М. вместо на цесионера по Договор за продажба на
парично вземане от 21.07.2008г. с нотариална заверка на подписа на цедента И.Г.
№ 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц. Л. М. И. Й. , като вместо него и на основание чл. 271 ГПК ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 441, ал.1, изречение последно
ГПК, вр.чл.49 ЗЗД МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО на РБ, гр.София, ул. „Славянска“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на И.Й.Г., ЕГН **********
сумата от 1161,26 (хиляда сто шестдесет
и един лева и двадесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди в резултат на разпределение и изплащане на сумата от 1161,26 лв., получена на
основание Запорно съобщение вх.№ 6378/26.11.2015г. по изп.дело № 20154340400090 по описа на ДСИ при РС-Троян
на взискателя по делото Г. М. , като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за разликата над 1161,26 (хиляда сто шестдесет и един
лева и двадесет и шест стотинки) лева до пълния предявен размер от 2322,52
(две хиляди триста двадесет и два лева и петдесет и две стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана част.
ОТМЕНЯ Определение №716/19.02.2019г., постановено по гр.д.№9523/2017г.
по описа на Районен съд – Плевен, постановено
по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.8 ГПК, И.Й.Г.,
ЕГН **********
да заплати разноски за
юрк. възнаграждение на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, в размер на 150 (сто и петдесет) лева за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.8 ГПК, И.Й.Г., ЕГН ********** да
заплати разноски
за юрк. възнаграждение на Министерство
на правосъдието в размер на 195,14 (сто деветдесет и пет лева и четиринадесет стотинки) лева за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.