№ 109
гр. Пазарджик, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20215200600637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI - чл. 318 и сл. НПК.
С присъда, постановена по н.ч.х.д. № 75по описа за 2021година
на П. РС, НО, постановена на 15.09.2021г съдът е признал
подсъдимият ИВ. Н. Б. за ВИНОВЕН в това, че на 17.09.2020 г., около
12,30 часа, в гр. П., в района на кръстовището между улиците „Р.К. и
„****“ е казал нещо унизително за честта и достойнството на П. П. Б.
– *******, като обидата е нанесена публично, поради което и на
основание чл. 78а, ал.1 от НК го ОСВОБОДИЛ от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 148, ал.1, т.1
във връзка с чл. 146, ал.1 от НК и му НАЛОЖИЛ административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 000,00 (хиляда) лева, платима в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС П..
ОСЪДИЛ подсъдимият да заплати на П. П. Б. сторените по
делото разноски в размер на 812,00 лв. (осемстотин и дванадесет лева)
– платен адвокатски хонорар и ДТ.
1
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба
и допълнение към нея от подсъдимата,чрез защитникът й с наведени
доводи,че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,че е
постановена в нарушение на материалният и процесуалният закон.
Иска се нейната отмяна и постановяване на нова оправдателна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа със заявеното в нея
искане.
Частният тъжител ,чрез повереника си застъпва, че присъдата е
правилна и законосъобразна,а жалбата като неоснователна следва да
се остави без уважение.
Изложените в жалбата оплаквания за необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон, касателно
осъщественото от подсъдимият престъпно деяние по чл.148, ал.1,т.1,
във вр. с чл.146 ал.1, от НК не намират опора в делото.
Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа
обстановка: На 17.09.2020г., около 12:30 часа, подс. Б. управлявал л.а.
марка „Ф.П.“, като се движел по ул.“Р.К.“ в гр.П.. На кръстовището с
ул.“****“ той предприел рисков завой наляво, като отнел
предимството на движещ се срещу него л. а., управляван от св. И.Л...
След като навлязъл в началото на ул. „****“, подсъдимият паркирал
автомобила си диагонално, с предницата насочена към дясната страна
на тази улица, съобразно неговата посока на движение. В този момент
обаче и от двете страни на улицата имало паркирани вече автомобили,
а с начина, по който позиционирал автомобила си, подсъдимият
изцяло блокирал движението.
В същото това време по ул.“****“, откъм градския пазар, с
посока към ул. “Р.К.“, се движел с автомобила си марка „М.“,
тъжителят П.Б... Той възприел рязкото навлизане по улицата и
паркирането от страна на подсъдимия, като бил принуден да спре
внезапно пред задната лява част на автомобила му, с което
2
предотвратил удар между двете превозни средства.
Веднага след това подс. Б. слязъл от автомобила си и се насочил
пеш към градския пазар с цел да посети офис за куриерски услуги
„Е.“. В този момент тъжителят свалил стъклото на шофьорската врата
на автомобила си, като казал на минаващия покрай него Б. да се
върне и да премести своя автомобил, защото не може да се премине по
улицата. Подсъдимият обаче му казал да се оправя и че ще спира
където си иска, след което го напсувал с думите: „***********“, като
продължил да върви към пазара. Тъжителят веднага излязъл от
автомобила си и последвал няколко метра подсъдимия. Продължавал
да настоява към него да се върне и премести колата си. В един момент
подсъдимия се обърнал назад към тъжителя и му нанесъл няколко
удара с ръка в главата, а последният се свлякъл на земята. Веднага
след това около тях се струпали хора от минувачите по улицата.
Преки очевидци на всичко това станали свидетелите Х.Г. и
Т.М.,които през цялото време се намирали на отсрещната страна на
ул.“***“, пред входа на магазин за железария и пластмасови изделия и
в непосредствена близост до описаните по-горе събития. Те обаче не
се намесили при нанасянето на удари от подсъдимия към тъжителя,
т.к. Г. наскоро бил опериран от херния, а М. бил със счупена и
гипсирана ръка.
След като нанесъл ударите над тъжителя, подс. Б. отишъл в
офиса на „Е.“, за да изпрати пратка. Няколко минути след това в офиса
влязъл и тъжителя , като започнал да нанася побой над Б.., при който
последният получил средна телесна повреда. За телесната повреда
било образувано ДП против тъжителя по настоящото дело, а след това
е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл.129 от НК, като
било образувано НОХД № 52/21г. по описа на РС-П..
Настоящият състав приема изцяло фактическата обстановка,
която е приела първата инстанция, като безспорно установена.
3
При така описаната фактическа обстановка и след анализ- на
доказателсвата РС е направил категоричния и безспорен извод, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК
/обида с думи изречена публично/,което е извършил при пряк умисъл
съгласно материално правната характеристика визирана в
разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК.
Първоинстанционният съд е извършил подробен и детайлен
анализ както на показанията на всички свидетели по делото и така и
на писмените доказателства по делото. Този анализ е отразен в
мотивите към обжалваната присъда и не е необходимо въззивният съд
да го преповтаря в настоящото си въззивно решение. Отправения
упрек от защитата на подсъдимия за превратно тълкуване на
доказателствата не среща разумно обяснение.
Изложените от съда съображения са аргументирани.
Демонстрираната воля от съда да се кредитират показанията на
свидетелите- Х.Г. и Т.М., , както и да не даде вяра на други-
оправдателните- каквито са обясненията на подсъдимият, е защитена.
Съдът е анализирал показанията на св.*** ,който е заявил че преди
началото на инцидента подс.Б. действително е имал неправомерно
поведение като водач на МПС, т.к. му е отнел предимството при
извършен ляв завой и е паркирал автомобила си така, че е блокирал
движението в началото на ул.“*****“. Във връзка с това обстоятелство
те коренспондират изцяло с показанията на св.Г. и М.,и именно това е
и поводът за възникване на инцидента,частният тъжител да поиска
подсъдимият да премести автомобилът си ,а Б. му отвърнал в смисъл
да се оправя и че ще спира където си иска, след което го напсувал с
думите: „***********“, а после продължил да върви към пазара.
Анализирани са и показанията на св.*****,която пък е дала
показания в насока,след събитията разиграли се на улицата,а именно в
офис на „Е.“ на побоя,което не е предмет по настоящето дело.
4
Анализирани са и показанията на Б.Н.. – продавач на първата
сергия на общинския пазар. От нейните показания стана ясно, че
докато била на сергията си чула някаква разправия,както и че псувня
не била чула ,както и че след това се седнала на сергията си и повече
не гледала към спорещите.Правило съдът е отбелязал,че това не значи
,че такава не е била изречена,тъй като същата категорично е възприета
от страна на свидетелите Г. и М. .
Съдът е анализирал и информацията изхождаща от оглед на
веществено доказателство 1 бр. компакт диск, съдържащ видеозапис
от камери за видеонаблюдение в посочения офис на Е.,но същата е от
значение, за побоя,което не е предмет по настоящето дело,а не за
събитията разиграли се на улицата,преди това.
Въззивната проверка на атакуваната присъда не констатира
първата инстанция да е придала на обвинителните доказателства
смисъл, какъвто те нямат. Показанията им са от важно значение за
делото, защото съдържат преки доказателствени факти относно
изясняването на обстоятелствата от значение за делото. Те се
отличават със своята еднопосочност, подробност, липса на
противоречивост, даващо основание да се квалифицират като напълно
добросъвестни. В случая, разказите на тези свидетели изключват
тенденциозност или недобросъвестност от тяхна страна, поради което,
доказателствено пресъздадената от тях фактическа обстановка може
да се превърне във фактология на деянието.
Формираното становище за достоверността на показанията им и
тяхната доказателствена стойност, обезпечаваща повдигнатото
обвинение срещу подсъдимият, не се разколебава от акцентираната от
защитата противопоставимост на други гласни доказателствени
средства. Аргументиран е отказа да се даде вяра на обясненията на
подсъдимият,който е завил че бил казал само „*******“, които
съществено противостоят с тези от първата група, относно важни
обстоятелства включени в предмета на доказване. Затова, обясненията
5
му са оценени като тенденциозни и стремящи да го оневинят, не
отразяващи обективно обстоятелствата свързани с инкриминираното
деяние и не могат да получат кредит на доверие.
От жалбоподателя не се поддържа довод за наличието на
основания, които биха мотивирали свидетелите очевидци Г. и М. ,
умишлено да му навредят. Тези свидетели са абсолютно
незаинтересовани от изхода на делото, , като няма данни да са в
някакви по – особени отношения било с тъжителя ,било с
подсъдимия.Те описват подробно,какъв е поводът за възникване на
инцидента,и последвалите събития,при които подсъдимия обидил
тъжителят публично като го напсувал с думите: „***********“.
Проверката на достоверността на съобщените от тях факти е
установила инкриминираната дейност на подсъдимият. Следващия се
еднозначен извод е, че така експонирани тези показания реално
разкриват характеристиката на събитийността и въззивният съд не
намира за основателен довода за тяхното елиминиране. Не е
установена тенденция в показанията им, да имат интерес да подсилят
или изопачат факти релевантни към инкриминираната дейност,
приписвайки му престъпление, което да не е извършил.
Ето защо, крайният резултат на доказателствения процес е
обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че
волята на първоинстанционният съд и неговото вътрешно убеждение
са правилни.
При извършения анализ на всички доказателства по делото
фактическите изводи на първоинстанционния съд почиват на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и са довели до установяване на обективната истина в
конкретния казус.
При правилно установената фактическа обстановка съдът счита,
че е приложен и съответния на нея материален закон, като е прието, че
6
подсъдимия е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл.148, ал.1,
т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК,защото на 17.09.2020 г., около 12,30
часа, в гр. П., в района на кръстовището между улиците „Р.К. и „****“
е казал нещо унизително за честта и достойнството на П. П. Б. –
*******, като обидата е нанесена публично в негово присъствие.
При проверка на присъдата въззивният съд констатира,че в
случая действително са налице предпоставките на чл.78А ал.I
НК,поради което и правилно подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност за извършеното деяние по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с
чл.146, ал.1 от НК ,тъй като са налице едновременно следните
условия: предвижда се като най-тежко наказание глоба от три хиляди
до десет хиляди лева, подсъдимата е пълнолетна, не е осъждана, не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава
VІІІ от общата част на НК и от деянието не са причинени
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
При определяне размерът на административното наказание глоба от
1000лева,съдът се е съобразил със степента на вината на подсъдимият.
Разноските по делото са правилно изчислени. Но в тежест на
подсъдимият следва да се възложат и направените в тази инстанция от
тъжителят за адвокатски хонорар в размер на 800лева.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция не
констатира първоинстанционния съд да е допуснал съществени
процесуални нарушения при разглеждането и решаването на делото,
които да налагат отмяна на присъдата на това основание.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
присъдата на Районен съд следва да бъде потвърдена изцяло-като
правилна, законосъобразна, обоснована и справедлива, като
въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение., поради което и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК
7
Окръжен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.09.2021г по н.ч.х.д. № 75по
описа за 2021година на П. РС.
ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. Н. Б. , с ЕГН: ********** да заплати
на П. П. Б., с ЕГН: **********, сторените по делото разноски в размер
на 800,00 лв. (осемстотин лева) – платен адвокатски хонорар .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8