Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 35 30.01.2019 г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова и с участието
на
прокурор
като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 696 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „ Т П С” АД
, със седалище и адрес на управление гр. ********против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-1228-001301 от 23.10.2018г. по чл.171,
т.2а от ЗДвП, издадена от Началник
сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Стара Загора, с която заповед на „ Т-ПС” АД с управител И.Д.Х.
е наложена принудителна административна
мярка – „прекратяване на регистрацията
на ППС”- товарен автомобил ******, собственост на „ Т-ПС” АД за срок от 6
месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при неспазване
на изискванията за съдържание на акта и в несъответствие с целта на закона..
Твърди, че необосновано и при неправилно приложение на закона решаващият
административен орган е приел, че е налице законово регламентирана
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП.
По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник
сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На И.С. Иванов е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия Д
№ 854581 от 23.10.2018г. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на 23.10.2018г.,в 17,35 ч, в гр. Стара Загора,
по ул. „Армейска” до номер 18 в посока север И.И.С. управлява товарен автомобил
марка ******, собственост на „ Т-ПС” АД гр. София , като не притежава СУМПС ,
валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1228-001301
от 23.10.2018г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора на жалбоподателя като
собственик на управлява товарен автомобил марка ****** е наложена принудителна
административна мярка – „прекратяване на
регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е
постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е
обоснован с обстоятелството, че на И.С. е съставен АУАН № серия Д № 854581 от 23.10.2018г.
за това, че на посочените в заповедта време и място И.С. е управлявал товарен автомобил марка ****** м. ******, собственост на „Т-ПС „
АД със СУМПС, което не е валидно за
категорията към която спада управляваното от него МПС.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната Заповед№ 18-1228-001301 от 23.10.2018г. по чл.171, т.2а от ЗДвП,
издадена от Началник сектор „Пътна
полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара
Загора, в т.ч свидетелство управление на
МПС на името на И.С. , свидетелство за регистрация част І на товарен автомобил марка ****** , заповед №
8121з-1524 от 09.12.2016 година , издадена от министъра на вътрешните работи,
заповед № 349з-723 от 06.03.2018 година, издадена от директора на ОД на МВР гр.
Стара Загора. Като доказателства по делото са приети и трудов договор № 6 от
26.01.2015 година, сключен между И.С. и „ Т-ПС” АД гр. София , длъжностна
характеристика на работник и приемо- предавателен протокол от 31.05.2018
година.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство на Директора на Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 от ЗДвП , от които е видно кои са оправомощени длъжностни
лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара
Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
18-1228-001301 от 23.10.2018г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган – Началник сектор „
Пътна полиция” към Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
С оглед съдържанието на
акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма, изискуема се
съгласно чл. 172,ал.1 от ЗДвП и чл. 59,ал.2 от АПК.Посочени са фактически основания за издаване на
заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършено
от И.С. нарушение, посочена е датата, часа и мястото на
извършване на нарушението, посочено е и конкретното МПС, управлявано от Стоянов,
както и регистрационния номер на същото, като в някаква степен, макар и
недостатъчно, е описано и извършеното от него нарушение. В заповедта като
фактическо основание за налагането на тази ПАМ е посочено, че И.С., като водач,
е управлявал описаното МПС, на посоченото място и в посоченото време със СУМПС,
невалидно за категорията на управляваното от него МПС.
В разпоредителната част на оспорената заповед е посочено
правното основание за издаването й - чл. 171, т.2А, без да е посочено от кой
нормативен акт е тази разпоредба, като с оглед на обстоятелството, обаче, че
правното основание за издаването е изписано изцяло под номера на заповедта,
като "по чл. 171, т.2А от ЗДвП", съдът намира, че това нарушение е
несъществено и не води до нарушаване на правото на защита на лицето, спрямо
което е приложена тази ПАМ, а не води и до неяснота на волята на
административния орган, издал процесната заповед за налагане на тази ПАМ, като
е ясно, че цитираната в разпоредителната част норма е такава от ЗДвП.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, т.е. относно съответствието й с приложимите
материалноправни разпоредби на закона, съдът намира, че заповедта е
незаконосъобразна и е налице отменителното основание и по чл. 146,т. 4 от АПК,
като за да стигне до този извод, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на 172 буква 2а.,”а” (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017
г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.)
се прекратява регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда начл. 171,т.1 или 4 или
по реда на чл.69а от Наказателно- процесуалния кодекс както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година
При направеното
установяване, че на 23.10.2018 г. лицето И.С., което е управлявало моторното
превозно средство, чийто собственик е жалбоподателя, е нямало валидно СУМПС за категорията
, към която спада управляваното от него МПС се следва извод за наличие на
материалноправните предпоставки за издаването на заповед за прилага на ПАМ по чл.
171,т.2а, буква „а”, предложение последно от ЗДвП.И.С. притежава СУМПС за категория В и може да управлява по силата на разпоредбата
на чл.150а, ал.2 т. 6 от ЗДвП моторни превозни средства с допустима
максимална маса, която не надвишава 3500 kг, проектирани и конструирани за
превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от
тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса,
която не надвишава 750 kг; без да се нарушават разпоредбите на правилата за
одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства
от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална
маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава
не надвишава 4250 kg. Видно от свидетелството за регистрация част І на МПС марка „ Мерцедес Д” същото е с
технически допустима максимална маса 4600 кг, тоест то може да се управлява от
водач, които притежава СУМПС от категория С-
това са моторни превозни средства, различни от тези в категории D1 или
D, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 kg, които са проектирани и
конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните
превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с
допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg/ чл. 150а,т.10 от ЗДвП /. Оспорената ПАМ, приложена по отношение на жалбоподателя в
минимално предвидения от закона 6-месечен срок, е постановена в съответствие с
материалния закон. Неоснователен е доводът на оспорващата, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не е предоставял собствения си автомобил на 23.10.2018
г. за управление на лицето И.С., тъй като от приложения трудов договор и длъжностна характеристика било видно, че на работника
И.С. не му е възлагано от работодателя да управлява товарния автомобил , а му
са възлагани само дейности по възстановяване и изграждане на пътна връзка и
локално платно за имотите на тържището с. Плодовитово. Мярката по чл. 171,т 2а,
буква „ а”от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се
"налага") без оглед на вината, поради което не е необходимо да бъде
установявано, че жалбоподателят е предоставил автомобила си на третото лице със
знанието, че същото не притежава СУМПС
за категорията на управляваното то него МПС. Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда,
предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него
обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени
условия за прекратяването й. Тя не е вид наказание С издаването на процесната
заповед точно и стриктно е спазена и целта на закона - да се възпрепятства
шофиране на МПС от лица, без изискуемата правоспособност за това, с оглед
защита на особено съществени обществени интереси - живота и здравето на
гражданите и опазването на имуществото както на самите тях, така и на държавата
и общините.
С оглед на изложеното съдът намира че обжалваната заповед е законосъобразна, като постановена в съответствие с приложимите правни норми и с оглед целта на закона
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2,първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ Т П С” АД , със седалище и адрес на
управление гр. **************против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1228-001301 от 23.10.2018г. по чл.171, т.2а от ЗДвП,
издадена от Началник сектор „Пътна
полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара
Загора, с която заповед на „ Т-ПС” АД с управител И.Д.Х. е наложена принудителна административна мярка
– „прекратяване на регистрацията на ППС”-
товарен автомобил **************, собственост на „ Т-ПС” АД за срок от 6
месеца.
Решението не подлежи
на обжалване касационно оспораване по силата на чл. 172,ал. 5 от ЗДвП.