Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе,14.08.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                               

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 652/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от В.Г.Б.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 20-1085-000730/19.03.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на Б. били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното постановление, като излагат аргументи за недоказаност на обвинението.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2020 г., около 22.40 ч., жалб. В.Б. управлявал лек автомобил “БМВ 530ХД” с рег. № Т 1001 АК, в който пътник бил свид. И.Й.. Б., с управляваният от него автомобил се движел по ул.“Никола Петков“ в посока от кръговото кръстовище на „Млечна кухня“ към кръстовището с бул.“Липник“ - „Олимп“. Непосредствено преди кръстовището Б. се пристроил в дясна лента по посока на движението си и започнал маневра завой на дясно за навлизане в бул.“Липник“. В този момент на разделителната ивица между двете платна на бул.“Липник“ имало двама пешеходци, единият от които предприел пресичане по обозначена пешеходна пътека, непосредствено пред автомобила на жалбоподателя, а другият останал на тротоара. Б. намалил скоростта на движение на автомобила, изчакал пешеходеца да пресече и навлязъл зад него в лявата лента на платното на бул.“Липник“ в посока Центъра на гр.Русе. След това насочил автомобила към средата на платното, който няколко метра се движел едновременно в двете ленти, веднага след което се върнал в лявата лента.

По същото време, на светофара на бул.“Липник“, непосредствено преди кръстовището с ул.“Никола Петков“ престоявал полицейски патрулен автомобил на Сектор „Пътна полиция“ Русе, в който били свидетелите Ц.П. и Г.В. – младши автоконтрольори в Сектора. В момента, в който автомобила управляван от Б. ***, полицейските служители приели, че автомобила започнал да поднася последователно вляво и в дясно по цялата ширина на платното за движение. Те веднага последвали автомобила на жалбоподателя с включени светлинен и звуков сигнал, който след като възприел тези сигнали спрял в дясно на платното за движение. Полицейските служители установили самоличността на жалбоподателя, като водач на процесното МПС, след което свид.П. съставил против В.Б. акт за допуснато нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за допуснатото нарушение и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на Б. били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В хода на съдебното производство била назначена техническа експертиза, която изследвала видеозаписи от камера на служебният автомобил на Сектор ПП-Русе и от видеорегистратор, с който бил оборудван автомобила на жалб. Б.. В заключението си вещото лице извело фотокадриq относими към предмета на делото и описал съществените елементи в поведението на автомобила управляван от Б., наблюдавани от двата видеозаписа.

В съдебното заседание, в присъствието на страните, бил извършен и оглед на видеозаписа от видеорегистратора на жалб. Б., предоставен лично от него върху магнитен носител – флаш-памет.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В същото време, в хода на съдебното производство не се събраха безспорни доказателства, за това, че жалб. В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Основанията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

 

Безспорно, умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Ноторно е, че този ефект, известен в обществото като „дрифт“, може да се постигне чрез различни действия на водача при боравене с уредите и системите на автомобила, като напр. рязко подаване на газ, бързо отпускане на съединителя, рязко спиране, завъртане на волана, активиране на ръчната спирачка и други, които поотделно или в съчетание, особено в завой, довеждат до отклоняване от нормалната траекторията на движение на превозното средство с достигане на поднасяне на задната му част и превъртане на гуми.

В конкретният случай, по делото не бяха събрани безспорни доказателства, че жалб. Б. е извършил действия с цел демонстративно управление на МПС – така нареченият „дрифт“, като напр. повишаване на оборотите на двигателя на автомобила, завъртане волана последователно вляво и вдясно или др. в резултат от което да се достигнало до поднасяне на превозното средство.

Действително, в показанията си и двамата полицейски служители твърдят, че при предприемане на десният завой за навлизане от ул.“Никола Петков“ по бул.“Липник“, задницата на автомобилът управляван от жалб. Б. поднесла. В същото време, между показанията на двамата полицаи се установяват и съществени за предмета на делото противоречия – според свид. Ц.П. поднасянето било еднократно, само при включването на автомобила от ул.“Никола Петков“ в бул.“Липник“, докато според свид. В., при влизане в десния завой автомобила на Б. първо поднесъл наляво, след това се върнал надясно, след което поднесъл още веднъж наляво. Освен това, според свид. П., в момента в който Б. предприел завоя надясно, по пешеходната пътека тръгнали да пресичат и двамата пешеходци, като единият се върнал, защото се стреснал от приближаващият автомобил. Свид. В. пък заявява, че единият пешеходец останал на място, а другият притичал пред автомобила. При тези съществени противоречия във възприятията, Съдът макар да не поставя под съмнение добросъвестността на полицейските служители, намира, че в съществена степен се разколебава достоверността на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, а именно, че жалб. Б. „…умишлено приплъзва гумите на автомобила на ляво и на дясно.“

Нещо повече, установява се както от извършеният от Съда и страните оглед на видеозаписа от видеорегистратора на жалб. Б., така и от заключението на назначената техническа експертиза, че непосредствено след започване на маневрата завой надясно, жалбоподателя явно възприел пешеходците вляво от него, като намалил скоростта на автомобила си до степен, да изчака пресичането на единият от тях по пешеходната пътека /с нормален ход, а не тичайки/, докато другият остава неподвижно на разделителната ивица. Очевидно е, че при този начин за навлизане в завоя, с намаляване на скоростта и изчакване на пешеходеца, не е възможно технически да се достигне до ефекта на „дрифта“, с неконтролирано поднасяне на автомобила. Таково поведение на автомобила, междувпрочем, не се наблюдава и от огледа на видеозаписа, както не се описва и от вещото лице, в заключението по назначената му експертиза.

Действително, от записа и експертното заключение се установява, че след като продължил движението си след пешеходната пътека, по бул.“Липник“, автомобила управляван от жалб. Б. първоначално заема лявата лента, след което веднага навлиза частично в дясната и отново се завръща в лявата, след което при подадените светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил, се отклонява вдясно и спира до тротоара. Така наблюдаваното движение на автомобила обаче, предвид незначителното му отклонение вляво и вдясно и видимо невисоката скорост на движение, по мнение на Съда изобщо не може да обоснове наличието на поднасяне на задната част на автомобила и приплъзване  на гумите му, още повече това да е резултат от целенасочени, демонстративни действия от страна на водача В.Б..

В подкрепа на този извод са и показанията на свид. И.Й. – пътник в автомобила, която заявява, че не усетила поднасяне на автомобила наляво-надясно, нито рязко ускоряване или приплъзване на гумите му.

Тъй като по делото не бяха представени и не се събраха други доказателства, подкрепящи възприетото от административните органи, обвинението, предявено на жалб. В.Б. за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП е недоказано по изискуемият от закона несъмнен и безспорен начин.

Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган, съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност. Налагането на административно наказание без да е доказано осъществяването съставът на съответното административно нарушение е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност /чл.6 от ЗАНН/.

Поради изложеното дотук, Съдът намира, че в административнонаказателното производство не бяха установени и представени безпротиворечиви и несъмнени доказателства за съществен елемент от обективната страна на състава на описаното и санкционирано по чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП нарушение, а имено за виновно използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари от страна на жалб. В.Б..

Поради това, наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

По делото жалбоподателя В.Б. се представлявал от упълномощен процесуален представител – адв. А.С. ***, на която заплатил хонорар в размер на 550.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна помощ. В хода на съдебните прения, адв. С. претендирал присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в същият размер.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началника на Сектор ПП-Русе, част от структурата на ОД МВР-Русе.

С оглед на изложеното, понастоящем ОД МВР-Русе следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя В.Г.Б.,*** разноските за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 550.00 лв.

Възражението на административнонаказващият орган за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, е неоснователно, тъй като претендираният и уважен от Съда размер на адвокатското възнаграждение, макар и надвишаващ размера по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от ЗА, е адекватен на осъществената от процесуалният представител защита, т. е. възнаграждението не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото по смисъла на  чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно тази правна норма, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Доколкото законът не предоставя конкретни критерии в каква степен следва да се счита, че дадено възнаграждение е прекомерно, насока за това следва да се вземе от текста на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно който размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде обоснован и справедлив. Под понятие "фактическа сложност" следва да се отнесат фактите от обективната действителност, подлежащи на установяване във фазата на съдебното дирене като необходими за правилното разрешаване на съответния спор. За правната сложност значение имат относимите и значими за правилното решаване на спора нормативни актове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, безспорност на правния казус, фактическите и правни възражения на страните. Съобразно тези критерии Съдът намира, че фактическата сложност на настоящото дело е относително висока за този род дела, предвид предмета на спора, видът и обемът на събраните по делото доказателства, значителна част от които и по инициатива на процесуалният представител на жалбоподателя, които са значително над обичайно приложимите и относими такива при сходни дела; провеждането на повече от едно съдебно заседание по делото, личното явяване и участие на процесуалният представител във всяко заседание, спорните в хода на настоящото производство обстоятелства. Правната сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на казуса в случая също се явява относително по-висока в сравнение с други дела по ЗДвП. Още повече, в случая, извън критерия имуществен интерес, следва да се отчете, че за нарушението вменено във вина на жалб. Б. се предвижда освен „Глоба“ и по-тежко наказание, а именно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Поради изложеното Съдът намира, че договореното и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на казуса, както и с положените от процесуалният му представител усилия.

Поради това и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

                                                         

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-000730/19.03.2020г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на В.Г.Б.,***, ЕГН-********** били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

 

ОСЪЖДА ОД МВР-Русе, да заплати на В.Г.Б.,***, ЕГН-**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 /петстотин и петдесет/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: