Решение по адм. дело №1185/2022 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Удъм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Пазарджик, представлявано от управителя Е. Н. С., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001322000067-091-001 от 22.08.2022 год., издаден от А. А. Д. – Началник сектор, възложил ревизията и В. Г. К. – Главен инспектор по приходите, Ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 561 от 15.11.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установени задължения по ЗКПО и ЗДДС за: ДДС, за периода от 01.12.2026 год. до 30.11.2021 год., в размер на 7 008,49 лева – главница и непризнат данъчен кредит в размер на 96 537,41 лева - главница, общо лихви – 31 820,85 лева; корпоративен данък за 2016 год. в размер на 18 927,40 лева – главница и 10 358,32 лева – лихви; корпоративен данък за 2017 год. в размер на 16 632,71 лева – главница и 7 416,01 – лихви; корпоративен данък за 2018 год. в размер на 3 635,53 лева -главница и 1 252,34 лева – лихви; корпоративен данък за 2019 год. в размер на 1 193,15 лева – главница и 259,53 лева – лихви; корпоративен данък за 2020 год. в размер на 6 372,25 лева – главница и 739,95 лева – лихви; всичко в общ размер на 150 306,94 лева – главница и 51 847,00 лева – лихви.

В жалбата се твърди, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения, по които моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, чрез адв. П., моли за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен, с присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт П., оспорва жалбата и в хода на съдебното производство изразява писмени становища. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прилагане на чл. 160, ал. 3 от ДОПК. Прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя. Представя писмени бележки.

Административен съд - Пазарджик, VІІ – и състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното:

Производството по издаване на обжалвания в настоящото производство РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001322000067-020-001 от 07.01.2022 год. от А. А. Д. – Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, оправомощена със Заповед № РД – 09-2 от 02.01.2029 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, считано от 03.01.2029 год., изменена със Заповед № РД-09-2515 от 29.11.2021 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, в сила от 01.12.2021 год., с която на осн. чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложено да се извърши ревизия на „Удъм“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пазарджик, представлявано от управителя Е. Н. С..

Ревизията е с предмет определяне на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2020 год. и данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2016 год. до 30.11.2021 год. и първоначално определен срок за приключването й от три месеца от връчване на ЗВР. Определени са длъжностните лица,, които следва да извършват ревизията: В. Г. К. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Г. С. Г. – Главен инспектор по приходите. С обратна разписка дружеството е уведомено на 18.01.2022 год. за издадената заповед.

В хода на ревизионната проверка са издадени Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001322000067-020-002 от 15.04.2022 год., Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001322000067-020-003 от 17.05.2022 год., от А. А. Д. – Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив. С последната, на осн. чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК, е възложено ревизията да бъде извършена от същите длъжностни лица на дружеството, но с различен времеви обхват: за задължения за корпоративен данък от 01.01.2016 год. до 31.12.2020 год. и за данък върху добавената стойност от 01.12.206 год. до 30.11.2021 год. и краен срок на ревизията – 17.06.2022 год. - един месец след издаване на заповедта, а РД да се състави не по-късно от 14 дни след посочената дата. Заповедта е връчена по електронен път на дружеството, като електронната препратка е изпратена на 10.06.2022 год., а е активирана на 13.06.2022 год. от посочен IP адрес, документът е изтеглен от имейл [електронна поща].

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001322000067-092-001 от 12.07.2022 год.

Ревизията е приключила с издаването на РА № Р-16001322000067-091-001 от 22.08.2022 год., издаден от А. А. Д. – Началник сектор, възложил ревизията и В. Г. К. – Главен инспектор по приходите, Ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив. С него изцяло са потвърдени констатациите в РД и са начислени лихви.

РА е оспорен в срока по чл. 152 от ДОПК с жалба вх. № 20-28-237 от 20.09.2022 год. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив пред компетентен орган - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП. В срока по чл. 155, ал. 1, вр. чл. 146 ДОПК, е постановено Решение № 561 от 15.11.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установени задължения за: ДДС в размер на 7 008,49 лева – главница и непризнат данъчен кредит в размер на 96 537,41 лева - главница, общо лихви – 31 820,85 лева; корпоративен данък за 2016 год. в размер на 18 927,40 лева – главница и 10 358,32 лева – лихви; корпоративен данък за 2017 год. в размер на 16 632,71 лева – главница и 7 416,01 – лихви; корпоративен данък за 2018 год. в размер на 3 635,53 лева -главница и 1 252,34 лева – лихви; корпоративен данък за 2019 год. в размер на 1 193,15 лева – главница и 259,53 лева – лихви; корпоративен данък за 2020 год. в размер на 6 372,25 лева – главница и 739,95 лева – лихви; всичко в общ размер на 150 306,94 лева – главница и 51 847,00 лева – лихви.

Въз основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от органите по приходите:

Дружеството е вписано в Търговския регистър на 07.11.2008 год. като „Армодиос“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пирдоп, [улица], ет. 2, ап. 5. Капиталът е 5 000,00 лева, разпределен поравно между съдружниците К. П. П. (управител) и Х. К. К.. На 11.04.2012 год., на 02.01.2014 год. и на 24.01.2019 год. са извършвани промени в обстоятелството на дружествата – вписване на нови съдружници и управители и заличаване на стари. На 05.02.2020 год. са вписани: нов едноличен собственик и управител - Е. Н. С. и е извършена промяна на седалището и адреса на управление на гр. Пазарджик, [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 37. На 09.03.2011 год. дружеството е регистрирано по ЗДДС, по избор. Установено е, че през периода 2016 год. - 2019 год. търговецът е извършвал главно лесокултурни дейности - почистване на площи, почвоподготовка, засаждане, отглеждане на насаждения и други. Извършени са отделни продажби на офис - обзавежда не и дълготрайни активи. През периода 2020 год. - 2021 год. извършваната дейност е довършителни работи в строителството - топлоизолация, полагане на плочки и други. През периода 2016 год. – 2019 год. в дружеството е имало 11 броя действащи трудови договори. През периода 2020 год. – 2021 год. в дружеството е имало 27 броя действащи трудови договори. Не са установен данни за предходни ревизии.

На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица от ревизиращия екип: „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД и „Европаркет“ ООД. В хода на ревизионното производство са извършени множество процесуални действия, сред които са и искания за предоставяне на информация и документи от трети лица: „ОББ“ АД, „ПИБ“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „ЦКБ“ АД, „Юробанк“ АД, Държавно горско стопанство – София, с настоящо наименование „Югозападно държавно предприятие“, „Универсал“ ЕООД, „Х.-ауто“ ЕООД, „ЕТ „Цецитранс - Цветан Л.“, „Карис 07“ ЕООД, „Био – Екомегас“ ЕООД, „К. и сие“ ООД, „Лиан – 07“ ЕООД, „П и К проект“ ЕООД, „Хъс“ ООД, „Янг форест“ ЕООД, „Аурубис България“ ЕООД, „Булрус 59“ ООД, „Далас 2012“ ЕООД, „Еледжик 99“ ЕАД, „Ибър СТ“ ЕООД, „Ксил груп“ ЕООД, „Равена лес“ ЕООД, „РДГ“ – София, „СГП комерс“ ЕООД, „Тенеците“ ЕООД, „Югоизточно държавно предприятие“, „БНП П. П. Ф. С.А., клон България, А. В. Б., с адрес гр. София, [жк], И. Х. Б., с адрес гр. Козлодуй, ж.к. 1, 26, ет. 11, ап. 21, Б. П. Б., с адрес гр. София, [жк], ап. 11, В. К. В., с адрес с. Крушовица, [улица], М. С. И., с адрес гр. Царево, [жк], А. Н. М., с адрес гр. София, [жк], О. С. И., с адрес гр. София, ул. „512-та“ 5, Л. Й. Ц., с адрес с. Долни Л.ит, [улица], Т. Б. К., с адрес гр. София, [жк], ап. 12 и В. Т. З., с адрес гр. София, [жк]. Представените документи и отговори при извършените насрещни проверки на двете дружества и представената писмена информация и обяснения от трети лица са взети предвид при определянето на данъчните задължения на дружеството.

На ревизираното дружество са връчени уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК от 04.05.2022 год. и уведомление по чл. 17, ал. 1 от 04.05.2022 год., както и ИПДПОЗЛ за декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

По ЗКПО относно установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК и определена данъчна основа по реда на ал. 2, т. 1 – 16 от същата разпоредба за 2016 год., 2017 год., 2018 год. и 2019 год. приходният орган е констатирал, че са налице неотчетени/укрити приходи за:

- 2016 год. в размер на 15 883,14 лева по фактури, издадени на Държавно горско стопанство - София: фактура № 591 от 29.07.2016 год. с данъчна основа 8 737,04 лева, ДДС 1 747,41 лева и предмет „ЛКД за обект № 16003 по ППП № 10“; фактура № 628 от 31.10.2016 год. с данъчна основа 5 064,96 лева, ДДС 1 012,99 лева и предмет „ЛКД в обект 15001 по ППП № 10“; фактура № 629 от 31.10.2016 год. данъчна основа 2 081,14 лева, ДДС 416,23 лева и предмет „ЛКД в обект № 1605 по ППП № 3 и ППП № 4“;

- 2017 год. в размер на 4 413,33 лева във връзка с проформа фактура № 1 от 15.12.2017 год. с предмет „Изработка, доставка и монтаж на офис оборудване“, издадена от „Армодиос” (предходно наименование на РЛ) ООД на Регионална дирекция по горите - София, за която е установено, че не е издадена оригинална фактура, но са налице платежно нареждане от 21.12.2017 год. за превод на сумата от 5 319,99 лева по сметка на „Армодиос“ ООД в „УниКредит Булбанк“ АД, както и подписани от представител на изпълнителя протокол № 1 от 15.12.2017 год. за изработка, доставка и монтаж на шкафове, стелажи, масичка, подпрозоречна дъска на обща стойност 1 818,00 лева без ДДС и протокол № 2 от 15.12.2017 год. за изработка, доставка и монтаж на врата, ъглово барче, шкафове и надстройки за документи, шкаф за дрехи и документи на обща стойност 2 615,33 лева без ДДС;

- 2018 год. в размер на 3 215.46 лв. по фактури, издадени от „Армодиос“ ООД на Държавно горско стопанство - София: фактура № 747 от 11.07.2018 год. – 58,99 лева и фактура № 759 от 13.12.2018 год.- 3 156,56 лева;

- 2019 год. в размер на 12 768,62 лв. във връзка с получени по банков път плащания от „Екомегас“ ЕООД, съответно на 21.01.2019 год. в размер на 8 000,00 лева и на 23.01.2019 год. в размер на 4 768,62 лева, за които не са издадени документи за продажби, не са декларирани приходи и не са предоставени допълнителни документи и обяснения.

По реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК при ревизията са определени общо приходи от осъществяваната дейност за съответните ревизирани години (през периода 2016 год. - 2019 год. дружеството е извършвало главно лесокултурни дейности - почистване на площи, почвоподготовка. засаждане, отглеждане на насаждения и др.), като са прибавени процесните укрити приходи към декларираните от РЛ. По отношение на разходите е посочено, че от страна на РЛ не са представени фактури и други първични счетоводни документи, като поради това е извършен анализ на събраните доказателства и са определени по преценка на ревизиращия органи за отделните години разходи за материали (авточасти, гориво и др.), разходи за външни услуги, разходи за амортизации, разходи за заплати и осигуровки. В изпълнение на разпоредбите на чл. 70 и сл. от ЗКПО през 2016 год. е признато и допълнително пренасяне на данъчна загуба. По този начин, при съобразяване и на декларираните данни в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, както и на други от информационни масиви на НАП,. е формирана данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за 2016 год., 2017 год., 2018 год. и 2019 год., като са доначислени и съответните полагащи се корпоративен данък и прилежащи лихви, предмет на обжалване. Изложени са доводи за приложението на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 и ал. 2 от ДОПК.

Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2020 год. по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗКПО в размер на 39 228,00 лева и по реда на чл. 78 от ДОПК в размер на 32 690,00 лева ревизионните органи са констатирали, че по дебитна сметка 703 са отчетени шест фактури за продажби, издадени от „УДЪМ“ ЕООД с данъчни основи общо в размер на 32 690,00 лева и начислен ДДС на стойност 6 538,00 лева, както следва:

- фактура № 3 от 30.07.2020 год. - данъчна основа 6 400,00 лв. и ДДС 1 280,00 лева, издадена на „Аргогруп екзакт“ ЕООД, с предмет „плащане СМР по протокол № 1“. Към фактурата е представен акт № 1 от 30.07.2020 год. за установяване завършването и заплащане на извършените СМР на стойност 6 400,00 лева, без ДДС - боядисване в сутерен, вкл. грундиране - 2 560,00 кв. м.;

- фактура № 4 от 02.09.2020 год. - данъчна основа 6 290,00 лева и ДДС 1 258,00 лева, издадена на „Аргогруп екзакт“ ЕООД, с предмет „плащане СМР по протокол № 2“. Към фактурата е представен акт № 2 от 04.09.2020 год. за установяване завършването и заплащане на извършените СМР на стойност 6 290,00 лева без ДДС - боядисване в сутерен, вкл. грундиране – 500,00 кв. м.; монтаж на топлоизолация – 630,00 кв. м.;

- фактура № 11 от 10.08.2020 год. - данъчна основа 5 000,00 лева и ДДС 1 000,00 лева, издадена на „Инфрастрой СМ“ ЕООД, с предмет „плащане по договор“;

- фактура № 12 от 14.08.2020 год. - данъчна основа 5 000,00 лева и ДДС 1 000,00 лева, издадена на „Инфрастрой СМ“ ЕООД, с предмет „плащане по договор“;

- фактура № 15 от 04.09.2020 год. - данъчна основа 5 000,00 лева и ДДС 1 000,00 лева, издадена на „Инфрастрой СМ“ ЕООД, с предмет „плащане по договор“;

- фактура № 17 от 11.09.2020 год. - данъчна основа 5 000,00 лева и ДДС 1 000,00 лева, издадена на „Левихилдо“ ЕООД, с предмет „плащане по договор СМР“.

Според органа данъчните основи на всички горепосочени фактури са осчетоводени по дебита на сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“, а не по нейния кредит, каквито са изискванията на счетоводното законодателство. Прието е, че по този начин финансовият резултат е намален с 32 690,00 лева, вместо да бъде увеличен с тази сума. При извършена съпоставка с дневниците за продажби по ЗДДС за 2020 год. е установено, че са отчетени продажби на обща стойност (данъчна основа) 150 520,00 лева, като разликата от 32 690,00 лева между продажбите по СД и декларираните приходи в ГДД се дължи на горепосочените фактури.

Посочените фактурите са издадени от „Удъм“ ЕООД на негови клиенти и не документират разходи, а приходи. В тази връзка е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2020 год. по реда на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО в размер на 39 228,00 лева. Отделно от това се изтъква и че не са отчетени съответните приходи по процесиите фактури, документиращи извършени услуги, платени по банков път, като са анализирани възможните хипотези за авансови плащания и същите мотивирано са отхвърлени, като са проследени и други издадени фактури към тези лица, плащанията по тях, отразяването им като приходи и клаузите по договор. В тази връзка е прието, че и процесиите фактури следва да бъдат отразени по кредита на сметка 703 (вместо неправилно отчетени в дебита на същата), като са визирани разпоредбите на т. 2 и т. 5.1 от Счетоводен стандарт (СС) № 18 (неточно записан 28) - Приходи и на основание чл. 78 от ЗКПО е извършено преобразуване в размер на 32 690,00 лева.

По ЗДДС за периода от 01.12.206 год. до 30.11.2021 год. приходният орган е констатирал, че:

1.Допълнително начислен ДДС в размер на 3 993,73 лева (1 400,00 лева + 2 593,73 лева) на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

Установено е, че „УДЪМ“ ЕООД е издало фактури, които не е посочило в отчетните си регистри по ЗДДС за съответния или за следващите данъчни периоди, както следва:

-фактура № 37 от 05.03.2021 год., издадена на „Инфрастрой СМ“ ЕООД с предмет „СМР по договор“, данъчна основа 7 000,00 лева и ДДС - 1 400,00 лева. Към фактурата е приложен Акт обр. 19 от 05.03.2021 год. с описание на извършените СМР (полагане на фина шпакловка и силиконова мазилка, лепене на черен гранит).

- фактура № 736 от 18.12.2017 год. с предмет „ЛКД по договор № П0-01-21 от 02.10.2017 год., обект 1704, ППП № 2 - 6 741,00 лева, ППП № 3 - 3 012,10 лева“ с данъчна основа 9 753,10 лева и ДДС - 1 950,62 лева.

- фактура № 31 от 26.10.2018 год., обект 1705, ПГТП № 18” с данъчна основа 58,99 лева и ДДС – 11,80 лева.

- фактура № 759 от 13.12.2018 год. с предмет „ЛКД по договор № ПО-01-31 от 26.10.2018 год., обект 1705,30%“ с данъчна основа 3 156,56 лева и ДДС – 631,31 лева.

Описаните документи са издадени на „Държавно Горско Стопанство“ гр. София (настоящо наименование „Югозападно Държавно Предприятие“), който е представил копия на фактурите, протоколи, банкови документи за извършени плащания по сметка на ревизираното дружество. Фактурите са отчетени от клиентите, но не са включени от жалбоподателя в дневниците му за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответния период, нито за останалите ревизираните периоди, с оглед на което и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС при ревизията допълнително е начислен косвен данък в общ размер на 3 993,73 лева по периоди както следва: за м.03.2021 год. - 1 400,00 лева, за м.12.2017 год. - 1 950,62 лева, за м.07.2018 год. – 11,80 лева и за м.12.2018 год. – 631,31 лева. На основание чл. 175 от ДОПК за невнесения косвен данък в резултат на констатациите е определена и следващата се дължима лихва.

2. Допълнително е начислен ДДС в размер на 3 014,76 лева (886,66 лева +-2 128,10 лева) на основание чл. 86 от ЗДДС, във връзка с чл. 67, ал. 1 и ал. 2 и чл. 25, ал. 3. т. 4 от ЗДДС.

Органите по приходите са установили, че на 21.12.2017 год. по банкова сметка на „Удъм“ ЕООД, в „УниКредит Булбанк“ АД, е постъпила сума в размер на 5 319,99 лева от „Регионална Дирекция по Горите“ гр. София. Във връзка с изискана документация и документи РДГ – София е представила: проформа фактура № 1 от 15.12.2017 год., издадена от „Армодиос“ ООД (понастоящем „Удъм“ ЕООД) с предмет „изработка, доставка и монтаж на офис оборудване с данъчна основа 4 413,33 лева и ДДС – 886,66 лева или обща стойност - 5 319,99 лева; платежно нареждане от 21.12.2017 год. за превод на сумата 5 319,99 лева по сметка на ревизираното дружество в „УниКредит Булбанк“ АД; подписани от представител на изпълнителя Протокол № 1 от 15.12.2017 год. за изработка, доставка и монтаж на шкафове, стелажи, масичка, подпрозоречна дъска на обща стойност 1 818,00 лева (без ДДС) и Протокол № 2 от 15.12.2017 год. за изработка, доставка и монтаж на врата, ъглово барче, шкафове и надстройка за документи, шкаф за дрехи и документи на обща стойност 2 615,33 лева (без ДДС). Окончателна фактура във връзка с представената проформа фактура не е представена от РДГ гр. София. От страна на ревизираното дружество също не е представена и не е осчетоводен фактура, във връзка с тази доставка, вкл. и описаната проформа фактура. Според представените протоколи за изработка, доставка и монтаж на офис оборудване, услугите са извършени на 15.12.2017 год., поради което органите по приходите са приели, че на тази дата възниква данъчно събитие и данъкът става изискуем. Според нормата на чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС за извършената доставка е следвало да бъде издадена фактура, не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, което не е сторено. Прието е, че ревизираното дружество следва да начисли косвен данък в размер на 886,66 лева за м.12.2017 год. на основание чл. 86 от ЗДДС. На основание чл. 175 от ДОПК е определена и следващата се дължима лихва.

На следващо място е констатирано, че от „Екомегас“ ЕООД с ЕИК *********, са постъпвали плащания по сметката на РЛ, на конкретно посочени дати и фактури, но получените по банков път плащания от това дружество към „Удъм“ ЕООД на 21.01.2019 год. и на 23.01.2019 год. не са осчетоводени от ревизираното дружество; в хронологичните регистри за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2019 год., както и дневниците да продажби по ЗДДС, не са осчетоводени други фактури, издадени на „Екомегас“ ЕООД. В дневниците за покупки на клиента също не са отразени други фактури, освен посочените. Информация е изискана и от „Био-Екомегас” ЕООД (настоящото наименование на „Екомегас“ ЕООД, но такава не е предоставена към приключване на ревизията. В тази връзка приходният орган е приел, че получените плащания на 21.01.2019 год. в размер на 8 000,00 лева и на 23.01.2019 год. в размер на 4 768,62 лева следва да се разглеждат като плащания за облагаеми доставки, за които на основание чл. 86 от ЗДДС, във връзка с чл. 67, ал. 1 и ал. 2 и чл. 25, ал. 3. т 4 от ЗДДС се дължи косвен данък в общ размер на 2 128,10 лева за данъчен период м.01.2019 год. На основание чл. 175 от ДОПК е определена и следващата се дължима лихва.

В ревизионното производство са допълнително начислени лихви в общ размер на 830,33 лева на основание чл. 173 от ДОПК за начислен със закъснение косвен данък в нарушение на разпоредбите на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, възлизащ на 25 887,13 лева за това, че дружеството – жалбоподател е включило в дневника за продажби за м. 10.2021 год. издадени от него фактури през данъчните периоди от м. 03.2021 год. до м. 09.2021 год. в нарушение на разпоредбите на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС. За начисления със закъснение ДДС по фактурите на обща стойност 25 887,13 лева на основание чл. 175 от ДОПК са определени дължими лихви, възлизащи на 830,33 лева (302,62 лв. за м. 03.2021 год., 224,07 лв. за м. 04.2021 год., 25,67 лв. за м. 05.2021 год., 54,54 лв. за м. 06.2021 год., 80,09 лв. за м. 07.2021 год., 90,89 лв. за м. 08.2021 год. и 52,45 лв. за м. 09.2021 год.).

Приходният орган не е признал право на данъчен кредит, на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, в общ размер на 37 900,23 лева.

Органите по приходите са установили, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит по 35 броя фактури, издадени от „Европаркет“ ООД, с ЕИК *********, в общ размер на 29 356,94 лв. В хода на ревизията от „Удъм“ ЕООД фактури не са представени. В предоставените хронологични регистри по всяка фактура е осчетоводено плащане по касов път (дебит сметка 401/46, кредит сметка 501/2) с разходен касов ордер, но касови ордери или други документи за плащане не са представени. Не са установени данни за извършени плащания към „Европаркет“ ООД и по банков път. Данъчните основи на фактурите са осчетоводени като текущ разход за годината на отчитането им по сметка 602/2 (няма данни за наименованието на подсметката).

На „Европаркет“ ООД е извършена насрещна проверка относно обследваните фактури, документирана с Протокол № П-16001622080645-141-001 от 23.05.2022 год. От дружеството е постъпило писмо, в което са посочили, че не са осъществявали каквито и да било сделки с „Армодиос“ ООД (понастоящем „Удъм“ ЕООД), процесните фактури не са издадени от него. не са получавани плащания и фактурите не са отразени в дневниците за продажби в НАП.

В тази връзка, на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, при ревизията не е признато упражненото право на данъчен кредит в общ размер на 29 356,94 лева по всички отчетени фактури с издател „Европаркет“ ООД по периоди както следва: м. 12.2016 год. - 6 238,00 лева, м. 03.2017 год. - 3 451,00 лева, м. 04.2017 год. - 2 900,00 лева, м. 05.2017 год. - 3 462,34 лева, м. 06.2017 год. - 3 999,12 лева, м. 07.2017 год. - 4 366,47 лева, м. 08.2017 год. - 1 616,02 лева, м. 09.2017 год. - 2 499,99 лева и м. 05.2018 год. – 824,00 лева.

Органите по приходите са установили, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 852,31 лева по фактура № 1526 от 02.06.2018 год., отразена от ревизираното дружество в отчетните му регистри по ЗДДС с издател „Универсал“ ЕООД, с ЕИК *********. Фактурата не е представена от ревизираното дружество. От „Универсал“ ЕООД е получен отговор, че процесната фактура е издадена на СУ „Йордан Йовков“, с. Рибново.

С оглед на изложеното и на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС по горепосочената фактура не е признато право на данъчен кредит в размер на 852,31 лева през м. 06.2018 год.

Органите по приходите са установили, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 848,24 лева по 2 броя фактури, издадени от „Х.-Ауто“ ЕООД, с ЕИК *********. Фактурите не са представени от ревизираното дружество. От „Х.-Ауто“ ЕООД е представено обяснение, че фактурите (№ 976 и № 981) са издадени с други дати. на други клиенти и с други стойности, като са приложени копия на документите.

Предвид изложеното и на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС органите по приходите не са признали упражненото по фактурите право на данъчен кредит както следва: 1 051,00 лева - за м. 12.2018 год. и 797,24 лева - за м. 01.21018 год.

Приходният орган е установил, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер 1 550,00 лева по фактура № 132 от 19.07.2019 год. с посочен издател „Екомегас” ЕООД през данъчен период м.07.2019 год. Фактурата не е представена в хода на ревизията. От страна на „Екомегас“ ЕООД (понастоящем „Био-Екомегас“ ЕООД) по повод изпратено ИПДСПОТЛ не е получен отговор към датата на издаване на РД, съответно не е представено копие на горепосочения документ.

Предвид изложеното и на основание чл. 71. т. 1 от ЗДДС органите по приходите не са признали упражненото по фактурата право на данъчен кредит в размер на 1 550,00 лева за м. 07.2019 год. по фактура № 132 от 19.07.2019 год.

Ответникът е установил, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 4 броя фактури, издадени от „Лиан-07“ ООД, с ЕИК *********, на обща стойност 2 632,00 лева. Фактурите не са представени в хода на ревизията.

„Лиан-07“ ООД е представило писмени обяснения и е приложило копие от 1 брой фактура с № 333 от 31.10.2017 год. с предмет „услуга с багер 3 мсм“, издадена на „Армодиос“ ООД (понастоящем „Удъм“ ЕООД). Поради наличието на предоставен екземпляр от нея и съответствие на фактурираната услуга с дейността на ревизираното дружество органите по приходите са призната упражненото по нея право на данъчен кредит. По отношение на останалите 3 броя фактури, на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС ревизиращият екип не е признал упражненото по тях право на данъчен кредит в общ размер на 2 440,00 лева; 840,00 лева за м. 06.2018 год., 1 050,00 лева - за м. 07.2018 год. и 550,00 лева - за м. 11.2018 год.

Органите по приходите са установили, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1 490,00 лева по фактура № ********** от 10.06.2018 год. и № ********** от 19.04.2019 год., издадени от „П И К Проект“ ЕООД, с ЕИК *********. Фактурите не са представени в хода на ревизията. Данъчните основи на същите са осчетоводени като текущ разход за съответната година. Получено е обяснение от издателя на фактурата, че фактура № 1020 е издадена на друг клиент, а последният издаден от дружеството номер фактура е 1086.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС не е признато упражненото по фактурите право на данъчен кредит в размер на 700,00 лева за м. 06.2018 год. и 790,00 лева за м. 04.2019 год.

Установено е, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 362,74 лева по фактура № ********** от 17.12.2018 год. издадена от „Хъс“ ЕООД, с ЕИК *********. Фактурата не е представена в хода на ревизията. Представено е писмено обяснение, че процесната фактура не е издавана.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС органите по приходите не са признали упражненото по фактура № ********** от 17.12.2018 год. право на данъчен кредит в размер на 362,74 лева за м. 12.2018 год. На основание чл. 175 от ДОПК е начислена и съответната дължима лихва.

Относно непризнатото право на данъчен кредит, на осн. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в общ размер на 13 026,11 лева органът е установил следното:

-„Удъм“ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по фактура № ********** от 14.09.2017 год. издадена от „Х.-Ауто“ ЕООД, с ЕИК *********, с данъчна основа 245,83 лева и ДДС – 49,17 лева. Фактурата не е представена от ревизираното лице. Данъчната основа на същата е осчетоводена като текущ разход. „Х.-Ауто“ ЕООД е представил копие на фактурата, от която е видно, че същата е с предмет на доставка: „авточасти, мярка 1. количество 1. автоуслуга. мярка 1, количество 1“.

В тази връзка органите по приходите са посочили, че от страна на ревизираното дружество не са представени счетоводни документи, удостоверяващи какви са точно доставените авточасти и автосервизни услуги и за кое МПС са предназначени; такава информация не е предоставена и от издателя на фактурата. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактурата не е признато право на данъчен кредит в размер на 49,17 лева за м. 09.2017 год.

-„Удъм“ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 1 217,84 лева по 6 броя фактури, издадени от ЕТ „Цецитранс-Цветан Л.“, с ЕИК 22096680. Фактурите не са представени в хода на ревизията. Данъчните основания на същите са отчетени като текущи разходи - за материали и за външни услуги.

От издателя на фактурите е получено писмо, към което са приложени копия на издадените документи и описи към тях, фактури на предходни доставчици, счетоводни регистри. Представено е писмено обяснение, че стоките физически са получени на адрес гр. Пирдоп, [улица]автосервиз. В обяснението е посочено, че плащанията са в брой, а по една от фактурите – по банков път. Предметът на доставка е: ремонт и авточасти (съединител, свещи, ангренажни комплекти, филтри, акумулатори, тампони, масло и други).

Ревизиращият орган е посочил, че „Удъм“ ЕООД не е представило счетоводни документи, удостоверяващи връзката на доставките с конкретни превозни средства, както и тяхното използване за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки. Установено е, че в опис към една от фактурите е отбелязано МПС марка „Нисан Терано“, което по данни от наличната в НАП информация, предоставяна от КАТ, не е било собственост на ревизираното лице. Не са установени данни посоченото превозно средство да е включено в представените счетоводни амортизационни планове за 2016 год. - 2019 год., както и данни да е било наето.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато упражненото по процесиите фактури право на данъчен кредит както следва: 326,67 лева - за м. 12.2016 год., 288,34 лева - за м. 05.2017 год., 147,50 лева - за м. 10.2017 год., 145,33 лева - за м. 11.2017 год. и 310,00 лева - за м. 03.2018 год.

-„Удъм“ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит на обща стойност 2 999,98 лева по 2 броя фактури, издадени от „К. и сие“, с ЕИК *********. Фактурите не са представени в хода на ревизията. Данъчните им основи са отчетени по сметка 304/4 - Стоки (няма информация за наименованието на подсметката), като впоследствие са изписани като разход за 2017 год. От „К. и сие“ ООД са представени по електронен път копия на фактурите и документи за плащане по банков път. Предмет на доставка по всяка от фактурите са дърва за огрев 237,34 куб.м.

От страна на „Удъм“ ЕООД не са представени счетоводни документи и отчетност, позволяващи да се установи ясна връзка между покупките по горепосочените две фактури и извършваните от лицето облагаеми доставки, органите по приходите не са признали упражненото по тях право на данъчен кредит през м. 11.2017 год. възлизащо на 2 999,98 лева, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

-В хода на ревизионното производство от страна на „Удъм“ ЕООД не са представени фактури, подробно описани в табличен вид в РД, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 759,12 лева. Същите са издадени от „Технополис България“ ЕАД, „Техномаркет България“ ЕАД, „Практикер“ ЕООД, „Лукойл България“ ЕООД и други, и са включени в отчетните регистри на дружеството по ЗДДС за данъчните периоди от 01.12.2016 год. до 30.04.2019 год. Органите по приходите са посочили, че освен условието на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, не е изпълнено и това на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като поради непредставяне на първични счетоводни документи, заведена счетоводна отчетност, документи за отчитане на разходи на материали и горива в хода на настоящото ревизионно производство, не може да се установи предметът на доставка по процесиите фактури, дали упражненото право на приспадане на данъчен кредит по закупените стоки и услуги е извършено съгласно разпоредбите на ЗДДС и доколко същите са свързани с извършване на облагаеми доставки от ревизираното дружество.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС при ревизията не е признато упражненото по описаните в таблицата в РД фактури право на данъчен кредит, възлизащо ва 8 759,12 лева. На основание чл. 175 от ДОПК е определена и следващата се дължима лихва.

По повод непризнато право на данъчен кредит, на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 9, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в общ размер на 45 611,07 лева органите по приходите са установили следното:

„Удъм“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 21 броя фактури, издадени от „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД, с ЕИК *********, с предмет на доставка плащане по договор за СМР и акт обр. 19 от конкретно посочени дати. По фактурите е упражнено право на данъчен кредит в общ размер на 45 611,07 лева. Посочено е, че от ревизираното дружество не са представени цитираните във фактурите договори и актове обр. 19. Според предоставените при ревизията банкови документи, към „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД, са извършени плащания от сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД на 20.10.2021 год. в размер на 3 000,00 лева и на 20.11.2021 год. в размер на 2 100,00 лева. Други платежни документи не са представени. Съгласно представен хронологичен регистър за периода 01.01.2021 год. - 31.12.2021 год. данъчните основи по фактурите са осчетоводени по сметка 602/2 - Разходи за външни услуги (няма информация за наименованието на подсметката). Не са установени осчетоводени плащания към горното дружество, вкл. и описаните.

На „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД е инициирана насрещна проверка, приключила с Протокол № П-22221322059980-141-001 от 20.04.2022 год., но от дружеството не са представени документи. По данни от информационните масиви на НАП фактурите са отразени в дневниците за продажби на „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД с получател „Удъм“ ЕООД. Не са представени платежни документи, освен по две платени суми и не се е доказало наличие на работници, с които да бъдат извършени СМР или наети фирми-подизпълнители.

На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 9, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, при ревизията не е признато упражненото право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД в общ размер 45 611,07 лева, както следва: 44 581,07 лева за м. 10.2021 год. и 1 030,00 лева за м. 11.2021 год. На основание чл. 175 от ДОПК е определена и следващата се дължима лихва.

По искане на оспорващото дружество по делото са разпитани свидетелите Д. А. К., в качеството й на управител на „К. и сие“ ООД, Ц. С. Л., в качеството му на представляващ на ЕТ „Цецитранс – Ц. Л., Д. Х. Х., в качеството му на управител на „Х. - Ауто“ ЕООД.

Свидетелката К. заяви, че не познава нито по настоящото, нито по предходното име дружеството-жалбоподател. Познато й е името С. А., но не може да каже с точност с какво се е възползвала от фирмата, която управлява. Възможно е през 2017 год. да са продавали дърва за огрев на жалбоподателя. Във връзка със запитването на НАП, за това дружество, от счетоводството й са изпратили всичко, касаещо търговките отношения между двете фирми.

Свидетелят Л. заяви, че във връзка с търговската дейност на дружеството му е продавал авточасти и е правил ремонт на „Армодиус“ ООД. Доколкото си спомня през 2017 год. или през 2018 год. е сменял съединител на автомобил - джип на това дружество. Изпратил е фактури до НАП, където е отразено всичко, по които е извършвано плащане на ръка. Последното обстоятелство го обоснова с факта, че всичко при него се плаща в брой.

Свидетелят Х. заяви, че познава фирма „Удъм“ ЕООД, нито „Армодиус“ ЕООД, с управители С. А. и А. А.. От НАП, миналата година, са му изискали фактури да предостави. Заявява, че е представил една фактура, която е издадена на тях и е заплатена.

Съдът кредитира тези свидетелски показания като безпристрастни и относими към приобщения доказателствен материал. Следва да се отбележи, че от тях не се установяват данни, които да са в противоречие с представените по делото доказателства.

По делото са разпитани и други свидетели по искане на оспорващата страна: В. К. В., М. С. И. и Л. Й. Ц..

Свидетелят В. К. В. заяви, че не са му познати дружествата „Удъм“ ЕООД и „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД. Не е работил в „Удъм“ ЕООД. Сочи, че в периода юли 2021 год. – октомври 2021 год. е работил в „Рамзистрой“ като арматурист.

От свидетелските показания на М. С. И. се установява, че е работил в „Удъм“ ЕООД от август до началото на октомври 2022 год. На поставените му въпроси отговори, че му е познато „Ей Ди Строймаркет“, работил е и в нея. Последното дружество е било подизпълнител и той е участвал в изграждането на топлоизолация на три къщички в гр. Пазарджик заедно с други лица, но не може да ги назове по име – не си ги спомня.

Свидетелят Л. Й. Ц. заяви пред съда, че не познава дружеството „Ей Ди Строймаркет“. През лятото на 2021 год. и през следващата година - 2022 год., до март месец, е работил в гр. Габрово, на договор към фирма „Родис“ ООД.

Съдът счита, че свидетелските показания на В. и Ц. не следва като ги кредитира по делото. Не са относими към спора. Лицата заявиха, че не познават дружеството-жалбоподател и „Ей Ди Строймаркет“, и не са работили при тях. Следователно нямат пряко и обективно възприятие за конкретни факти, касаещи естеството на обжалването. Показанията им са общи, несвързани с конкретния данъчен субект. Предвид ирелевантността на показанията им следва да се изключат от кръга на доказателствения материал и да не се обсъждат в настоящия съдебен акт.

По отношение на свидетелските показания на М. С. И. съдът също счита, че не следва да ги кредитира. Лицето е работило в „Удъм“ ЕООД от август до началото на октомври 2022 год., който период от време не е предмет на РА и ревизираните сделки. Свидетелките му показания не са в хармония с другите доказателства по делото. Съдът следва да ги изключи от доказателствения материал да не ги обсъжда в мотивната си част.

По делото са приети общо четири съдебно-икономически експертизи. Всяка една от тях съдът намира за обективна и компетентно изготвена, но съдът счита, че следва частично да ги кредитира. Изводи в тази насока ще изведе по-долу в съдебния акт, при обсъждане на отделните допълнително установени задължения на оспорващия.

В първата по ред, депозирана на 28.06.2023 год. (от л. 373 до л. 395 от делото), в отговор на поставените въпроси вещото лице е отговорило следното:

1. След извършена проверка в банковата сметка на „Удъм“ ЕООД са установени 2 превода през 2019 год. – на 21.01.2029 год. за сумата от 8 000,00 лева от „Екомегас“ ЕООД, с основание „частично плащане по фактура лкд по договор“; на 23.01.2019 год. за сумата от 4 768,62 лева от „Екомегас“ ЕООД, с вписано основание „окончателно плащане лкд по договор“. В счетоводството на „Удъм“ ЕООД са отразени общо четири фактури за извършени продажби на „Екомегас“ ЕООД, с предмет „продажба“, на обща стойност 18 783,85 лева и ДДС върху тази сума – 3 756,77 лева, на обща стойност 22 540,62 лева. В счетоводните регистри тези фактури са отразени по сметка 411 „Клиенти“ и плащанията са отразени по сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“ през 2019 год. Получените по банков път суми от „Екомегас“ ЕООД са на стойност 12 768,62 лева и не са отразени по сметка 503 „Банка“ и съответно като приходи. Размерът на тази сума надвишава стойността на четирите фактури, издадени от „Удъм“ ЕООД на „Екомегас“ ЕООД.

2. „Удъм“ ЕООД е осчетоводило в счетоводните си регистри общо 35 бр. данъчни фактури за покупки от „Европаркет“ ООД и ги е декларирало в дневниците си за покупки и в справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди. В счетоводните регистри данъчните основи на тези фактури са осчетоводени по сч. сметка 602/2 „Разходи за външни услуги“. Общата стойност на данъчните фактури са в размер на 146 781,74 лева. В счетоводните регистри на дружеството - жалбоподател всички плащания по посочените фактури са осчетоводени като платени в брой - по сч. сметка 501 „Каса“, не се установени плащания по банков път, няма представени подписани разходни касови ордери за изплатени в брой суми.

Въз основа на допълнително събраните данни по делото вещото лице е посочило, че в отговор на управителя на „Европаркет“ ООД, от 23.05.2022 год., на искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от данъчния орган, декларира, че „Европаркет“ ООД не е осъществявало каквито и да е доставки - на стоки или услуги на „Удъм“ ЕООД, не е издавало посочените фактури и не е получавало плащания от „Удъм“ ЕООД, не ги е включвало в дневниците си за продажби. В тази част заключението е, че посочените продажби в процесните фактури са реални и че стойността на всяка от фактурите от „Армодиос“ ООД е заплатена на „Европаркет“ ООД. Поради това не следва да се признаят извършените плащания за разход на ревизираното дружество и не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит в размер на 29 356,94 лева по тези фактури.

3. По делото, на стр. 322, е представено копие на данъчна фактура № 91526 от 02.06.2018 год., за която на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 852,31 лева. В хода на ревизията същата не е представена от жалбоподателя и поради това на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за начисления във фактурата ДДС. Тази фактура е за продажба на бензин и дизелово гориво, осчетоводено е разплащане в брой на 02.06.2018 год. По делото е представена от „Универсал“ ЕООД копие на фактура № 1526 от 02.06.2018 год., от което е видно, че получателят по тази фактура не е „Удъм“ ЕООД, а СУ „Йордан Йовков“, с. Рибново (стр. 177, гръб на том трети от делото).

4. По делото са събрани доказателства за декларираните и осчетоводени от жалбоподателя данъчни фактури № 976 от 13.12.2018 год. на обща стойност 6 306,00 лева и № 981 от 10.01.2019 год., на обща стойност 4 783,44 лева, за които на ревизираното лице не е признато ползването на данъчен кредит в размер на 852,00 лева. Фактурите са осчетоводени като разплатени в брой в счетоводството на жалбоподателя. От „Х. Ауто“ ЕООД копия на фактурите, но същите са издадени на други клиенти, на други дати и за други суми. За фактура № 976 се установява, че същата е издадена на 06.11.2018 год. на името на „Неръждаема арматура“ АД за 104,00 лева. За фактура № 981 се установява, че същата е издадена на 13.11.2018 год. на името на „ЗП Димитър Кирилов“ за 177,00 лева (стр. 171, гръб и стр. 172 на том 3 от делото).

5. По отношение на фактура № 132 от 19.07.2019 год., издадена „Екомегас“ ООД към „Армодиос“ ООД вещото лице е заключило, че тази фактура не е предоставена от жалбоподателя в хода на ревизията и до настоящия момент, и липсват обективни данни за конкретния предмет на доставката. В счетоводните регистри на дружеството - жалбоподател плащането на 9 300,00 лева, общата стойност по фактурата е осчетоводена като платена в брой - по сч. сметка 501 „Каса“, но не е представен подписан разходен касов ордер за изплатена в брой сума. До настоящия момент условието на чл. 71, т. 1 от ЗДДС - лицето, което упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател, не е изпълнено.

6. Фактури № 90000001843 от 30.11.2017 год. и № ********** от 30.11.2017 год., издадени от „К. и сие“ ООД към „Армодиос“ ООД не са представени в хода на ревизията. Данъчните основи са отчетени по сметка 304/4 „Стоки“ и впоследствие са изписани като разход за 2017 год. срещу дебитиране на сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“, т.е. стоката е била продадена.

В отговор на изпратено е ИПДСПОТЛ № Р-16001322000067-041-013 от 12.05.2022 год. от НАП до „К. и сие“ ООД относно горепосочените фактури е получен отговор, в който са представени копия на фактурите. Предмет на доставка по всяка фактура са дърва за огрев 237,34 куб. м. Представени са копия на хронологичен регистър на сч. сметки 501, 411, 304, 401 за съответния период. Фактурите са декларирани в дневника за продажби и справка - декларация по ЗДДС. Налице са данни за реалността на извършените сделки по посочените фактури.

Посоченото основание за непризнаване на отчетната стойност на стоките - предмет на фактурите като разход - по кредита на сч. сметка 304 „Стоки“, а именно, че няма достатъчно данни стоката да е продавана или използвана във връзка с извършваните от жалбоподателя услуги, не е оборено с представяне на допълнителни данни. Експертът не е дал окончателен отговор относно правото на ползване на приспадане на данъчен кредит по двете фактури.

7. По отношение на фактури № ********** от 06.06.2018 год., № 00000000702 от 28.06.2018 год.; № ********** от 28.11.2018 год., издадени от „Лиан-07“ ЕООД към „Армодиос“ ООД, по които органът е отказал да приспадне данъчен кредит в размер на 2440,00 лева на РЛ, вещото лице сочи, че фактурите не са били представени в хода на ревизията, както и по делото, като се сочи, че са платени в брой.

Изпратено е ИПДСПОТЛ № Р-16001322000067-041-014 от 12.05.2022 год. до „Лиан-07“ ЕООД относно горепосочените фактури. На 16.05.2022 год. по електронна поща от страна на дружеството са представени писмени обяснения, в които е посочено, че то е издало единствено фактура № 333 от 31.10.2017 год. Представено е копие на фактурата, която е с предмет „услуга с багер 3 мсм“, т.е. такива фактури не са издавани.

8. По отношение на фактури № ********* от 10.06.2018 год. и № ********** от 19.04.2019 год., издадени от „Пик проект“ ЕООД към „Армодиос“ ООД („Удъм“ ЕООД), за които органът е отказал да приспадне данъчен кредит в размер на 1490,00 лева на ревизираното дружество, вещото лице е констатирало, че фактурите не са били представени в хода на ревизията, както и по делото.

Изпратено е ИПДСПОТЛ № Р-16001322000067-041-015 т 12.05.2022 год. до „Пик проект“ ЕООД относно тези фактури. На 26.05.2022 год. от страна на дружеството са представени писмени обяснения, в които е посочено, че то е издало единствено фактура № 956 от 18.01.2017 год. Представено е копие на фактурата, която е с предмет „услуга с багер“, като се сочи, че фактурата е била платена по банков път. Направен е извод, че не могат да се осчетоводяват фактури, които не са издадени.

9. По отношение на фактура № ********** от 17.12.2018 год., издадена от „Хъс“ ООД към „Армодиос“ ООД (от 24.01.2019 год. „Удъм“ ЕООД), по която ответникът е отказал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 362,74 лева на РЛ е посочено, че не е представена пред органа, но жалбоподателят я е представил по делото и е посочил, че е заплатена в брой. Експертът е установил, че тази фактура не е издавана, поради което не може да бъде осчетоводена от „Хъс“ ООД.

10. По отношение на фактура № 53 от 28.04.2016 год., издадена от „Янг Форест“ ЕООД към „Армодиос“ ООД вещото лице е констатирало, че фактурата не е представена и към настоящия момент. Дружеството е представило справки „Задължения/Вземания по партньори на „Удъм“ ЕООД“ към 31.12.2016 год., 2017 год. и 2018 год. (том първи от делото). В нея е отразено, че към 31.12.2016 год. има задължение 22 962,00 лева, към 31.12.2017 год. - в размер на 5 319,99 лева и към 31.12.2018 год. не съществува вземане. В приложената по делото справка „Разплащания и обвързващи документи“ на стр. 170 от том 1 от делото, е посочено, че по фактура № 53 от 28.04.2016 год., съгласно „прот“ е извършено разплащане в размер на 40 800,00 лева. Експертът не е успял да осъществи контакт с управителя на дружеството – издател.

11. По отношение на фактури № ********** от 25.05.2016 год.; № ********* от 25.08.2016 год. и № ********** от 31.10.2016 год., издадени от „Ксенея“ ЕООД към „Армодиос“ ООД е направено заключение, че данъчният орган не е признал осчетоводения разход в размер общо на 17 266,89 лева поради липса на фактури и други документи, доказващи реалността на сделките. Данъчната фактура не е представена и по делото. Експертът не е успял да осъществи контакт с управителя на дружеството – издател.

12. Фактурите, издадени в периода 01.12.2016 год. - 30.11.20212 год.: За фактурите, издадени на ЕТ „Цецитранс - Цветан Л.“, вещото лице е достигнало до извод, че не следва да се приемат за разход на ревизираното дружество плащанията по тези фактури и не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит по тях. Не са представени доказателства, установяващи връзката на доставките с дейността на оспорващия.

За фактурите, издадени от „Технополис България“ ЕАД, „Техномаркет България“ ЕАД, „Практикер“ ЕООД, „Лукойл България“ ЕООД, „Еко България“ ЕАД и „Петрол“ АД през периода от 28.10.2017 год. до 05.09.2018 год. е установено, че търговските вериги са ги осчетоводили в регистрите им. Фактурите за платените суми за гориво и други консумативи не са признати от органа поради непредставянето им, но впоследствие са представени по делото. Към момента на изготвяне на експертизата не е налице основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит на РЛ.

13. Специалистът е посочил, че задълженията на дружеството, констатирани от данъчния орган следва да се промени с оглед т. 12 от заключението и е направил подробни изчисления.

14. „Удъм“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 21 бр. фактури, издадени от „Еич Ди Строймаркет: ЕООД, с ЕИК *********, с предмет на доставка плащане по договор за СМР и акт обр. 19 от конкретно посочени дати. По фактурите е упражнено право на данъчен кредит в общ размер на 45 611,07 лв. С оглед поставения от жалбоподателя въпрос експертът е заявил, че размерът на непризнатото право на данъчен кредит от органа би се променил е посочил размера му.

От заключението на допълнителната съдебно – икономическата експертиза, в входирана в съда на 30.05.2024 год., (л. 752 до л. 760 от делото), се установява следното:

1.По фактурите, издадено от оспорващия към „Екомегас“ ЕООД общата сума на получените суми възлиза на 23 435,62 лева, а сумата на общата стойност на процесиите фактури е 22 540,62 лева. Налице е разлика в размер на 895,00 лева, която сума би могло да се класифицира като недеклариран приход.

2.С писмо с вх. № 9633 от 16.11.2023 год. „Био - Екомегас“ ЕООД е представило копие на процесната фактура № 132 от 19.07.2019 год. в която е записан предметът на сделката „Услуга по договор“. Същата е декларирана в дневник за продажбите по ЗДДС и е осчетоводена, но се съобщава че по същата няма плащане. Заключението е, че не е налице неизпълнение на чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

3. „Удъм“ ЕООД е осчетоводило в счетоводните си регистри общо 35 бр. данъчни фактури за покупки от „Европаркет“ ООД и ги е декларирало в дневниците си за покупки и в справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди. В счетоводните регистри данъчните основи на тези фактури са осчетоводени по сч. сметка 602/2 „Разходи за външни услуги“. Общата стойност на данъчните фактури възлиза на 146 781,74 лв. Фактурите не са предоставени от жалбоподателя и липсват обективни данни за конкретния предмет на доставката. По делото са събрани обяснения от управителя на „Европаркет“ ООД от 23.05.2022 год., от които се установява, че дружеството не е осъществявало доставки на стоки или услуги на жалбоподателя, не е издавало посочените фактури, не е получавало плащания по тях и не ги е включвало в дневниците си за продажби. В информационните системи на НАП няма декларирани в дневниците за продажби на „Европаркет“ ООД, във връзка с посочените по-горе данъчни фактури, за които дружеството - жалбоподател е претендирало право на данъчен кредит по ЗДДС.

4. По отношение на фактурите, издадени от „Универсал“ ЕООД на „Армодиос“ ООД, от „Х. Ауто“ ЕООД на „Армодиос“ ООД, от „Лиан – 07“ ЕООД на „Армодиос“ ООД, от „Хъс“ ООД към „Армодиос“ ООД, от „Ксенея“ ЕООД към „Армодиос“ ООД, от ЕТ „Цецитранс – Цветан Л.“ към „Удъм“ ЕООД експертът сочи, че не са представени обективни доказателства за наличие на реални сделки по фактурите на тези дружества.

5. По отношение на фактурите, издадени от „К. и Сие“ ООД на „Армодиос“ ООД вещото лице е посочило, че не може да даде становище относно относно признаването на разход на балансовата стойност на изписани стоки поради непредставени данни за продажбата им или друга реализация.

6. По отношение на фактурите, издадени от „ПИК Проект“ ЕООД на „Армодиос“ ООД е установено, че за фактурата от 10.06.2018 год., с данъчна основа от 3 500,00 лева и начислен ДДС в размер на 700,00 лева, не следва да се откаже правото на ползване на данъчен кредит в размер на 700,00 лева, на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Следва да се признае като разход за дейността стойността на данъчната основа тъй като тя съответства на упражняваната дейност на дружеството жалбоподател. За другата фактура – от 19.04.2019 год. - не са налице обективни доказателства за реални сделки.

7. По отношение на фактурите, издадени от „Янг Форест“ ЕООД ЕООД на „Армодиос“ ООД е установено, че издателят е предоставил копие на данъчната фактура, с писмо с вх. № 8570 от 2023 год., ведно с копия на извлечения от сч. регистри, в които е осчетоводена процесната фактура, поради което е отпаднало основанието за непризнаване на разход за външна услуга по процесната фактура.

8. На последно място е направено изчисление на размера на данъчните задължения за ДДС, непризнат данъчен кредит и корпоративен данък за ревизирания период на жалбоподателя, който би се променил във връзка с представените фактури. Също така е изчислен и установеният за довнасяне ДДС за м. юни 2018 год., м. януари 2019 год. и м. юли 2019 год., който може да се нали предвид заключението.

От заключението на съдебно – икономическата експертиза, в входирана в съда на 07.03.2025 год., (от л. 865 до л. 867 от делото) и тази от 19.05.2025 год. (от л. 869 до л. 872) се установява следното:

1.От „Ксенея“ ЕООД са представени вторите екземпляри на три броя фактури. Едната от тях, с дата от 30.06.2017 год., издадена е на друго дружество – „Делта“ ЕООД. Другите две – от 25.05.2016 год. и от 25.08.2016 год., са издадени на оспорващия, но касаят период, който не е бил проверяван от приходния орган. Заключението е, че по отношение на тях не следва да се преизчислява размера на ДДС за тези месеци.

По делото са изискани и представени фактури от „Екомегас“ ЕООД, с настоящо наименование „Био-Екомегас“ ЕООД, с ЕИК *********, „Европаркет“ ООД, с ЕИК *********, „Универсал" ЕООД, ЕИК *********, „Хростозов-Ауто“ ЕООД, ЕИК *********, „К. и Сие“ ООД, ЕИК *********, „Лиан – 07“ ЕООД, ЕИК *********, „П и К Проект“ ЕООД, ЕИК *********, „Хъс“ ООД, ЕИК *********, „Янг Форест“ ЕООД, ЕИК *********, „Ксенея“ ЕООД, ЕИК ********* и ЕТ „Цецитранс-Цветан Л.“, ЕИК *********.

От ответната страна е представена справка за всички подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ за периода от 01.07.2021 год. до 31.10.2021 год. - „Ейч ди строймаркет“ ЕООД (от л. 350 до л. 353). По силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК справката представлява официален документ и се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в нея обстоятелства. Съдът следва да я кредитира и да я обсъди в мотивите си с оглед приетите за безспорни доказателства по отношение на фактурите, издадени от „Ейч ди строймаркет“ ЕООД на „Удъм“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, прави следните правни, изводи:

Предмет на разглеждане е Ревизионен акт (РА) № Р-16001322000067-091-001 от 22.08.2022 год., издаден от А. А. Д. – Началник сектор, възложил ревизията и В. Г. К. – Главен инспектор по приходите, Ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив, с който са установени задължения на „Удъм“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Е. Н. С., за ДДС, за периода от 01.12.2016 год. до 30.11.2021 год., в размер на 7 008,49 лева – главница и непризнат данъчен кредит в размер на 96 537,41 лева - главница, общо лихви – 31 820,85 лева; за корпоративен данък, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2020 год., както следва: за 2016 год. в размер на 18 927,40 лева – главница и 10 358,32 лева – лихви; корпоративен данък за 2017 год. в размер на 16 632,71 лева – главница и 7 416,01 – лихви; корпоративен данък за 2018 год. в размер на 3 635,53 лева - главница и 1 252,34 лева – лихви; корпоративен данък за 2019 год. в размер на 1 193,15 лева – главница и 259,53 лева – лихви; корпоративен данък за 2020 год. в размер на 6 372,25 лева – главница и 739,95 лева – лихви; всичко в общ размер на 150 306,94 лева – главница и 51 847,00 лева – лихви. Общият размер на задълженията е определен в размер на 150 306,94 лева – главница и 51 847,00 лева – лихви. РА е връчен с разписка на упълномощено лице на дружеството на 30.08.2022 год. (л. 178 от делото)

С жалба с вх. № 17892 от 13.09.2022 год. РА е оспорен пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.

В срока за постановяване на решение по реда на чл. 155, ал. 1 от ДОПК е издадено Решение № 561 от 15.11.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, потвърждаващо РА. Решението е получено по електронен път на 16.11.2022 год. Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК, чрез Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Във връзка с изложеното, съдът намира, че е сезиран от надлежна страна - участник в административното производство срещу акт, с който се засягат нейни права и интереси, поради което е подлежащ на оспорване, а жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършване на служебната проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. Към административната преписка са приложени и доказателства за квалифициран електронен подпис на длъжностните лица. Следователно оспореният административен акт е постановен от материално компетентни органи с надлежно делегирани правомощия, властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.

На следващо място актът е издаден при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Не са допуснати нарушения на изискванията за форма при издаването на актовете, като са спазени изискванията за съдържание съответно по чл. 113, ал. 1 от ДОПК за издадената ЗВР и ЗИЗВР, по чл. 117, ал. 2 от ДОПК за РД и по чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за РА, както и указанието, че се приемат констатациите от ревизионния доклад, който на практика представлява неразделна част от издадения ревизионен акт. Актовете на органите по приходите са връчвани на ревизираното лице и същото е могло своевременно да защити правата си като представи доказателства. Предвид на изложеното, не са допуснати нарушения на изискванията за компетентност, съдържание, форма и процесуални правила при издаването на РА.

При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните, а също и на осигурителния доход, са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа.

Процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с корпоративен данък и ДДС за периода 2016 год. – 2020 год. е определена при извършен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Основанията по цитираната разпоредба следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

В настоящия случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК – т. 1 до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация (за 2019 год.); т. 2 налице са данни за укрити приходи или доходи (дружеството е получавало плащания по банковата си сметка, за които не са били издадени документи или такива не са били отразени в счетоводството като приходи от дейността); - т. 4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и т. 5 документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване (на РЛ многократно са връчвани искания за предоставяне на всички счетоводни документи, но не са представени първични счетоводни документи – фактури за покупки и продажби, банкови и касови документи, договори и др. за периода 2016 год. – 2019 год.).

Поради изложеното съдът приема, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 122 от ДОПК и определяне на данъчните задължения по особения ред. Ревизиращият орган е изпълнил изискването да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи и е спазил административнопроцесуалните изисквания за това – връчили са съответните уведомления, а в тежест на жалбоподателя е да докаже твърденията си.

1. В частта по ЗКПО:

Правният спор между страните по делото е свързан с преценка законосъобразността увеличаването на финансовия резултат на дружеството, по реда на чл. 78 от ЗКПО, в размер на 32 690,00 лева и начисленият ДДС в размер на 6 538,00 лева, тъй като шест броя фактури от 2020 год. са осчетоводени по дебитна сметка 703 „Приходи от продажби и услуги“, а не по нейния кредит, съгласно изискванията на счетоводното законодателство. Тези фактури са издадени от „Удъм“ ЕООД на негови клиенти и не документират разходи, а приходи. Сумата от 32 690,00 лева е намаление на финансовия резултат, тъй като в дневниците за продажби по ЗДДС за 2020 год. са отчетени продажби на обща стойност 150 520,00 лева. На осн. чл. 77, ал. 1 от ЗКПО органът е увеличил финансовия резултат за 2020 год. с неправомерно отчетените разходи в размер на 39 228,00 лева.

В разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е прието, че разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

Съгласно чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

Предвид доказателствата по делото приходният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. Описаните в РД, а и впоследствие и в решението шест броя фактури, издадени през 2020 год. от дружеството – жалбоподател са отчетени по дебита на сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“, а не по нейния кредит, каквито са изискванията на счетоводството. Чрез отчитането им по дебита на сметка 703, на практика финансовият резултат е намален със 32 690, 00 лева – сбора от данъчните основи на фактурите, вместо да бъде увеличен. Това обстоятелства данъчният орган правилно е установил и чрез съпоставка между отчетените продажби по СД и декларираните приходи в ГДД, при която е установена разлика именно в размера на тази сума от 32 690,00 лева. Дружеството – жалбоподател, като е отчело данъчните основи и начисленият ДДС по тези фактури за продажба на клиенти е документирало приходи, а не разходи и отчитането им по дебита на сметка 703 е в нарушение на счетоводното законодателство. Следователно правилно приходният орган е извършил увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2020 год., по реда на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, в размер на 39 228,00 лева. В случая се касае за некоректни счетоводни записвания във връзка с фактури за продажби, в резултат, на което не са отчетени реализирани приходи от продажби, поради което и не са декларирани коректно постъпленията, общо приходите и общо разходите от дейността и действителната данъчна основа. Това безспорно се установява и от хронологичния и аналитичния регистър за 2020 год. на „Удъм“ ЕООД, от който е направено извлечение от органа в табличен вид (виж л. 42 от решението). Действително са налице неотчетени приходи, които не са били признати в предприятието съобразно разпоредбите на счетоводното законодателство и подлежат на корекция по реда на чл. 78 от ЗКПО.

В случая несъмнено е налице допусната счетоводна грешка при контирането на посочените фактури за продажби и отразяването на приходите от дейността, което е установено в хода на ревизията, като лицето не е открило само процесното несъответствие и не е предприело действия за коригиране на счетоводни грешки. Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗКПО при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за тези минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони, така че все едно грешката не е била допусната, а според чл. 81 от ЗКПО това правило се прилага и когато грешките са открити при данъчен контрол. Именно това е сторено от ревизиращите органи, като основанията и доказателствата във връзка с приложението на чл. 77 и чл. 78 от ЗКПО са налични по преписката и в мотивната част на РД, който е част от оспорения РА.

На вещото лице бяха поставени въпроси, касаещи допълнително установения данък по ЗКПО и от така формулираните отговори не може да се направи извод на обраното на констатираното в обжалвания РА. Една част от отговорите се отнасят до констатациите за осчетоводените разходи по фактури издадени от „Янг Форест“ ЕООД, „Ксенея“ ЕООД и ЕТ „Цецитранс- Цветан Л.“. Фактурите, издадени от тези доставчици са коментирани и преценявани при определянето на основата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и допълнително определения данък по ЗКПО. Разходите по тези фактури не са признати до толкова, че стойността на същите не са включени в общата сума на признати разходи като свързани с дейността на дружеството при определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Причината за тяхното непризнаване е поради непредставянето на фактури и други първични счетоводни документи, които да обосноват тяхното необходимост от извършване и документално доказване. Представянето на фактурите по делото не оборва констатациите в РА досежно частта за ЗКПО. Следва да се отбележи, че една от фактурите, издадени от „Ксенея“ ЕООД, тази от тази от 30.06.2017 год. е издадена на друго дружество „ДЕЛТА“ ЕООД (л. 870 – гръб от делото). Другите две фактури, от 2016 год., са с предмет съответно: „извършена услуга с механизация“ и „направа минерализовани ивици по проект на възложителя. Тези констатации са направени в последната експертиза на вещото лице. Последното е посочило, че приходният орган не ги е признал поради непредставянето им в хода на ревизията. Съдът не приема за обективна експертизата в тази й част и не я кредитира. Причината за непризнаването на тези разходи е поради непредставяне на първични счетоводни документи, които да обосноват тяхното необходимост от извършване и документално доказване. С оглед на това проверка и констатация по отношение на тяхното осчетоводяване при издателите им е неотносимо към изводите на органа по приходите. Следователно, без значение се явява осчетоводяването на процесните документи без тяхното представяне на ревизията за документиране на разходите и затова се определят по преценка на органите по приходите, по анализ и по аналог. Т.е. не се касае за признати и непризнати разходи по чл. 26 от ЗКПО.

Неправилни са изчисленията на вещото лице по отношение на КД за 2019 г., поради факта, че като неотчетен приход приема сумата от 895,00 лв., а не 12 768,62 лв. При преценката на заключението в тази му част следва да се има предвид следното: Начина на осчетоводяване на извършените на 21.01.2019 г. и на 23.01.2019 г. плащания в общ размер на 12 768,62 лв. е без значение за основанието за облагане, тъй като в хода на ревизията е безспорно установено, че ревизираното дружество е получило тези плащания по банков път и те не са намери отражение в счетоводството му. Както и безспорно е констатирано, че фактури със същите номера и стойности са отразени в Дневниците за покупки на „Еко Мегас“ ЕООД. Последното дружеството потвърждава чрез отразяването им в тези регистри, че е осчетоводило получените фактури, на което основание е извършено плащане по тях. Но плащането не е отразено в счетоводството на ревизираното дружество. В този смисъл са и изводите на приходния орган, които съдът споделя изцяло.

2. В частта по ЗДДС и относно допълнително начислен ДДС:

Ревизията е за периода от 01.12.2016 год. до 30.11.2021 год.

С обжалвания РА, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, органите по приходите са начислили на „Удъм“ ЕООД допълнително ДДС в размер на 3 993,73 лева, за м. 03.2021 год. – 1400,00 лева, за м. 12.2017 год. – 1 950,62 лева; за м. 07.2018 год. – 11,80 лева и за м. 12.2018 год. – 631,31 лева. На осн. чл. 175 от ДОПК е определена и следващата се дължима лихва. Ответникът е установил, че дружеството е издало следните фактури, които не е посочило в отчетните си регистри по ЗДДС за съответния или следващия данъчен период:

- Фактура № 37 от 05.03.2021 год., издадена на „Инфрастрой СМ“ ЕООД, с предмет „СМР по договор“, данъчна основа 7 000,00 лв. и ДДС в размер на 1 400,00 лв.

- Фактура № 736 от 18.12.2017 год. с предмет „ЛКД по договор № П0-01-21/02.10.2017 год., обект 1704, ППП № 2 - 6 741,00 лв., ППП № 3 - 3 012,10 лв.“ с данъчна основа 9 753,10 лв. и ДДС - 1 950,62, издадена на „Държавно Горско Стопанство“ гр. София, със сегашно наименование „Югозападно Държавно Предприятие“.

- Фактура № 747 от 11.07.2018 год., с предмет „ЛКД по договор № П0-01-31/26.10.2018 год., обект 1705, ПП № 18“, с данъчна основа 58,99 лв. и ДДС – 11,80 лв., издадена на „Държавно Горско Стопанство“ гр. София, със сегашно наименование „Югозападно Държавно Предприятие“.

- Фактура № 759 от 13.12.2018 год., с предмет „ЛКД по договор № П0-01-31/26.10.2018 год., обект 1705.30 %“ с данъчна основа 3 156,56 лв. и ДДС – 631,31 лв., издадена на „Държавно Горско Стопанство“ гр. София, със сегашно наименование „Югозападно Държавно Предприятие“.

Приходният орган правилно е установил данъчното задължение с оглед констатациите, че дружествата, на които жалбоподателя е издал тези фактури, са отчетени от тях, а „Удъм“ ЕООД не ги е включил в дневниците му за продажби за съответните месеци, нито за следващите периоди, както и не са включени в справките декларации по ЗДДС за съответния период. Тези аргументи намират и законова опора в чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Според тази разпоредба регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В ал. 2 от същата е прието, че данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, както и дължимата лихва. В тази насока са и констатациите на вещото лице и съдът ги кредитира като обосновани и относими.

С обжалвания РА, на основание чл. 86 от ЗДДС., във връзка с чл. 67, ал. 1 и ал. 2 и чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС органите по приходите са начислили на „Удъм“ ЕООД допълнително ДДС в размер на 3 014,76 лв. изводът на органа е правилен и обоснован като намира опора в разпоредбите на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

Установено е, че на 21.12.2017 год., по банковата сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, на „Удъм“ ЕООД е постъпила сума в размер на 5 319,99 лв. от „РДГ“ - София. От последните е изискана информация. Представени е проформа фактура № 1 от 15.12.2017 год., издадена от „Армодиос” ООД, (понастоящем „Удъм” ЕООД), както и протоколи за извършена доставка по нея на 15.12.2017 год. Окончателна фактура не е представена, поради което органите по приходите са приели, че за извършената доставка е следвало да бъде издадена фактура, не по – късно от пет дни от датата на възникване на данъчното събитие.

По изложените съображения правилно ревизиращите са начислили ДДС и са определили следващата се дължима лихва. В случая намира приложение разпоредбата чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. По делото не са представени доказателства, оборващи тези констатации.

С обжалвания РА, на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС е отказан данъчен кредит в размер на 37 900,23 лв. по всички фактури издадени от „Европаркет“ ООД (35 броя), „Универсал“ ЕООД, „Х. ауто“ ЕООД, „Екомегас“ ЕООД, „Лиан-07“ ООД, „П И К Проект“ ЕООД и „Хъс“ ЕООД. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на всички доставчици.

По отношение на фактурите, издадени от „Европаркет“ ООД и „Хъс“ ЕООД, управителите на тези дружества са предоставили писмени обяснения и документи на органа. Декларирали са, че не са осъществявали доставки на стоки и услуги на „Удъм“ ЕООД, не са издавали посочените фактури и не са получавали плащания от жалбоподателя, поради което не са ги включвали в дневниците си за продажби. Тези констатации не са оборени пред настоящата съдебна инстанция. От заключенията на вещото лице също не може да се направи извод за реалност на доставките, от което следва, че отказът на приходния орган да признае извършените плащания за разход на ревизираното дружество е правилен, съответно не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на тези дружества.

По отношение на фактурата, издадена от „Универсал“ ЕООД съдът споделя изводът на вещото лице. По делото е представено копие от фактура № 1526 от 02.06.2018 год. От нея е видно, че получател по нея е СУ „Йордан Йовков“, с Рибново, а не дружеството – жалбоподател. Следователно не е налице извършена доставка от „Универсал“ ЕООД към „Удъм“ ЕООД, поради което на ревизираното лице не следва да се признаят плащанията по нея като разход и да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по нея.

Фактурите, издадени от „Х. ауто“ ЕООД, които РЛ е декларирало и осчетоводило, и въз основа на тях претендира приспадане на данъчен кредит, са представени по делото. Вещото лице е установило, че те са издадени на други дружества, на други дати и за други суми. Изводът е подкрепен и от представените от „Х. ауто“ ЕООД копия от дневниците за покупки и дневниците за продажби за 2016 год. 2017 год. и 2018 год., както и счетоводните им отчети.

Фактурите, издадени от „П И К Проект“ ЕООД към оспорващия са представени в хода на настоящото съдебно производство. По отношение на фактура № ********* от 10.06.2018 год. съдът не кредитира изводът на вещото лице, че е налице отпаднало правното основание на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС досежно тази фактура. В хода на съдебното оспорване, по реда на чл. 192 от ГПК, издателят на фактурата е представил счетоводни регистри на сметки 411, 503, 703, както и дневник за продажбите за месец декември 2017 год. От тези документи се установява, че „П И К Проект“ ЕООД е издал единствено на „Удъм“ ЕООД фактура № 956 от 18.01.2017 год., с предмет „услуга с багер“, в размер на 1 3200,00 лева. Фактура № ********* от 10.06.2018 год. не е издавана на РЛ, а на друго дружество. Следва да се посочи, че разходите по фактура № 956 от 18.01.2017 год. са признати от данъчния орган. По отношение на фактура № 1248 от 19.04.2019 год. не са налице данни и доказателства, оборващи констатациите на приходната администрация. „П И К Проект“ ЕООД не е издал и тази фактура на „Удъм“ ЕООД.

По отношение на фактура № ********** от 17.12.2018 год., издадени „Хъс“ ЕООД към „Удъм“ ЕООД вещото лице е установило, че тази фактура не е била издавана и поради това не може да бъде осчетоводена при „Хъс“ ЕООД. В този смисъл се потвърждават констатациите на ревизиращия орган.

Фактура № 132 от 19.07.2019 год., издадена от „Екомегас“ ЕООД (Био-Екомегас“ ЕООД) към „Удъм“ ЕООД е представена в хода на делото. По отношение на нея вещото лице е установило, че в регистрите на дружеството-жалбоподател е осчетоводена като платена в брой по счетоводна сметка 501 „Каса“, но не е представен и подписан разходен касов ордер за изплатена в брой сума. Предвид представената по делото фактура експертът е посочил, че не е налице неизпълнение на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Заключението, в тази му част, съдът не следва да го кредитира. Изводът е в противоречие с разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Фактурата не е представена от РЛ, а от доставчика, т.е. липсват данни или доказателства, че фактурата е реално издадена от оспорващия. Може да се заключи, че за РЛ не възниква право на приспадане на данъчен кредит, защото едно от основните условия – фактурата да е издадена от „Удъм“ ЕООД не се доказа по спора. В съдебната си практика Върховния административен съд многократно е подчертавал, че не е достатъчно фактурата да е представена от доставчика, ако не е доказано, че издателят реално я е съставил. В този смисъл съдът не може да приеме, че е налице данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, поради което изводът на данъчния орган за дължимост на данъка е законосъобразен.

От разгледаните по-горе обстоятелства, касаещи посочените фактури на изброените търговски дружества, може да се направи извод, че в хода на съдебното оспорване жалбоподателят не представи данъчни документи, които да докажат, че органът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС за отказ от упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Безспорно в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на облагаеми доставки на услуги по процесните фактури. В този смисъл е и Определение на СЕС от 15 юли 2015 год. по дело С-123/14, Италес, т. 44; Решение на СЕС от 18.07.2013 год. по дело С-87/12, Е. К, т. 37; Решение на СЕС от 15 септември 2016 год. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 40 и т. 46. Формална предпоставка е притежаването на фактура с изискуемото от закона съдържание и по-конкретно- данни за обхвата и естеството на услугите и данни за момента на предоставянето на услугите (виж т. 26, т. 30 и т. 41 от решението на СЕС по делото Barlis 06). В т. 27 от решението на СЕС по делото Barlis 06 целта на данните, които задължително трябва да фигурират във фактурата, е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС. Липсата на фактура и данни за вида на доставката са пречка за извършването на проверка относно наличието на доставка и използването й за следващите облагаеми доставки от получателя, което е достатъчно основание за отричане на претендираното данъчно предимство.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 026,11 лева на „Удъм“ ЕООД.

В хода на ревизията е установено, че оспорващият е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактура № ********** от 14.09.2019 год., фактура № ********** от 13.12.2018 год. и фактура № ********** от 10.01.2019 год. с издател „Х.-ауто“ ЕООД. От доказателствата по делото се установява, че последните две фактури не са издадени на „Удъм“ ЕООД, а на други две дружества (посочени на л. 756-гръб от експертизата). В подкрепа на изложеното по делото са представени копия на дневниците за покупки и дневниците за продажби за 2016 год., 2017 год. и 2018 год., и счетоводните отчети на „Христозов - ауто“ ЕООД.

По отношение на фактура № ********** от 14.09.2019 год. „Удъм“ ЕООД не е представил счетоводни документи във връзка с посочения в нея предмет – „авточасти, мярка 1, количество 1; автоуслуга, мярка 1, количество 1“. Правилен е изводът на приходния орган, че от посочения предмет не може да се установи какви по вид са тези авточасти, за какъв вид автомобил са предназначени и каква е точно по вид предоставената автоуслуга. Такава информация не е предоставена и от издателя на фактурата. Заключението на вещото лице се кредитира в тази част като съответно на доказателствения материал по спора. Свидетелските показания на управител на „Христозов - ауто“ ЕООД не установяват обстоятелства, различни от констатираните в РА.

По отношение на шест броя фактури, издадени от ЕТ „Цецитранс-Цветан Л.“ се установява, включително и от заключението на вещото лице, че фактурите не са представени в хода на ревизията от „Удъм“ ЕООД, но са депозирани от издателя им. Те са осчетоводени и платени, с оглед обективираните в тях сделки. В тази насока са и кредитираните свидетелски показания на свидетеля Ц. Л.. От тях не се установяват обстоятелства, различни от установените от органа. Жалбоподателят не е представил счетоводни документи, които да обосноват връзката на доставките с конкретни превозни средства (предметът на фактурите касае авточасти и ремонт). Посоченият във фактура № 300 от 25.03.2017 год. автомобил „Нисан Терано“ не е доказано, че е бил собственост на дружеството-жалбоподател, нито да е бил използван от него (предвид липсата на представен договор за наем или др.). От представяната от КАТ в информационната система на НАП информация превозното средство не е включено в амортизационните планове за 2016 год. – 2019 год. и няма данни да е бил нает от дружеството. Изводите на органа, обосноваващи отказ право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури е законосъобразен.

По отношение на два броя фактури, издадени от „К. и сие“ ООД:

Представени са по делото и всяка фактура е с предмет „дърва за огрев 237,34 куб.м.“ Фактурите са декларирани в дневника за продажби и справка – декларация по ЗДДС, както и в хронологичния регистър. Осчетоводени са от дружеството – издател. От страна на „Удъм“ ЕООД тези фактури не са представени, както и счетоводни документи и отчетност. В тази част вещото лице е заявило, че не може да даде становище на въпроса за признаването, респективно непризнаването на разход и правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Съдът намира, че следва да прецени заключението в тази му част заедно с всички други доказателства по делото, по силата на чл. 202 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Освен представените от издателя писмени доказателства, в хода на делото е разпитана свидетелката К. – управител на „К. и сие“ ООД. Свидетелските й показания подкрепят установеното от ответника, но не може да се направи извод за противното досежно извършената ревизия. Съдът споделя мотивите в РА и в тази му част, че предвид непредставените документи не може да се установи връзка между покупките и извършваните от лицето облагаеми доставки.

По фактурите, издадени от „Технополис България“ ЕАД, „Техномаркет България“ ЕАД, „Практикер“ ЕООД, „Лукойл България“ ЕООД, „Еко България“ ЕАД и „Петрол“ АД и други се установява, както от административната преписка, така и заключението на вещото лице, че са издадени от търговски вериги и са отразени в счетоводните им сметки и регистри.

Съдът не следва да кредитира изводът на експерта по отношение на фактурите за говори предвид несъответствието с доказателствата по делото. Единствено представянето на част от тези фактури в хода на делото не може да обоснове реалност на доставките, нито представлява законова предпоставка по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По фактурите за гориво не се установява, че то е използвано за нуждите на РЛ. По делото не са представени доказателства, че горивото по тези фактури е използвано за автомобили, собственост на дружеството – жалбоподателя или наети от него. Не са подкрепени и от доказателства, че дружеството е използвало пътни превозни средства при извършваната от него икономическа дейност. Не са представени пътни листове, въз основа на които да се направи извод, че именно за определени автомобили е използвано горивото, а не за личните цели на управителя на оспорващото дружество.

За фактурите, издадени от другите големи търговски вериги не са представени съпроводителни документи – заявка, оферта, търговска кореспонденция или друго, както не е посочен предметът на доставката. Не се спори, че тези фактури са включени в отчетните регистри на дружеството по ЗДДС, но това не обосновава реалността на доставките, нито може да се направи извод, че процесните доставки на стоки и услуги са използвани в икономическата дейност на дружеството, каквото е изискването на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът намира, че приходният орган правилно не е признал по тези фактури право на данъчен кредит в размер на 8 759,12 лева.

С РА, на осн. чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 9, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на „Удъм“ ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 45 611,07 лева по 21 броя фактури, издадени от „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД с предмет на доставките - плащане по договор за СМР и акт обр. 19 от конкретно посочени дати.

С цел изследване реалността на доставките по процесните фактури на посоченото дружество е органът е извършил насрещна проверка на „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД. Съставено е ИПДПОЗЛ, връчено на електронния адрес на дружеството, но в указания срок не е представило писмени обяснения и документи. При извършена проверка в ИС СУП на НАП е констатирано, че за периода на издаване на процесните фактури от 01.07.2021 год. до 31.10.2021 год., при доставчика е имало назначени 11 лица на трудови, които обаче са били осигурявани от други дружества или изобщо не са били осигурявани. До тези физически лица са изпратени запитвания относно това, на какви обекти са работили, какви видове дейности са извършвани на отделните обекти, както и са им изискани копия на трудови или граждански договори, командировъчни заповеди и отчети и други. Единствено две от лица са получили изпратените им искания, като едното не представя документи, а другото отрича да е работило в „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД. Именно тези факти са мотивирали органа по приходите да приемат, че не се доказват реално извършени услуги, посочени във фактурите от този доставчик. Този извод е мотивиран с аргумента, че ревизираното дружество не е представило цитираните във фактурите договори и актове за СМР; документи не са представени и от дружеството, сочено за доставчик, поради което не могат да се установят видовете СМР, количества, място на извършване, физическите лица-изпълнители. Като част от предмета във всички фактури е посочено „плащане“, но не са представени платежни документи, които да потвърдят наличие на такива плащания, освен за посочените по-горе две платени суми. Не се доказва наличие на работници, с които да бъдат извършени СМР или наети фирми-подизпълнители.

Доставката на услуги по СМР е веществена, поради което при преценка за нейното изпълнението от решаващо значение е наличието на кадрова обезпеченост, а в случая такава не е установена, по отношение на дружеството, сочено за доставчик по процесните фактури. Именно поради това, напълно основателно органът по приходите е формирал извод за липса на реално осъществени услуги. Доказателства, водещи до различен от този извод не са представени и в хода на съдебното производство. По отношение на тези фактури на вещото лице не са поставяни въпроси. От ответника е представена справка за всички подадени уведомления от работодателя „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД по чл. 62 от КТ за периода от 01.07.2021 год. до 31.10.2021 год. Както по-горе беше посочено съдът кредитира представената справка и приема, че с нея само формално се установява наличието на трудови правоотношения на посочените в нея лица, т.е. доказва единствено, че лицата са били наети при доставчика, но не и че са извършвали трудова дейност. Тя е само косвено доказателство за кадровата обезпеченост на дружеството, но не и пряко доказателство досежно реалността на доставките. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за изпълнението на доставките по тези фактури. „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД също не е представил на приходния орган писмени обяснения и доказателства, че реално са извършвани услугите, посочени с този издател. Предвид изложеното съдът споделя извода на органа и в тази част за непризнаване на данъчен кредит на оспорващия по фактурите, издадени „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД. Липсата на счетоводни документи и писмени доказателства обосновават извод за неизвършени реално доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за счетоводството изисква стопанските операции да се отразяват вярно и честно в счетоводството. Следователно издаването на фактурите не е достатъчно условие да се приеме, че е осъществена реална доставка, а е необходимо документът да има реално икономическо покритие. От изложеното следва, че процесните фактури документират формално съществуващи, но фактически неизвършени доставки. От тях не може да се направи извод, че реално са извършвани услуги, а единствено целят създаването на външен белег за такава дейност. Следователно съдът приема, че е налице липсата на реалност на доставките по тези фактури, поради което правилно е отказано признаване на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

Легална дефиниция за „доставка на стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която норма доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Облагаема, според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването на доставката е данъчно събитие (чл. 25, ал. 1 от ЗДДС), което, в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, според чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка, на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО, възниква правото на приспадането му. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон. По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, без реално извършена доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС не настъпва, съответно не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл. 68, ал. 2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено дори при наличие на хипотезата на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС (аналогична на чл. 178, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО.

От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, е условие за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока/услуга не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, респ. по чл. 168 б. "а" от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от практиката на СЕС, според която за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки (услуги) са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки (т. 31 и т. 32 от Решение от 06.12.2012 г. на СЕС по дело С-285/11). Ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае. СЕС нееднократно е посочвал, че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, като трябва да се държи сметка, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон. Реалното извършване на доставка е положителен факт от обективната действителност, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства за осъществяването им, съответни на вида и естеството на доставките. Липсата на такива доказателства може да обоснове извод за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

В разглеждания случай жалбоподателят не доказа наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по фактурираните доставки на стоки, тъй като липсват достатъчно преки или косвени доказателства, установяващи реалността на доставките. В негова тежест е да докаже реалността на доставките по процесните фактури т. е на факта на извършване на фактурираните доставки от лицето, посочено във фактурите като доставчик, като елемент от фактическия състав за възникване на правото на данъчен кредит, регламентирано в чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

Правилно ревизиращите органи са формирали извод за липса на облагаеми доставки по посочените по-горе фактури в хипотезата на относително субективна симулация (доставчиците – издатели на фактурите, не са извършили действително фактурираните доставки, като стоките са доставени от трето лице, различно от издателите на фактурите). Тъй като правото на данъчен кредит е обвързано с конкретната доставка и посочените страни по доставката – т. е. не е достатъчно стоките да са доставени, а е необходимо собствеността (правото на разпореждане) върху стоките да е прехвърлена именно от лицето, посочено като доставчик в издадените фактури, следва извода, че при липсата на еднозначно и безпротиворечиво обвързване на обективираните във фактурите стопански операции с реално осъществени доставки от сочените във фактурите доставчици, не са налице реални доставки на стоки по см. на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съответно възникнали данъчни събития по чл. 25 от ЗДДС. Противно на твърдяното от жалбоподателя, липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, въз основа на които процесните доставки или предхождащите ги такива да могат да бъдат определени като доставки на стоки по см. на чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗДДС (фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка).

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че след като органът по приходите правилно е отказал признаване на данъчен кредит поради липса на реални доставки, законосъобразно е начислил законните лихви по чл. 175, ал. 1 от ЗДДС и следват главните задължения.

В заключение съдът приема, че оспореният Ревизионен акт (РА) № Р-16001322000067-091-001 от 22.08.2022 год. относно допълнително установени задължения по ЗКПО и ЗДДС за: ДДС, за периода от 01.12.2026 год. до 30.11.2021 год., в размер на 7 008,49 лева – главница и непризнат данъчен кредит в размер на 96 537,41 лева - главница, общо лихви – 31 820,85 лева; корпоративен данък за 2016 год. в размер на 18 927,40 лева – главница и 10 358,32 лева – лихви; корпоративен данък за 2017 год. в размер на 16 632,71 лева – главница и 7 416,01 – лихви; корпоративен данък за 2018 год. в размер на 3 635,53 лева -главница и 1 252,34 лева – лихви; корпоративен данък за 2019 год. в размер на 1 193,15 лева – главница и 259,53 лева – лихви; корпоративен данък за 2020 год. в размер на 6 372,25 лева – главница и 739,95 лева – лихви; всичко в общ размер на 150 306,94 лева – главница и 51 847,00 лева – лихви е издаден при правилно приложение на материалния закон и липса на нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо, жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. „Удъм“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 593,08 лева, с оглед материалния интерес по делото (202 153,94 лева в това число главница и лихви) и предвид чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик, седми състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Удъм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Пазарджик, представлявано от управителя Е. Н. С., подадена срещу Ревизионен акт № Р-16001322000067-091-001 от 22.08.2022 год., издаден от А. А. Д. – Началник сектор, възложил ревизията и В. Г. К. – Главен инспектор по приходите, Ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 561 от 15.11.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установени задължения по ЗКПО и ЗДДС за: ДДС, за периода от 01.12.2026 год. до 30.11.2021 год., в размер на 7 008,49 лева – главница и непризнат данъчен кредит в размер на 96 537,41 лева - главница, общо лихви – 31 820,85 лева; корпоративен данък за 2016 год. в размер на 18 927,40 лева – главница и 10 358,32 лева – лихви; корпоративен данък за 2017 год. в размер на 16 632,71 лева – главница и 7 416,01 – лихви; корпоративен данък за 2018 год. в размер на 3 635,53 лева -главница и 1 252,34 лева – лихви; корпоративен данък за 2019 год. в размер на 1 193,15 лева – главница и 259,53 лева – лихви; корпоративен данък за 2020 год. в размер на 6 372,25 лева – главница и 739,95 лева – лихви; всичко в общ размер на 150 306,94 лева – главница и 51 847,00 лева – лихви.

ОСЪЖДА „Удъм“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пазарджик, [улица], вх. „Б“, ет. 5, ап. 37, представлявано от управителя Е. Н. С., да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 5 593,08 лева (пет хиляди петстотин деветдесет и три лева и осем стотинки), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на преписи на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.