№ 95
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дора Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500828 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 41 от 28.02.2023 г., поправено с решение №
54/10.03.2023 г., постановени по гр. д. № 608/2022 г. по описа на РС –
гр. Ихтиман, К. Л. И. е осъдена да заплати на К. Б. К., ЕГН:
********** и на Р. Б. К., действащи чрез своя баща и законен
представител Б. Б. К., на основание чл. 45 ЗЗД сумите от по 600.00
/шестстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от
ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
следствие неизпълнение на режима на лични контакти между ищеца и
бащата Б. Б. К., ЕГН: ********** на дати 13.06.2019г., на 15.06.2019г.,
на 18.06.2019г. и на 20.06.2019г., както и за периода 22.06.2019г. -
28.09.2019г., с изключение на 11.09.2019г., за което е била призната за
виновна с влязла в сила Присъда № 21 от 30.10.2019г. по НЧХД №
174/2019г. по описа на РС - Елин Пелин, потвърдена с решение от
03.11.2020г. по ВЧНХД № 45/2020г. по описа на ОС - София, НО и
влязла в сила Присъда № 8 от 10.08.2020г. по НЧХД № 275/2019г. по
описа на РС - Елин Пелин, изменена с Решение от 07.05.2021г. по
ВЧНХД № 434/2020г. по описа на ОС - София ведно със законната
1
лихва върху сумата от 28.09.2019г. - датата на последното нарушение
като са отхвърлени предявените искове за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 600.00 лв.
до пълния предявен размер от 2500,00 лв. като частичен от 10 000 лв.
като неоснователни и недоказани.
К. Л. И. е осъдена да заплати на Б. Б. К. на основание чл. 45 ЗЗД
сумата от 400.00 /четири стотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания следствие неизпълнение на режима на лични контакти
между него и малолетните му деца К. Б. К., ЕГН:********** и Р. Б. К.,
ЕГН: **********, на дати 13.06.2019г., на 15.06.2019г., на
18.06.2019г. и на 20.06.2019г., както и за периода 22.06.2019г. -
28.09.2019г., с изключение на 11.09.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата от 28.09.2019г. - датата на последното нарушение като е
отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 400,00 лв. до пълния предявен
размер от 2500,00 лв. като частичен от 10 000 лева като неоснователен
и недоказан. На страните са присъдени разноски по съразмерност.
Срещу решението в отхвърлителните части е депозирана
въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство К. Б.
К., действаща чрез своя баща и законен представител Б. Б. К., Р. Б. К.,
действаща чрез своя баща и законен представител Б. Б. К. и Б. Б. К.,
чрез пълномощника им адв. П. Б. от АК-П. с оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното
решение. Твърди се, че съдът е постановил решението си без да
изясни спора от фактическа страна. Искането е за отмяна на
обжалвания акт и за постановяване на ново решение, с което
предявените искове бъдат уважени в пълен размер.
Въззиваемата страна К. Л. И. в законоустановения срок, чрез адв.
В. Р.-Й. е подала отговор на въззивната жалба, оспорвайки същата. В
срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е депозирала насрещна въззивна жалба
срещу постановеното първоинстанционно решение в частта, в която
предявените искове са уважени. Изразява становище за
недопустимост на постановеното решение, тъй като Б. К. няма
процесуална възможност да представлява малолетните деца.
В срока за отговор ответника по насрещната въззивна жалба Б. Б.
К., чрез адв. П. Б. е подал писмен отговор, с който изразява становище
за неоснователност на насрещната въззивна жалба.
2
При служебната проверка за валидност и допустимост на
съдебното решение по реда на чл. 269 ГПК окръжният съд намери, че
същото е валиден, но недопустим съдебен акт.
Районният съд е сезиран с искова молба от Б. Б. К. в лично
качество и в качеството му на баща и на законен представител на
малолетните деца К. Б. К. и Р. Б. К., с която са предявени субективно
съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. Още в исковата
молба ищецът Б. К. е посочил, че по силата на влязло в сила съдебно
решение родителските права по отношение на двете деца са
предоставени на майката - ответник.
Съгласно чл. 28, ал. 4 ГПК малолетните и поставените под пълно
запрещение се представляват от законните си представители –
родители или настойници. Искова молба може да бъде подадена от
малолетно дете чрез законния му представител и като ищец се
конституира малолетният, представляван от законния си
представител.
В настоящия случай исковата молба е подадена от Б. Б. К. лично
и в качеството му на баща на децата, т. е. подадена е лично от Б. К.
като ищец, и като лице, което е баща на другите двама ищци, а не от
малолетните деца чрез законния им представител. Още в исковата
молба от 10.06.2022 г. ищецът е посочил, че законен представител на
децата (родителят, комуто е предоставено по силата на влязло в сила
съдебно решение упражняването на родителските права) е майката -
ответник. Неовластеният родител няма качеството на законен
представител. Въпреки това районният съд е счел, че надлежните
страни в производството са единствено ищецът Б. Б. К. и ответникът
К. Л. К.. В проведеното публично съдебно заседание на 31.01.2023 г.
като ищец е бил призован единствено и само Б. Б. К..
В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 29,
ал. 4 ГПК, според която при противоречие в интересите между
представляван и представител съдът назначава особен представител.
Ето защо, на малолетните деца - ищци трябва да им бъде назначен
особен представител, тъй като исковата молба е подадена срещу
законния им представител, който обаче е самостоятелна страна в
производството.
Допуснатите от районния съд процесуални нарушения относно
конституирането на надлежните страни в производството са
неотстраними от въззивната инстанция и налагат обезсилване на
3
постановеното съдебно решение и връщане на делото на районния съд
за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Законодателят е предвидил, че в хипотезата на подаване на
искова молба от малолетен, последният трябва да бъде конституиран
служебно от съда като самостоятелна страна в производството и
призован при разглеждане на делото, като в конкретния случай е било
необходимо и назначаването на особени представители на децата.
Общата постановка на т. 6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС
относно обезсилването на съдебно решение, постановено при
нарушено право на участие на задължителен другар, следва да намери
приложение и в настоящия случай, тъй като ищецът следва да се
конституира служебно от съда като самостоятелна страна. Нарушено е
правото на участие на малолетните ищци в производството пред
първата инстанция, а то е задължително.
Ето защо постановеното без тяхно участие съдебно решение
следва да бъде обезсилено и делото - върнато за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото районният съд следва да
конституира като самостоятелни страни в производството двете деца,
чиято защита се търси в исковата молба на баща им, с която са
предявени искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, да им назначи
особени представители и да ги призове за разглеждането на делото.
При новото разглеждане на делото районният съд следва да
предостави възможност на ищците, чрез особените им представители
да ангажират доказателства.
По въпроса дали въззивният съд дължи произнасяне и по
разноските, когато обезсилва първоинстанционното решение, е налице
съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение №
45/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 656/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Определение № 178/30.03.2012 г. по ч. гр. д. № 41/2012 г. на ВКС, ГК,
I г. о., Определение № 491/27.06.2011 г. по ч. т. д. № 288/2011 г. на
ВКС, ТК, II т. о. и др. Решението, с което се обезсилва
първоинстанционно решение и делото се връща за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд, не разрешава правния
спор по същество, поради което за страните не възниква право на
разноски по чл. 78, ал. 1 за ищеца и чл. 78, ал. 3 ГПК -за ответника.
Когато първоинстанционното решение е обезсилено от въззивния съд
и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд
от друг състав, при новото разглеждане на делото
4
първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските,
направени във въззивното производство, съгласно разпоредбата на чл.
81 ГПК, във връзка с чл. 78 ГПК.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 41 от 28.02.2023 г., поправено с
Решение № 54/10.03.2023 г., постановени по гр. д. № 608/2022 г. по
описа на РС – гр. Ихтиман.
ВРЪЩА делото на РС - Ихтиман за ново разглеждане от друг
съдебен състав при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5