№ 13564
гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20221110135784 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. К. Б., процесуален представител на длъжника по заповедта Л.
С. В., с искане за изменение на определение от 05.01.2023г. в частта за разноските, като бъде
присъден пълния размер на поисканото адвокатско възнаграждение.
Заявителят е получил препис от молбата, по която ne е депозирал становище в указания от
съда срок.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено
следното:
Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от процесуално
легитимирано лице. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните
съображения:
По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от
страната, станала повод за образуване на делото.
Съгласно чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА, в случаите на оказана от адвоката безплатна адвокатска
помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
В случая, производството по делото е изчерпано с обезсилване на заповедта за изпълнение,
поради което доколкото заявителят не е предявил иск по чл. 415 ГПК следва да се приеме, че
той е дал повод за образуване на производството.
Предвид обстоятелството, че адв. Б. е оказала на длъжника безплатна адвокатска помощ, то
същата има право на адвокатско възнаграждение.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която същото следва да се определи съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
1
определения размер съобразно чл. 36 ЗА.
В настоящия случай предмет на издадената заповед за изпълнение е вземане на заявителя по
договор за кредит. Делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, като се
претендират вземания по едно единствено правоотношение между страните, които вземания
са характерни за сключения между страните договор. Делото не се отличава с каквато и да
било особеност от множеството идентични заповедни производства в СРС, по които се
претендират суми по договори за кредити.
Ето защо съдът намира, че видът и обемът на извършената работа не обосновават
адвокатско възнаграждение в размер по-висок от 50 лв. за подаване на възражението по чл.
414 ГПК, тъй като последното няма самостоятелен характер, а служи единствено като
формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. То не служи като средство
за материалноправна защита на длъжника, поради което не се изисква обосноваването му
(чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи произнасяне по същество, а единствено следва
да се увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника, след което
дължи указания на заявителя по чл. 415 ГПК.
С възприемането на това становище, настоящият състав на съда споделя аргументите,
изложени в редица въззивни съдебни актове относно начина на определяне на
възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК. Вж. напр. Определение № 13255
от 21.12.2022г. по ч.гр.д. № 12649/2022г. на СГС, Определение № 268172 от 07.05.2021г. по
ч.гр.д. № 4751/2021г. на СГС, Определение № 4273 от 17.11.2021г. по ч.гр.д. № 12926/2021г.
на СГС, Определение № 276018 от 24.11.2021г. по ч.гр.д. № 2437/2021г. на СГС,
Определение № 3767 от 27.04.2022г. по ч.гр.д. 2817/2022г. на СГС, Определение № 1204 от
14.02.2022г. по ч.гр.д. № 999/2022г. на СГС, Решение № 265337 от 10.08.2021 г. на СГС по в.
гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение № 264070 от 18.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
15394/2019 г. и мн. др.
По изложените съображения, молбата за изменение на определението на съда, с което е
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв., следва да се отхвърли като
неоснователна.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248 ГПК на адв. К. Б., процесуален представител на длъжника
по заповедта за изпълнение Л. С. В. за изменение на определение № 484 от 05.01.2023г. по
гр.д. № 35784/2022г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
2
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3