№ 717
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000732 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е въззивнa жалбa на ответника „Свинекомплекс Дунавци” ЕООД срещу
решение № 343 от 01.04.2022г. по т.д. 1024/2021г. по описа на СГС, ТО, VI- 4 с-в, поправено
с решение № 698/10.06.2022г., и изменено в частта за разноските с определение №
1924/10.06.2022г., с което са уважени предявените от “Вианд” ЕАД обективно съединени
искове по чл. 327 ТЗ, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД за дължима цена на доставени стоки по
фактура № **********/23.02.2021г. и фактура № **********/25.02.2021г. за сумата общо 33
119,52 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.06.2021г. до
окончателното и изплащане, и са присъдени разноски по делото в тежест на ответника.
Жалбоподателят поддържа решението да е неправилно предвид неговата необоснованост и
предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения във връзка с отказа да
бъде допусната повторна СЕ. Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд,
че от събраните по делото доказателства не се установява съществено отклонение в
качеството на продадените от ищеца стоки, което да води до пълната им негодност за
ползване по предназначение, респективно, че не са налице недостатъци, които да намаляват
съществено цената или качеството на стоките. Сочи за последната група факти да е прието
заключение по СЕ, с което е доказано да има разминаване в стойностите между дадените от
ищеца декларации за съответствие и тези по протоколите за изпитване. Излага вещото лице,
обаче, да е дало необоснован извод разминаванията да са минимални, като при обясненията
му в о.с.з. изрично е заявило, че разминаване с повече от 5 % процента ще е съществено.
1
Поддържа видно от данните за извършени изследвания от лаборатория „Алиманти –
Омнилаб“ отклоненията по отношение на повечето от добавките да е по-голямо от 5 % от
декларираните стойности. Оспорва като необоснован и извода на съда, че последните
изследвания не са извършени в съответствие с нормативната уредба, като излага
лабораторията да е сертифицирана, а от показанията на разпитания свидетел да се
установява, че пробите са взети от процесната стока. Излага необосновано съдът да е приел
да липсва незабавно уведомяване от страна на купувача на продавача за недостатъците, като
поддържа разпитаният свидетел да е дал показания за водени непрекъснато разговори межди
страните във връзка с доставените стоки и по причина на липса на резултат от последните да
е изпратено приложеното по делото писмо до електронната поща на ищеца. По изложените
доводи моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата страна, „Вианд“ ЕАД, оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Излага от събраните по делото доказателства безспорно да се установява точното
изпълнение на договора от ищеца и извършването на доставки по процесните фактури след
заявка на ответника. Оспорва като недоказани твърденията на ответника доставените
фуражи да не отговарят на нормативните изисквания за качеството им като поддържа за
установяване на последното да е събрано заключение по СТЕ. Излага жалбоподателят да се
опитва да изопачи дадените пояснения от вещото лице при приемане на заключението му
като вместо, както е посочило вещото лице, да прибави 5% към декларираните проценти на
съдържание на вещества, които стойности вещото лице сочи за съществено отклонение,
изчислява 5% от зададения процент на съдържание и така достига до абсурдни твърдения за
разминаване в 50 %, което не кореспондира с изводите на специалиста. Поддържа противно
на оплакванията по жалбата на ответника от събраните по делото доказателства безспорно
да се доказва, че доставените фуражи отговарят на нормативно установените изисквания за
качество, съобразно Регламент (ЕО) 767/2009 на ЕП и Съвета от 13.07.2009г. относно
пускането на пазара и употребата на фуражи. Оспорва като необосновани доводите по
жалбата, че се доказва по делото надлежно вземане на пробите, изпратени за изследване в
лаборатория „Алименти Омнилаб“, като сочи доведеният от ответника свидетел да е дал
показания пробите да са изпратени за изследване един месец след доставката, а промените в
поведението и здравето на животните да датират отпреди доставката на процесните стоки.
Поддържа да е обоснован и изводът на съда да липса на изискуемото от закона незабавно
уведомяване на продавача за евентуално откритите недостатъци от купувача, доколкото
видно от представените от ответника протоколи за изследване същите предхождат
значително по време писмото на ответника, с което го уведомява за твърдяното неточно
изпълнение. По изложените доводи моли за потвърждаване на решението. Претендира
присъждането на разноски, сторени пред въззивната инстанция.
Подадена е частна жалба от ищеца „Вианд“ ЕАД срещу постановеното от
първоинстанционния съд определение № 1924/10.06.2022г. по реда на чл. 248 ГПК, която ще
2
бъде разгледана от съда заедно с въззивната жалба на насрещната страна с настоящото
решение, при зачитане на константната съдебна практика и обусловеността на изводите на
съда по двете жалби. Частният жалбоподател поддържа обжалваното определение да е
неправилно като съдът неправилно е намалил заплатения разход за адвокат в развилото се
производство по обезпечаване на бъдещ иск, без да отчете, че адвокатът е извършил голяма
по обем работа по изследване на съдебната практика в аналогични случаи. Сочи
обезпечението да е допуснато едва на въззивна инстанция след подадена частна жалба, при
изготвянето на която адвокатът също е положил труд. Поддържа горното установено по
делото развитие на обезпечителното производство да изключва извода за липса на правна и
фактическа сложност на делото, респективно не оправдава намаляване на договореното
възнаграждение до установения в Наредба 1/2004г. минимум. По тези мотиви моли
обжалваното определение да бъде отменено и на ищеца да бъдат присъдени всички сторени
в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск разноски.
Ответникът по частната жалба, „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД, оспорва частната
жалба като неоснователна. Излага да не е участвал в производството пред СГС, в което
молбата на ищеца за допускане на обезпечение на бъдещи искове е отхвърлена, предвид на
което не може да носи последиците от преценката на съдебния състав, че молбата е
неоснователна. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
По депозираната въззивна жалба съдът съобразява следното:
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Страните не спорят да са постигнали съгласие по заявка на ответника
ищецът да достави и продаде на ищеца стоки – фуражи от вида и в
количествата, съобразно представените по делото две фактури №
**********/23.02.2021г. и фактура № **********/25.02.2021г. при
договорена цена общо в размер на 33 119,52 лв. Страните не спорят и стоки в
договорените количества да са доставени, за които доставки са съставени и
осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества процесните фактура №
**********/23.02.2021г. и фактура № **********/25.02.2021г., като дългът за
цена на стоките в общ размер на 33 119,52 лв. не е погасен с плащане.
Въведеното с писмения отговор на исковата молба възражение от
3
ответника, поддържано и пред въззивния съд с жалбата му, е за недължимост
на претендираната цена по причина недостатъци в продадените стоки, които
ги правят негодни за употреба и от които недостатъци е претърпял вреди –
болести по отглежданите от него и консумирали от фуража на ищеца
животни. Соченият недостатък на стоките е отклонение в химическия състав
на фуража от декларирания в съпровождащите стоката декларации.
Възражението е оспорено от ищеца.
Твърдените недостатъци, както правилно е приела първата инстанция,
са скрити такива, доколкото не биха могли да бъдат установени при простото
преглеждане на стоката при получаването - чл. 324 ТЗ и чл. 194, ал. 1,
изречение 2 ЗЗД.
В този смисъл и приемането на стоките и осчетоводяването на
съпровождащите ги фактури от ответника не изключват по-късното
упражняване на права по чл. 195 ЗЗД - разваляне на договора по причина на
пълното му неизпълнение – доставка на стоки, напълно негодни за
договорената и обикновената им употреба, при доказаност на състава на
последната норма.
Предвид нормата на чл. 154 ГПК доказателствената тежест за
въведената с възражението на ответника спорна група факти е за ползващата
се от тях страна – ответника.
В подкрепа на възражението си ответникът е представил по делото
протоколи от изпитване, издадени от лаборатория „Алименти – Омнилаб“
при „Ди енд ви консулт“ ООД от 05.04.2021г. и от 08.04.2021г., в които
твърди да са отразени резултатите от изследване на проби от доставените
стоки с процесната фактура № **********/23.02.2021г.
Насрещната страна изрично е оспорила така въведените твърдения с
доводи дадената за изследване проба да не се установява да е взета от
доставените от него фуражи.
Видно от записа в края на горецитираните два протокола изрично е
удостоверено пробовземането да е извършено от клиента „Акма трейд
лимитид“ ЕООД, със сегашно наименование „Свинекомплекс Дунавци“
ЕООД, и лабораторията да не носи отговорност за представителност на
пробата, както и за достоверността на подадените от клиента данни с
4
придружаващото пробата писмо.
По делото е разпитан по искане на ищеца св. С., който работи при
ответника „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД като ветеринар от 2019г. Дава
показания ищецът ежеседмично да е доставял на ответника фуражи, като
стоката винаги е била придружавана от декларация за съответствие на
суровината. Излага при доставките да са предоставяни и проби в затворен
плик, който при съмнение в качеството на стоките предоставяли за
изследване. Дава показания периодично – веднъж на два месеца, да са
извършвали такива изследвания. Спомня си и за процесния случай. Усъмнили
се, защото още преди това се появили промени в състоянието на животните -
масово разстройство и канибализъм. Пробите изпратили с куриерска фирма
около месец след получаването на стоките в лаборатория „Алименти“.
Резултатите показали разминаване, за което уведомил управителя на
ответното дружество.
За спорната група факти по искане на страните по делото са събрани
основно и допълнително заключение по Съдебна ветеринарно – хранителна
експертиза, изпълнена от вещо лице д-р Т. – К..
В основното си заключение вещото лице е обосновало изводите си като
е взело данните от извършено изпитване в „Юрофинс Хос Тестинг България“,
Централната лаборатория за зърно и фуражи към БАБХ, по причина, че само
в последното са отразени отклонения при самия метод на изследване, каквито
са добрите практики, както и защото само последните проби са взети от
официалния контрол – БАБХ, съгласно изискванията на Закон за фуражите,
рег. 882/2004 и рег. 152/2009. Изхождайки от тези данни вещото лице е дало
отговор да се установяват минимални различия в аналитичния състав на
изследваните фуражи, с изключение на витамин А, който е по-малко с 3000
МЕ/кг. от отразеното в Декларация № 0281/04.02.2021г. и да не влияят на
здравето на животните. Изрично вещото лице е потвърдило разминаванията
да са толкова минимални, че да не повдигат въпрос за промяна на паричния
еквивалент на стоките, както и фуражите да отговарят на всички изисквания,
въведени законодателно в областта на фуражите. Обосновало е и категоричен
извод доставените от ищеца на ответника стоки по процесните фактури да са
годни и да могат да се използват по предназначение съгласно Регламент №
767/2009г. на ЕП и на Съвета и да не крият риск за здравето на животните.
5
С депозираното по делото допълнително заключение по поставената му
от съда задача вещото лице е дало заключение, че при сравнение между
декларациите за съответствие и протоколите за изследване на лаборатория
„Алименти - Омнилаб“ по проби, предоставени от ответника, е налице
различие в диапазона -0,03% до +0,61%, като само витамин А е повече с
1617,1 IU/kg в сравнение с декларацията по протокол за изпитване от
03.02.2021г. Вещото лице е дало заключение и при тези данни
разминаванията да са минимални и да не влияят на здравето на животните. По
отношение на единственото по-съществено отклонение по протокола от
03.02.2021г. по отношение на витамин А вещото лице е дало заключение, че
последното може да има последици за животните само при продължителен
прием на завишени нива на витамин А и то с повече от отразеното в
протокола, но не и да доведе до описаното от разпитания свидетел състояние
на животните. Описани са и факторите, които могат да доведат до случаи на
канибализъм, за които свидетелят дава показания, и които са различни от
удостоверените в протоколите несъответствия. Вещото лице е дало
категоричен отговор, че дори да се възприемат тези стойности – по
изследванията, направени по искане на ответника, то отново доставените
стоки са годни за употреба, отговарят на изискванията за състав на продукта,
съгласно Регламент 767/2009г. на ЕП и на Съвета и не крият риск за
животните.
Съдът намира за неоснователни оплакванията по жалбата на ответника,
че гореобсъдените заключения са необосновани и не следва да бъдат
кредитирани от съда, включително че изискват събиране на повторна
експертиза. Основното и допълнителното заключение са обосновани. Вещото
лице е работило въз основа на посочените му от съда материали. Излагало е
фактическите си констатации по всеки от материалите поотделно, като
констатациите му, включително табличното сравняване в показателите на
фуражите не са оспорени от страните като некоректни. Върху така
установените факти вещото лице, използвайки притежаваните от него
специални знания, е обосновало крайните си изводи разминаванията от
гледна точка на годност на продадените стоки да бъдат ползвани по
предназначение да са минимални и да не се отразяват, както на годността на
стоките, така и на общо изискуемите по регулация качествата на последните,
включително и на цената на стоките. Извод за липса на обоснованост в
6
заключенията на вещото лице не може да бъде направен и от дадените
обяснения при разпита на вещото лице в о.с.з., доколкото вещото лице устно
пред съда не е изложило нищо различно от вече даденото като извод в
писмените му заключения. Даденият отговор на въпрос на процесуалния
представител на ответника, че хипотетично би приел за съществено
отклонение с 5 %, освен че стои извън поставените на вещото лице конкретни
въпроси и не противоречи на дадените заключения, доколкото и в основаното
и в допълнителното заключение вещото лице е посочило отклонения в
рамките на -0,01% до +0,18% по основното и от -0,03% до +0,16% по
допълнителното, които разлики са по малки от заявените при разпита му 5%.
В този смисъл и поддържаната с въззивната жалба неправилна интерпретация
на дадените от вещото лице обяснения не намира опора в данните по делото и
доводите за необоснованост на заключението по СВХЕ са неоснователни.
При горните събрани по делото доказателства съдът на първо място
приема, че следва да кредитира приетото основно заключение на вещото лице
по Съдебно ветеринарно – хранителна експертиза, доколкото същото е
основано на взети проби за изследване по нормативно установения ред от
посочено от компетентния контролен орган – БАБХ, лице. Последните и са
изследвани по метод с ясно посочване на възможните отклонения и дават
достоверен – противопоставим и на двете страни резултат. Предвид вече
изложените констатации на съда извършените изследвания по искане на
ответника, макар и изпълнени от лицензирана лаборатория, не се ползват с
противопоставима на ответника достоверност на пробите, доколкото и в
самите протоколи е отразено пробонабирането да е извършено от клиента и
информацията за източник на пробите да не се гарантира от лабораторията. В
тази част документът е частен, попълнен по данни на ответника, и предвид
оспорването на истинността на същия удостоверителен запис от ищеца му е
непротивопоставим. Показанията на св. С. са възможно заинтересовани,
предвид факта, че е служител на ответника, и съдът на основание чл. 172 ГПК
следва да ги преценя с оглед на другите събрани по делото доказателства.
Показанията на свидетеля досежно качество на фуражите и възникнали
болести по животните в резултат от доставяните фуражи от ищеца се
опровергават от заключението по СВХЕ, предвид на което и съдът няма да ги
кредитира.
7
Вещото лице с приетото основно заключение по СВХЕ дава
категоричен и обоснован извод доставените стоки от ищеца да отговарят на
изискванията за състав и качество на същите съобразно установените
нормативи и стандарти за фуражи, да имат минимални отклонения от
декларирания от ищеца като продавач техен състав, които не се отразяват на
годността им да бъдат използвани по предназначение – за храна на животни,
нито се отразяват на тяхната цена.
Последният извод вещото лице формира и при зачитане на резултатите
от извършените по искане на ответника изследвания, като единственото
различно от минималното разминаване е това по протокол от 03.02.2021г.,
който и съобразно твърденията на ответника не касае двете процесни
доставки от края на м. 02.2021г. и по тези доводи е неотносим към
възражението на ответника за недължимост на цена на доставените му стоки с
процесните две фактури.
По горните доводи на съда по делото се установява продавачът „Вианд“
ЕАД съобразно постигнатото съгласие за прехвърляне на собствеността и
предаване на стоките да е доставил същите на купувача, като е изпълнил и
задължението си по чл. 321 ТЗ и е издал данъчни фактури, които съпровождат
стоката и са оформени по повод нейното получаване от купувача.
Предвид приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност
доставената стока отговаря на постигнатото съглашение и нормативно
установените изисквания за качество към същата.
В този смисъл продавачът е изпълнил своите задължения по договора за
покупко-продажба да продаде и предаде родово определените стоки,
отговарящи на договорените и нормативно установени изисквания към
същите, а за купувача във връзка с чл. 200 ЗЗД е възникнало задължението за
заплащане на цената на стоката.
При кредитиране заключението по приетата и неоспорена от страните
ССчЕ съдът приема по делото да се установява ответникът да не е заплатил
фактурираната цена на стоките и да продължава да дължи сумата 33 119,52
лв., за която сума общо съдът намира предявените искове по чл. 327 ТЗ, вр.
чл. 318 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД за основателни в пълния им предявен размер.
Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции по горните
доводи на въззивния съд обжалваното първоинстанционно решение следва да
8
бъде потвърдено като правилно на основание чл. 272 ГПК.
С оглед горния изход по сезиралата съда въззивна жалба е налице
правен интерес за ищеца и съдът ще разгледа като допустима депозираната от
него частна жалба срещу определението на съда, с което е изменил
първоинстанционното решение в частта за разноските.
Частната жалба е основателна по следните мотиви:
С обжалваното определение по чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е
изменил по молба на ответника решението си в частта на разноските като е
намалил присъдения в полза на ищеца разход от сумата 6 525,69 лв. на
5 957,83 лв. Съдебният акт е мотивиран с доводи, че е основателно заявеното
от ответника възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар за
представителство в производството по обезпечаване на бъдещи искове в
размер на 1800 лв. и същият е намален до изчислен от съда минимум по
Наредба 1/2004г. от сумата 1 232,14 лв.
Предвид нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страна
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по - малък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
определения размер съобразно чл. 36 ЗА.
От правната норма следва, че съдът се произнася само по надлежно
заявено възражение от страната и следи за прекомерност – несъответствие на
договорения и заплатен адвокатски хонорар с правната и фактическа
сложност на делото, преценено от съда с акта, с който се приключва делото
пред съответната инстанция – чл. 80 ГПК.
В процесния случай с отговора на исковата молба ответникът е
отправил искане до съда в случай, че ищецът претендира възнаграждение над
установените в Наредба 1/2004г. минимуми, съдът да ги намали като присъди
минимума. Липсва обоснованост на искането и същото е направено преди по
делото да са искани и доказани разноски от ищеца. Доколкото законът не
поставя изискване за мотивиране на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва
да бъде прието, че съдът формално да е сезиран с такова, включително в
частта за претендиран разход за заплатено адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца в развилото се преди делото производство по чл.
390 ГПК по обезпечаване на исковете.
9
Както първоинстанцонният съд е посочил, съдът не е длъжен при
заявено възражение винаги да присъжда като разход установения в Наредба
1/2004г. по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Съдът следва да
съобрази цялостното развитие на производството, за което е платен
претендирания като разход адвокатски хонорар и само при несъответност на
същия с извършените от адвоката действия и правната и фактическа
сложност на спора евентуално да присъди по-нисък размер. В настоящата
хипотеза видно от представената по делото на л. 56 обезпечителна заповед
производството по чл. 390 ГПК се е развило на две инстанции като
обезпечение на исковете е допуснато с определение от 10.05.2021г. по гр.д.
1233/2021г. по описа на САС от въззивната инстанция. В този смисъл и макар
обезпечителното производство да не се ползва с голяма правна сложност
извършените от адвоката действия са по представителство на страната на две
инстанции, включително по изготвяне на жалба, и заплатеният хонорар от
1800 лв. за цялостно представителство в производството по чл. 390 ГПК не се
явява несъответен по смисъл на чл. 78, ал. 5 ГПК, и обжалваното
определение, с което е присъден по-нисък разход съобразно минимума по
Наредба 1/2004г. и то за една инстанция при представителство в две, се явява
неправилно.
По тези доводи обжалваното определение, с което съдът частично
уважава депозираната от ответника молба по чл. 248 ГПК следва да бъде
отменено и постановено друго, с което молбата на „Свинекомплекс Дунавци“
ЕООД по чл. 248 ГПК отхвърлена в тази и част.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция право на разноски
има въззиваемата страна. Доказва разноски за държавна такса по жалбата в
размер на 15 лв. и за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 2 760
лв. Насрещната срана е завила възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, което съдът намира за неоснователно предвид фактическата
сложност на спора – множество събрани доказателства, които изискват
съответна правна обосновка в депозираните от адвоката писмено и устно
становища по спора.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 343 от 01.04.2022г. по т.д. 1024/2021г. по
описа на СГС, ТО, VI- 4 с-в, поправено с решение № 698/10.06.2022г.
ОТМЕНЯ определение № 1924/10.06.2022г. по т.д. 1024/2021г. по описа
на СГС, ТО, VI- 4 с-в, с което съдът частично е уважил молбата по чл. 248
ГПК вх.н. 30242/18.05.2022г. на „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248 ГПК вх.н. 30242/18.05.2022г. на
„Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД за присъждане на по-нисък размер на
разхода за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в процедура по
обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11