№ 173
гр. гр. Лом, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Д.
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д. Гражданско дело №
20241620102315 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен
иск с правна квалификация по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от В. С. Г., ЕГН:
******** с адрес: гр. *******, кв. *******, ул. ****** № **, бл.**, вх.*, ет.*,
ап.** и установени по делото постоянен и настоящ адрес: гр.*****, ул. ******
** ет.* ап.**, срещу ********* ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, район *****, бул. ******* № **, Бизнес център
„******“, ет. *.
В исковата молба ищцата твърди, че е била осъдена от ******* ЕАД, въз
основа на което срещу нея бил издаден изпълнителен лист на 24.09.2010г. Въз
основа на него било образувано изпълнително дело № ******* на ЧСИ А. Б.,
рег. № ***, с район на действие *******. Изпълнителното дело било
образувано на 31.03.2016г. по молба на взискателя ******* ЕАД, към която
бил приложен изпълнителният лист. В последствие ищецът сочи, че дългът
бил цедиран на ответника по делото с договор за цесия от 14.09.2018г. Ищецът
твърди, че изпълнителният лист е издаден на 24.09.2010г., а изпълнителното
дело е образувано едва на 31.03.2016г., т.е. близо 6 години след издаването му,
като периодът, през който е текла давността, е от 24.09.2010г. до 24.09.2015г.
Предвид това се релевира, че още преди образуване на изпълнителното дело е
изтекла предвидената в чл. 111 от ЗЗД петгодишна давност за главницата и
лихвите за забавено изпълнение, за които е издаден изпълнителния лист.
Твърди се, че това обезсмисля изследването на въпроса досежно
извършваните по изпълнителното дело действия, последното от които е
налагането на запор на трудовото възнаграждение на ищеца от 15.05.2023г. в
** „*********“, където работи по трудов договор.
1
Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за установено
по отношение на ответника ********* ЕАД, ЕИК *******, седалище:
гр.*******, че ищцата В. С. Г., ЕГН: ******** не дължа сумата в общ размер
на 3367,51лв., представляваща неплатена главница по договор за заем в размер
на 1119,74 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 133,18 лв. за периода от
15.05.2008 г. до 15.12.2008 г., законна лихва в размер на 312,63 лв. за периода
от 15.06.2008 г. до 21.06.2010 г., както и законната лихва, считано от
28.06.2010 г. до входиране на исковата молба в размер на 1670,65 лв., както и
разноски по гражданското дело в размер на 31,31 лв. държавна такса и 100 лв.
адвокатски хонорар, поради погасяването им по давност /петгодишна/.
Претендират се направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
В същия се сочи, че ответникът е придобил вземанията по Договор за
кредит № ****-******* срещу В. С. Г. по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 14.09.2018г., сключен с цедента „*******“ **,
клон България. Изпълнителният титул, в който са обективирани вземанията на
кредитора, е изпълнителен лист от 24.09.2010г., издаден от Районен съд Лом
по ч.гр.д. № 711/2010г. Сочи се, че предявеният иск е допустим и основателен,
както и че ответникът го признава изцяло. Посочени са и съображения за това,
а именно, че първоначалният кредитор /цедент/ е образувал изпълнително
дело ***/2016г. по описа на ЧСИ А. Б. с рег. № *** към КЧСИ с молба от
31.03.2016г. Общата петгодишна давност е изтекла на 24.09.2015г. - дата,
предхождаща образуването на изпълнителното дело. Уточнено е, че
ответникът е търговец и предметът му на дейност е свързан с обработка на
огромен брой просрочени задължения, за които са образувани изпълнителни
дела. Предвид това обстоятелство проследяването на сроковете по всяко
отделно задължение представлява техническо предизвикателство, поради
което изтичането на законоустановените срокове по задължението не е
навременно установено и не са предприети съответните мерки за
прекратяване на изпълнителното производство. Ответникът се е позовал на
съдебна практика.
Отправена е с ОИМ молба за постановяване на решение по реда на чл.
237 ГПК - при признание на иска, като са наведени твърдения за недължимост
на разноски от страна на ответника, който твърди, че не е станал повод за
завеждане на настоящото производство.
Претендират се разноски, наведени са възражения за прекомерност на
адвокатския хонорар, платен от ищеца.
В откритото съдебно заседание ищцата се представлява от адв. И. З. от
АК - ******, която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
Ответникът в откритото съдебно заседание, редовно призован, не се
явява, не се представлява. Депозирана е молба за даване ход на делото в
негово отсъствие, в която се сочи, че се поддържа отговора на исковата молба,
иска се отхвърляне на иска.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
2
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото с приетия без възражения от страните доклад съдът е отделил
като безспорно обстоятелството, че ответникът е придобил вземанията по
Договор за кредит срещу В. С. Г., сключен между последната и *******, по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018г.,
сключен с цедента „*******“ **, клон България. Изпълнителният титул, в
който са обективирани вземанията на кредитора, е изпълнителен лист от
24.09.2010г. За вземането е образувано изпълнително дело ***/2016г. по описа
на ЧСИ А. Б. с рег. № *** към КЧСИ с молба от 31.03.2016г., депозирана от
цедента „*******“ **, клон България. Общата петгодишна давност е изтекла
преди образуване на изпълнителното дело. Процесуалният представител на
ответника обаче не разполага с изрично пълномощно и съгласно чл. 34, ал. 3
ГПК не може да се приеме, че е налице признание на иска. Същото е пояснено
на ответника, който не е предприел допълнителни действия.
Съдът следва да разгледа иска по същество. Настоящият състав намира,
че е сезиран с сезиран с иск с правна квалификация по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1
ГПК. Разпоредбата на чл.439 ГПК урежда един фактически състав - след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание /в случая заповедното производство/ да са
настъпили факти - нововъзникнали, след изтичане на срока за възражение и
стабилизиране на заповедта за изпълнение, с оглед въведените в исковата
молба твърдения.
Съдът с доклада по делото е указал на страните, че всяка от тях носи
доказателствената тежест да докаже твърдените в нейна полза обстоятелства,
както и направените възражения. На ищеца е указано, че е в негова тежест да
докаже наличието на правен интерес да предяви отрицателния установителен
иск, както и момента, от който е започнала да тече погасителната давност,
като представи доказателства за това. При предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание са настъпили факти с оглед въведените в исковата
молба твърдения - изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право от ответника. Указано е на ответника, че е в
негова тежест да докаже, че разполага с правото на принудително изпълнение,
вкл. настъпването на факти, които имат за последица прекъсване или спиране
на погасителната давност, в негова тежест е да докаже възраженията си, като
депозира доказателства за това.
Ищецът в настоящото производство цели да установи недължимост на
вземания, за събирането на които са предприети принудителни изпълнителни
действия въз основа на изпълнителен лист от 24.09.2010г., издаден по
ч.гр.д.711/2010г. по описа на РС Лом по повод депозирано заявление по чл.
410 ГПК и издадена заповед за изпълнение от 29.06.2010г.
Твърдените от фактическа страна обстоятелства и искане за защита, както
бе посочено, обосновават правна квалификация на иска по чл. 439 от ГПК.
3
Защитата на длъжника по този ред е срещу материалната
незаконосъобразност на принудително изпълнение, като предмет на
установяване е липсата на изпълняемо срещу него право. Последица от
уважаване иска по чл. 439 от ГПК е прекратяване на изпълнението – чл.
433,ал.1,т. 7 от ГПК, от което се извежда правният интерес от исканото
установяване.
Видно от материалите по ИД ****** по описа на ЧСИ А. Б. с рег. № ***
към КЧСИ пред РС Лом е било образувано ЧГД 711/2010г., по което е
издадена заповед за изпълнение от 29.06.2010г., въз основа на която е издаден
процесният изпълнителен лист от 24.09.2010г., с който е разпоредено ищцата
да заплати на третото лице за настоящото производство – ******* ЕАД
(цедент на ответника) сумата от 1119,74 лв. – задължение по договор за
потребителски заем, договорна лихва в размер на 133,18 лв. за периода
15.05.2008г.-15.12.2008г., законна лихва върху главницата в размер на 312,63г.
за периода 15.06.2008г. до 21.06.2010г., ведно със законната лихва от
28.06.2010г. до изплащане на вземането, както и разноски от 31,31 лв. за
държавна такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение.
По делото действително няма данни кога точно заповедта за изпълнение е
влязла в сила. Като се вземе предвид обстоятелството, че същата е посочена
като „заповед за изпълнение от 29.06.2010г.“ в процесния изпълнителен лист
от 24.09.2010г., а не като заповед за незабавно изпълнение, както и предвид
обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден около три месеца след
заповедта за изпълнение, следва, че същата, издадена по реда на чл. 410 ГПК,
е влязла в сила преди издаване на процения изпълнителен лист. Съгласно чл.
416 ГПК (действащата редакция към 2010г.) изпълнителен лист се издава след
като заповедта е влязла в сила (ако не е подадено в срок възражение или
същото е оттеглено). Следователно към 24.09.2010г. издадената по чл. 410
ГПК заповед за изпълнение е била влязла в сила. Впрочем следва да се
посочи, че ответникът, който носи тежестта да докаже, че давността не е
изтекла и вземането по процесния изпълнителен лист не е погасено, нито сочи
доказателства, нито излага твърдения в тази насока.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на
правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и
своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително
изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание
и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа
висящността на изпълнителния процес със своята активност. Давността
представлява изтичане на определен в закона срок от време, през който
кредиторът бездейства, последица от което е погасяване правото да иска
принудително изпълнение на вземането си. Самото вземане продължава да
съществува като естествено право и може да бъде изпълнено доброволно от
длъжника, аргумент за което е разпоредбата на чл. 118 ЗЗД.
В чл. 116, б. „б“ се сочи, че давността се прекъсва с предявяване на иск
или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако
искът или възражението или искането за почване на помирително
4
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Тоест
давността за вземането е била прекъсната с подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение.
Както бе посочено, процесният изпълнителен лист е издаден на
основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, която
се приравняват като последици на влязло в сила съдебно решение, поради
което и на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД приложимият давностен срок по
отношение на вземанията, удостоверени с тях, е пет години. Последиците от
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците при
влязло в сила решение – длъжникът не може да оспорва вземането въз основа
на факти, настъпили до изтичане срока за подаване на възражение по чл. 414
ГПК срещу заповедта, съответно до влизането й в сила при липса на
възражение /така напр. решение по гр.д. № 1722/2021г. IV г.о. ВКС/.
По делото няма наведени твърдения (нито доказателства) срещу
заповедта за изпълнение по цитираното ЧГД по описа на РС Лом да е било
депозирано възражения по чл. 414 ГПК. Така, както бе посочено, установи се,
че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. 711/2010г. на
РС Лом, към 24.09.2010г., когато е издаден процесният изпълнителен лист, е
била влязла в сила. С оглед липсата на точна дата, на която заповедта е била
връчена на длъжника (ищцата по делото) съдът не може да изчисли кога
точно заповедта за изпълнение по ЧГД 711/2010г. на РС Лом е влязла в сила.
Предвид горното настоящият състав намира, че следва да вземе датата на
издаване на процесния изпълнителен лист за дата на влизане в законна сила на
заповедта за изпълнение. Така за вземането, предмет на същата, от
24.09.2010г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Впрочем и
самата ищца сочи за начална дата именно този ден.
В чл. 116, б. „в“ се сочи, че давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността в
изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват
давността: не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
5
разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
По делото не са наведени твърдения да е било образувано друго
изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист преди това от
2016г. по описа на ЧСИ А. Б.. В тежест на ответника бе да докаже, че
предвиденият в закона 5-годишен давностен срок не е бил изтекъл към
31.03.2016г. (датата на образуване на ИД ******). Действително
пълномощникът на ответника не спори и е признал обстоятелството, че
давността за вземането по изпълнителния лист от 24.09.2010г. е била изтекла
към 31.03.2016г., макар да не е разполагал с изрично учредена представителна
власт да признае иска. Освен това от доказателствата по делото се установява,
че от 24.09.2010г. до 31.03.2016г. кредиторът на ищцата (третото за процеса
лице ******* ЕАД) е бездействал. С оглед горното и на осн. чл. 175 ГПК,
съгласно която разпоредба направеното от страна или от неин представител
признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото, съдът намира, че изложените от ответника обстоятелства в отговора
на исковата молба са именно признание на факти, който се установяват и от
доказателствата по делото, а именно, че още през 2015г. давността за
процесното вземане е била изтекла.
Впоследствие през 2016г. са били предприети действия по принудително
изпълнение, но вземането по процесния изпълнителен лист вече е било
погасено по давност, считано от 25.09.2015г. Така към 31.03.2016г., когато е
образувано процесното ИД вземането по изпълнителния лист е било погасено.
Впоследствие на 14.09.2018г., видно от приложеното ИД, ответникът по
делото е придобил чрез договор за цесия от кредитора по изпълнителния лист
от 24.09.2010г. вземането срещу ищцата, което обаче е съществувало само като
естествено такова и не е подлежало на принудително изпълнение. Въпреки
това съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и не е
компетентен да се произнесе по отношение на настъпилата погасителна
давност. С оглед горното и предвид депозираните впоследствие от ответника
(а преди това от кредитора ******* ЕАД) молби по ИД ***/2016г. съдебният
изпълнител е предприел и съответните изпълнителни действия. Предвид
изтичането на 5-годишната погасителна давност още преди завеждане на ИД,
предприетите действия са ирелевантни и негодни да прекъснат /нито да
възстановят/ вече изтеклата към момента на извършването им давност. При
съобразяване на изложеното настоящият състав намира, че е безпредметно да
коментира извършените от съдебния изпълнител принудителни действия.
Предвид изложеното предявената претенция по чл. 439 ГПК следва да
бъде уважена, т.к. вземането по изпълнителния лист от 2010г., издаден по ЧГД
711/2010г. по описа на РС Лом, е погасено по давност, която е текла в периода
6
24.09.2010г. до 24.09.2015г.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78 ГПК и с оглед изхода на делото в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.
По възражението, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото, поради което не дължи разноски:
Тази преценката е всякога конкретна и зависи от казуса. В настоящия
случай, тъй като ответникът видно от приложеното ИД, е отправял молби за
предприемане на изпълнителни действия до съдебния изпълнител, макар
вземането му да е било вече погасено по давност, очевидно е, че е станал
повод за завеждане на делото. Настоящият състав приема, че отговорността за
разноските следва да бъде възложена на ответника, тъй като с поведението си
последният е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от
противното на чл. 78, ал. 2 ГПК, и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски, поради което следва да бъде осъден да плати
на ищеца същите.
Представени са доказателства и списък за разноски по чл. 80 ГПК от
ищеца, видно от които същият е заплати ДТ в размер на 135 лв., адвокатски
хонорар в размер на 950 лв., доплатена ДТ в размер на 131, 83 лв.
По възражението за прекомерност на адвокатския хонорар:
Съгласно чл.7 ал. 2 ,т .2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения
за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, БР. 14 от 2025г.) за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията при интерес от 1000 до 10 000 лв. са в размер на 400 лв.
плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Тоест в случая минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 636,75 лв.
Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, обемът и
видът на събраните доказателства, броя на откритите съдебни заседания, в
които представителят на ищцата се е явил лично (едно), инициираното
обезпечително производство по висящото дело пред настоящият състав, съдът
намира при съобразяване на извършената от адвоката на ищеца работа, че
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, следва да бъде редуцирано
до 650 лв.
Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
общ размер на 916,83лв.
Относно претенцията за разноски за платена гаранция в размер на
336,75 лв. по депозитната сметка на РС Лом съдът намира следното:
В мотивите на ТР 6/2014г. от 23.10.2025г. по т.д. № 6/2014г. на ОСГТК на
ВКС се сочи, че залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на
съд на основание чл.391, ал.2 ГПК, чл.398, ал.2 ГПК и чл.282 ГПК се учредява
при условията на чл.181, ал.1 ЗЗД чрез внасяне на сумата по банковата сметка
на съответния съд. При липса на договор между страните заложното
7
правоотношение се подчинява на особени правила, уредени в специални
правни норми на процесуалния закон относно процедурата и предпоставките
за освобождаване на сумата от залогодържателя /съда/ чрез връщането й на
залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за
удовлетворяване на вземането на залогополучателя, респ. отказ от
освобождаване на сумата в случаите, когато гаранцията е внесена като
обезпечение за причинени вреди на насрещната по спора страна и последната
е предявила иск за обезщетяването им /чл.403, ал.2 и чл.282, ал.4 ГПК/.
Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд
суми е уредено като двустранно – чл.403, ал.2 ГПК – и съдът се произнася
като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т.е. при
осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме
предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й
на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за
удовлетворяване на кредиторазалогополучател, респ. превеждането й в
държавния бюджет при условията на чл.82 ГПК/ в резултат на правния извод
коя от хипотезите на правната норма е приложима.
Разпоредбата на чл.82 ГПК постановява, че внесените по специалната
сметка на съда суми за разноски и гаранции се внасят в приход на държавния
бюджет, ако не бъдат поискани обратно от вносителя в срок една година от
датата на настъпване на тяхната изискуемост. В цитираното ТР се сочи, че
изискуемостта на едно вземане се свързва с момента на неговото възникване,
ако не е уговорено друго - чл.69, ал.1 ЗЗД. В случаите на освобождаване на
внесена гаранция за допускане на обезпечение на иск по чл.389 и следващите
ГПК или на спиране на изпълнението на въззивно решение по реда на чл.282,
ал.2 ГПК, това е влизането в сила на съдебния акт, с който искът е отхвърлен
или производството по него прекратено - аргумент от чл.403, ал.2 във връзка с
ал.1 ГПК, съответно чл.282, ал.5 ГПК, а относно предварително внесени
разноски - влизането в сила на съдебния акт, с който приключва съответното
съдебно производство, по което последните са внесени. С влизането в сила на
тези актове отпада интересът и необходимостта от допуснатите обезпечителни
мерки, а от тук възниква вземането на лицето, в чиято полза същите са били
допуснати да получи обратно внесените като гаранции суми.
От този момент предварително внесените разноски се явяват платени на
отпаднало основание и принципно подлежат на възстановяване - аргумент от
чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД. Гаранцията, внесена като условие за
допускане на обезпечение на иска служи за обезпечаване на отговорността за
претърпените вреди от ответника по този иск.
Внесените като парична гаранция суми подлежат на връщане при
условията на чл.403, ал.1 ГПК при настъпила изискуемост. В тези случаи, при
подаване на молба за освобождаване на гаранцията другата страна разполага
със защитата, която законодателят е предвидил в процедурата по
освобождаване на гаранцията - чл.403, ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
8
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предвид горните
разяснения и характера на внесената сума в размер на 336,75 лв. - гаранция за
наложената обезпечителна мярка (а не такси или разноски в производството),
съдът намира, че същата не представлява разноски по делото и не следва да
бъде присъждана в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК по отношение на
ответника ********* ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, район *****, бул. ******* № **, Бизнес център
„******“, ет. *, че ищецът В. С. Г., ЕГН: ******** с адрес: гр. *******, кв.
*******, ул. ****** № **, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и установени по делото
постоянен и настоящ адрес: гр.*****, ул. ****** ** ет.* ап.**, не дължи
сумата, предмет на изпълнителен лист от 24.09.2010г., издаден по ЧГД
711/2010г. по описа на РС Лом, в общ размер на 3367,51лв., представляваща
неплатена главница по договор за заем в размер на 1119,74 лв., ведно с
мораторна лихва в размер на 133,18 лв. за периода от 15.05.2008 г. до
15.12.2008 г., законна лихва в размер на 312,63 лв. за периода от 15.06.2008 г.
до 21.06.2010 г., както и законната лихва, считано от 28.06.2010 г. до
входиране на искова молба в съда в размер на 1670,65 лв., както и разноски по
гражданското дело в размер на 31,31 лв. държавна такса и 100 лв. адвокатски
хонорар, която сума е предмет на ИД № ****** по описа на ЧСИ А. Б. с рег.
№ *** към КЧСИ и р-н на действие ***, поради погасяването им
вследствие изтичане на петгодишна давност.
ОСЪЖДА ********* ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, район *****, бул. ******* № **, Бизнес център
„******“, ет. * да заплати на В. С. Г., ЕГН: ******** с адрес: гр. *******, кв.
*******, ул. ****** № **, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и установени по делото
постоянен и настоящ адрес: гр.*****, ул. ****** ** ет.* ап.**, сумата от
916,83 лв. /деветстотин и шестнадесет лева и осемдесет и три ст./,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9