№ 1196
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110129769 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба вх.№ 153502/01.06.2023 г. на Л. И. А., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. ., бл. 413, вх. 4, ет. 2, ап. 30, чрез адвокат Д. С., със съдебен адрес: гр. София,
ул. Верила № 1, офис 3, срещу „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., адрес: гр.София, ул.„.” № 23Б,
представлявано от . – изпълнителен директор, за установяване недължимост на сума от 8447.89 лв.
– главница за периода от 01.05.2008 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 6820.54 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата, поради погасяване на вземането по давност
Ищецът твърди, че на 06.04.2023 г. била издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
14376/2023 г. за заплащане на сумите от 2718.10 лв. главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и лихви в размер на 564.52 лв. за периода 15.09.2020 г. до
27.02.2023 г. Твърди, че от справка от ответното дружество е установил, че към 11.05.2023 г. бил
задължен към дружеството за доставена топлинна енергия за периода от месец май 2008 г. до
месец март 2023 г. за сума в размер на 20070.46 лв., от които 12789.52 лв. са главница и лихви в
размер на 7437.41 лв. Счита, че сумите за периода от месец май 2008 г. до месец април 2019 г. са
погасени по давност и моли съда да установи това обстоятелство. Счита, че вземането е погасено
по давност. Моли съда да установи тези обстоятелства. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че ответното дружество
прилага института на погасителната давност, при заявено желание от страна на клиента, като се
сключва споразумение, съобразно решение № 331 на Столичен общински съвет от 27.06.2013 г.,
като топлофикационното дружество се съгласява да не претендира заплащане на погасени по
давност суми и този способ се прилагал и бил работещ и към момента на предявяване на иска.
Счита, че тригодишната давност за погасяване на вземането не е изтекла, като излага подробни
доводи в тази връзка. Моли съда да го отхвърли, като неоснователен. Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От изисканото и представено копие на ч.гр.д. № 14376/2023 г. по описа на СРС, 51 състав,
се установява, че същото е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с вх. № ./20.03.2023 г. от „. София“ ЕАД срещу Л. И. А. с
ЕГН ********** за доставена, но незаплатена топлинна енергия в имота му в размер на 2718.10 лв.
за периода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.03.2023 г. до изплащане на
вземането, 564,52 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 27.02.2023 г.,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 23,75 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 20.03.2023 г. до изплащане на вземането, 5,28 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 31.03.2020 г. до 27.02.2023 г. и разноски. Заявлението е уважено и на
06.04.2023 г. е издадена исканата заповед, връчена на длъжника на 24.04.2023 г. Последният е
възразил в законовия срок, че не дължи, като на заявителя са дадени указания по чл. 415 от ГПК и
той е подал в законовия срок на 27.07.2023 г. искова молба за установяване на оспореното вземане
по заповедта.
Ответникът е представил множество писмени документи, от които се установява, че на
името на ищеца са издадени множество фактури за доставена на адреса му в гр. София, ж.к. . 1, бл.
4, ап. 30, аб. № 333390, като видно и от представеното от ищеца писмо от ответника до последния
с посочени задължения, претендирани от „. София“ ЕАД като дължими, същите за периода месец
май 2008 г. до април 2019 г., включително, възлизат на 8752.30 лв. главница за топлинна енергия,
6904.62 лв. лихви, главница за услугата дялово разпределение в размер на 132.90 лв.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника вземане срещу ищеца, което е част от вземане в по-голям
размер. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите
спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр
на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би
се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното
от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата,
разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за
неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно
ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по
предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът
наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника,
ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.
Предвид това, че ищецът прави възражение за погасяване на правото на принудително
събиране на вземането за процесния период чрез изтекла в негова полза погасителна давност,
съдът изследва относимите обстоятелства, като съобрази и спирането на давността по време на
пандемичната обстановка в страната и обявеното извънредно положение, свързано с нея през 2020
г., уредено в чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
съгласно който се спира течението на давностните срокове за периода от 13.03.2020 г. до
2
20.05.2020 г. – два месеца и една седмица. С оглед характера на вземанията, които са периодични
и се погасяват по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. В конкретния случай, съобразявайки горните
законови изисквания, погасени по давност са всички вземания, станали изискуеми в период три
години преди приключване на устните състезания по делото, а именно – 20.09.2020 г. Ищецът не е
доказал спиране или прекъсване на срока на давността чрез предявяване на иск или заявление по
чл. 410 от ГПК за процесното вземане, поради което исковата претенция се оказва доказана и
следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изложеното, исковата молба се явява основателна. Ответникът не е признал
исковата претенция, поради което следва да понесе последиците от поведението си като заплати
направените от ищеца разноски в настоящото производство в общ размер на 610.74 лв. за
държавна такса, а на пълномощника му следва да се присъди възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ в размер на 1474.16 лв., съгласно минималните размери на адвокатски
възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет. При този
изход от спора, ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните Л. И. А., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. ., бл. 413, вх. 4, ет. 2, ап. 30, чрез адвокат Д. С., със съдебен адрес: гр. София,
ул. Верила № 1, офис 3, срещу „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., адрес: гр.София, ул.„.” № 23Б,
представлявано от . – изпълнителен директор, че ищецът Л. И. А., ЕГН ********** не
дължи на ответника „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 8447.89 лв. (осем хиляди
четиристотин и четиридесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки) – главница за
доставена в имота на ищеца топлинна енергия през периода от 01.05.2008 г. до 30.04.2019 г.
и сумата от 6820.54 лв. (шест хиляди осемстотин и двадесет лева и петдесет и четири
стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата, на основание чл. 124, ал.1 във
връзка с чл. 439, ал. 2 от ГПК, поради погасяването на възможността за принудително
събиране на вземането с изтекла тригодишна погасителна давност.
ОСЪЖДА „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „.” № 23Б, представлявано от . да заплати на Л. И. А., ЕГН **********, гр. София, ж.к. .,
бл. 413, вх. 4, ет. 2, ап. 30 сумата от 610.74 лв. (шестстотин и десет лева и седемдесет и
четири стотинки) за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати на
адвокат Д. Ц. С. от ВрАк с БУЛСТАТ ********* и адрес на кантората: гр. София, ул.
Верила № 1, офис 3, сумата от 1474.16 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и четири лева и
шестнадесет стотинки за предоставена на ищеца безплатна правна помощ, на основание чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4