МОТИВИ
по н.о.х.д. №479/2019 г. по описа на ВрРС, НК, І-ви с-в
Врачанска районна прокуратура e повдигнала обвинение срещу Д. ***, за извършено по чл.343б, ал.1 НК престъплениe, а именно за това, че на 06.03.2019 г., около
23:55 часа, в гр. В., на ул. „***”, срещу №***, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза”, с peг. №***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,68 на хиляда, установено по надлежният
ред със Съдебно-химическа експертиза /Протокол №44/12.03.2019 г. по описа на
„БНТЛ” при ОД на МВР-В./- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прении, представителят
на ВрРП поддържа внесеното обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото
доказателствена маса по безспорен и категоричен начин се установява виновната
деятелност на подсъдимото лице. При това прави искане съдът да признае Д. за
виновен по повдигнатото му обвинение и да му определи наказание Лишаване от свобода и глоба около
средния предвиден в закон размер.
Защитникът на подсъдимия Д. –
адв. П. – ВрАК, изтъква, че обвинението не се
доказва, при
което прави искнае същият да бъде оправдан. Алтернативно сочи, че подсъдимият е реабилитиран и моли при
осъждане, да му бъде определено наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване да се отложи на основание чл.66,
ал.1 НК.
Подсъдимият Д. се придържа към становището на защитника
си и в последната си дума моли за оправдаване или условно наказание.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение,
СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.Т.Д. е
роден на *** г. в гр. М., българин, с българско гражданство, средно
образование, неженен, земеделски производител, живущ ***, с настоящ адрес:***, с
ЕГН:**********. Същият е осъждан както следва:
1. С присъда по
н.о.х.д. №832/2008 г. по описа на РС В., в законна сила от 10.12.2008 г., с
която за извършено на 25.12.2007 г. престъпление по чл.197, т.1, вр. чл.94,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 НК, на
подсъдимия е наложено наказание
Пробация със следните пробационни мерки:
-
Задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност на явяването и подписването два пъти седмично за срок от 8
месеца;
-
Периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца;
-
Включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено
въздействие за срок от 8 месеца.
2. С определение, с
което е одобрено споразумение по н.о.х.д. №1484/2011 г. по описа на РС В., в
сила от 20.07.2011 г., с което за
извършено на 18.10.2010 г. престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 НК, на подсъдимия
е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 9 месеца, изтърпяването на
което е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години.
Подсъдимият Д. е
неправоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/ по смисъла на Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/, тъй като никога не му е издавано свидетелство
за управление на МПС.
Д. притежавал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза”, с регистрационен
№***.
На 06.03.2019 г., св. В.
Д., Д. Д. и И. И. - полицейски служители при РУ В., били нощна смяна на работа за
времето от 19:00 часа на
06.03.2019 г. до 07:00 часа на
07.03.2019 г. Около 23:55 часа на
06.03.2019 г., св.
Д., Д. и И.,
при изпълнение на служебните си задължения,
в гр. В., спрели за извършване на полицейска проверка моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза”, с peг. №***, управлявано от подсъдимия Д.,***. В хода на
извършената проверка полицейските служители установили, че водач на автомобил е
Д., като автомобилът е негова собственост. Също така установили, че Д. не
притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство и за автомобила нямало валидна сключена
застраховка „Гражданска отговорност”.
При проверката св. Д., Д. и И. поискали
съдействие от полицейски служители при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР В.,
които да извършат тестване с техническо средство на Д., за да се установи дали
той е бил употребил алкохол. На местопроизшествието пристигнал св. Я.
Й. и Т. Т.. След това св. Я. Й. поканил Д. да бъде тествана с техническо средство „Алкотест
дрегер 7510”, със сериен №***, с цел установяване на употреба на алкохол. Д.
бил тестван с техническото средство, като пробата му отчела 1,87 на хиляда
алкохол в издишания въздух. С оглед установеното, св. Я. Й. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
с бланков номер 087073 от 07.03.2019 г. Също така му бил издаден талон за
медицинско изследване №***, в който Д. посочил, че желае медицинско и химическо изследване. Д. бил придружен от св. Д. и се явил в МБАЛ „Христо Ботев” - гр.
В. на 07.03.2019 г. в 01:00
часа, където дал кръвна проба, след което била изготвена химическа експертиза
за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта - Протокол №44/12.03.2019 г., от
чието заключение се установило, че в представените кръвни проби на Д. се е
доказало наличието на етилов алкохол в количество 1,68 на хиляда.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда
фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, а
именно: показанията на св. В. Д., Д. Д., Я. Й., И. И. и Т. Т., от АУАН с бланков №087073/07.03.2019
г., талон за медицинско изследване №*** от 07.03.2019 г., извадка от
резултатите от Алкотест Дрегер ***, от
заключението на съдебно-химическа експертиза, справка за нарушения по ЗДвП,
справка съдимост, както и от останалите събрани по реда на НПК доказателства.
При анализа на
доказателствената маса съдът констатира, че от гласната доказателствена маса,
включваща показанията на св. В. Д., Д. Д., Я. Й., И. И. и Т. Т., по категоричен начин се установява,
че на 06.03.2019 г. подсъдимят е управлявал лек автомобил марка „Сеат”, модел
„Ибиза”, с peг. №***, с алкохол в издишания
въздух 1,87 промила, отчетена с техническо средство „Алкотест дрегер
7510”, със сериен №***. Установява се и това, че за установеното нарушение му е
съставен АУНА и му е издаден медицински талон, с който му е взета кръвна проба.
Съдът кредитира показаията на свидетелите, намирайки и за логични,
последователни и непротиворечащи си по отношение на релевантните за доказване
факти.
Съдът
кредитира като компетентно изготвено и отговарящо на поставените му задачи
заключението на съдебно-химическата експертиза, от която се установява, че
подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1,68 промила.
Съдът кредитира и приложени по делото писмени
доказателства, като намира, че същите са непротиворечиви по отношение на
фактите, подлежащи на доказване.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед изложеното и
при така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК.
Съображенията на съда за този извод са следните:
От обективна страна събраните доказателства сочат, че на 06.03.2019 г., около 23:55 часа, в гр. В., на ул. „***”, срещу №37, Д. управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза”, с peг. №***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,68 на хиляда, установено по надлежният
ред със Съдебно-химическа експертиза /Протокол №44/12.03.2019 г. по описа на
„БНТЛ” при ОД на МВР-В./. С това от обективна страна Д. е извършил престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият извършил деянието при форма на
вината пряк умисъл - същият съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите
общественоопасни последици и искал настъпването на тези последици (чл.11, ал.2 НК). За извода си съдът прие, че подсъдимият е имал представа, че управлява МПС
след употреба на алкохол, преди да е преминало въздействието му. Съзнавал е
също, че по с поведението си нарушава
обществените отношения свързани с безопасността
за движение по пътищата. Освен интелектуалния момент на вината е реализиран и
волеви момент, тъй като подсъдимият е искал, пряко се стремял към настъпването на
общественоопсните последици.
При горните изводи съдът съобрази наведените от защитата
доводи за недоказаност на обвинението, както и за това, че при установяване на
наличието на употреба на алкохол от подсъдимия, са допуснати процедурни
нарушения, влияещи отново на доказуемостта на повдигнатото обвинение. Настоящата
инстанция, обаче, не възприе тези доводи за основателни. От доказателстевната
маса, която съдът по-горе анализира и кредитира, по категоричен начин се
установява датата и мястото на извършване на деянието, извършителя в лицето на
подсъдимия, както и това, че същият е управлявал МПС след употреба на алкохол,
преди да е преминало въздейстивето му, отчетено като 1,68 промила в кръвта с
химическа експертиза. Повторен анализ на доказателствена маса в тази насока не
е нужно да се извършва. Нужно е единствено да се отрази, че съдът не споделя
тезата на защитника, че са допуснати процедурни нарушения при установяване
наличието на употреба на алкохол от подсъдимия. Видно е, че при извършената му
проверка, същият е изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер, което
отчело 1,87 промила алкохол в издишания въздух. За установеното е съставен АУАН
и е издаден талон за медицинско изследване за даване на кръвна проба или
изпробване с доказателствен анализатор. Видно е също, че в талона за медицинско
изследване подсъдимият се е разписал в графа, че желае медицинско и химическо
или химико-токсилогично изследване. Подсъдимяит е бил придружен от св. Д. ***,
където е дал кръвна проба, обект на изследване в кредитираната по делото
съдебно-химическа експертиза. При това, съдът не намира да са допуснати каквито
и да е процедурни нарушения, нарушаващи правото на защита на подсъдимия, като
твърдението, че последният не е имал възможност да заяви изследване с
доказателствен анализ, като неподкрепящо се от доказателстевната маса, остава
голословно. Но дори да бе доказано, очевидно е, че е извършено изследване за
употребата на алкохол чрез допълнителен способ извън измерването с Алкотест
Дрегер, при което по никакъв начин не може да се приеме нарушаване на
разписаната в тази насока от законодателя процедура до степен да се достигне до
извод, че употребата на алкохол не е установена по надлежния ред и съответно обвинението
не е доказано.
Въз основа на изложените до момента съображения,
настоящият съдебен състав прие, че подсъдимият Д. е
осъществил състава на престъплението по
чл.343б,
ал.1 НК и го призна за виновен по така
повдигнатото му обвинение.
ПО ВИДА
И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл.343б, ал.1 НК законодателят
предвижда наказание лишаване от свобода от
една до три години и глоба от двеста до хиляда лева, както и съобразно чл.343г от НК - лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 и възможност да се постанови лишаване от право по т.6 от същата разпоредба.
При определяне размера на
наказанието на подсъдимия Д. съдебният състав съобрази степента на обществена опасност на разглежданото
престъпление и тази на извършителя. Съдът прие, че обществената опасност на
разглежданото престъпление е висока, тъй като механизмът на извършването му от
страна на подсъдимия сочи на грубо незачитане
на обществените
отношения, гарантиращи безопасността на движение по пътищата, а също така бе
отчетена значителната динамика на
този вид престъпления в цялата страна.
При преценка на обществената
опасност на подсъдимия Д., съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство младата
възраст на Д. към момента на деянието. Като отегчаващо отгоорността
обостоятелство съдът отчете съдебното минало на подсъдимия и механизма на
извършване на деянието - същият, дори като неправоспособен водач, управлява МПС
и то след употреба на алкохол, с немалка концентрация на алкохол в кръвта.
Съдът съобрази отчетените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства и установените отегчаващи такива и прие, че с оглед отчетените по
брой и значимост смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, на подсъдимия Д. следва
да се определи наказание под средния предвидения от законодателя размер. Ето
защо, съобразно правилата на чл.54 НК, отчитайки, че за извършеното
престъпление е предвидено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 до 3 години, съдът
възприе, че наказанието Лишаване
от свобода за срок от 1 година и 3 месеца е
най-справедливо и съответстващо на установената по
делото фактология - на формата на вина на подсъдимия, на характера и тежестта
на извършеното от него и на другите специфики по случая, характеризиращи деянието и дееца.
При
определяне размера на кумулативно предвиденото наказание глоба, съдът отчете
данните по делото за имущестевното състояние на подсъдимия и съобразно чл.54 от НК прие, че глоба в размер на 800 лв. е най-справедливата по размер санкия,
способстваща за постигане на заложените в чл.36 от НК цели. Ето защо го осъди
да плати в полза ва държавата глоба в размер на 800 лв.
По
отношение на предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 и възможност да се постанови
лишаване от право по т.6 от същата разпоредба, съдът отчете, че Д. е
неправоспособен водач и като такъв не може да му бъде наложено наказание
Лишаване от право да управлява МПС, тъй като не може едно лице да лиши от права,
които то не приежава. Ето защо настоящата инстанция не наложи така предвиденото
в чл.343г от НК наказание.
При
определяне на наказанието съдът отчете наведените от защитата доводи, че
подсъдимият е реабилитиран и няма пречка да получи наказание лишаване от
свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК да бъде отложено.
Видно е, че подсъдимият е осъждан като непълнолетен с влязла в сила присъда на
10.12.2008 г., като му е наложено наказание Пробация с пробационни мерки за
срок от 8 месеца. Съгласно чл.86, ал.1, т.4 от НК по отношение на това осъждане
подсъдмият е можел да се реабилитира, ако в рамките на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило
друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване
от свобода. С определение, с което е одобрено споразумение по н.о.х.д.
№1484/2011 г. по описа на РС В., в сила от 20.07.2011 г., обаче, Д. е признат
за виновен в извършено на 18.10.2010 г. престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 НК и
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, изтърпяването
на което е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години. При това
сроковете по чл.86, ал.1 т.4 НК не са изтекли и Д. не е бил реабилитиран по
първото осъждане към момента на извършване на второто престъпление. Двете
престъпления от своя страна не подлежат на групиране по чл.23-25 от НК и да
могат да се третират като едно осъждане. При това, доколкото института на
реабилитацията по чл.86 от НК предвижда възможност едно лице да се реабилитира
по право само ако е налице едно осъждане, то за Д. остава приложим единствено
института по чл.88а от НК, който предвижда реабилитация при повече осъждания,
както и института по чл.87 НК, който от своя страна се инициира от самото
осъдено лице и за който по делото няма данни да е приложен спрямо Д.. А отчитайки
осъжданията на Д. съобразно сроковете по чл.88а от НК, същият е следвало да се
реабилитира с оглед двете си осъждания, на 20.07.2019 г., преди който момент е
извършил процесното деяние – същото е извършено на 06.03.2019 г. Ето защо съдът
прие, че подсъдимият не е реабилитиран и спрямо същия е неприложим исканият от
него и защитата институт на чл.66, ал.1 от НК.
Предвид горното, съдът постанови определеното
на Д. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 3 месеца, да се
изтърпи ефективно при първоначален общ режим съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия Д. да
заплати на основание чл.189, ал.3 НПК, в полза на ОДМВР В., сума в размер на 44,88
лв., представляваща направени в хода на ДП разноски, както и сума в размер на
30 лв., платима по сметка на РС В., представляваща направени в хода на
съдебното производство разноски.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: