Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                20.10.2020 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               І-ви Въззивен  граждански  състав

На      13    октомври    2020   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар  П. У.

като разгледа докладваното от съдия   Н.ИВАНОВ

      възз. гр.дело №353  по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на И.Щ.И.,***, чрез адвокат Е. Г. П. от САК, против Решение №121/20.02.2020г., постановено по гр. дело №287/2019г. по описа на ЯРС, в частта му, с което съдът е отхвърлил иска на И.Щ.И. ***, с ЕИК-********* , в разликата над 1500 лв. до размера на 10000 лв. В жалбата на И.Щ.И. се сочи, че решението в обжалваната отхвърлителна част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че присъдената сума е занижена, като не съответства на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество, като  съдът неправилно е определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищцата морални вреди. Сочи се, че при определяне на конкретния размер на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите в резултат на ПТП неимуществени вреди на ищеца, съдът не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, не е съобразил съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип, както и лимита на отговорност на застрахователя. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на предявения иск до размера от 10000лв. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби за представителство пред ОС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В писмен отговор ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София оспорва жалбата на И.Щ.И.. Изразява становище, че решението в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно.

Подадена е и въззивна жалба от ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София, с ЕИК-********* против Решение №121/20.02.2020г., постановено по гр. дело №287/2019г. по описа на ЯРС, в частта му, с което съдът е осъдил дружеството да заплати на И.Щ.И., на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП настъпило на 14.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2018 г. до окончателното й изплащане. В жалбата на ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София, се сочи, че решението в осъдителната му част е необосновано и незаконосъобразно, като произнасяйки се съществото на спора се претендира съда да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан, или ако счете, че има основание на ищеца да се присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, размера на същото да бъде съобразен с критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, като така определения размер се намали на осн.чл.51 ал.2 от ЗЗД, като и в двата случая да се присъдят направените пред съдебните инстанции съдебни разноски. Сочи се, че необосновано се приело от районния съд, че е доказана причинно-следствената връзка на твърдените от ищеца увреждания и настъпилото ПТП с МПС за което има сключена застраховка "гражданска отговорност". Ищецът е постъпил в болницата на 14.04.2018 г. в 20.10 часа и е бил изписан в 21 часа, като реално единствено той посочвал, че имал някакви проблеми, но такива не били установени при прегледа. Той постъпил отново в болница чак 10 дни по-късно, за да бъде хоспитализиран, но това му поведение било мотивирано не от настъпили усложнения вследствие претърпени травми, а единствено и само с оглед воденето на съдебен процес и снабдяване с медицински документи за същия. В констативният протокол за ПТП с пострадали лица, представен с молбата-претенция до застрахователя, И.Щ.И. въобще не бил посочен като пострадал в ПТП-то на 14.04.2018г. Дори да се приемело, че уврежданията били в резултат на ПТП-то, същите въобще не били във вид и размер определящ обезщетението присъдено от районен съд - 1500 лева. Причинени на ищеца от ПТП, ако се приеме че имало такива, не били сериозни и по никакъв начин не обуславяли обезщетение в размера на присъденото. Сочи се, че и самия пострадал с поведението си е допринесъл за настъпване на вредите.

В с.з. И.Щ.И. не се явява и не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата си. 

В с.з. ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София, чрез своя пълномощник поддържа подадената от него жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

По делото предмет на разглеждане е претенция за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от И.Щ.И., като следствие от ПТП, против ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София- застраховател на прекия причинител на уврежданията.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, между дружеството – въззиваем, като застраховател, и прекия причинител на увреждането – В. И. Й., като застрахован. 

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увредения от пътно- транспортно произшествие възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента за престъпване на забраната да не се вреди другиму. Процесуална предпоставка за предявяване на претенцията пред съд е предварителното заявяване пред застрахователя, посредством писмена застрахователна претенция, на искането за заплащане на обезщетение и отказът на последния да плати в поискания от увредения размер или бездействието в срока по чл.496, ал.1 КЗ – чл.498, ал.3 КЗ.

Видно от данните по делото, в настоящия случай, И. е получил отказ за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по подадената от него писмена застрахователна претенция /С писма от 28.05. и 19.06.2018 г. застрахователят е уведомил ищеца, че няма основание за удовлетворяване на претенцията му по изложени съображения/. Следователно, искът е допустим.  

От събраните по делото доказателства, а и предвид липсата на разногласие между страните, следва да се приеме, че на 14.04.2018 г., по автомагистрала Тракия, в посока от Бургас за София, при движението на лек автомобил Форд Транзит, с рег. № У 1981 АТ, управляван от деликвента В. И. Й., около 297 км, водачът е насочил автомобила косо надясно, в резултат на което е изпаднал в режим на аварийно безконтролно движение – странично плъзгане надясно, с водеща предна лява част и завъртайки се около вертикалната си ос, автомобилът пресякъл косо съседните му две пътни ленти – дясна активна и аварийна, и е напуснал платното за движение отдясно. В процеса на аварийно движение по асфалтовото покритие, автомобилът се е завъртял на около 180 градуса спрямо вертикалната си ос, преминал е през десния банкет, „прелетял“ е през ската и отводнителния изкоп и се е „приземил“ в затревените площи, намиращи се отдясно на десния отводнителен изкоп, преобръщайки се. Автомобилът е преустановил движението си по таван, с насоченост обратна на първоначалното му движение. Горният механизъм на пътния инцидент е изследван и потвърден от вещото лице по назначената пред първата инстанция комплексната СМАТЕ. Водачът е имал възможност да предотврати ПТП, ако е контролирал  непрекъснато управляваното от него МПС, по начин да запази траекторията му на движение. Технически правилно било и да задейства аварийно спирачната система, включително да съобрази скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка. Технически допустимата скорост за движение по автомагистрала не била превишена, но  предвид претоварване на автомобила и превоз на хода водачът следвало да я ограничи до 100 км/ч. Техническите причини за настъпване на ПТП били високата скорост  и рязката промяна на траекторията , довела до несъвместим радиус на завиване. При извършения оглед на МПС се установило, че автомобилът е с 9 седящи места, на всяко от които е поставен триточков обезопасителен колан. В автомобила са се возили 1 водач и 15 бр. пътници. Според вещото лице ищецът е бил седнал на трети ред седалки в ляво до прозореца зад водача Йорданов, без поставен обезопасителен колан.

Следва да се заключи, че осъщественото от прекия причинител деяние се отличава с противоправност, тъй като са налице нарушения на нормите, регламентиращи правилата за поведение на участниците в движението по пътищата, и по-специално тези, предвиждащи задължение да се опазва живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението – чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и тези, относими към задължението да се контролира непрекъснато пътното превозно средство при движение, както и да се избира съобразената с конкретната пътна обстановка скорост на движение – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

В заключението на изслушаната пред ЯРС комплексната СМАТЕ е посочено, че при ПТП на ищеца е била причинена автомобилна травма, прегледан в спешно отделение на МБАЛ-Ямбол на същия ден и постъпил в ХО на деветия ден след инцидента. От снетата по негови данни анамнеза се установявало, че бил в  средно тежко общо състояние, разказал от какво се оплаква. При изписването му на втория ден бил в добро общо състояние, липсвали данни за видими травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош, шията, корема или други области на тялото. На същия била причинена следната телесна повреда – контузия на главата, като вещото лице по изпълнената пред първата инстанция експертиза квалифицира увреждането като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При приемането в спешно отделение се е оплакал от болки в главата и световъртеж- поносими, не са били налице данни за хоспитализация. Такива се появили на деветия ден, когато също не са били установени видими травматични увреждания. Лечението било консервативно и краткотрайно. Според заключението описаните в медицинските документи увреждания, отзвучавали за около 2- 3 седмици. Според вещото лице пострадалият е бил без обезопасителен колан, но даже и да е бил налице такъв, пак са били налице условията за получаване на такива несъществени травматични увреждания. Ако пострадалият е бил приет в болница непосредствено след инцидента лечението е щяло да продължи три дни. На деветия ден след катастрофата от медицински гледище било излишно приемането му в болница, т.к. ако се очаквало настъпване на някакви усложнение, то те щели да настъпят през следващите няколко дни. Единствената индикация за приемането му в болница било презастраховането на медицинските лица. Не се установило настъпване на усложнения дължащи се на непостъпване в болница на 14.04.2018 год. При изписване от болницата на ищеца не били изписани лекарства. Нямало и данни по делото да са възникнали обстоятелства налагащи приемане на лекарства във връзка със състоянието му. Действията на медицинските лица в СО спрямо пострадалия били адекватни и в рамките на добрите медицински практики. В епикризата били посочени дати за контролни прегледи, които не били задължителни, като нямало данни пострадалият да се е възползвал от тях. Описаните контузии, с оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. СМАТЕ и гласни такива /показанията на св.И./, са били претърпени в резултат на пътния инцидент, поради което и настоящата инстанция приема, че уврежданията стоят в пряка причинна връзка с противоправното поведение на причинителя на деликта. Неоснователни са твърденията на застрахователя, за липса на участие на ищеца в ПТП настъпило на 14.04.2018 г. Действително името на лицето не е вписано в констативният протокол за ПТП с пострадали лица за процесния инцидент, но от останалите събрани по делото доказателства по безспорен начин е установено, че И. безспорно е пътувал в катастрофиралия автомобил, като се е возил седнал на трети ред седалки в ляво до прозореца зад водача Й. Недоказани са и твърденията, че постъпването на И. на 23-ти в болница може да не е в резултат на ПТП-то от 14.04.2018 г., тъй като същия могъл да претърпи инцидент и увреждане при различни обстоятелства. Тези твърдения се оборват и от заключението на ВЛ-це Чаушев по СМАТЕ.

Налага се изводът за осъществени в кумулативна даденост на всички реквизити от фактическия състав на непозволеното увреждане в настоящия случай.

По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав отбелязва, че съгласно дадените с Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление в случая обстоятелства, измежду които, при телесните увреждания: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Преценката следва да е индивидуална във всеки конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия. Трайно формираната съдебна практика утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение на ВКС по чл.290 ГПК № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.

В настоящия случай, в изслушаната пред първата инстанция СМАТЕ в медицинска й част и разпита на вещото лице в съдебно заседание се съдържа информация относно характера и прогнозния ефект от уврежданията върху здравето на пострадалия. Експертът сочи, че ищецът е претърпял автомобилна травма, вследствие преобръщането на автомобила извън пътното платно, по време на движение с голяма скорост. Прегледан бил в спешно отделение на МБАЛ-Ямбол на същия ден и изписан. При приемането в спешно отделение се е оплакал от болки в главата и световъртеж. Постъпил в ХО на деветия ден след инцидента. При приемането си в лечебно заведение, пострадалия е бил в средно тежко общо състояние, без загуба на съзнание. Оплаквал се е от болки в главата. Неврологичният му статус е бил нормален, при извършените компютърно – томографски изследвания на главата, шията, корема и таза не са констатирани травматични или болестни увреждания. Въззивникът И. е бил изписан на втория ден бил в добро общо състояние. По мнение на вещото лице, лечението било консервативно и краткотрайно. Според заключението описаните в медицинските документи увреждания, отзвучавали за около 2- 3 седмици.   

Видно от ангажираните в първоинстанционното производство гласни доказателствени средства – разпит на св. Щ. И.- баща на пострадалия, които е очевидец на пътния инцидент, въззивникът И., след произшествието, е бил в стресово състояние, оплаквал се е и от болки в главата. Свидетелят е заявил, че синът му след катастрофата страдал от главоболие. Лекарите го посъветвали 6 месеца да не гледа телевизия, да не слуша музика и да избягва силни шумове. Според изслушаната пред ЯРС СПЕ, по време на ПТП и след това ищецът е преживял остра стресова реакция, без проява на други психични разстройства, което състояние преминавало от няколко часа до дни. Не е търсил консултация с психиатър. Предвид, че бил налице органичен фактор – мозъчно сътресение, което не е първото за пострадалия, т.к. на 3 години бил ударен в главата от кон, вещото лице счита, че възможността за справяне със стресовата реакция са намалени. Налице била положителна динамика в психичните процеси, имало голяма вероятност за клинично оздравяване. При изслушването в с.з. вещото лице посочило, че към момента ищецът е клинично здрав, социалното му функциониране е в пълен обем и няма налични болестни симптоми.

Към датата на пътния инцидент, пострадалият е бил на 19 г., клинично здрав.

Следва да се посочи, че при прилагане принципа за пълна обезвреда, определянето на точния размер на обезщетението, което ще репарира вредите, изисква съобразяване, както на конкретните причинени травми, натоварени с болкови усещания и непосредствена опасност за здравето и живота на пострадалия, така и на целия комплекс от неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват. Отнесено към настоящия случай горепосоченото, обосновава извод, че при преценяване на неблагоприятните въздействия, свързани с конкретния инцидент, следва, наред с медицински установените травми, да се съобразят и стресовите изживявания, претърпени от ищеца, в резултат на преобръщането и придвижването по таван на превозното средство, в което се е намирал, извън пътното платно, след движение с висока скорост. При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства – възрастта на пострадалия; описаните по – горе травматични увреждания, причинили болезнени усещания за период от около три седмици; както и психическите сътресения, съпътстващи същите; периода на възстановяване и общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата на увреждането, настоящият състав намира, че обезщетението следва да се определи в размер на 2000 лв.

Следва да се обсъди своевременно въведеното от въззиваемата страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззивника, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан и превоз в претоварено пътно превозно средство.

От ангажираните в производството доказателства – свидетелските показания на св. Щ. И. и СМАТЕ, се установява, че в автомобила, в който се е придвижвал въззивника И., към момента на произшествието са пътували 1 водач и 15 пътници, при осем броя седалки за пътници, съобразно фабричния стандарт на модела превозно средство, установен от вещото лице в техническата част на комбинираната експертиза, като по данни на свидетеля, част от пътниците са пътували в багажното отделение.

Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали, като приносът може да се обективира като действие или бездействие. Съгласно ППВС № 17/ 1963 г., изследва се наличието на причинна връзка с увреждането, без да е необходимо виновно поведение, от страна на пострадалия.

В хипотези, когато пострадалият създава възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява. Горното следва да се отнесе към решението да се съгласиш да бъдеш превозван в претоварен автомобил, което означава сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане, при конкретните обективни измерения на този риск - повишаване теглото на превозното средство, над допустимото и предписано от производителя като гарантиращо безопасна експлоатация. Подобно превишение директно рефлектира върху управлението на автомобила и неговата маневреност, относими и към способността за минимизиране на вредите при евентуално произшествие.  

По отношение непоставянето на предпазен колан, експертът по медицинската част от комбинираната експертиза, стъпвайки на характера на установените увреждания, е заключил, че този пропуск на въззивника не е значим за настъпването на установените при инцидента вреди, обосновавайки извода си с аргументи, че поради преобръщането на автомобила, е било възможно травмите да настъпят и при правилно поставен предпазен колан. Съдът кредитира горния извод на вещото лице, като обоснован, почиващ на обективните дадености по делото и специалните знания на експерта – медик.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на ЯОС намира релевираното възражение за съпричиняване за основателно, в аспект превозването, по съгласие на пострадалия, в претоварен автомобил, като неговият обективен принос към собственото му увреждане следва да се оразмери на 25 %.

На базата на гореизложеното, крайният извод на съда е за основателност на претенцията за главницата в размер на 1500 лв. Тази сума съвпада с размера, до който искът е бил уважен от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, в полза на страните - въззивници не следва да се присъждат направените пред настоящата инстанция разноски.

Ето защо ЯОС

                                                        Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №121/20.02.2020г., постановено по гр. дело №287/2019г. по описа на ЯРС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.