О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 454 Година 2020,22.05. Град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На двадесет и втори май
Година две хиляди и двадесета
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 440 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Димеко МЖ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София чрез пълномощника адв. Д.К., с адрес ***, офис № 6 е предявил обективно съединени
искове против „СИМПЕРТО“ ЕООД,
ЕИК *********, със
седалище гр. Бургас 8000 и
адрес на управление ул. „Константин
Величков“ № 59 А, за
осъждане на ответника да му заплати
сумата от 15 300.41 EUR,в левова
равностойност 29 925.00 лева, представляваща
стойност на напълно повреден товар, превозван от България до Словения с влекач и полуремарке с рег.№ А7076МХ/С6266 ЕК,
съгласно международна товарителница, издадена на 02.04.2019 г. в гр. София,
България, заедно с обезщетение за забава в размер на 295.38 евро за периода от
11.04.2019г. до 26.08.2019г., в левова равностойност на 577.71 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от предявяване на исковете до
окончателното изплащане на сумата.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание следва да
извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на
разменените книжа съгласно предл.1 на изр.1, ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът
констатира следното: За разглеждането на настоящия главен иск с оглед предмета му - осъдителен иск за вземане
породено от договор между търговци, е
въведено нарочно особено исково производство
в глава 32 на, Част
ІІІ на ГПК и следователно и двата иска,поради връзка между тях-вторият иск е за
акцесорно вземане за лихва за забава , следва да се разглеждат по правилата на този
особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на
ГПК към нея за предявяването й, е редовна съобразно чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Изпълнена е процедурата по осъществяване на двойна размяна на книжа. При това
положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени
редовно съобразно разпоредбите на особения
исков процес.
При проверка на допустимостта на
предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът
констатира следното: Обективно съединените искове, предмет на настоящото дело,
са подсъдни на съдилищата, като е налице
правен интерес от предявяването им
пред съда, тъй като се твърди неизпълнение на договорно задължение,в
резултат на което са възникнали изискуеми вземания,които не се удовлетворяват
доброволно. Исковата молба е подадена съобразно правилата за родова и
местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 108,ал.1,изр.1,предл.2 вр. с чл.105,предл.2 от ГПК, на Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на главния иск-15300,41
евро с левова равностойност от 29925 лв. и като съд по седалището на
ответника-търговец. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което
твърди, че има изискуеми вземания от
ответника,възникнали на договорно основание. Исковете са насочени
срещу ответника „СИМПЕРТО“
ЕООД, за който се твърди,
че нарушават материални субективни права на ищеца, като неоснователно не е
изпълнил поетите по договор с ищеца задължения,с което му причинил вреди.
До настоящия момент не са станали
служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за
възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на
предявените искове. При това положение книжата по настоящото дело до
този момент са съставени и разменени
редовно и предявените искове са
допустими.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,
че ще следва да пристъпи към насрочване на
делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът „Димеко МЖ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление:,
ж.к.“Люлин“, ул.“3емеделска“45, чрез пълномощника адв. Д.К., с адрес ***, офис № 6 е предявил обективно съединени искове против „СИМПЕРТО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас и адрес на управление ул. „Константин Величков“ № 59 А, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 300.41 EUR,в левова равностойност 29 925.00 лева, представляваща стойност на напълно повреден товар,
превозван от България до Словения с влекач
и полуремарке с рег.№ А7076МХ/С6266 ЕК, съгласно международна товарителница,
издадена на 02.04.2019 г. в гр. София, България, заедно с обезщетение за забава
в размер на 295.38 евро за периода от 11.04.2019г. до 26.08.2019г., в левова
равностойност на 577.71 лева, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Твърди, че е предоставил на „ЕЛМАР-БГ“ ООД извършването на спедиторска услуга за
автомобилен транспорт със заявка 8388/2019г.: София-Словения ,1 автомобил, товарен адрес, фирма: град София, Димеко
(Филиповци), разтоварен адрес, фирма: NUNNER Logistika d.o.o.
Jurckova 234 Ljubljana, Slovenia, вид
на товара: 3.5т. - 13.60 л.м., дата
на товарене: 2.4.2019г., дата на разтоварване: до 5.2019г., цена на транспорт:
960 евро, номер на автомобил: А 7076 МХ/С 6226 ЕК. Сочи,че спедиторът е ангажирал за превоза ЕТ „ЗАХАРИЕВ ТТТ“,
който от своя страна е превъзложил превоза на ответното дружество. Последното като превозвач се съгласило срещу възнаграждение да превози от България до
Словения 32 бр. палети, на обща стойност 15 300.41 EUR по инвойс/фактура № **********/28.03.2019
г. с издател “ДИМЕКО МЖ” ООД и получател „Тотал маркетинг съпорт“ ООД, 350
Юстън Рд, Режентс парк, Лондон, Ват № SI38370425. Съгласно международна
товарителница, издадена на 02.04.2019
г. в гр.
София, България, превозът е следвало да се извърши с
влекач и полуремарке с рег. № А7076МХ / С6266 ЕК. На 05.04.2019 г. на посочените превозни средства е извършена проверка от пътна полиция Любляна,
за превоз на нелегални мигранти, при която в товарното ремарке са намерени бежанци, които са увредили превозваната стока. За извършената проверка е
съставен Формуляр за пътен
контролен преглед № 146585 от 05.04.2019г. На същата дата, ищецът получил
информация по имейл за създалата се ситуация, от получателя на стоката - „Тотал маркетинг
съпорт“ ООД. Камионът трябвало да се върне обратно в ищцовото дружество , за да се
организира унищожаването на превозваните стоки, тъй като те били замърсени от присъствието на хора в товарното ремарке. Ищецът бил информиран, че по тази причина доставените стоки не могат да се използват. С друг имейл получателят на стоката поискал да бъде изработена и доставена нова стока с поръчаните
параметри /съгласно инвойс/фактура от 28.03.2019 г./, а процесната замърсена такава да бъде унищожена, за да е сигурен, че няма да се предлага
отново за продажба.
Във връзка с изложеното и по искане на „Тотал маркетинг съпорт“ ООД, ищецът издадал Кредитно
известие № **********/18/04/2019 по фактура № **********/28.03.2019г. Предвид констатираните щети, по електронната поща на
10.04.2019г., ищцовото дружество
предявило рекламация (протестно писмо) на ответното
дружество. С писмо от
06.06.2019 г., последното отговорило, че няма вина за проникването в ремаркето на бежанци и на основание чл.
17, т. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
товари (Конвенция CMR), като превозвач се освобождава от отговорност за настъпили щети, които се дължат на
обстоятелства, които като превозвач не е
предвидил, не е могъл да
избегне и да преодолее. На 15.05.2019г. на СИМПЕРТО“ ЕООД е връчена покана за доброволно
изпълнение, за обезщетяване на ищеца с размер на сумата от 15300.41 евро, за
вредите, които е претърпял в резултат на увреждане на стоката. Ищецът твърди, че търпи загуби в
размер по издадената инвойс/фактура № **********/28.03.2019 г., както загуби за транспортни
разходи в размер на 960.00
евро, а също така ще
се наложи да търпи и вреди изразяващи
се в заплащане за изгарянето на стоката. Заявява, че тези щети са в резултат от проявена груба небрежност от страна
на водача на камиона, който е допуснал влизането на мигранти в ремаркето на
камиона. Позовава се на чл. 17, ал. 1 Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) (Конвенцията), съгласно който превозвачът е
отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й. Счита,
че в случая не е налице хипотезата на ал. 2 от посочената разпоредба, която
регламентира случаите, в които превозвача се освобождава от отговорност, и на
която се позовава ответника. Сочи, че проникването на мигранти в ремаркето на
товарната композиция, с която ответникът е осъществявал
превоза, не може да се приеме за случайно по произхода си събитие, което длъжникът нито е
могъл, нито е бил длъжен да предвиди. В тази връзка, посочва, че е общоизвестно
обстоятелството, че в района
между Сърбия и Хърватска са регистрирани поредица от опити на мигранти да
преминат границата между тези две държави, както и между Хърватска и Словения,
влизайки в ремаркета на товарни автомобили. По този причина счита, че ответникът е бил длъжен да предвиди възможни нападения и да вземе мерки за
осуетяването им,
като посочва възможните такива. Посочва, че по отношение на отговорността на превозвача ще намерят приложение
разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (СМЮ (наричана за краткост Конвенция CMR), по която Република България е страна, тъй като е налице международен превоз на стоки по
смисъла на чл. 1, т. 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на
товари - мястото на приемането на стоката за превоз
и мястото на доставянето й, се намират в две различни държави - Република
България и Словения.
Ищецът прави преглед на правната регламентация на отговорността на превозвача,
уредена в нормите на
Конвенцията CMR. Сочи, че съгласно разпоредбите
на последната, в случай на
повреда превозвачът заплаща обезценка, в размер изчислен според стойността на
стоката, определена съгласно член 23 , параграфи 1, 2 и 4, като правоимащ да получи обезщетението е лицето, което е
претърпяло вреда от повредата на стоката, т.е. лицето, чиято имуществена сфера е
намаляла със стойността на товара. Посочва, че в случая това е ищцвото дружество, поради
което за него е налице материалноправна и процесуалноправна
легитимиация да предяви иск за обезщетение за напълно
повредените стоки.
Заявява, че рекламацията е направена
на 10.04.2019г., поради
което се дължи и
обезщетение за забава за периода от 11. 04.2019г. до 26.08.2019г., което възлиза в размер на 295.38 евро. Счита, че за да се освободи от
отговорност, в тежест на
превозвача “СИМПЕРТО“ ЕООД е да докаже, че е положил необходимата грижа и е предприел
всички мерки, които един търговец - превозвач по занятие би следвало
добросъвестно да предприеме, за да опази поверените му за превоз стоки. По отношение на рамера на иска
подчертава, че ищецът е претърпял загуба в размер на стойността по инвойс/фактура № **********/28.03.2019 г., поради пълната повреда на товара. В тази връзка се позовава на чл. 23 от от Конвенция CMR, съгласно
който превозвачът дължи
обезщетение за повредата на стоката, като обезщетението се изчислява според
стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз,
като стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв
- по текущата цена на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност
на стоките от същия вид и качество. Позовава
се и на чл. 67, т. 1, изр. 2 от Конвенцията на Организацията на обединените
нации относно договорите за международна продажба на стоки, който регламентира,
че ако продавачът е длъжен да предаде стоката на
превозвач на определено място, рискът не преминава върху купувача, докато
стоката не бъде предадена на превозвач на това място, поради което в случая, видно от Фактурата от 28.03.2019г.,
продавачът е длъжен да предаде стоката в Любляна, където и преминава риска
върху купувача.
Ищецът „Димеко МЖ“ ООД е предявил при условията на обективно комулативно съединяване
осъдителни претенции с правно основание чл. 25 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) във вр. с чл. 361 от ТЗ, както и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът „СИМПЕРТО“ ЕООД не е подал отговора на исковата молба.
В
допълнителна искова молба, ищецът „Димеко МЖ“ ООД е уточнил доказателствените си искания, направени във връзка с твърдените
от него факти.
В
предоставения му от съда законоустановен срок ответникът „СИМПЕРТО“ ЕООД чрез пълномощника Адвокатско дружество „Кавръкова,Деков и
партьори“ със седалище гр.Пловдив,бул.“Марица“ № 93,партер ,представлявано от
управителя адв. Мадлен Кавръкова е подал
отговор на допълнителната искова молба, в който излага съображения за
неоснователност и недоказаност на предявените против него искове. Ответното
дружество не оспорва фактическите твърдения на ищеца за възложения му превоз,
установяването на мигранти в товарното ремарке на камиона от полицейските органи
на Република Словения, в следствие на което стоката е върната в склад на
ищцовото дружество, от което са произлезли твърдените от ищеца вреди. Не се
оспорват и обстоятелствата за изпратено от ищеца протестно писмо, неговото
съдържание, както и дадения от ответника отговор на същото. Счита обаче, че
претърпените от ищеца вреди не могат да бъдат вменени в негова вина, тъй като
проникването на мигранти в товарното ремарке на камиона е обстоятелство, което превозвачът
не е могъл да избегне и последиците от което не е могъл да преодолее. Наведените
от ищеца твърдения, че не е положил грижата на „добрия търговец“, ответникът
счита за неоснователни. В тази връзка сочи, че не е ясно кога, как и в коя
държава са проникнали мигрантите в товарното ремарке, дали стоката е била
действително увредена и не може да бъде използвана, както и дали е унищожена.
Позовава се на приложения към исковата молба протокол от пътен контролен
преглед, като счита, че от него е видно спазването на всички законови
изисквания, свързани с превоз, престой, наличие на необходими документи и
други. В тази връзка заявява, че е извършил всички необходими действия, които
„добрия търговец“ би следвало да извърши и от него не може да се очаква да
предвиди нахлуването на мигранти в ремаркето, при положение, че престоят и
почивките са извършване на определените за това места. Предвид посоченото, за
безпочвени са намерени твърденията на ищеца за проявена груба небрежност от
страна на ответника, при осъществяването на превоза. Сочи, че дължимата от него грижа на „добрия
търговец“ трябва да бъде разглеждана в съвкупност със „стопанската
целесъобразност“, която поставя основни положения, свързани с икономически
причини, освобождаващи длъжника от отговорност. В тази връзка подчертава, че
когато се изисква особено поведение от страна на превозвача, следва да се държи
сметка какво би струвало осъществяването на това поведение, за да се стига до
ситуация, при която разходите на превозвача да превишат икономическата изгода
от осъществяване на превоза. Ответникът счита, че следва да е налице баланс
между правото на изпращача и получателя да дават указания и посочената стопанска
целесъобразност. Посочва, че дадената от него цена за извършване на процесния
превоз, била една от основните причини за сключване на договора, като счита, че
в случай на калкулиране в нея на действията, които според ищеца е следвало да
извърши за опазване на товара, то цената би била доста по – различна и най –
вероятно икономически неизгодна за всички страни по веригата. Ответникът
подчертава обстоятелството, че ищеца, в качеството си на изпращач и собственик
на стоката не е извършил застраховка на процесния товар. Сочи, че
застраховането на стока е обичайно при подобен вид международни превози, и
липсата на сключена такава застраховка от ищцовото дружество е проява на недобросъвестност
от негова страна, особено след като е било наясно с така неречените „набези“ на
мигранти. В заключение оспорва и размера
на предявената претенция като се сочи, че отговорността на превозвача е
ограничена съгласно чл. 23, пар. 3 от Конвенция ЧМР, поради което не е ясно
дали предявения от ищеца размер не надхвърля установения в нея лимит.
Със същия отговор на допълнителната исковата молба
ответникът „СИМПЕРТО“ ЕООД, за първи път е отправил молба за привличане на трето лице
помагач – ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* като застраховател по полица №
02058332/13081910000162, по договор „Отговорност на превозвача“ сключен между
ответника и застрахователното дружество.
Молбата за
привличане на трето лице-помагач, на страната на ответника, е недопустима,тъй
като е подадена несвоевременно.
Искането за привличане не е направено в законоустановения
срок. Ответникът не е подал отговор на исковата молба,въпреки,че съобщението с
възможностите по чл.367 от ГПК и преписи от исковата молба и приложенията са
били връчени лично на вписания му в търговския регистър управител на 31.10.2019
год. –лист 63 от делото. Съгласно чл.
367, ал. 4 от ГПК,включен в глава 32 от ГПК по реда на която спорът подлежи на разглеждане, в срока за отговор ответникът може да
предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях. Срокът
е преклузивен, пропускът той да бъде спазен
води отправеното искане по чл.219
от ГПК след изтичането му
недопустимо. Ето защо трето лице помагач на ответника не следва да се
допуска.
По делото не е налице признание на права. Признават се следните
обстоятелства: със заявка 8388/2019г. ищецът е предоставил на „ЕЛМАР-БГ“ ООД извършването на спедиторска услуга за
автомобилен транспорт с товарен адрес в гр. София и
разтоварен адрес в гр.Любляна ,Словения с 1 автомобил,на товар от 3,5 т.-13,60
л.м.,състоящ се от различни видове стоки,описани в международна товарителница; „ЕЛМАР-БГ“ ООД е ангажирал за превоза ЕТ „ЗАХАРИЕВ
ТТТ“, който от своя страна е превъзложил превоза на „СИМПЕРТО“ ЕООД; на 05.04.2019 г.
е извършена проверка от пътна
полиция Любляна, за
която е съставен Формуляр за
пътен контролен преглед № 146585 от
05.04.2019г.; при
проверката в товарното ремарке са
намерени бежанци;
горното е наложило камионът да се върне
обратно в мястото на натоварване-склада на ищцовото дружество; на
10.04.2019г., ищцовото дружество
предявило рекламация (протестно писмо) на ответното
дружество за
заплащане на щети; ответникът е отказал
да заплати предявените щети.
Доказателствена тежест:
Ищецът „Димеко МЖ“ ООД носи тежестта при условията на пълно и главно
доказване да установи следните обстоятелства: претърпените имуществени вреди и техния размер – увреждане на превозваната стока,което я е направило негодна за
използване по предназначение;
На ответника не следва да бъдат давани указания по разпределение
на доказателствената тежест,въпреки,че в
допълнителния отговор се е позовал на факти по чл.17,пар.2 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки, доказването на които на
основание чл.18,пар.1 от същата конвенция е в негова тежест,тъй като правото му
да се позове на тях е преклудирано на основание чл.370 от ГПК.Горнита факти и
обстоятелства е следвало да заяви на
основание чл.367,ал.2 от ГПК в писмения отговор,в двуседмичен срок от
31.10.2019 год.,когато вписаният му в търговския регистър управител е получил първото съобщение за настоящото
дело,който обаче е пропуснал.
Страните заявяват, че сочат
доказателства за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира
направените от ищеца доказателствени
искания – за приемане на представени от него при предварителната размяна на книжа с исковата молба писмени доказателства, за относими към
предмета на делото, тъй като посредством тях той заявява, че ще установява
твърдените от него факти, за които носи доказателствена тежест. При
това положение представените с исковата молба
книжа,които не са и оспорени от ответника следва
да бъдат приети като доказателства по делото.
По всички останали
доказателствени искания на ищеца съдът намира,че не следва да се произнася към
настоящия момент,а следва да осъществи такова произнасяне след като предостави
възможност на ищеца да се запознае с допълнителния отговор на ответника и да
изрази своето становище.Едва след това съдът ще е в състояние да прецени
доколко е необходимо събирането на тези допълнителни доказателства.
Не следва да бъдат уважавани доказателствените искания на
ответника,направени в допълнителния му отговор,тъй като възможността му да ги
ангажира е преклудирана на основание чл.370 от ГПК.За доказателствените искания
важи вече казаното по-горе по отношение на заявените в допълнителния отговор
възражения срещу иска.Ето защо те следва да бъдат отхвърлени.
Във връзка с твърденията на
ищеца, че претендира обезщетение за увредена стока, която не може да бъде
използвана и указаната му тежест, на
основание чл. 145, ал. 2 от ГПК следва да му бъде посочено да конкретизира
твърденията си за вида на повредата на стоката, в какво се състои замърсяването
й и защо същата е негодна за употреба, както и дали към настоящия момент
стоката е унищожена,включително и че следва да представи доказателства за последното обстоятелство,ако е осъществено.
По изложените съображения, на
основание чл. 374 от ГПК и по
доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника „СИМПЕРТО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас 8000 и адрес на управление ул. „Константин Величков“ № 59 А за привличане на негова страна
като трето лице – помагач на Застрахователно
дружество „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 15.06.2020
год. от 11,00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
съдържащо и проект за доклад,а на ищеца и препис от допълнителния отговор с приложения представени
от ответника.
ПРИЕМА всички представени от ищеца писмени доказателства, приложени към
исковата молба.
ДАВА на ищеца възможност в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да се
запознае с допълнителния отговор на
ответника и приложенията към него,както и в същия срок да изрази писмено
становище по тях,което да представи по делото с препис за ответника.
УКАЗВА на страните,че по
останалите доказателствени искания на ищеца ще се произнесе след като изтече
дадения по-горе срок на ищеца за запознаване с
допълнителния отговор на ответника.
ОТХВЪРЛЯ всички доказателствени
искания на ответника „СИМПЕРТО“
ЕООД по допълнителния му отговор.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца „Димеко МЖ“ ООД, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок, в писмена молба с препис за ответника по делото, да
конкретизира твърденията си за вида на повредата на стоката, в какво се състои
замърсяването й и защо същата е негодна за употреба, както и дали към настоящия
момент стоката е унищожена, включително и че следва да представи доказателства
за последното обстоятелство,ако е
осъществено.
Определението в частта, с което е отхвърлено искането на „СИМПЕРТО“ ЕООД, ЕИК ********* за привличане на негова страна
като трето лице – помагач на ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчване на препис
от него на ответника пред Апелативен съд Бургас,а в останалата си част е
окончателно.
Съдия: