О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети
състав на трети август две хиляди и двадесета година в закрито заседание в
състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Д.Недева адм. дело
№ 776 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.Т.К., ЕГН **********,***,
против Заповед № ЛС-28/27.02.2019 г. на
Началника на ВВМУ „Н.Й. В.”, в частта, с която на основание чл.260, ал.2 от
ЗОВСРБ и чл.99, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на ВВМУ „Н.Й.В.”
е разпоредено жалбоподателката да възстанови направените за нея разходи за
издръжка и обучение, в размер на 14 947.19 лв., от които 12 947.19
лв. за ВВМУ „Н. Й. В.“ и 2 000 лв. за Военномедицинска академия.
В жалбата и в хода на производството се поддържа, че
оспорването е по отношение на финансовата част на заповедта. Същата е придружена от
финансова справка, която е обща и не дава представа за действително направени
разходи за издръжка, обучение и квалификация съгласно чл. 13, ал.1 от Договора
за военна служба № 559/18.08.2017г., който е подписала жалбоподателката с МО на
РБ, представлявано от Началника на ВВМУ„Н. Й. В.“ и ВРИД Началника на ВМА.
На следващо място се
сочи, че представената таблица за разходи за издръжка на един курсант във
ВВМУ„Н. Й. В.”, въз основа на която са определени дължимите от нея разходи за
издръжка е за специалност „Корабоводене”, която е „зачертана” и „ръкописно” е
добавено „еднакво за всички специалности”. Сочи, че основното й обучение в МУ
„Проф. д-р П.С.” е по специалност магистър по „Медицина”, където видно от
обжалваната заповед дължи семестриални такси. Жалбоподателката счита, че
неправилно, при условие, че основното обучение преминава в МУ „Проф. д-р П.С.”
да дължи за обучение и във ВВМУ„Н. Й. В.” една и съща сума с други
специалности, за които се извършва обучение само във ВВМУ„Н.Й.В.”.
Освен това сочи, че
представената таблица - разходи за издръжка на един курсант във ВВМУ„Н.Й.В.” за
специалността „Корабоводене” дължимите разходи за издръжка като курсант са
определени на база общи разходи за
курса, в размер на 68 642 лв., за първи курс, разделени на
броя на слушателите в специалността в случая 8 и се получава сумата разходи общо за един курсант, в размер на 8
580.24 лв.
Жалбоподателката
сочи, че сумата в размер на 8 580.24 лв. е получена след като е извадена
заплатата (стипендия за военна служба), в размер на 1290 лв.-стипендии в размер
на 107.88 лв. и постелен инвентар,
облекло и други, в размер на 578.00 лв.
Сочи, че посоченият
размер на издръжка е неправилно определен по отношение на нея и броя на слушателите в тази специалност не е
8, а е 19, което общо разходи за курса са в размер на 68 642 лв., тоест издръжката за един слушател е в размер на 3
612.74 лв.
Твърди се, че заповедта в обжалваната й част
е нищожна, в условията на евентуалност незаконосъобразна, постановена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния
закон,
поради което отправя искане за прогласяването й като нищожна, респ. за отмяна в
оспорената част, с присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна
оспорва жалбата, като отправя искане за отхвърлянето й като неоснователна с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе в предвид приложените
по делото доказателства, намира жалбата за процесуално недопустима по следните
съображения:
По делото не се спори, че жалбоподателката е
приета за учебната 2017/2018г. във ВВМУ „Н.Й.В.”
в първи курс по специалността „Военен лекар”, както и, че е сключен Договор за военна
служба № 559/18.08.2017г. На
28.02.2019г. жалбоподателката К. била отчислена от списъчния състав на ВВМУ на
основание Заповед на Началника на ВВМУ „Н.Й.В.”
с №ЛС-28/27.02.2019г. С посочената Заповед № ЛС-28/27.02.2019 г. на Началника на ВВМУ „Н.Й.В.“ на основание
чл.55 ал.4 от ЗОВСРБ, във връзка с подаден рапорт за освобождаване „по
собствено желание” с вх.№117/15.01.2019г., на основание чл.28 ал.1 т.5 и чл.97
ал.1 т.3 от Правилника за устройство и дейността на ВВМУ „Н.Й.В.” е прекратен
договора за военна служба и е освободен от военна служба курсант старшина ІІ
степен В.Т.К. – класно отделение 106-71, специалност „Организация и управление
на военни формирования на тактическо ниво”, като е определен срок за сдаване
1/един/ работен ден. Срокът за сдаване на длъжността е определено да започне да
тече от първия работен ден, следващ запознаването на курсант старшина ІІ степен
К. със заповедта. Със същата заповед по т.3 е разпоредено на основание чл.260
ал.2 от ЗОВСРБ и чл.99 ал.1 от Правилника за устройство и дейността на ВВМУ
„Н.Й.В.”, К. да възстанови направените за нея разходи за издръжка и обучение, в
размер на 14 947.19 лв., от които 12 947.19 лв. за ВВМУ „Н.Й.В.” и 2
000 лв. за Военномедицинска академия. Определено е при отказ курсанта К.
доброволно да възстанови сумата, гл. юрисконсулт да организира събиране
на сумата по съдебен ред, въз основа на извлечение от счетоводните книги.
Горепосочената заповед се оспорва от жалбоподателката
в частта й относно разпореждането за възстановяване на сумата в размер на 14 947.19 лв., от които
12 947.19 лв. за ВВМУ „Н. Й. В.“ и 2 000 лв. за Военномедицинска академия – направени разходи за издръжка и обучение.
Съдът приема, че заповедта в оспорената част
не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
от АПК.
В частта за определяне на имуществените
последици от прекратяването на военна служба и размера на дължимите от
военнослужещия суми, съставляващи възстановяване
на разходи за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани, заповедта няма характер на
административен акт. В нея е обективирано волеизявление на Началника на ВВМУ ”Н.Й.В.”,
относно имуществена отговорност и размера на дължимите суми, които следва да се
възстановят при прекратяване на договора за военна служба, за издръжка и
обучение. Възраженията на жалбоподателката представляват изявления
относно размера на сумите по процесната заповед, и се свеждат до това,
че размера и начина на определяне на тези суми не е правилно определен. Ето
защо в тази част заповедта урежда гражданско-правните последици от
прекратяването на договора за военна служба, поради което възникналите спорове
относно техния размер следва да се решат в исково производство пред общите
съдилища. В случая между двете лица няма отношение на власт и подчинение,
каквито има между административен орган и задължено лице, а са равнопоставени,
тъй като спора касае съществуващо гражданско правоотношение. Спорът относно размера на дължимите от
жалбоподателката суми, в резултат на прекратяване на договора за военна служба,
предвид напускането по
собствено желание по време на обучението следва да бъдат решени по гражданскоправен ред. Поради
това, заповедта в оспорената й част не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. В горната насока е съдебната
практика на Върховен административен съд дадена в определение №10655/15.07.2013г.
по адм.д. №9226/2013г., определение № 1402/27.01.2012г.
по адм.д.№ 1287/2012г., определение № 1323/25.01.2012г. по адм.д.№
990/2012г., определение № 11493/20.09.2012г. по адм.д.№ 11131/2012г. и др.
Извън горното следва да отбележи, че задължението
за възстановяване разходите за издръжка
и обучение, за периода, в който курсантите
са били обучавани, не произтичат от
причинени на военнослужещия вреди от незаконосъобразни актове или действия на
административен орган или длъжностно лице, а произтичат пряко от закона. Ето
защо споровете във връзка със задължения за възстановяване на разходи при
предсрочно прекратяване на договор за военна служба не са административни, а
гражданскоправни спорове. При условие, че е налице спор относно
съществуването и размера на облигационноправни вземания, разглеждането му
следва да се извърши по общия исков ред. Горният извод не се разколебава и от факта
на отмяна с решение №17460/19.12.2019г. по адм.д. №3316/2019г. на ВАС на
Наредба №Н-1/14.01.2013г. за реда и начина за изчисляване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по
чл. 260, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България, издадена от министъра на отбраната, обнародвана в ДВ бр. 8
от 29.01.2013 г., оставено в сила с решение № 8962/07.07.2020г. по
адм.д.№1654/2020г. на петчленен състав на Върховен административен съд,
доколкото отмяната на подзаконовия акт е относим в исковото производство при
разглеждане на спора по дължимостта и размера на разходите за издръжка и обучение за периода, в който курсанта е
бил обучаван.
По изложените съображения настоящият състав на съда приема,
че жалбата на основание чл.159, т.1 от АПК следва да бъде оставена
без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото прекратено.
С оглед изхода на спора и претендираните от
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Член 78 от ГПК установява, общия принцип на
дължимост на разноските от страната, която с поведението си е станала причина
за неоснователно предизвикания правен спор. Нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК
регламентира правото на разноски на ответника при прекратяване на делото, като
не поставя изисквания относно причината за прекратяването, предвид характера на
отговорността за разноски като обективна и безвиновна. От юрисконсулт Р., който
е надлежно упълномощен процесуален представител на ответника е извършено
процесуално представителство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, препращащ
към чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, според който по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.,
поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл е съдебната
практика дадена в определения на Върховен административен съд по адм. д. №
10830/2015 г., адм.д.№11440/2016 г., адм.д.№13880/2016г., адм.д.№ 14542/2016 г.
и др.
Водим
от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд – Варна,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 22.07.2020г., с
което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Т.К. с ЕГН **********,***,
против Заповед № ЛС-28/27.02.2019 г. на
Началника на ВВМУ „Н. Й. В.“, в частта, с която на основание чл.260, ал.2 от
ЗОВСРБ и чл.99, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на ВВМУ „Н.Й.В.”
е разпоредено да възстанови направените разходи за издръжка и обучение, в
размер на 14 947.19 лв., от които 12 947.19 лв. за ВВМУ „Н. Й. В.“ и
2 000 лв. за Военномедицинска академия.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 776 по описа на Административен съд-Варна за 2019г.
ОСЪЖДА В.Т.К., ЕГН **********,***,
да заплати на ВВМУ „Н.Й.В.” сумата в размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
7/седем/ дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: