Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Монтана, 10.12.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр.МОНТАНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ –
и гр.с., в публично съдебно заседание, на седемнадесети ноември през две хиляди
и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН МИЧЕВ
При секретаря Р.М. като разгледа докладваното от съдия
МИЧЕВ гр.д.№ 70 383 по описа за 2014г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е делба ІІ фаза
Предявен е иск за делба на недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО, образуващо имот планоснимачен № 355 /триста петдесет и пет/, включен
в УПИ V /пети/ в квартал 37 /тридесет и седем/ по кадастралния и регулационен
план на с.Габровница, Община Монтана, Област Монтана, одобрен със Заповед №
90/21.01.1990г., целия от 710 кв.м. по нотариален акт, а по скица – с площ от
704 кв.м., заедно с намиращите се в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и други
подобрения, при съседи: улица, Севлина Дамянова Иванова, Йосиф Христов Стоянов
и Сарета Гоцова Йотова.Имотът е допуснат до делба при ПРАВА на
съделителите, както следва: ½ /една втора/ идеална част за съделителката
К.Д.В. и по ¼ /една четвърт/ идеална част за всяка от съдебителките В.Г.Д.
и Ф.Г.Д..
С молба от 27.04.2015г.ищцата е депозирала искане по
реда на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на имота на нея, като е представила и два
броя писмени декларации, че към моментът на откриване на наследството от общия
наследодател до настоящия момент, е живяла в имота и е направила значителни
подобрения.
В първото съдебно заседание по извършването на делбата
ищцата, чрез упълномощения си процесуален представител, поддържа искането си за
възлагане на недвижимия имот, като изразява становище за неподеляемостта на
имота, като ангажира гласни и писмени доказателства. Претендира и разноски.
Ответниците оспорват искането на ищцата за възлагане
на имота като твърдят, че същият е поделяем и молят да бъде извършена неговата делба
съобразно дяловете, определени в решението на съда по допускането на
делбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза, приема за установено следното:
В решението по допускане на делбата от 09.06.2015г., съдът е постановил
обективните и субективни предели, в които да се осъществи потестативното право
на делба. Видно от приложеното по делото становище на главния архитект на
Община Монтана, дадено на основание чл.201 и чл.203, ал.1 от ЗУТ, урегулираният
поземлен имот, според съответните технически норми и правила, е неподеляем на
три части, пропорционални на дяловете на съсобствениците, така че да бъдат
изпълнение нормативните изисквания.Видно от разпита на свидетелите Валтер
Нончев, Диляна Тодорова, Първолета З. и Димитър Берберски е, че ищцата и нейния
съпруг от дълги години живеят в имота и полагат грижи за неговото
стопанисване.Двата са извършвали и редица ремонтни дейности иззидане на стая,
боядисване, ремонтиране на покрива и на дърварника, както и основен ремонт на
кухнята.Свидетелите са единодушни, че за ремонтите дейности е плащала ищцата.От
заключението на вещото лице Р.Г. по назначената съдебно-техническа експертиза
се установява, че пазарната оценка на недвижимия имот, ведно с извършените в
него подобрения и насаждения е в размер на 9 925 лева, като стойността на
подобренията е 3 512 лева.
При така
описана фактическа обстановка съдът намира, че искането за възлагане на
процесния недвижим имот от страна на съделителката К.В. за възлагане в дял на делбения имот, е направено в преклузивния срок, поради което е
процесуално допустимо и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 349, ал. 2, изр. 1 от ГПК ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят
с друг имот или с пари. Условията, при които законът дава възможност да бъде
извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от
една страна, с обекта на съсобствеността - неподеляемо жилище, съсобствеността
върху което е възникнала от наследяване, а от друга страна - с изискванията, на
които следва да отговаря съделителят с възлагателна претенция - лице, което е
придобило правото на собственост върху идеална част от имота по наследство,
живяло е в имота към момента на откриване на наследството и няма друго жилище.Предпоставките
трябва да са налице кумулативно В този смисъл е и задължителната съдебна
практика в Тълкувателно Решение № 1/2004г. на ОСГК на ВКС.В т.7 от решението е
прието, че основното законодателно изискване, установено в чл.288, ал.3 от ГПК
/отм./ е делбеният недвижим имот да има характера на ,,жилище” и да е
неподеляем.Той трябва да служи по своето предназначение за задоволяване на
жилищни нужди.Изисквания в тази насока са установени в чл.40 от ЗУТ и т.30 от
ДР на ЗУТ /ДВ.бр.1 от 2002г./Наред с това от този имот не трябва да могат да се
обособят самостоятелни обекти, при спазване на изискванията на чл.203 от ЗУТ.
Целта на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е, ако
имотът е бил ползван от някой от сънаследниците за задоволяване на жилищните му
нужди при откриване на наследството, да не бъде изнасян на публична продан, а
да бъде дадена възможност на този сънаследник да го получи в дял.
В настоящия случай се установи, че
делбеният недвижим имот е жилищен.Волята на ищцата е същият да бъде предоставен
в неин дял.
Съделителката К.Д.В., поискала възлагане в дял на
имота, отговаря на условието да няма друго жилище на нейно име - видно от
представените по делото два броя декларации същата не притежава друго жилище.
Съделителката отговаря и на третото условие - да е живял в жилището на
наследодателя при откриване на наследството, т. е. към датата на смъртта на
наследодателя. От разпита на свидетелите Валтер Нончев, Диляна Тодорова,
Първолета З. и Димитър Берберски – част
от които съседни на делбения имот, чиито показания съда кредитира като
обективни и достоверни, се установи, че съделителката К.В. е живял в имота на
родителя си и не го е напускал. Съделителката е живял в къщата и към моментът когато
е починал баща й през 1975г. и декларира, че и понастоящем продължава да живее
там.
В закона няма дефиниция на
посоченото в чл. 349, ал. 2 от ГПК изискване претендиращият възлагане съделител
"да е живял в него", т. е. в процесното жилище. Но това законово
изискване несъмнено предполага да е доказано по делото трайно (продължително
във времево отношение) фактическо състояние по установяване и пребиваване не в
друг, а само в делбения имот, с цел използването му по предназначение на
направилият такава възлагателна претенция съделител, а доказването на този
правнорелевантен факт от последния, чиято е тук доказателствената тежест,
следва да е и пълно и пряко, т. е. несъмнено, респективно не може да почива на
предположения (чл.154, ал.1 от ГПК; така и т. 7 от мотивите на ТР № 1/2004 г.
на ВКС и Р № 418 от 16.07.2004 г. на ВКС по гр. д.
№ 897/2003 г, I г. о.).
Преценявайки показанията на
свидетелите, настоящият съдебен състав счита, че съделителката К.В. отговаря на
това условие. Същата установи по делото, че е живяла в процесния делбен имот
към моментът на откриване на наследството, който факт освен че беше безспорно
доказан в хода на процеса, не беше и оспорен от страна на останалите
съделители.
Следователно, налице са предпоставките на
чл. 349, ал. 2 от ГПК за поставяне на недвижимия имот в дял на съделителя К.В..
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съда възприема
изцяло, като обективно и пълно, се установи, че пазарната стойност на делбения
имот е 9 925 лева.С оглед възлагане на процесния имот и съблюдавайки
делбените квоти в постановеното съдебно решение по допускането на съдебната
делба, съделителят К.В. следва да заплати на съделителите Война Г.Д. и Ф.Г.Д.,
в определения в чл. 349, ал. 5 от ГПК срок, за уравнение на дяловете, сумата от
по 2 481. 25 лева на всяка
една от тях.
Неоснователно е искането на съделителя Ф.Г.Д., че
процесинят имот може да бъде поделен между страните. Подобен извод не може да
бъде споделен от съда, тъй като депозираното писмено становище от Главния
архитект при Община – гр.Монтана категорично оборва направеното искане.Както
беше посочено по – горе в мотивите на решението, имотът не може да бъде поделен
на три части, поради което и не би могла да бъде извършена фактически делба
между съделителите.Становището на главния архитект не е било оспорено от
страните, поради което съдът го кредитира като достоверно при формиране на своето
вътрешно убеждение.По отношение на ангажираните с молбата до съда писмени декларации
от страна на съделителката Ф.Д., изходящи от Владимир Николов, Трифон Петков и
Валери Ленчов съдът намира, че същите представляват депозирани писмени свидетелски
показания.По своята правна същност депозираните декларации представляват частен
документ без задължителната за съда материална доказателствена сила.Тъй като
съделителката не е поискала непосредствения разпит на деклараторите, съдът не
би могъл да кредитира изложените от тях твърдения.
По отношение на ангажираните доказателства от
съделителката К.В. за извършени подобрения в имота и доколкото липсва изрично
искане съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани. Наведените
фактически твърдения за извършени подобрения следва да бъдат ценени на
плоскостта на доказване, че молителката действително е живяла в този имот и
извършвайки подобрения в него, доказва фактическото пребиваване в него.
Съобразно стойността на дяловете и съгласно чл.8 от
Тарифа за ДТСС по ГПК, съделителката К.Д.В. следва да заплати сумата от 198.50
лева, а другите две съделителки В.Г.Д. и Ф.Г.Д. - по 99, 25 лева/ /за
всяка една от тях/ държавна такса за извършване на делбата. На ищцата
съделителките следва да заплатят сумата от общо 45.72 лева, от които по 35.00
лева, представляваща дължимо и заплатено възнаграждение за вещо лице по
назначената съдебно техническа оценителна експертиза, както и сумата от по 15.72
лева направени разноски по вписване на исковата молба, съгласно приложените
към списъка за разноските приходни квитанции.
По отношение на претендираното от ищцата заплащане на адвокатското
възнаграждение от останалите съделители съдът намира, че същите не следва да
бъдат осъждани да го заплащат, тъй като това възнаграждение следва да остане в
тежест на страната, която го е направила.
Воден от горното и на основание чл.349, ал.2 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ
на К.Д.В., с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx, следния недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО, образуващо Иот планоснимачен № 355 /триста петдесет и пет/, включен
в УПИ V /пети/ в квартал 37 /тридесет и седем/ по кадастралния и регулационен
план на с.Габровница, Община Монтана, Област Монтана, одобрен със Заповед №
90/21.01.1990г., целия от 710 кв.м. по нотариален акт, а по скица – с площ от
704 кв.м., заедно с намиращите се в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и други
подобрения, при съседи: улица, Севлина Дамянова Иванова, Йосиф Христов Стоянов
и Сарета Гоцова Йотова.
ОСЪЖДА К.Д.В.,
с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ за уравнение на дяловете на съделителите
В.Г.Д., с ЕГН: xxxxxxxxxx и Ф.Г.Д., с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx сумата от по 2 481,25
лева на всяка една от тях, ведно със законната лихва върху същата от
влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
УКАЗВА, на
основание чл.349, ал.6 от ГПК, на К.Д.В.,
с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx, че при неплащането на присъдените за уравнение на
дяловете суми в 6 - месечен срок от влизането му в сила, решението се обезсилва
по право и имотът се изнася на публична продан.
ОСЪЖДА В.Г.Д.,
с ЕГН: xxxxxxxxxx и Ф.Г.Д., с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Д.В.,
с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx сумата от по 45.72 лева за всяка една от тях,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА К.Д.В., с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ в
полза на съда държавна такса върху стойността на дяла й в размер 198,50
лева, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.Г.Д., с ЕГН: xxxxxxxxxx и Ф.Г.Д., с ЕГН: xxxxxxxxxx
xxx ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на съда
държавна такса върху стойността на дяловете им в размер на по 99,25
лева за всяка една от тях, както и 5 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: