РЕШЕНИЕ
№
373
гр.
Враца, 31.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 24.10.2023г. /двадесет и четвърти октомври две
хиляди двадесет и
трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАД № 441 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с
чл. 111, ал. 7 от ЗИНЗС.
Образувано е по
касационна жалба на Началника на Затвора – *** против Решение № 189/19.06.2023 г. постановено
по адм. дело № 349/2023 г.
на АдмС- Враца, с което е
отменена негова Заповед № Л-1759/05.06.2023 г. С последната на * В.Б.Р.,***, е наложено дисциплинарно наказание „***“, на
основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2
и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, преписката е върната на органа, издал
заповедта, със задължителни указания относно прилагане на закона, съгласно
изложеното в мотивите на решението и ГД
„ИН“ София е осъдена да заплати по сметка на * В.Б.Р., разноски по делото в
размер на 10.00 /десет/ лева.
В касационната жалба са
изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон и необосновано. Твърди се липсата на мотиви, обосноваващи извода на съда,
че при издаването на заповедта не следва да се препраща към докладната и
предложението, а да се описва цялата фактическа обстановка.
С касационната жалба не са представени
нови писмени доказателства.
В с.з. касаторът, редовно призован,
представлява се от ** Х., която поддържа жалбата по съображенията изложени в
нея.
Ответникът – В.Б.Р., редовно призован,
явява се лично и ангажира становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
обжалваното решение е съобразено както със закона, така и с представените по
делото доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за допустимост и основателност на
касационната жалба. Счита, че е налице необоснован съдебен акт.
Административен съд – Враца, в настоящия касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК,
от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение № 189/19.06.2023 г. постановено
по адм. дело № 349/2023 г. на
АдмС- Враца, е отменена на Началника на Затвора – *** Заповед № Л-1759/05.06.2023 г., с която на * В.Б.Р.,***, е наложено дисциплинарно наказание „***“, на
основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2
и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, преписката
е върната на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно прилагане
на закона, съгласно изложеното в мотивите на решението и ГД „ИН“ София е осъдена да
заплати по сметка на * В.Б.Р., разноски по делото в размер на 10.00 /десет/
лева.
За да постанови този резултат съдът е
приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че от наказващия орган
е нарушена разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС. Налице е и
нарушение по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК относно начина на изтърпяване на наложеното
дисциплинарното наказание.
В тази връзка съдът е изложил мотиви, че Р. е наказван само с ефективно
изпълнение на наложените му дисциплинарни наказания, като досега не е наказван
условно, а са налице условията по чл. 107,
ал. 1 от ЗИНЗС наложеното дисциплинарно наказание да бъде отложено
условно за срок до 3 месеца, тъй като В.Р. не е наказван дисциплинарно през
последните 6 месеца по чл. 101, т.т. 7 и
8 от ЗИНЗС и не е имал досега налагано условно наказание.
Счетено
е, че дисциплинарното наказание е наложено незаконосъобразно, без да са спазени
всички изискуеми от закона материално-правни предпоставки за него, вследствие
на което обжалваната заповед следва да бъде отменена и да се върне преписката
на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно прилагане на
закона – да приложи разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС, за което са налице
условията затова.
Прието
е също, че Началника на Затвора - *** при издаване на заповед за дисциплинарно
наказание, следва да описва цялата фактическа обстановка, а не да препраща към
докладната и предложението, и др. документи, както и освен заповедта, на
наказаното лице следва се връчват и преписи от предложението и докладната, с
цел ненарушаване на правото му на защита при евентуално обжалване пред съд.
Решението е
правилно по своя краен резултат, но не по изложените в него съображения.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган -началника
на Затвора - ***, съобразно нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС и в предвидената от закона писмена форма. Спазена е процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание по чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, видно от
данните по преписката.
Съдът намира, че заповедта е издадена в противоречие с материалния
закон.
Съобразно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние
/действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което
се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо
увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. А като
дисциплинарно нарушение е регламентирано неизпълнение или лошо изпълнение на
възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица - чл.100, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС.
В случая квалифицираното нарушение,
извършено от жалбоподателя попада в изключението по чл. 102, ал. 2, предл. 2-ро от ЗИНЗС, т. е. има изискване
наказанието по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС да се налага при
наличие на системни нарушения на чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.
Видно от съдържанието на заповедта в
същата такива не са посочени, като
според трайната съдебна практика на ВАС, простото изброяване на няколко заповеди за налагане на наказание не могат да
бъдат разглеждани като конкретни мотиви, които обосновават налагане на
наказание чл.101, т. 7 от ЗИНЗС,
извършено в условията на системност. В
случая органа не е изложил мотиви защо приема, че нарушението е извършено при
условията на системност. В правната теория се приема, че системност означава
три или повече пъти да е извършено едно и също нарушение и между тях да има
устойчивост и трайност.
В случая не може да се приеме, че
нарушението е извършено в условията на системност, тъй като по отношение на Р.,
във вр. с неизпълнение на Заповед № Л-938/27.03.2023 г., за чието неизпълнение
е наказан и с оспорената в настоящето производство Заповед № Л-1759/05.06.2023
г., са наложени няколко дисциплинарни наказания, което е видно от приложените
заповед № Л-1527/18.05.2023г., заповед № Л-1564/19.05.2023г., заповед №
Л-1758/05.06.2023г. и заповед № Л-2189/12.07.2023 г. Все във вр. с
неизпълнение на Заповед № Л-938/27.03.2023 г. на лицето със заповед № Л-2208/13.07.2023
г. и заповед № Л-2213/13.07.2023 г. е
наложено също дисциплинарно наказание по чл. 107, т. 1 от ЗИНЗС „***“, които са
предмет на адм. дело № 418 и адм. дело № 420 по описа за 2023г. на АдмС-Враца.
Тоест от данните по преписката се
установява, че по отношение на
неизпълнение на заповед № Л-938/27.03.2023 г. на началника на Затвора-***, във вр. с която
е издадена и оспорената заповед са издавани разпореждания на различни дати от
длъжностни лица, които не са изпълнявани
и са наложени няколко дисциплинарни
наказания, сред които пет са
по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
Обстоятелството, че във връзка с изпълнението на заповед № Л-938/27.03.2023 г.
жалбоподателя е отказал да изпълни разпореждането на съответното длъжностно
лице на различни дати, не обуславя извод, че
същия следва да бъде наказван многократно с издаване на заповеди за
налагане на дисциплинарно наказание по ЗИНЗС по отношение на всяка една от
датите на които е отказал да изпълни съответното разпореждане, още повече и да му бъдат наложени няколко дисциплинарни
наказания по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
Системността на нарушението се изразява в
това да е извършено от страна на жалбоподателя няколко пъти
нарушението с отделни дейния, а не да
е наказан три и повече пъти за едно и
също нещо с отделни заповеди. От представените по делото доказателства не се
установява жалбоподателят да е извършил три или повече нарушения от същия вид,
за които да не е бил наказан във вр. с изпълнението на заповед №
Л-938/27.03.2023 г. на Началника на Затвора-***. Напротив точно обратното наказан е
многократно с дисциплинарни наказания по ЗИНЗС, вкл. и по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
На
следващо място съдът намира, че заповедта е издадена и в нарушение на
чл. 105, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно който за едно нарушение лишеният от свобода
може да бъде наказван само веднъж.
Видно от данните по преписката във вр. с
неизпълнение на заповед № Л-938/27.03.2023 г. на Началника на Затвора-***, са
издадени няколко заповеди за налагане на дисциплинарно наказание по ЗИНЗС, като
на 13.07.2023г. във вр. с неизпълнение на същата тази заповед са издадени и
няколко заповеди, с които по отношение
на жалбоподателя са наложени отделни
наказания “***“, които са предмет на други дела образувани в съда и
посочени по горе. Тоест недопустимо е за едно и също нарушение, а именно
неизпълнение на разпореждане във вр. със заповед № Л-938/27.03.2023 г., макар и
извършено на различни дати, Р. да бъде наказван по отношение на всяка една дата
с различни дисциплинарни наказания по ЗИНЗС. Касае се за едно нарушение, а
именно неизпълнение на горепосочената
заповед, като извършването на същото на различни дати не води до извод
за налагане на отделно дисциплинарно наказание
по ЗИНЗС и още повече за налагане на няколко наказания по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
Отделно от това следва да се посочи,
че със Заповед № Л-938 от 27.03.2023г.,
с която жалбоподателя е наказан с дисциплинарно наказание „извънредно
дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената“ е за срок от 5 дни. Видно от
данните по делото за неизпълнение на разпореждане издадено във връзка с
изпълнението на тази заповед същия е наказан повече от 5 пъти с отделни
заповеди на началника на Затвора-***, което надвишава и
срока по заповедта, която подлежи
на изпълнение и по която е налице отказ за изпълнение от страна на лицето.
На следващо място, в оспорената заповед липсват
и мотиви относно преценката на органа за
срока на наложеното наказание – 10 денонощия. Съгласно чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС за дисциплинарното
наказание “***“ е предвиден срок до 14 денонощия. В случая на жалбоподателя е
наложен срок надвишаващ средния, като органа не посочва защо приема, че на
същия следва да бъде наложено наказание в този именно размер. Според чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС, при определяне
тежестта на наказанието следва да се вземат предвид тежестта на извършеното
нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди
това и здравословното му състояние. В заповедта бланкетно е посочено, че са взети
предвид всички тези критерии, без обаче да са изложени конкретни мотиви кои
точно факти са послужили като основание за определяне на най-тежкото наказание.
Също така следва да се посочи, че след като от страна на касатора не е
установен ред за изпълнение на наказанията, в това число график и отговорни
лица, то не може да се удостовери по надлежния ред и че привеждането на
изпълнението на наказанието е предприето от
компетентен орган, по надлежния ред. Видно от заповедта изпълнението й е
възложено на ДГН.
И на последно място, но не и по значение,
в заповедта е
посочено, че лишеният от свобода преди налагане на наказанието е приет и
изслушан, като липсват доказателства, които да потвърждават този факт, с оглед
на което не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 89, ал. 2 от ППЗИНЗС. Последната повелява, че преди
издаване на заповедта наказващият лично се запознава с докладната записка на
констатиралия нарушението служител, писмените обяснения на затворника, другите
материали от дисциплинарната преписка и изслушва лишения от свобода.
При това положение настоящият съдебен състав намира,
че представеното обяснение от * Р. от 19.05.2023 г. /л. 16/, върху което е
направено отбелязване, че е изслушан на 29.05.2023 г. и което дори не е
регистрирано, е необходимо, но недостатъчно условие, за да е изпълнено
нормативно регламентираното изискване за изслушване.
С оглед на
изложеното съдът намира, че дисциплинарното наказание е наложено
незаконосъобразно, без да са били налице материално-правните предпоставки за
това. Обжалваната заповед е незаконосъобразна и правилно е отменена с
обжалваното решение.
Предвид извода
на настоящият състав за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването и заповедта и данни, че
към настоящият момент * В.Б.Р. ***,
решението, в частта, с която преписката
е върната на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно
прилагане на закона, съгласно изложеното в мотивите на решението, следва да
бъде отменено.
При този изход на спора не следва да
бъдат присъждани разноски на касатора. От страна на ответника не са
претендирани разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК касационен състав на
Административен съд – Враца,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 189/19.06.2023 г. постановено
по адм. дело № 349/2023 г.
на АдмС- Враца, в частта, с която
е отменена Заповед № Л-1759/05.06.2023 г. на
Началника на Затвора – ***, за налагане на дисциплинарно наказание „***“, на
основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2
и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на * В.Б.Р.,***.
ОТМЕНЯ Решение № 189/19.06.2023 г. постановено
по адм. дело № 349/2023 г.
на АдмС- Враца, в частта, с която
преписката е върната на органа, издал заповедта, със задължителни указания
относно прилагане на закона, съгласно изложеното в мотивите на решението
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.