Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Варна,
...............2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври, през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Галина Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в.гр.дело № 1472 по описа за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на
„Полигрейн“ЕООД, ЕИК **********, с вх. № 3883/28.03.2019г., в качеството му на
длъжник по изп.д. № 20177180400253 на ЧСИ С. Д., срещу предявеното му на
25.03.2019г. разпределение на постъпили
по изп.д. суми от трето задължено лице в общ размер на
27 612,34лв., изготвено с протокол от 14.03.2019г.
В
жалбата се излага, че разпределението е неправилно и незаконосъобразно,
извършено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Твърди,
че неточно и неправилно е определен размера на вземането на взискателя НАП
Варна. Сумата в размер на 12 154,13лв., постъпила в периода
19.09.2018г.-31.10.2018г. и не е била разпределена към процесния момент,
съобразно изискуемите тогава задължения на „Полигрейн“ЕООД. Твърди също, че
разпределените суми са от вземания- субсидии за 2017г. от трето задължено лице-
Държавен фонд „Земеделие“ и като такива са несеквестируеми и не подлежат на
принудително изпълнение. Дружеството като регистрирано по реда на Наредба
№3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър за земеделски стопани, е
нестопанско предприятие доколкото осъществяваната дейност не е финансова или
друг вид сходна дейност. Предоставените за осъществяването на тази дейност
средства са целеви, тъй като източникът им е бюджета на ЕС-Европейски
земеделски фонд за развитие на селските райони и свързаното с него национално
финансиране – с източник държавния бюджет. ДФ „Земеделие“ е със статут и
функции на разплащателна агенция, която съгласно чл.11а от ЗПЗП само предоставя,
т.е. извършва фактическите плащания, на тези финансови целеви средства по
схемите и мерките за подпомагане на общата селскостопанска политика на
регистрираните земеделски производители. Излага още, че съгласно чл.2 от
Регламент /ЕС/ 1360/2013г. на ЕП и Съвета от 17.12.2013г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика на
Съюза земеделски стопанин е и такъв по смисъла на чл.4 от Регламента, а именно
физически или юридическо лице или група физически или юридически лица,
независимо от правноорганизационната им форма, чието стопанство се намира в
териториалния обхват на договорите, определени в чл.52 от ДЕС, вр. чл.349 и 355
от ДЕС и осъществява селскостопанска дейност. По силата на изрични разпоредби
на ЗПФ сметките за средствата от ЕС не се включват в държавния бюджет,
общинските бюджети и останалите бюджети. Тези средства от ЕС и свързаното с тях
национално съфинансиране се админшстрират и управляват от бюджетните
организации чрез сметки за средствата от ЕС. В случая такава организация е
ДФ“Земеделие“, който контролира плащанията на отпуснатите средства от
еврофондовете и свързаното с тях национално съфинансиране. Средствата са
публични, като предоставянето им е публично целево финансиране, като единствен
овластен да получи средствата е бенефициента, земеделски производител. Предвид
установения специален императивен режим, средствата получени по този ред са
несеквестируемо вземане.
Въззиваемата
страна - „Инвестбанк“АД е изразила становище за неоснователност на жалбата.
По делото са приложени
мотиви на ЧСИ по обжалваното с постъпилата жалба разпределение.
ТД
на НАП Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.
По
делото са приложени мотиви на ЧСИ, в които са изложени аргументи за
неоснователност на жалбата.
Разпределението не е изпълнителен
способ. Чрез него СИ определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв
е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на разпределението налага и режима
за проверка законосъобразността на акта, с който то е извършено, при пълен
въззив /за разлика от контролно-отменителния характера на защитата по чл. 435 и
сл. от ГПК/.
В съдебната практика се приема, че редът за обжалване на
разпределението е допустим и като защита срещу изпълнение върху несеквестируемо
имущество – така и от т. 1 от ТР № 3/2015г., постановено на 10.07.17г. по т.д.
№ 3/15г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочи, че длъжникът може да обжалва
разпределението на основание несеквестируемостта.
Изхождайки още веднъж от същността на разпределението, в
съдебната практика се приема, че жалбата срещу този акт може да се основава
само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания
и съответстващите им привилегии. Проверката на законосъобразността на
разпределението може да обхване и установяването на точен размер на определяеми
в титулите вземания /начисляване на законна лихва до момента на
разпределението/ или актуалния размер на приетото публично задължение на
длъжника, определено въз основа на
актуално издадено към момента на разпределението удостоверение от ТД на НАП или
съответната община.
Всяка една от страните по разпределението може да обжалва
в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК извършеното от ЧСИ разпределение. Достатъчно е
жалбоподателят да твърди незаконосъобразност на разпределението, което
задължава съда в производството по обжалване да провери и се произнесе за това
кои са кредиторите на длъжника, включително присъединените такива по право, на
какво основание се явяват кредитори на длъжника, в какъв размер са техните
вземания, да установи налице ли са действия от страна на ЧСИ, нарушаващи
несеквестируемостта и ако установи
такива да ги отмени.
Жалбата е подадена в срок от длъжник по изпълнителното
дело, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 462, ал. 2 от ГПК. В жалбата са наведени доводи за
неправилно определен размер на вземанията на Държавата и изпълнение върху
парични вземания, които са несеквестируеми. Жалбоподателят не оспорва реда на
удовлетворяване на вземанията.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:
Видно от представените доказателства, изп.д.
20177180400253 по описана на ЧСИ С. Д. е било образувано на 02.05.2017г. по молба на взискателя „Инвестбанк“АД за принудително събиране на вземане по
изпълнителен лист от 25.04.2017г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.417 ГПК, издадена на 11.04.2017г. по
ч.гр.дело № 4753/2017г. по описа на Районен съд - Варна, срещу длъжници
„Агробулс“ООД, „Полигрейн“ЕООД, З. Д. Ж. и И. В. Т., които са осъдени да заплатят
солидарно на кредитора „Инвестбанк“АД сумата от 226 913,88 евро
неиздължена главница, 3321,35евро; 9717,07 евро обезщетение за забавено
плащате, 49,06 евро такса за поддържане на разплащателна сметка, 1134,57 евро
такса по кредита, ведно със законната лихва върху главницата от 07.04.2017г. до
окончателното изплащане на задължението; 246лв. нотариална такса, 340лв. такса
ЦРОЗ и 9 594,14лв. съдебни разноски.
ЧСИ е
предприел изпълнителни действия срещу всеки от длъжниците.
По отношение
на „Полигрейн“ООД е наложен запор върху вземанията по банкови сметки, както и
на вземанията му от ДФЗ. На 30.08.2017г. по делото е постъпил отговор от ДФ
„Земеделие“, че длъжникът е кандидатствал по схеми и мерки за директни плащания
на площ за кампания 2016г. и 2017г. В съобщението е посочено, че съгласно чл.11
от Регламент 8ЕС/№1306/2013г. ДФЗ е задължено да извършва плащания само по
банкови сметки на името на заявителя или негов пълномощник. С оглед спазването
на европейското законодателство, ДФЗемеделие е длъжен да преведе субсидиите по
кампанията на „Полигрейн“ЕООД; отправена е и молба, след налагането на запор на
банковите сметки на длъжника, ЧСИ да уведоми ДФ „Земеделие“ за приемането на
запори от банката, за да се предотврати възможността земеделския производител
да промени заявените сметки без съгласието на ЧСИ.
Наложен е
запор на суми, както следва: на 19.09.2018г. върху сума от 4133,41лв. , платени
от ДФЗ; на 09.10.2018г.-6340,07, платени от ТЗЛ ДФЗ; на 31.10.2019г. върху сума
в размер на 1 680,64лв., платени от трето задължено лице „Банка ДСК“ЕАД;
на 04.12.2018г. върху сума от 15 458,21 лв., платени от ТЗЛ „ДФЗ“.
На
14.03.2019г. ЧСИ е изготвил разпределение на събраните суми.
На основание чл.458 ГПК в
разпределението е включена и държавата, съгласно удостоверение за дължими
публични вземания от 13.03.2019г.
На 25.03.2019г. ЧСИ е предявил на страните по делото извършеното
разпределение. С обжалваното разпределение съдебния изпълнител предвидил суми,
постъпили от банкови сметки на длъжника общо в размер на 27 612,34лв.,
както следва: 1. по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – такси и разноски по изпълнението,
сторени авансово за конкретния изпълнителен способ-18лв., дължими, но невнесени
разноски за изготвяне на разпределението – 75лв. държавна такса за
удостоверение от ЦРОЗ, превод – 11лв., пощенски разходи-4,85лв., такси по т.3
от ТТР към ЗЧСИ- 6лв., такса по т.4 от ТТР-24лв.; по т.5 от ТТР- 24лв., по т.13
от ТТР към ЗЧСИ – 36лв., 2. По чл.136, т.6 ЗЗД За вземания на държавата -на ТД
на НАП – 1332,02; 3. по реда на чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД – вземане на „Инвест
банк“АД-25 107,98лв.
Настоящият
състав на съда намира за неоснователни възраженията на жалбоподателите за
незаконосъобразност на извършеното разпределение, поради несеквестируемост на
сумите, постъпили по сметката на длъжника и представляващи вземания – субсидии
за 2017г. от трето задължено лице – ДФЗ, предвид следното: Съгласно чл.133 ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.
Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно
определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя е регламентирана с
императивни правни норми, които се прилагат служебно. Най-общо,
несеквестируемото имущество може да бъде групирано в две големи групи:
несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания. Несеквестируемите вземания и вземанията,
върху които не се допуска принудително изпълнение, са тези вземания, за които е
налице е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Тя следва от
непрехвърлимостта на вземането или от изрични законови разпоредби. Не се
допуска напълно или частично принудително изпълнение за задълженията на
длъжници-физически лица, например върху вземанията за социални плащания- чл.
114а КСО, вземанията по застрахователен договор-чл.381 КЗ. Относно
длъжници-юридически лица чл.614 ал.5 и ал.7 ТЗ предвижда, че в масата на
несъстоятелността не се включват средствата по финансовите обезпечения по чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 З., сумите
по банковата сметка по чл. 60, ал. 2 ЗУО. В
групата на несеквестируемите вземания по силата на законова забрана са тези,
визирани от разпоредбата на чл.446 ГПК. Съгласно чл.444 т.8 ГПК несеквестируеми
са и предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на
принудително изпълнение. Не се допуска принудително изпълнение върху средства с
публичен характер-съгласно чл.520 ал.1 и 2 ГПК не се допуска изпълнение върху
средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани
заведения, постъпили като субсидии от държавния бюджет и върху средствата от ЕС
и по други международни програми и договори на общините. Законова забрана да се
осъществява принудително изпълнение е въведена и с чл.94 ал.1 и ал.2 ЗДБРБ за
2017г. Според тази разпоредба целево предоставяните средства от държавния
бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови
трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват
за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни
вземания, както и на вземания на трети лица. Анализа на разпоредбата сочи, че
същата предвижда несеквестируемост на изчерпателно и точно посочени парични
вземания – средства от ДБ- целево предоставяни
за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от
държавата дейности. За да се изключат от кръга на секвестируемото имущество,
тези вземания следва да отговарят на изрично предвидените в закона предпоставки
и условия. Липсата на която и да е от предпоставките изключва имущественото
право от очертания в закона кръг на несеквестируеми права. Целта на забраната
за принудително изпълнение върху тези суми е да се осигури безпрепятствено
извършване на законово регламентирани отделни стопански и бюджетно субсидирани дейности,
изпълняващи значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата.
Разпоредбите са императивни, поради което е недопустимо да се тълкуват
разширително. В случая по отношение на жалбоподателя не са налице изрично предвидените
в разпоредбата на чл.94 ЗДБРБ предпоставки. Неприложима е и разпоредбата на
чл.45 от ЗУДБ.
Не е налице изрична разпоредба, предвиждаща несеквестируемост на
процесните вземания и в Закона за публичните финанси, който урежда режима за
средствата от сметките на ЕС и взаимоотношенията с бюджетните звена и общия
бюджет на ЕС и международни програми. Съгласно чл.141 ЗПФ сметките на
средствата на ЕС са изрично изключени от ДБ и са подчинени на специален режим
за разходване и отчитане по реда на глава 11 от закона. Съгласно разпоредбите
на закона, средствата по програми и мерки за развитие на селскостопанските
райони, отпускани от ЕС са публични финансови средства, за които съгласно ЗПЗП
е предвиден специален ред за разходване и водене на счетоводство. Публичният
характер на тези средства обаче не ги превръща в част от държавния бюджет, нито
сам по себе си води до извод, че същите са несеквестируеми, предвид липсата на
изрична правна норма в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.4 ЗПЗП за средствата на фонда
от европейски фондове и свързаното с тях национално финансиране се прилагат
сметки за средства от ЕС, съгласно чл.8, ал.2 ЗПФ, а съгласно чл.2б и чл.11а
ЗПЗП разплащателната агенция към ДФЗ извършва плащанията на територията на
страната от ЕФ за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и от Европейския фонд за морско дело и
рибарство. На основание чл.17а, ал.2
ЗПЗП ДФЗ води отделно счетоводство за всички разплащания, финансирани от
европейските фондове. ДФЗ извършва и плащания на средства, получени от
републиканския бюджет, съгласно чл.11 ЗПЗП и не е компетентен да извършва
плащания по схеми и мерки за подпомагане на земеделските производители съгласно
Общата селскостопанска политика на ЕС.
Анализа на посочените правни норми сочи, че средствата, постъпващи
от ЕС по програми за финансиране на земеделски производители не представляват
средства на ДБ, а са извънбюджетни средства, подчинени на специален режим на
разходване и отчитане, организиран от държавата при прилагането на съответните
европейски регламенти. Средствата постъпващи от ЕС и международни програми
безспорно представляват публични финансови средства по смисъла на чл.17а ЗПЗП и
пар.1,т.50 от ДР на ЗПЗП, но това не ги изключва автоматично от кръга на
секвестируемите вземания. Аргумент в тази насока е и, че не всички публични
финансови средства отговарят на критериите посочени в разпоредбата на чл.94
ЗДБРБ и са несеквестируеми. Това следва и от текста на разпоредбата на чл.520 ГПК, съгласно която не се допуска изпълнение върху средства от ЕС и по други
международни програми и договори на общините и свързаното с тях национално
съфинансиране, когато са предоставени за сметка на Държавния бюджет,
включително и чрез средства от ЕС.
На следващо място следва да се посочи, че по отношение на
жалбоподателя не е налице и другата предвидена в разпоредбата на чл.94 ЗДБРБ
предпоставка, а именно средствата да са получени от нефинансово предприятие.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че са му
делегирани по съответния ред публични функции или дейности с предоставените
средства от ДФЗ, поради което да се приеме, че получените от него суми са
несеквестируеми по смисъла на чл.444, т.8 ГПК.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на Регламент /ЕО/ №
1306/2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика помощта на съюза следва да се изплаща на бенефициерите
навреме, за да могат те да я използват ефективно /27/; компетентните национални
органи следва да извършват плащания към бенефециерите, предоставени по схемите
на Съюза за подпомагане в пълен размер, при съобразяване с намаляванията,
предвидени в регламента /46/; всяка мярка следва да бъде предмет на мониторинг
и оценка/59/, като държавите членки създават ефективни системи за управление и
контрол, за да гарантират спазването на законодателството, уреждащо схемите за
подпомагане на Съюза и т.н. В регламента обаче не се съдържа разпоредба, която
да предвижда забрана за насочване на принудително изпълнение върху вземания на
бенефициента по програмата за развитие на селските райони и несеквестируемост
на средствата. В случая в изпълнение на предвидените в регламента и
националното законодателства норми и при спазване на европейското
законодателство – Регламент /ЕС/1306/2013г. на Европейския парламент и Съвета
от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика е извършено валидно изпълнение /плащане/ на задълженията
на ДФ Земеделие към жалбоподателя, като получател на паричната субсидия.
Относно
възражението за неправилно определяне на размера на задължението към НАП Варна,
съдът намира следното: Видно от представеното по делото удостоверение изх.№
030371900632410/13.03.2019г. размера на вземането на НАП Варан е в 1332,02лв.
По делото не са представяни по реда на чл.458 ГПК други актове и съобщения, в
които да е посочен друг различен размер на задължението. Въз основа на
представените доказателства, с разпределението ЧСИ е определил размера на
задължението и каква сума следва да се разпредели на взискателя.
Освен
изложеното, следва да се отбележи, че въпреки дадените указания и предоставяне
на възможност за извършване на съдебно счетоводно експертиза с оглед липсата на
специални знания на съда за определяне размера на вземанията на взискателите и
разпределение на събраните вземания, длъжникът не е ангажирал по делото
доказателства, от които да се установява, че размера на вземането на Държавата
е различен от посочения в разпределението и как следва да се разпредели
постъпилата сума и погасят задълженията при евентуалната основателност на
жалбата за несеквестируемост на част от вземанията.
На
базата на приложените по делото документи, съдът намира, че правилно и
законосъобразно е определен и размера на таксите от Тарифата, размера на
вземанията на взискателите и сумите за разноски.
Предвид
изложеното, съдът намира, че разпределението на постъпилата по изпълнителното
дело сума е извършено при спазване на разпоредбата на чл.136 ЗЗД, като не е
налице нарушаване на разпоредбата на чл.444 ГПК. Наведените доводи за
неправилност на разпределението, съдът намира за неоснователни, поради което
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Водено
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от
„Полигрейн“ЕООД, ЕИК **********, с вх. № 3883/28.03.2019г., в качеството
му на длъжник по изп.д. № 20177180400253 на ЧСИ С. Д., срещу предявеното му на
25.03.2019г. разпределение на постъпили
по изп.д. суми от трето задължено лице в общ размер на
27 612,34лв., изготвено с протокол от 14.03.2019г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд по реда на чл.274 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: