РЕШЕНИЕ
№ 1210
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110135481 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „*************“ ЕАД
срещу А.й В. П. и В. В. П., с която са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност при
равни квоти следните суми:
1. за А.й В. П.: сумата от 2 294,62 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***********, с абонатен № ******, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.06.2023 г., до изплащане на вземането;
сумата от 277,90 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 08.06.2023 г.; сумата от 21,45 лв., представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 27.06.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 4,59
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 08.06.2023 г.;
2. за В. В. П.: сумата от 2 294,62 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***********, с абонатен № ******, за периода от
1
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.06.2023 г., до изплащане на вземането;
сумата от 277,90 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 08.06.2023 г.; сумата от 21,45 лв., представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 27.06.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 4,59
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 08.06.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците в качеството им на законни наследници на собственика на
топлоснабдения имот А. С. П. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че
ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А.й В. П. чрез адв. Р. Н. е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове,
като навежда твърдения, че липсват доказателства, от които да е видно, че е
приел наследството на А. С. П.. Моли за отхвърляне на исковете на това
основание, а в условията на евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. В. П. чрез назначения му
особен представител Г. М. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за
2
ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приетия по реда на чл. 192 ГПК Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че
на 04.12.1985 г. процесният недвижим имот - апартамент № 14, находящ се в
гр. *************, е продаден на В. Н. М.. От приложения по делото
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, Т. ***, дело №
*****/1993 г. се установява, че на 10.08.1993 г. В. Н. М. е дарила имота на
дъщеря си А. С. П., запазвайки правото си на ползване върху имота докато е
жива. Видно от приобщеното по делото Удостоверение за наследници №
002344/26.04.2010 г. В. Н. М. е починала на 26.06.2001 г., оставяйки за
единствен законен наследник своята дъщеря А. С. П.. Съгласно служебно
извършена от съда Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009 г. А. С. П. е починала на 07.12.2021 г., оставяйки за свои законни
наследници двете си деца - ответниците по настоящото дело А.й В. П. и В. В.
П..
Спорно по делото се явява обстоятелството дали ответниците като
наследници на А. С. П. са приели наследството на майка си, която безспорно
3
се доказа, че е била собственик на процесния топлоснабден имот. За да
придобият по наследство от майка си идеални части от правото на
собственост върху процесния недвижим имот, съответстваща на
наследствения им дял, ответниците е трябвало да приемат наследството,
оставено им от А. С. П.. Приемането на наследство е едностранен акт, с който
наследникът изявява волята си да го придобие. Приемането може да стане
изрично или мълчаливо. За да е налице мълчаливо приемане на наследство, е
необходимо наследникът да извърши действия, които несъмнено предполагат
намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши освен в качеството си на наследник (чл. 49, ал. 2 ЗН). Касае се за
фактически действия, които по един положителен и безспорен начин създават
убеждението, че приема или има намерение да приеме наследството. За
недвусмислени действия практиката приема актове на разпореждане с
наследствени вещи, искане до общината за извършване на оценка на
наследствен имот, предявяване на иск за делба или поддържане на такъв иск,
получаване на трудовото възнаграждение на наследодателя, сключване на
споразумение за използване на оставения в наследството имот, изплащане на
задължения на наследодателя, цедиране на вземане на наследствената част от
влог и др. Не може да се счита обаче, че има мълчаливо приемане на
наследство, когато наследникът извърши действия, влизащи в кръга на
обикновеното управление на наследствените имоти. Това са действия по
запазване на наследственото имущество, напр. предявяване на владелчески
иск за защита на същото. Използването на обикновената покъщнина, както и
подаването на декларация за облагане с данък върху наследството не
съставляват мълчаливо приемане на наследство. Приемането на наследството
има обратно действие - от датата на откриване на наследството (смъртта на
наследодателя), като при отказ от наследство частта на отреклия се уголемява
дяловете на останалите наследници, а наследникът, който е приел
наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. В
случай че наследниците – ответниците по настоящото производство, не
оспорят факта на приемане на наследството, не е в доказателствена тежест на
ищеца да установява същото, респ., ако го оспорят, то в тежест на ищеца е да
установи приемането му /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК/.
В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът А.й В. П.
изрично е възразил срещу твърденията на ищеца, че е приел наследството на
своя наследодател. За установяване на спорното по делото обстоятелство
съдът е уважил доказателственото искане на ищеца по чл. 186 ГПК за
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи на ищеца да се снабди с
информация дали в особената книга на съда има извършени откази от страна
на ответниците А.й В. П. и В. В. П. от наследството на своя наследодател А. С.
П., която е била клиент на топлинна енергия съгласно чл. 153 ЗЕ. На
20.09.2024 г. на ищеца е издадено съдебно удостоверение, получено от неговия
процесуален представител на 26.09.2024 г. Въпреки това ищецът не е
4
представил по делото извършени справки в особената книга на съда,
съдържащи необходимата информация, с оглед приемането им от съда и
прилагането им като писмени доказателства по делото. По тази причина съдът
намира, че поради липсата на процесуална активност на ищеца да се снабди с
нужните писмени доказателства за установяване на фактите, които са в негова
доказателствена тежест, следва да се приеме за недоказано изрично
оспореното от единия ответник обстоятелство, че ответниците действително
са приели наследството на своя наследодател. Ето защо и от съвкупната
преценка на останалите събрани по делото доказателства не би могло да се
направи извод, че ответниците А.й В. П. и В. В. П. са приели наследството на
майка си и са наследили задълженията към ищеца „*************“ ЕАД за
процесния период и имот, възникнали докато майка им е била собственик на
имота и потребител на топлинна енергия.
Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни поради липса на твърдяното облигационно правоотношение
между „*************“ ЕАД и ответниците, чието наличие не беше доказано
при условията на пълно и главно доказване от ищеца в настоящото
производство. С оглед неоснователността на главните искове заявените
акцесорни претенции за присъждане на обезщетения за забава не следва да
бъдат разглеждани.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено
ответниците имат право на направените от тях разноски.
Ответникът А.й В. П. е претендирал и доказал извършването на
разноски в размер на 560 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно Договор
за правна защита и съдействие от 24.10.2023 г. /лист 72/, видно от който
сумата е заплатена в брой, което вписване за направеното плащане има
характера на разписка съобразно т. 1 от ТР № 6/2013 по т. д. № 6/2012 на ВКС,
ОСГТК.
Ответникът В. В. П. не е претендирал разноски в настоящото
производство, поради което такива не му се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*************“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. **********, срещу А.й В. П., ЕГН **********, с
адрес гр. ****************, и В. В. П., ЕГН **********, с адрес
гр.**************, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца в условията на разделна отговорност при равни квоти следните
суми:
5
1. за А.й В. П.: сумата от 2 294,62 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***********, с абонатен № ******, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.06.2023 г., до изплащане на вземането;
сумата от 277,90 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 08.06.2023 г.; сумата от 21,45 лв., представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 27.06.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 4,59
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 08.06.2023 г.;
2. за В. В. П.: сумата от 2 294,62 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***********, с абонатен № ******, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.06.2023 г., до изплащане на вземането;
сумата от 277,90 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 08.06.2023 г.; сумата от 21,45 лв., представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 27.06.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 4,59
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 08.06.2023 г.
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. **********, да заплати на А.й В. П., ЕГН **********, с адрес
гр. *************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 560 лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„***************“ ЕООД, ЕИК *************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7