РЕШЕНИЕ
№ 414
гр.Плевен, 07.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Снежина Иванова
при секретаря Десислава Добрева и с
участието на Нанка Рачева, прокурор от Окръжна прокуратура–Плевен, като
разгледа докладваното от съдия Иванова и.административно
дело № 330 по описа за 2020г. на Административен
съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е въз основа на искова молба от „Фармар“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Р.П.С., с адрес за призоваване
и връчване на съдебни книжа - адв.Л.Б.,***, срещу Изпълнителна агенция
по лекарствата към министъра на здравеопазването, гр.София 1303, ул. „Дамян
Груев“ № 8, за предявен на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с който се
претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди от отменено с влязло в
сила съдебно решение наказателно постановление № РД-И-082/27.07.2018 г. на изп.
директор на ИАЛ, представляващи направени разноски по обжалване на НП в размер
на 1050 лв. – 450 лева – заплатено адв.
възнаграждение по анд № 2978/2018 г по
описа на РС Плевен, 300 лева – заплатено адв. възнаграждение по анд № 1481/2019
г. по описа на РС Плевен и 300 лева – заплатено адв. възнаграждение по к.н.а.д.
№ 393 по описа за 2019 г. на Административен съд Плевен, образувано по
обжалване на решение по а.н.д № 2978/2018 г на РС Плевен, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.
В исковата молба се твърди, че с наказателно постановление №
РД-И-082/27.07.2018 г. на изп. директор на ИАЛ на „Фармар” ООД гр. П. е била наложена имуществена санкция в размер на 3000
/три хиляди/ лева за нарушаване на разпоредби на Наредба № 4/4.03.2009 год. за
условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, издадена
от министъра на здравеопазването, във връзка с чл.218, 219, 294 и 291 от Закон
за лекарствените продукти в хуманната медицина. Ищецът твърди, че е обжалвал НП
пред РС-Плевен, който със свое решение № 83/07.02.2019 год. по а.н.д. № 2978/2018
год. е потвърдил наказателното постановление. Твърди още, че тъй като не е
притежавал като представляващ дружеството необходимата компетентност да оспори
НП, е ангажирал адвокат, на който е заплатил сумата от 450 лева. Решението на
РС-Плевен е било оспорено пред Административен съд-Плевен, който с решение № 352/25.06.2019 год. по к.а.н.д. № 393/2019
год. е отменил решението на РС-Плевен. Посочва,
че и по това дело не е притежавал капацитет да осъществи лично защитата на
„ФАРМАР“ООД, поради което е ангажирал адвокат Л.Б. от АК – Русе, на която
посоченото дружество е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
С решение № 610/13.09.2019 г. по а.н.д. № 1481/2019 г. Районен съд – Плевен
отново е потвърдил наказателно постановление № РД-И-082/27.07.2018 г., поради
което е ангажирана адв. Л.Б. от АК – Русе, на която посоченото дружество е
заплатило адвокатско възнаграждение в размер 300 лв. Постановеното решение е
било обжалвано от дружеството и с решение № 9/07.01.2020 г. по к.а.н.д. №
1206/2019 г. Административен съд – Плевен е отменил решение № 610/13.09.2019 г.
по а.н.д. № 1481/2019 г. на Районен съд – Плевен. Сочи се, че и по това дело е
била ангажирана адв. Б., на която посоченото дружество е заплатило адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Твърди се, че сумата на заплатените
адвокатски възнаграждения е в общ размер
на 1050 лв., и същата съставлява вреда, която е в пряка причинна връзка и е
пряка непосредствена последица от отменени незаконосъобразен акт на ИАЛ –
горецитираното наказателно постановление. Моли се съдът да осъди ИАЛ – София да
заплати на дружеството обезщетение за имуществени вреди в размер на 1050 лв.,
съставляващи пряка и непосредствена последица от отменен незаконосъобразен акт
– НП № РД-И-082/27.07.2018 г., издадено от изп. директор на ИАЛ.
Представен е отговор по исковата молба от ответника на
л. 44 по делото, в който се посочва, че исковата претенция е недопустима по
отношение на претендираното обезщетение от к.а.н.д № 1206 / 2019 г по описа на
АС Плевен, тъй като към датата на приключване на съдебното дирене и даден ход
по същество – 16.12.2029 година е в сила законодателна промяна на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, обн ДВ бр. 94/2019, с която се предвижда присъждане на разноски на
страните в производствата по обжалване на наказателни постановления и след тази
дата не е възможно претендиране на разноски по реда на ЗОДОВ. Намира исковата
молба в останалата част за неоснователна и недоказана, тъй като са представени
договори за права защита и съдействие
едва по настоящото дело, такива не са приложени към делото, образувани в РС
Плевен и касационното обжалване пред АС Плевен, а в договор от 19.01.2019
година е посочено плащане по банков път, а не са налице доказателства. Моли за
отхвърляне на исковата претенция и тази за лихва и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът - „Фармар“ ООД със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от управителя Р.П.С., с адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа
- адв.Л.Б.,***, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът
-Изпълнителна агенция по лекарствата, гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 8 ,
не се представлява.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата претенция е неоснователна, тъй
като едва в настоящото производство се представят договори за правна
защита и съдействие, които не са били налични
пред РС Плевен и АС Плевен.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
С наказателно постановление № РД-И-082/27.07.2018
год., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
лекарствата, на „Фармар“ ООД със седалище
и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителите Р.П.С. и А.Б.Н.,
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение
на чл.23, ал.3 във връзка с чл.46, ал.3 от Наредба №4 за условията и реда за
предписване и отпускане на лекарствени продукти, във връзка с чл.218, във
връзка с чл. 219, ал.1, във връзка с чл. 294, във връзка с чл. 291, ал.1 от
Закона за лекарствата в хуманната медицина за това, че с фактури за продажби на
лекарствени продукти № ********** от 16.07.2017 г., № ********** от 12.07.2017
г. и № ********** от 18.07.2017 г., № **********/23.08.2017 г., издадени от
"Фармар " ООД - притежател на Разрешение за търговия на дребно с
лекарствени продукти № АП- 506/30.09.2013 г. е продало на "Ситифарм"
ЕООД - притежател на Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти № 1V-Р-Т-ЕU-S-156-1/31.08.2015
г., лекарствени продукти с режим на отпускане "по лекарско
предписание", подробно описани в НП. Описаните лекарствени продукти са
включени в приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък и са предназначени за
домашно лечение на конкретни пациенти и се отпускат срещу представено лекарско
предписание (рецепта) в аптеки, а като е продал същите лекарствени продукти на
търговец на едро с лекарствени продукти - "Ситифарм" ЕООД, търговецът
на дребно с лекарствени продукти "Фармар " ООД е нарушил реда за
отпускане на лекарствени продукти, в режим на отпускане по лекарско предписание
директно на населението.
Наказателното постановление е обжалвано пред РС-Плевен
и е образувано а.н.д. № 2978/2018 год., .
В съдебно заседание на 21.01.2019 година дружеството е
представлявано от адв Б. с оглед пълномощно на л. 52 по делото и съдът се е
произнесъл с решение № 83/07.02.2019 год., с което е потвърдено наказателно
постановление № РД-И-082/27.07.2018 год., издадено от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по лекарствата. В развилото се пред Районен съд-Плевен
съдебно производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят е бил
представляван от адвокат Б.. На лист 52 от а.н.д. № 2978/2018 год. е приложено
пълномощно на адв. Л.Т.Б..
Решението на РС-Плевен е обжалвано пред
Административен съд-Плевен, чрез адв Б. и е образувано к.а.н.д. № 393/2019
год., като с решение № 352/25.06.2019 год., е отменено решението на РС –Плевен
и делото е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С решение № 610/13.09.2019 г. по а.н.д. № 1481/2019 г.
Районен съд – Плевен отново е потвърдил наказателно постановление №
РД-И-082/27.07.2018 г., като същото е обжалвано пред АС Плевен и е образувано
к.а.н.д № 1206/2019 г по описа са съда и с решение 0 9/07.01.2020 година е
отменен НП.
На лист 20 по настоящото дело е представен
договор за правна защита и съдействие №
0168653/19.01.20219 г. за процесуално представителство по анд №2978/2018 по
описа на РС Плевен и уговореното възнаграждение от 450 лева е посочено, че е платено по банков път и на л. 21 по делото е представено нареждане за
кредитен превод от който се установява,
че в сумата, платена на адв Б. е посочено и номер на договор за правна
защита и съдействие от 19.01.2019 г..
На лист 22 по и. адм. дело № 330 е приложено заверено
копие на договор за правна защита и съдействие № 0168686 от 16.05.2019 г . за проц. представителство по
к.а.н.д. № 393/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен , като е
уговорено възнаграждение в размер на 300 лева и е отбелязано, че същото е
платено в брой.
На лист 23 по и.
адм. дело № 330/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен е приложено
заверено копие на договор за правна защита и съдействие № 0168691 от 23.07.2019
година за проц. представителство по а.н.д. № 1481/2019 г. по описа на Районен
съд – Плевен, като уговореното възнаграждение от 300 лева е отбелязано, че е
платено в брой.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба е допустима като подадена от лице с правен интерес, но разгледана по
същество е неоснователна.
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1
от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на
ответника.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП
№ 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС,
ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от
Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото
наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт.
В настоящия случай не се спори и се установява от приложените анд 2978/2018
год. на РС Плевен, анд № 1481/2019 по описа на РС Плевен и к.а.н.д № 393 /2019
г. по описа на АС Плевен , че НП е отменено от АС, като решението на съда е влязло в законна сила на 07.01.2020 г.,
когато е постановено решението на касационната инстанция – АС Плевен и е налице
е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая изложеното от пълномощника на
ответника, че към 16.12.2019 година, когато е разгледано к.адм дело № 1206/2019
година по описа на АС Плевен е налице промяна в ЗАНН, даваща възможност за
претендиране на разноски и е неоснователно искането на ищеца, съдът намира този
довод за неоснователен, тъй като се претендират като обезщетение суми, платени
по нахд № 2978/ 2018 г. по описа на РС Плевен, нахд № 1481/2019 по описа на РС
Плевен и к.адм.дело № 393/2019 г. по описа на Административен съд Плевен и по
отношение на тези дела по време на тяхното разглеждане, не е съществувал друг
ред и не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК предвиждат ред, по който
направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази
връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II
колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което
административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела.
Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките
на административно-наказателното производство към датата на провеждане на
съдебните заседания по горепосочените дела, за жалбоподателя не съществува друг
правен способ да претендира същите, освен по исков ред .
Останалите елементи, които следва да са
налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по
този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1
и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират
само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по
време и място, следващо противоправния резултат.
Съдът намира, че в случая от събраните по делото
доказателства обаче не се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно
постановление. Разноските са направените от страните разходи по водене на
делото- държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита
са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат.
Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се отразява в договора за
правна помощ-арг. от ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, а самият договор се
прилага по делото.
В случая, в приложеното към настоящото дело анд №2978/2018 год. на РС-Плевен не е
представен Договор за правна защита и съдействие, такъв не фигурира в кориците
на к.адм дело № 393/2019 г. по описа на Административен съд Плевен, не е
представени и по анд №1481/2019 год. на РС-Плевен. Договорът за правна защита и
съдействие № 0168653/19.01.20219 г. за процесуално представителство по анд
№2978/2018 год. по описа на РС Плевен,
приложен на лист 20 по настоящото дело
т.е. представен е едва в настоящото производство, като уговореното възнаграждение е платено по банков път, за което на л. 21 е
представено нареждане за кредитен превод, в който е посочен номер на договор за
правна защита и съдействие.
По к.адм дело № 393/2019 година по описа на
Административен съд Плевен също не е
представен договор за правна защита и съдействие, а такъв е представен в
настоящото производство на л. 22 по делото за уговорено и платено в брой
възнаграждение от 300 лева.
По нахд № 1481/2019 г. по описан на РС Плевен също не
е представен договор за правна защита и съдействие, а такъв е приложен по
и.адм. дело № 330 /2020 година по описа на АС Плевен на л. 23 по делото за
уговорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева.
Съгласно ТР по
т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането
да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. Горецитираните
три договора за правна защита и съдействие не са приложени по нахд № 2978/2018 г. по описа на РС Плевен, по
к.адм дело № 393/2019 година по описа на Административен съд Плевен и по нахд №
1481/2019 г. по описа на РС Плевен, а съобразно мотивите на ТР по т. д. №
6/2012 г. на ВКС, самият договор следва да се приложи по делото, за което е
относим. Представянето на договора, едва в исковото производство пред настоящия
съд сочи, че не се доказва извършен разход в производството по отмяна на НП.
Представянето на доказателствата, необходими на съда за правилното решаване на
спора, извън рамките на съдебното производство, за което те са относими и след
неговото приключване, когато вече е постановено решение по спора, не основават
наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт. С това не е
доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от
проведеното съдебно производство по отмяна на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.
Предвид посоченото настоящият състав приема, че от
ищеца не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с
отмененото НП, което изцяло изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на
Изпълнителна агенция по лекарствата. Твърдението, че за това осъществено
процесуално представителство е договорено и реално заплатено възнаграждение за
адвоката, е останало недоказано в рамките на проведеното производство пред РС
по двете дела, както и пред касационната инстанция. За да се присъдят
претендирани разноски, то следва на първо място да се ангажират доказателства
за действително направени такива, и на второ място следва тези доказателства да
са приложени по делото, по което се претендира, че са сторени съобразно
постановките на ТР на ВКС, какъвто не е настоящият случай. Възможността за
установяване на щетите от незаконосъобразния акт /НП /, представляващи
направени от ищеца разноски чрез заплащане на адвокатски хонорар е ограничена
до представените в първоинстанционното и касационното производства
доказателства затова до приключване на устните състезания. Договорът за правна
помощ и съдействие е частен документ, който удостоверява изгодни за ищеца
факти. Липсата на такъв налага извод за недоказаност на исковата претенция.
Следователно не е изпълнен сложният фактически състав
за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По тези съображения неоснователен и недоказан се явява
и акцесорният иск за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение.
Предвид горепосоченото съдът намира, че исковата молба
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски и съгласно чл. 10, ал.2
вр. ал. 4 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на които, ако искът бъде отхвърлен
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт и съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, то в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените в настоящото производство
разноски в размер общо на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
Отхвърля искова молба на „Фармар“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез представляващия Р.П.С. , съдебен адрес: *** адв. Л.Б. срещу Изпълнителна агенция по лекарствата към министъра на здравеопазването, гр. София 1303, ул. „Д.Груев“ № 8 с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди от отменено влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № РД-И-082/27.07.2018 г- на изп. директора на ИАЛ , представляващи направени разноски по обжалване на НП в размер на 1050 лева ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство разноски .
Осъжда „Фармар“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. ***, чрез представляващия Р.П.С. да заплати на Изпълнителна агенция по
лекарствата към министъра на здравеопазването, гр. София 1303, ул. „Д.Груев“ №
8 разноски в размер на 100 лева.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/