№ 110
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Ст. Г. Т.
като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600048 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД 397/21 год.
по описа на Окръжен съд-Враца от осъдения Д. К. Й. ,чрез защитниците му,по което, с
решение № 63 от 15.12.2021 год. ,окончателно е потвърдена присъда №2 от 17.06.2021 год.
по НОХД № 276/21 год. на Районен съд-Мездра в наказателноосъдителната й част.
Излагат в искането,че решението е постановено в нарушение на материалния закон,тъй като
деянието,за което е признат за виновен подс.Й.,неправилно е квалифицирано като „особено
тежък случай“ на престъплението по чл.338,ал.3 във вр. с ал.1 от НК.Поддържат,че според
фактите по делото,изцяло признати от подсъдимия в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК при
проведено съкратено съдебно следствие по гл.27 от НПК,в случая не е налице „особено
тежък случай“ по смисъла на чл.93,т.8 от НК.
Изтъкват,че за да приеме посочената квалификация,съдът е изследвал едновременното
наличие на изискуемите предпоставки-изключително висока степен на обществена опасност
както на деянието,така и на дееца и неправилно е приел,че те са налице.Според
защитниците,настъпилата смърт на малолетното дете напълно се вписва и не излиза извън
хипотезата на основния състав на чл.338,ал.3 от НК,при която съставомерния резултат се
изразява в последвало причиняване на смърт на едно или повече лица.В случая,в резултат на
деянието е последвала смъртта на едно лице,не на повече,в които случай закона е същият
1
законов текст,със същото предвидено по вид и размер наказание и направената съпоставка
изключва възможността да бъде обусловен верен и законосъобразен извод за
изключителност на обществената опасност на деянието,основан на тежестта на причинения
резултат.Считат,че възрастта на пострадалото лице не е основание за прилагане на по-тежък
закон или за извод за изключителност на деянието или дееца.Посочват,че не е отчетено от
съда,че смъртта на малолетен /непълнолетен не е въздигната като квалифициращ признак от
обективна страна на предвидените съставомерни деяния по чл.338 от НК и не могат да се
вменят във вина на подсъдимия действия,извършени от неговия малолетен син,свързани с
възрастта на починалия.
По отношение на изводите на съда да приеме тази квалификация,обосновани с
притежаваните от подсъдимия огнестрелния оръжия и боеприпаси за тях,за които е
установено,че в деня на деянието не са съхранявани по предвидените за това
правила,изтъкват,че подсъдимия има съответните разрешения за съхранение,носене и
употреба,като е установена тяхната законност.Сочат,че изпълнителното деяние на
престъплението,за което е признат за виновен,е осъществено по отношение на тези опасни
вещи едновременно и едноактно.Броят на оръженията,техния вид,марка и модел считат за
ирелевантни за квалификацията на деянието от гледна точка на това,че достъпа до една
пушка и произвеждането на изстрел с един годен боеприпас за нея,за нещастие са се оказали
необходимо,но и достатъчно условие да се реализира състава на престъпление,включващ
причиняването на смърт.Заявяват,че по делото е установено оръжието,с което е произведен
фаталния изсрел,а също и нарушенията на правилата за съхранението,като напълно
идентично е поведението на подсъдимия по отношение на задължението за съхранение на
останалите законно притежавани оръжия и боеприпаси,съхранявани в дома му.При
настъпилия инцидент малолетните деца,или едното от тях,е боравило с една от пушките-
останалите не са изнасяни от помещението,в което са се намирали,макар то да не е било
заключено,т.е. намират,че въззивният съд не е оценил вярно и правилно наличните
доказателства,разкриващи конкретиката на процесния казус,не е извършил верен анализ и
оценка,не е изградил правилни изводи относно механизма на злополуката,поради което е
интерпретирал и приложил неправилно разпоредбата на чл.93,т.8 от НК,тъй като
причинения само с една от пушките съставомерен резултат не обосновава извода,че са
налице обстоятелства,които характеризират деянието като такова,което се отличава от
обикновения състав.
На следващо място считат,че присъдата е постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила.Намират,че въззивния съд не е изпълнил задължението си по чл.313
от НПК за цялостна проверка на присъдата на първата инстанция в наказателно-
осъдителната й част,което е довело до неверен извод относно личната степен на обществена
опасност на подсъдимия,като не са изложени мотиви защо се приема тезата на районния
съд.Продължават,че в решението е посочено,че въззивният съд изцяло възприема
изложените съображения на контролирания съд относно квалификацията „особено тежък
случай“,но в своето решение възприема само някои от посочените мотиви и не са изложени
2
аргументи относно приетите от първата инстанция обстоятелства относно тази
квалификация,което води до опорочаване на вътрешното убеждение на въззивния съд,тъй
като не е формирано въз основа на обективно,всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и проверка на всички доказателства,както изискват правилата на
чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК.Считат изложените съображения за непълни,вътрешно
противоречиви,неизчерпателни и неубедителни.Отдаването на решаваща тежест на отделни
части от гласните доказателства за сметка на пълния им анализ,е сторено в нарушение на
посочената процесуална норма и допуснатото нарушение е в основата на необосновани
правни изводи,решаващи по въпросите за размера на наказанието и начина на
изтърпяване,вкл. приложението на института на условното осъждане по чл.66 от НК.
Изтъкват още,че в частта,отнасяща се до индивидуализацията на наказанието в съдебния акт
на окръжния съд по същество липсват мотиви,тъй като декларативно е посочено,че
определеното наказание като размер е справедливо и същото би изпълнило целите на чл.36
от НК,като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.Намират,че съдът не е анализирал самостоятелно и подробно както
определения размер,така и отнасянето му към целите на чл.36 от НК от една страна,а от
друга не е посочено кои са релевантните за отговорността обстоятелства,което не е сторено
и в контекста на твърденията им във въззивната им жалба за липса на мотиви на присъдата
на РС-Мездра в частта относно индивидуализация на наказанията,както и на отчитането на
едни и същи факти и обстоятелства и като отегчаващи вината обстоятелства,и като
такива,обуславящи квалификацията „особено тежък случай“.
На последно място релевират и явна несправедливост на наложеното наказание,в която
насока излагат,че чистото съдебно минало,полаганите грижи за
семейството,обстоятелството,че в процеса подс.Й. е оказал съдействие и сътрудничество на
органите на разследването и съда,сочи на наличие на разкаяние и самокритичност, които са
останали несъобразени при определяне размера на наказанието.
Правят искане за постановяване на решение,с което по реда на чл.425,ал.1,т.4 от НПК се
измени решението на Окръжен съд-Враца и се оправдае подсъдимия за това,че деянието му
осъществява признаците на „особено тежък случай“ на престъплението по чл.338,ал.3,пр.2 и
вместо това да бъде осъден за престъпление по чл.338,ал.3,пр.1 от НК,като му се наложи
наказание,намалено по реда на чл.58а от НК и чието изтърпяване да бъде отложено по чл.66
от НК.
В съдебно заседание защитниците поддържат направеното искане.
Адв.Н. излага съображения,че не са налице двете предпоставки,за да се приеме наличието на
чл.93,т.8 от НК,тъй като разглежданата по делото хипотеза представлява основния състав на
престъплението.Изтъква в тази насока,че в този основен състав характеристика и елементи
от обективната страна на състава са извършени нарушения на правилата за съхраняване на
оръжие,което е безспорно установено,както е безспорен и настъпилия трагичен резултат,но
няма основание да се твърди,че деянието представлява извънредност по отношение на
своята обществена опасност или се отличава значително от обичайните,които се
3
квалифицират и санкционират по този ред.Пострадалото лице е дете и е налице завишен
емоционален заряд,но той в никакъв случай не води до качествена разлика в случаите,в
които при неправилно съхраняване на оръжие се е достигнало до смъртен изход,което е и
основанието за приетата наказателно-правна квалификация.
По отношение на личността на дееца поддържа,че подсъдимият е позитивен член на
обществото,не е осъждан до момента,няма противообществени прояви,което е в разрез с
изводите на съда,че е налице завишена степен на обществена опасност на личността
му.Намира,че това е едно неправомерно натоварване на осъдения с характеристики на
деянието,които се отнасят към неговото извършване от наказателно неотговорно лице-
неговият син и в крайна сметка е налице произволен извод относно това,че като
правоспособен притежател на ловно оръжие,е притежавал четири огнестрелни оръжия,което
е отчетено в негова тежест.
Оплаква се и от начина,по който е разгледано делото в съдебния район,като е била
създадена атмосфера на нетърпимост от определена група от местните хора,която е
въздействала на съдебните състави.
Що се отнася до оплакването им за нарушение на процесуалните правила,твърди,че при
препращане към първоинстанционния акт Окръжен съд-Враца не е мотивирал своите
изводи,а липсата на мотиви представлява процесуално нарушение,тъй като препятства
възможността да се разбере волята на съда.Изтъква също така,че след като е починал член
от състава на съда,повторното разглеждане на делото не е било задълбочено,не е бил
изпълнен докрай принципът на непосредственост,поне що се отнася до новия член на
състава,защото повечето от действията в съдебната зала не са повторени в негово
присъствие,който е подписал окончателния акт,предмет на обжалване.
В заключение,относно тежестта на санкциите поставя въпроса справедливо ли е наказанието
от 9 години лишаване от свобода /редуцирано с 1/3 по силата на закона/ при фактите,които
се съдържат в делото и необходимо ли е такова тежко наказание,за да се постигнат неговите
цели за превъзпитание на дееца,необходимо ли е то да рефлектира и върху съдбата и живота
на негово семейство,вкл. и върху съдбата на детето-извършител.Посочва,че това дете ще
расте без баща,с чувството и съзнанието,че лично негово действие е допринесло за съдбата
на семейството.В този смисъл намира,че трагедията е не само по отношение на семейството
на загиналото дете,а тя съпътства съдбата на всички,които присъстват в кориците на
делото.Пояснява,че казаното е за да се осмисли същността на наказанието с постигането на
една цел,която гарантира бъдещото включване на подзащитния му в обществения живот и в
неговата социална и професионална реализация,както и реализацията му като родител.
Адв.Е. в допълнение акцентира на факта,че съдът двояко е тълкувал едни и същи факти и
обстоятелства,веднъж като обосноваващи квалификацията „особено тежък случай“ и втори
път като обосноваващи обществената опасност на деянието и дееца,което е недопустимо.По
отношение на размера на наказанието изтъква,че подсъдимия е осъден по два граждански
иска общо за сумата от 200 000 лв. ведно с лихвите и би следвало да му се даде възможност
4
да изплати тази сума посредством дейността,с която се занимава като земеделски
производител и арендатор на земеделска земя,по който начин би гарантирал дохода както на
семейството си,така и възможността да изпълни присъдата гражданско-осъдителната й част.
Осъденият Й. поддържа казаното от защитниците си и изразява съжаление за случилото и
желание да се грижи за децата.
Представителят на САП счита искането за неоснователни,тъй като не са налице
предпоставките на закона за възобновяване на наказателното производсуво.
В последната си дума осъденият иска съдът да реши как да изтърпи наложената му
присъда,за да се грижи за семейството си,ако е възможно.
Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:
Искането е допустимо,тъй като е подадено в срок от легитимирана страна,срещу
акт,подлежащ на възобновяваане.
Разгледано по същество е основателно.
С присъда №2 от 17.06.2021 год. на Районен съд-Мездра,подс. Д. К. Й. е признат за
виновен в извършено престъпление по чл.338,ал.3,пр.2 във вр. с ал.1 от НК и във вр. с
чл.373,ал.2 от НПК във вр. с чл.58а,ал.1 във вр. с чл.54 от НК е осъден на шест години
лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване,определен на основание
чл.57уал.1,т.3 от ЗИНЗС.Приспаднато е времето,през което същият е бил задържан по реда
на ЗМВР и НПК и е осъден да заплати на Б. Т. Т. и П.Б. П. сумата от по 200 000
лв.,представляваща причинени от деянието неимуществени вреди,ведно със законната лихва
от деня на увреждането до окончателното изплащане.Осъден е да заплати сторените по
делото разноски,а на основание чл.53,ал.1,б.“а“ от НК е отнета вещта,послужила за
извършване на престъплението-ловна полуавтоматична пушка „Бенели“,модел „Арго“.
Производството пред първата инстанция е проведено при условията на съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК,като подс.Й. е признал изцяло фактите
и обстоятелствата,изложени в обвинителния акт и е дал съгласие да се ползват
доказателствата,събрани в досъдебното производство.
По жалба на подс.Й. и допълнение към нея и от защитникът му адв.Е.,е образувано
ВНОХД № 397/21 год. на Окръжен съд-Враца.В жалбата са изложени твърдения,че по
отношение на фактите първостепенния съд е излязъл извън зададената с обвинителния акт
рамка, призната от подсъдимия и на следващо място,че не е налице квалификацията
„особено тежък случай“.
С решение №63 от 15.12.2021 год. по ВНОХД № 397/21 год. на Окръжен съд-Враца
присъдата е изменена в гражданско-осъдителната й част,като е намален размера на
присъденото на гражданските ищци обезщетение от 200 000 лв. на 100 000 лв. за всеки един
от тях и относно размера на дължимата от тях ДТ,като в останалата част присъдата е
потвърдена.
5
Въззивният съд е възприел приетата за установена от първия съд фактическа
обстановка ,за която е счел,че се основава на изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти и обстоятелства,на самопризнанията на подсъдимия на тези факти
и обстоятелства и на събраните в предходната процесуална фаза писмени и гласни
доказателства,които в пълна степен подкрепят тези факти.
По отношение на този извод на съда в искането за възобновяване оплаквания не се
съдържат,като те са насочени единствено срещу аргументацията на съда за това,че
престъплението представлява „особено тежък случай“ ,в която насока се релевира
нарушение на материалния закон,срещу липсата на мотиви,обосноваващи тази
квалификация, индивидуализацията на наказанието,в която насока се поддържа съществено
нарушение на процесуалните правила и срещу размера на определеното му наказание,за
което се твърди,че е явно несправедливо.
Настоящият съдебен състав на първо място счита,че следва да разгледа доводите за
допуснато съществено процесуално нарушение,при наличието на което не следва да се
разглеждат по същество останалите основания за възобновяване,залегнали в искането.
На л. 12-14 в решението си въззивния съд е разгледал оплакването на защитата,че
неправилно е прието,че случаят е особено тежък,в отговор на което е изтъкнал,че доводите
са неоснователни,защото в мотивите си контролирания съд е изложил подробни
съображения защо приема,че случаят е особено тежък,с които изцяло се е съгласил.Посочил
е,че обстоятелствата по делото разкриват една изключително висока степен на обществена
опасност както на деянието,осъществено от подсъдимия,така и на самия деец.По отношение
на първата от тях е споделил становището на районния съд,че се касае за голямо количество
законно притежавани от подсъдимия оръжия-4 бр.ловни пушки,към съхранението на които е
проявил абсолютно безотговорно отношение,тъй като са били оставени на достъпно за
членовете на цялото семейство място,между които две малолетни деца,обстоятелството,че
едното от тях-К. Й.,на 8 години,е бил сам в дома при тези безнадзорно оставени оръжия,че
фаталния резултат е настъпил по отношение на малолетно дете,също на 8 год.,а досежно
степента на обществена опасност на самия подсъдим е приел,че тя също е висока
независимо от чистото му съдебно минало,добри характеристични данни и липсата на други
противообществени прояви,предвид характера на извършеното от него
престъпление,съчетаващо умишлено с непредпазливо деяние и високата степен на
обществена опасност на последното,надхвърлящо значително обикновените
случаи.Подкрепил се е с установеното по делото,че Й. е обучавал своя 8-годишен син да
борави с оръжията ,които е притежавал,които му действия изключително завишават
неговата обществена опасност.С оглед на това е намерил,че са налице кумулативните
предпоставки за квалифициране на деянието като „особено тежък случай“ по смисъла на
чл.93.т.8 от НК.
По отношение на индвидуализация на наказанието въззивният съд е отбелязал,че
първият такъв е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и
предвид диференцираната процедура на разглеждане на делото,е определил справедливо
6
наказание от девет години лишаване от свобода,което правилно е било редуцирано по
силата на чл.58а,ал.1 от НК и е от естество да постигне целите,заложени в чл.36 от
НК.Споделил е приетия от районния съд лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства,който е изключил като отегчаващи вината обстоятелства онези от
тях,послужили за обосноваване на случая като особено тежък.
Прочитът на мотивите на въззивния съд дава основание на настоящият съдебен състав
да сподели тезата на защитата,изложена в искането за възобновяване, за допуснато
съществено процесуално нарушение,изразяващо се в процесуален недостатък на мотивите
относно обосноваване на извода за наличието на признака „особено тежък случай“ и липса
на мотиви относно индивидуализацията на наказанието.Това е така,защото въззивната
инстанция е препратила към съображенията на районния съд относно квалификацията на
деянието като „особено тежък случай“,като е преповторила част от аргументите на първата
инстанция в тази насока,а досежно индивидуализацията на наказанието изобщо не е
изложила такива.При условие,че основният спор в съдебната фаза на процеса е
съсредоточен именно върху квалификацията на деянието като „особено тежък случай“,
въззивният съд е дължал подробен и аргументиран отговор на направените от защитата
възражения ,излагайки вътрешното си убеждение след обстоен,обективен и пълен анализ на
всички обстоятелства по делото,значими за съдържанието на „особено тежкия случай“,който
предполага едновременната наличност на високата обществена опасност на деянието и на
дееца,тежки последици,както и други обстоятелства,които сочат на тежка укоримост на
поведението на дееца.
Освен това съдът е ценил два пъти данните за личността на подсъдимия-веднъж при
обсъждане на степента на обществена опасност на дееца и втори път при определяне на
наказанието,по който начин е нарушена нормата на чл.56 от НК.Посочено е в решението,че
независимо от положителните данни за личността на дееца , предвид характера на
извършеното от него деяние и високата степен на обществена опасност на
последното,надхвърлящо значително обикновените случаи,наред с обстоятелството,че
самият той в предходен период е обучавал малолетния си син да борави с огнестрелни
оръжия,се обосновава високата степен на обществена опасност на личността му,а след това,
при индивидуализацията на наказанието, данните за личността му отново са ценени и като
смекчаващи отговорността обстоятелства,сторено чрез препращане към мотивите на
районния съд.Така извършената оценка на значимите обстоятелства относно
квалификацията на деянието като особено тежък случай от своя страна препятства
проверката на САС относно релевираното в искането нарушение на материалния закон.
Липсват и съображения при отчитането на кои именно смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства въззивният съд е достигнал до извода за справедливост на
определеното наказание на подс.Й..Напълно декларативно е посочено,че от първата
инстанция са отчетени всички значими за определяне на наказанието обстоятелства и така
определеното му по размер наказание лишаване от свобода би изпълнило целите на чл.36 от
НК,както и че правилно контролирания съд е изключил като отегчаващи вината
7
обстоятелства онези от тях,които са послужили за обосноваване на случай като особено
тежък.Препращането към мотивите на първоинстанционния съд налага да се отбележи,че
последният е определил наказанието при преценка единствено на смекчаващите
отговорността обстоятелства,без да е откроил такива,които отегчават неговата
отговорност,извън приетата квалификация „особено тежък случай“.Не са изложени
съображения за конкретните личностни особености на дееца,неговата социална,семейна и
трудова ангажираност и как налагането на този размер лишаване от свобода би
способствало за неговото поправяне и превъзпитание.В този смисъл позоваването на
мотивите на първата инстанция е лишено от съдържание и като резултат обосновава извода
на настоящият съдебен състав,че липсват мотиви относно индивидуализацията на
наказанието на подс.Й.,което съставлява основание за възобновяване на производството по
делото по смисъла на чл.422,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.2 от НПК в наказателно-осъдителната
част,поради което и на основание чл.425,ал.1 от НПК постановеното въззивно решение
следва да бъде отменено в посочената част и делото се върне на Окръжен съд-Враца за ново
разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Предвид горното не следва да се разглеждат по същество изложените в искането
доводи за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното
наказание.Не следва да се обсъждат и изложените в съдебно заседание доводи за упражнено
обществено въздействие върху съдебните състави от въззивния съд и за нарушения на
процесуалните правила при провеждането на повторното въззивно
производство,продиктувано от междувременно настъпилата смърт на член на съдебния
състав в периода след обявяването му за решаване и постановяване на решението,тъй като
оплакванията в тази насока са извън рамката,определена в искането за възобновяване.
РЕШИ:
По изложените съображения Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №63 от 15.12.2021 год. по ВНОХД № 397/21 год. на Окръжен
съд-Враца,ІІ-ри въззивен наказателен състав, в наказателно-осъдителната му част.
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 397/21 год. по описа на
Окръжен съд-Враца в посочената по-горе част.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Враца за ново разглеждане от друг състав на съда от
стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9