Р
Е Ш Е Н И Е
№ 436
гр.
Пловдив, 15 януари
2024 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в
открито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2576 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по
чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалби на „Строителна къща „Диамант“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Северен“, ул. ***,
представлявано от управителя Б.К., и на „Бар“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. ***, представлявано от управителя Е.Е., против заповед № ДК-02-Пд-02/13.07.2022 г., издадена от
началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ -
Пловдив към Главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК, с която на
основание чл.225 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.222
ал.1 т.10 от ЗУТ, е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „Реконструкция и ремонт на
ресторант „Хепи“ с идентификатор 56784.506.1119.21, находящ се в сграда с идентификатор 56784.506.1119.1 по КК
на гр. Пловдив, с административен адрес ул. „В. ***, извършен без одобрен
проект и без издадено от главния архитект на община Пловдив разрешение за
строеж, собственост на „Диамант“ ООД, гр. Пловдив, извършен от „Бар“ ООД.
Двете депозирани жалба са напълно идентични. И в двете
жалби се твърди липса на компетентност на органа, издал оспорения акт и се
отбелязва, че същият е издаден в нарушение на чл.225 ал.1 от ЗУТ, тъй като е
издаден от началника на дирекция „Строителен контрол“, който няма компетенциите
за издаване на заповед от четвърта категория строежи по смисъла на чл.137 ал.1
т.4 б.“ж“ от ЗУТ, какъвто е строежът, предмет на заповедта. На второ място и в
двете жалби се сочи, че липсва компетентност на органите съставили констативния
протокол, което съставлява съществено нарушение на административнопрозиводствените
правила. В този смисъл се твърди некомпетентност, тъй като, според
жалбоподателя, обектът е четвърта категория строеж и е налице нарушение на
чл.224 ал.5 от ЗУТ, защото служителите, осъществяващи контрол на този вид
строежи следва да бъдат от общинската администрация, а не от РДНСК. На следващо
място, в двете жалби се сочи, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ,
тъй като обектът е възприет в оспорения акт като незаконен, като извършен без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, а в случая, към момента на извършването на
строежа, са налице одобрени такива строителни книжа. Твърди се и, че
разрешението за строеж е влязло в сила на 13.05.2016 г. въз основа на което е
изпълнен строежът, което е в противоречие с констатираното от проверящите, че последният е извършен през 2018 г., а
всъщност, това е извършването на строежа е започнало в началото на м.07.2016
г., след влизане в сила на разрешението за строеж. Твърди се и, че при издаването на заповедта са
допуснати нарушения на чл.35 от АПК, а в случая, в хода на административното
производство не е поискано от кмета на район „Северен“ при община Пловдив да
представи одобрените и съгласувани на 21.04.2016 г. проекти, въз основа на които е издадено
разрешение за строеж № 16/21.04.2016 г., поради което са останали неизяснени,
както и не е извършено техническо обследване, дали тази премахването на този
строежи засегнало и увредило конструкцията и сигурността на цялата сграда. Жалбоподателите
считат също така, че административният орган не е обсъдил обясненията и
възраженията, направени от двете дружества, и не е извършил преценка на
представените от тях доказателства и значението им за случая. И в двете жалби
се излагат доводи за нарушение на чл.6 ал.3 и ал.5 от АПК и за противоречие с
целта на закона. По подробно изложени съображения в жалбите се иска да бъде
отменена процесната заповед като неправилна и
незаконосъобразна. Поддържа се, че неправилно е прието, че се касае за
незаконен строеж. И двете дружества претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят „Строителна къща
„Диамант“ ООД, се представлява от адв. Д., а
жалбоподателят „Бар“ ЕООД не се
представлява.
Ответният орган – началник на РДНСК - Пловдив към
Главна дирекция "Строителен контрол" /ГД „СК“/ при ДНСК, чрез
процесуалния си представител юриск. А., оспорва
жалбите по доводи, изложени в представената по делото писмена защита, и моли
съда да ги отхвърли. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани страни, адресати на
оспорената заповед, посочени, съответно, като възложител и извършител на процесния незаконен строеж и в преклузивния
14-дневен срок от съобщаването.
С оглед горното жалбите са ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ по
следните съображения:
Производството се развива по повод отменително
решение № 9500 от 11.10.2023 г. по адм.дело №
6828/2023 г. на ВАС, с което е отменено решение № 818 от 03.05.2023 г.,
постановено по адм.дело № 2196/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
С отмененото решение на АС-Пловдив е прогласена
нищожността на оспорения пред него акт, който извод е приет за
незаконосъобразен от ВАС. При липсата на
фактически установявания и правни изводи по отношение на всички части от
незаконния строеж, описани по оспорената заповед и липсата на мотиви за
материалната законосъобразност на оспорената заповед, делото е върнато за ново
разглеждане.
Предмет на разглеждане в това производство е заповед №
ДК-02-Пд-02/13.07.2022 г. на Началника на РДНСК Пловдив, ГД“СК“ДНСК, с която е
наредено премахването на незаконен строеж, представляващ реконструкция и ремонт
на ресторант „Хепи“ с идентификатор
56784.506.1119.1.21, находящ се в сграда с идентификатор
56784.506.1119.1 по КК на гр.Пловдив, с административен адрес ул.“В.Левски“ №2,
гр.Пловдив, извършен без одобрен проект и без издадено от гл.архитект на община
Пловдив разрешение за строеж, собственост на „Диамант“ООД, извършен от
„БАР“ЕООД.
За да разпореди процесното
премахване, АО е приел, че изпълнената реконструкция и ремонт на процесния обект към момента на съставяне на КА
№4/27.04.2022 г., е без одобрен проект и без издадено от гл.архитект на община
Пловдив РС в нарушение на разпоредбите на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Така направените изводи от АО са правилни.
На първо място следва да се посочи, че от събраните по
делото доказателства настоящият състав приема за установено по несъмнен начин,
че процесният строеж е трета категория – влязло в
сила решение № 4698/14.04.2021 г. по адм.дело №
125/2021 г.на ВАС, с което е оставено в сила решение № 1675 от 01.10.2020г.,
постановено по адм.дело № 2294/2019 г. на Административен съд – Пловдив (в този смисъл
са и мотивите по отменителното решение и изводите на
ВЛ по първата основна СТЕ). От това следва, че са неоснователни доводите по т. I от жалбата за издаване на процесната
заповед от некомпетентен орган дотолкова доколкото там се твърди, че разпореденият за премахване строеж е четвърта категория, а
началникът на ДНСК има права да издава заповеди за премахване на незаконни строежи
от първа, втора и трета категория. След като строежът е трета категория, то
правилно заповедта е издадена от Началника на РДНСК Пловдив, ГД“СК“ДНСК при
условията на надлежна делегация – заповед на л.31 по адм.дело
№ 2196/22 г. на АС-Пловдив.
По същите съображения са неоснователни и доводите по
точка втора от жалбите касателно компетентността на
длъжностните лица, съставили КА, въз основа на който е издадена и процесната заповед.
Основният спорен въпрос по делото се концентрира върху
това дали заповедта е издадена в съответствие с нормата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като възраженията и по двете жалби са в насока на това, че процесния, разпореден за
премахване строеж, не е незаконен дотолкова доколкото към момента на извършване
на строежа са били налични одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж. Изрично се заема тезата, че процесният строеж
е изпълнен законно въз основа на разрешение за строеж № 16/21.04.2016 г.
Настоящият състав на Административен съд – Пловдив не
споделя аргументите на жалбоподателите в тази връзка и намира оспорената пред
него заповед за издадена в съответствие с разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Това е така, тъй като по безспорен начин по делото, съобразявайки влязло в сила решение №
4698/14.04.2021 г. по адм.дело № 125/2021 г.на ВАС, с
което е оставено в сила решение № 1675 от 01.10.2020г., постановено по адм.дело № 2294/2019 г. на
Административен съд – Пловдив, с което процесното
разрешение за строеж № 16/21.04.2016 г. е обявено за нищожно, се установява, че
разпореденият за премахване строеж е извършен без
строителни книжа, съответно са изпълнени условията на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ
и правилно строежът е разпореден за премахване като
незаконен.
Съдът намира за нужно да посочи, че няма как да
се сподели тезата на жалбоподателите, че
щом като към момента на извършването на строежа това РС е действало, то
строежът е законен. Напротив, щом процесното РС е обявено за
нищожно, а нищожността е изначална, то ноторно е, че
строителното разрешение не е съществувало изобщо в правния мир и това води до
незаконност на строежа - Решение № 1543
от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2021 г., II
о., докладчик съдията Севдалина Червенкова. Нищожният акт не поражда правни
последици, съответно не може да се изведе извод, че към момента на извършването
на строежа съгласно обявено за нищожно впоследствие РС, същият е законен.
Противно на твърдяното в жалбата, същият е незаконен, тъй като обявен за нищожен
акт се равнява на въобще несъществуващ такъв в правния мир и от него не могат
да произтекат правни последици.
Освен това, видно от събраните при предходното
разглеждане на делото доказателства и по-конкретно съобразявайки констатациите
и изводите по заключението на основната и допълнителната СТЕ на инж.Р., процесният строеж е извършен при съществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект, тъй като с него се отнемат общи части. При това
положение, за целта е следвало да са налице нотариално заверено съгласие на ЗЛ
по чл.149, ал.2 от ЗУТ и одобрен проект към вече издаденото РС - чл.154, ал.5 от ЗУТ. Тези изменения в крайна
сметка се отразяват в заповед за допълване на издаденото РС, каквато в
настоящия случай не е налице. Това отклонение, дотолкова доколкото е съществено
от първоначално одобрените инвестиционни проекти, не може да бъде осъществено
единствено с отразяването му в екзекутивен архитектурен проект какъвто е
настоящият случай. Неизпълнението на изискванията на чл. чл.154, ал.5 от ЗУТ
прави строежа незаконен, тъй като е извършен в отклонение от издадените за
целта строителни книжа. Това отклонение
от одобрените проекти е извършено при югоизточната фасада на сградата – по
лицето на заведението, на първия етаж е изпълнена пристройка извън линиите на
застрояване на сградата с трапецовидна форма – визуализирано от ВЛ на л.457.
Т.е. дори и да се приеме, че за процесния строеж към
момента на извършването му са били налице строителни книжа/РС, което едва
впоследствие е обявено за нищожно, то извършването на строителните работи в
отклонение от одобреното/разрешеното отново ги прави незаконно строителство.
Съобразявайки гореизложеното, настоящият състав на
Административен съд – Пловдив, счита, че процесният
строеж е изпълнен в нарушение на нормата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, съответно
правилно е разпореден за премахване като незаконен.
Следващият спорен въпрос по делото е дали е налице
смесване на процедурите за премахване на незаконен строеж с тази за премахване
на преместваем обект като се твърди т.нар.“суши бар“
да представлява преместваем обект в какъвто смисъл е
и заключението по втората СТЕ на арх.Иванова (л.462 по АД № 2196/22 г. на
АС-Пловдив).
Настоящият състав не споделя направеното в този смисъл
заключение на ВЛ още повече, че изводът дали един обект е преместваем
е правен, в какъвто смисъл са и мотивите на ВАС по отменителното
решение.
С оглед конструктивните характеристики
на установеното от административния орган строителство и неговото описание в
констативния акт и в заповедта, наредената за премахване по тире второ от мотивната част на заповедта пристройка представлява строеж
по смисъла на § 5, т. 38 ДР
ЗУТ,
а не преместваем обект съгласно чл. 56, ал. 1 във вр. с § 5, т. 80 ДР
ЗУТ.
Въпросната пристройка представлява метална конструкция към входа на заведението, през която е и входа на заведението.
Съгласно цитираните в предходното изречение правни норми, за да се квалифицира
един обект като строеж или преместваем обект, следва
да се изследва както неговото предназначение, така и начина на прикрепването му
към терена или съседните строежи. Според вещото лице пристройката представлява „суши бар“, временно преместваемо съоръжение, извън контура на фасадната линия
от юг, обемна метална остъклена витрина, но това не е достатъчно да се приеме,
че се касае за преместваем обект. В случая не е
изпълнено второто изискване за определянето й като такъв - възможността да се
демонтира и да се премести в цялост
и използва на друго място. С оглед начина на изпълнение и използваните
строителни материали, в случая се касае за пристройка, правилно определена като строеж, през който се осъществява и входа към
ресторанта. За наредената за премахване пристройка не са налице одобрени
инвестиционни проекти и не е издадено разрешение за строеж, каквито се изискват
съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
Липсата на необходимите строителни книжа обуславя извод за нейната незаконност
в хипотезата на чл. 225, ал. 2,
т. 2 ЗУТ.
Неоснователни са и доводите за допуснато
нарушение на чл.35 от АПК и чл.6, ал.3 и ал.5 от АПК.
Противно на твърдяното, за да постанови процесната заповед, АО е изяснил релевантните за целта
факти, а именно липсата на РС за разпоредения за
премахване строеж.
Не е налице и нарушение на чл.6, ал.3 и
ал.5 от АПК – според заключението на ВЛ (л.447) няма причини да се счита, че
след изпълнението на демонтажните и възстановителните
работи, които ще приведат сградата във вид, отговарящ на проектните ѝ
характеристики за пространствено действие на конструкцията, натоварвания,
статична и сеизмична устойчивост и експлоатационна годност, сградата ще намали
цялостната си носимоспособност като увреждане на
конструкцията може да бъде причинено единствено от лошо изпълнение на
строително-монтажните работи по премахването.
Не са опуснати и СПН в хода на
производството. Процесната заповед е издадена след
съставяне на необходимия за целта КА № 04/27.04.2022 г., който е връчен на
представители на жалбоподателите. По него са направени възражения, но същите не
са уважени и в крайна сметка е издадена процесната
заповед.
По
тези съображения, жалбите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на
делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се
уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
ответника сумата от 450 лева
определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ общо за
трите съдебни инстанции съгласно представен списък на л.22 по делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбите на „Строителна къща „Диамант“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Северен“, ул. ***,
представлявано от управителя Б.К., и на
„Бар“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ***,
представлявано от управителя Е.Е., против заповед №
ДК-02-Пд-02/13.07.2022 г. на началник на Регионална дирекция за национален
строителен контрол /РДНСК/ - Пловдив към Главна дирекция "Строителен
контрол" при ДНСК.
ОСЪЖДА „Строителна къща „Диамант“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Северен“, ул. ***,
представлявано от управителя Б.К., и на
„Бар“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ***,
представлявано от управителя Е.Е., да заплатят
на ДНСК разноски по делото в размер на 450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: