Определение по дело №634/2017 на Районен съд - Ловеч

                          О  П  Р Е  Д  Е  Л  Е   Н    И    Е                                

                                                              №

                                           гр. Ловеч, 29.01.2019 г.       

      

 

ЛОВЕШКИЯ РАЙОНЕН  СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в открито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря ……………………РУМЯНА БАЕВА……………………………………… и в присъствието на прокурора..............................................като разгледа докладваното от

съдията  адм.дело №634 по описа за 2017 год,за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл.145 и сл АПК вр.§19,ал.1 от ПЗР към ЗИД на АПК/обн.ДВ.бр.39от 2011г./и §4 к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

             Образувано е въз основа на жалба, подадена от  П.К.Д., с адрес: *** против Заповед №1352/03.11.2016 г. на Кмета на Община – Троян, с която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност „Върхът” – землище на с.Белиш, одобрен със Заповед № РД-07-69/13.06.2014 г. на Областен управител на област Ловеч , с която  е наредено на наследниците на Васил Ралчев Б. да придобият право на собственост върху новообразуван имот с идентификатор 03558.405.3 по плана на новообразуваните имти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „Върхът”, землище на с.Белиш с площ 1510.9 кв.м. и начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих, при граници: поземлен имот 03558.405.4, поземлен имот 03558.69.86 и поземлен имот 03558.405.2.

             Жалбоподателят твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор 03558.405.3, съгласно одобрения план на новообразуваните имоти за м.”Върхът” в с.Белиш, общ.Троян, попадащ изцяло в бивш имот 03558.69.103, като се легитимира с Нот.акт № 121, том І, рег.№ 922, дело № 91/07.04.2015 г. на нотариус М.Гладкова, с район на действия РС – Троян. Излага, че на 12.12.2015 г. заинтересованите лица С.А.Б., П.В.Б. и Р.В.Б. *** искова молба с правно основание чл.108 от ЗС, като твърдяли, че процесният имот през 1993 г. бил реституиран в реални граници по реда на ЗСПЗЗ на техния наследодател Васил Ралчев Б..  В хода на делото се установило, че през 1993 г. процедурата по реституция действително започнала по инициатива на наследодателя им, но никога не е завършвала, тъй като не са били налице предпоставките за реституция. Сочи, че РС – Троян е постанови по гр.д.№ 1135/2015 г., с което е отхвърлил исковете на наследниците на Б. като недоказани и неоснователни. Жалбоподателят излага, че в хода на посоченото гр.дело получил информация, че Б. се домогват да придобият имота по съвсем друг способ и са подали молба до Кмета на Община – Троян за придобиване на земята по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед на това поискал от Кмета на Община – Троян да предприеме действия по изясняване на фактическата и правна страна на искането на наследниците на Б., а впоследствие поискал и спиране на цялото производство поради висящия спор по гр.дело № 1135/2015 г. За негово учудване на11.11.2016 г. му била връчена въззивна жалба от Б., които мотивирали претенцията си за собственост върху процесния имот с новоиздадената Заповед на Кмета на Община – Троян, издадена  в производство по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

             Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е нищожна. Счита, че е крайно вероятно Кметът на Община – Троян, сочен като автор на Заповедта, да не знае нищо за нея и да не е неин автор. Твърди, че обжалваната Заповед не съдържа минимално изискуемите реквизити по АПК: не е ясно кои са страните по административното производство, до кого е адресирана Заповедта, кои са заинтересованите страни; актът не съдържа никакви мотиви, в т.ч. няма данни кога и от кого е инициирано производството, какви документи са представени от молителите и евентуално изследвани от органа; защо административният орган е преценил, че собственият му имот е общинска земя и подлежи ли на безвъзмездно дарение от Общината на трето лице.

             Релевирани са оплаквания, че процесната Заповед противоречи на административно производствените правила. Навежда довод, че в нарушение на чл.25, ал.1 и чл.34, ал.3 от АПК административният орган не го е уведомявал за висящото производство и не го е канил да взема отношение по него, въпреки че предмет на производството е негов  собствен имот. Твърди, че в нарушение на чл.35 от АПК административният орган не е поискал и не е обсъдил мнението му като единствен собственик на имота, с който Кметът се е разпоредил в полза на трето неправоимащо лице – несобственик. Твърди, че обжалваната Заповед е издадена в момент, в който административното производство е спряно и не е било възобновявано, като счита, че дори и производството да е било възобновено вътрешнослужебно, то това възобновяване е без никакво правно основание поради факта, че съдебното производство за изясняване на собствеността върху имота не е приключило.

             Жалбоподателят изтъква, че съгласно §4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване право на собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4б, 4д и 4з ползвателите заявяват това пред общината в срок до 31 януари 1998 г. Счита, че в случая са изтекли всички възможни давностни и преклузивни срокове за започването му, като не е налице никакво допустимо правно основание за продължаване на императивни срокове 18 години след окончателното им изтичане.

             На следващо място, развива оплаквания за допуснато съществено противоречие на материалноправните правила. Излага, че процесната земя никога не е била предоставяна нито на Болярски, нито на някой от наследниците му с право на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Намира този факт за безспорен, тъй като Б. претендират собственост по силата на невлязло в сила Решение на ПК – Троян от 1993 г. Счита, че не са спазени предпоставките на разпоредбата на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като земята е незастроена и Б. и/или наследниците му не са обезщетили собственика по цени, определени от МС. Изтъква също, че обжалваната заповед касае земя от 1510,90 кв.м, която я извежда извън предметния обхват на нормата на §4а, ал.1, като счита, че това нарушение прави обжалваната Заповед не само незаконосъобразна, но и нищожна. Излага довод, че процедурите по чл.14 и по §4а от ЗСПЗЗ са напълно взаимноизключващи се.

             МОЛИ съдът да прогласи нищожността на Заповед №1352/03.11.2016 г. на Кмета на Община – Троян, каквото е основното му искане по жалбата. При условията на евентуалност, моли същата да бъде отменена от съда като незаконосъобразна или като издадена в нарушение на процедурите и реквизитите за издаване на административния акт.

             В с.з.жалбоподателят се представлява от адв.С. и адв.Д.. Поддържа оплакванията по жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че издадената заповед на Кмета на Община – Троян е порочна до степен на нищожност, тъй като касае местност, която не е включена в плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед на Областния управител. Излага довод, че не са налице и другите предпоставки на закона, като това наследниците на Васил Б. да са ползватели на спорната земя и да са я застроили, не са спазени също и изискванията за площ на новообразуван имот. Подробни фактически и правни доводи са развити в писмени бележки.  

             В с.з. ответникът  - Кмета на Община – Троян се представлява от Ц.Д. – началник отдел „Правно и административно обслужване”/правоспособен юрист/. Намира, че жалбоподателят няма правен интерес от водене на процеса. Развива аргументи, че в реституционното производство, което е завършило с издаване на оспорената заповед, заинтересовани лица няма и затова жалбоподателят не е бил участник в производството по издаване и обжалване на административния акт. Сочи, че за такива лица законодателят е предвидил нормата на чл.17, ал.2 от ГПК, която задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на административен акт. Счита, че ако на жалбоподателя е противопоставена тази заповед на кмета в съдебен процес или извънсъдебно, то пътят на защита е посредством косвения съдебен контрол. Позовава се на ТР №3 от 16.04.2013 г. на ВАС, в което е прието, че интерес за оспорващия е налице, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита. Счита, че за него съществува друг способ на правна защита, а настоящото производство е недопустимо. Заявява становище, че оспорваната Заповед № 1352/03.11.2016 г. на Кмета на Община – Троян е валидна и законосъобразна, като подробни съображения са изложени в писмено становище.

            Заинтересованите страни  Р.В.Б., П.В.Б. и С.А.Б. се представлява от адв.Ст.С.. Поддържат становище за недопустимост на производството поради липса на правен интерес за жалбоподателя. Позовава се на съдебната практика, според която  трето лице, което не е участвало в реституционния процес е недопустимо да участва в съдебния административен процес. Изтъква, че в случая е налице и висящ спор за собственост, който единствено може да бъде разгледан и решен само от гражданския съд, а от друга страна, правомощията на съда са ограничени единствено до това да провери доколко Заповедта отговаря и е в съответствие на влезлия в сила план на новообразуваните имоти.

             Заинтересованата страна Р.Б. в заседанието по същество се представлява от адв. Л. Иванова.  Намира жалбата за недопустима, а в случай, че съдът реши да я разгледа по същество, я оспорва като неоснователна. Счита, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването, тъй като не е адресат на административното разпореждане.  Излага становище, че заповедта на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява положението от влезлия в сила ПНИ, поради което никакви други претенции на лица, за които няма отреждане на имот по този ПНИ не могат да се разгледат. Изтъква, че жалбоподателят не е бил страна в административното производство по издаване на процесната заповед, тъй като въобще не е бил вписан като собственик на имота в регистъра  към ПНИ и е нямало как да бъде вписан, тъй като не е собственик / ПНИ е обнародван в ДВ през 2014 г., а жалбоподателят се е снабдил с КНА през 2015 г./ Счита, че обжалваната заповед на кмета не засяга правата на жалбоподателя, чийто претенции биха могли да се разрешат в исково производство и са неотносими към Заповед №1352/03.11.2016 г. на Кмета на Община – Троян, поради което жалбоподателят няма правен интерес от обжалването й. В писмени бележки са развити подробни аргументи за неоснователност на жалбата.

            Съдът като съобрази доказателствата по делото, преценени във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

             Предмет на настоящото производство е Заповед № 1352/03.11.2016 г. на Кмета на Община – Троян, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, с която е наредено наследниците на Васил Ралчев Б. да придобият право на собственост върху новообразуван имот с идентификатор 03558.405.3 по плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „Върхът”, землище на с.Белиш с площ 1510.9 кв.м.и начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих. Съгласно разпоредбата на чл.§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Неразделна част от заповедта е приложената скица на имота. Заповедта на кмета по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ  във всички случаи се явява последващ акт на влязъл в сила плана на новообразуваните имоти, който подлежи на самостоятелно обжалване по реда на §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предмет на съдебен контрол в рамките на производството по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е съответствието на издадената заповед на кмета с влезлия в сила план на новообразуваните имоти, като в това производство не могат да се оспорват административни актове, постановени в предходни административни производство. Производството по придобиване на собственост от ползвателите и възстановяване правото на собственост върху земеделски земи от бившите собственици е многоетапно, като всеки етап завършва с отделен административен акт, който е обжалваем и след влизането му в сила придобива стабилност. Самото право на възстановяване на собствеността върху земеделските земи на бивши собственици се признава в друго административно производство,  като актът, с който то приключва също е обжалваем, а стабилизирането му се явява предпоставка за изработване и одобряване плана на новообразуваните имоти по реда на §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Завършващият акт в това производство е заповедта на кмета на общината по  § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се възстановява правото на собственост върху новообразуваните имоти и която конститутивно, вещно действие

Издаването на оспорената Заповед на Кмета на Община – Троян в случая е предхождано от изготвянето на план на новообразуваните имоти, в който се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по една от предвидените от законодателя процедури правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. Тук следва да се отбележи, че при настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, възникналият спор за материално право се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, но не и в рамките на съдебното административно производство каквото е и настоящото. Постановеното по общия исков ред съдебно решение, с което правото на собственост е установено е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.

 Страните не спорят, че оспорената Заповед №1352/03.11.2016 г. на Кмета на Община – Троян е издадена след влизане в сила и в изпълнение на плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД – 07-69/ 13.06.2014 г. на Областен управител на област Ловеч.  Не е спорно също, че за жалбоподателят П.К.Д. няма отреждане на имот по ПНИ и същият не фигурира като собственик по този план. По делото не са налице данни заповедта на Областния управител да е била обжалвана в частта, с която в регистъра към ПНИ  за с.Белиш наследниците на Васил Ралчев Б. са вписани като собственици на новообразуван имот с идентификатор 03558.405.3 и в ПНИ имотът им е отреден в м.“Върхът“ с площ от 1.511дка. От събраните в административното производство доказателства съдът приема аз установено, че процесният имот е отреден на наследниците на бивш собственик, на който е признато правото на възстановяване на собствеността върху имот, който попада в територия по §4.  След влизане в сила на ПНИ кметът е осъществил правомощията си да издаде Заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е бил длъжен да се съобрази с характеристиките на новообразувания имот съгласно ПНИ – номер на имота, местоположение, граници, площ. В случая възникналите въз основа на заповедта на Кмета правоотношения са само между заинтересованите страни – наследниците на бившия собственик и административния орган. Тази заповед е съобщена на тези лица, защото именно те са адресатите на административното разпореждане, на които е признат правен интерес да оспорват. Жалбоподателят не е участвал в нито един от етапите на административното производство и както бе отбелязано по-горе в мотивите не фигурира в регистъра на имотите, неразделна част от влезлия в сила план на новообразуваните имоти, поради което е лишен от правен интерес да оспорва заповедта на кмета. Правен интерес извън адресатите на заповедта биха имали евентуалните ползватели, чийто имоти попадат също върху имота, или лица , претендиращи собственост по реституция. Жалбоподателят не е лице с възстановено право на собственост върху земеделска земя по ЗСПЗЗ, нито е установил да е ползвател с трансформирано  право на ползване в право на собственост по реда на този закон.

Наличието на правен интерес от оспорването жалбоподателят е обосновал, легитимирайки се като собственик на имота с Констативен нот. акт, издаден по реда на чл.587, ал.2 от ГПК - по обстоятелствена проверка, с който му е признато правото на собственост върху имота, придобит по давност. Констатира се, че с този титул на собственост жалбоподателят се е снабдил на  07.04.2015 г., т.е. след като Заповедта на Областния управител, с който е одобрен ПНИ вече е била влязла в сила. В съдебната практика/ т.напр.  Определение № 5644 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм.д.№ 13334/2010 г., ІV о/ се приема, че придобиването на правото на собственост върху имота чрез давностно владение по реда на чл.587 от ГПК за имоти, попадащи в територии по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се изключва от специалния ред, предвиден по този закон и правилника за прилагането му. Изрично е отбелязано, че само ползвателите на тези имоти и наследниците на бившите собственици по земеделската реституция, респ.държавата или общините, могат да придобият собствеността върху имот, включен в плана на новообразуваните имоти, като именно това са и лицата, които имат право да обжалват заповедта на областния управител, издадена на основание §4 к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая жалбоподателят не разполага с активна процесуална легитимация да оспорва издадената въз основа на влезлия в сила ПНИ Заповед на Кмета, издадена по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В жалбата на П.К.Д. се навеждат доводи за нищожност, а в условията на евентуалност, за незаконосъобразност на оспорената заповед на Кмета, издадена по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка при обосноваване на правния си интерес се позовава на ТР №3/ 16.04.2013 г. по т.д.№1/2012 г. на ВАС. Според разясненията в цитираното тълкувателно решение, правен интерес от обявяване нищожност на административен акт е налице, ако без това оспорване лицето не би могло да защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. В настоящия случай предвид конкуренцията на вещни права между страните е налице спор за материално право, който съдът няма правомощия да разгледа в административното производство, а същият следва да бъде разрешен по общия исков ред. По делото са налице безспорни данни, че между страните е налице висящ граждански процес по предявен иск за ревандикация на спорния имот. Установява се, че именно в този процес оспорената заповед на Кмета на Община – Троян е била противопоставена от заинтересованите лица на жалбоподателя П.Д.. Становището на настоящия състав е, че доколкото жалбоподателят не е участвал в административното производство по издаването й, то същият не е активно легитимиран  да обжалва същата по административен ред, като при условията на чл.17, ал.2 от ГПК този административен акт подлежи на косвен съдебен контрол в общото исково производство и гражданският съд е задължен да се произнесе инцидентно по неговата  валидност и законосъобразност. От ангажираните по делото доказателства е видно, че към настоящия момент  производството по гр.дело – в.гр.д.№ 49/2017 г. на ОС – Ловеч е спряно до приключване на настоящия административен процес с оглед решаване на въпроса дали ответника по гр.дело и жалбоподател в настоящото дело – П.Д. е участник в административното производство по обжалване на заповед № 1352 от 03.11.2016 г. на Кмета на Община – Троян. Именно отрицателният отговор на този въпрос в случая обуслови компетентността на гражданския съд, сезиран с иск по чл.108 от ЗС, да се произнесе инцидентно по законосъобразността на Заповедта на Кмета по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед на горните съображения  съдът счита, че  отправеното от  жалбоподателя искане за прогласяване на съображения нищожност не е единственият процесуален способ за защита по смисъла на ТР №3/ 16.04.2013 г. по т.д.№1/2012 г. на ВАС, което изключва наличието на правен интерес от оспорването.

При така изложените мотиви съдът формира извод, че жалбоподателят не е сред лицата, включени в кръга на заинтересованите да оспорват Заповедта на кмета, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на съдебно оспорване, която обуславя надлежността на страната в съдебното производство и неговата допустимост.

На основание гореизложеното жалбата на П.К.Д. срещу Заповед №1352/03.11.2016 г. на Кмета на Община – Троян следва да се остави без разглеждане, а производството по делото, на основание чл.159, т.4 от АПК следва да се прекрати като процесуално недопустимо.

 По разноските:

 С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно и  следва да бъде уважено, като оспорващият бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено с оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване на разпоредбите на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и  и чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Тъй като ответникът- Кметът на Община - Троян  като административен орган няма гражданска, а само административна правосубектност присъждането на разноски следва да е в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, а не в полза на административния орган – ответник по делото. (В този смисъл и Определение № 57 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11189/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев)

 Заинтересованата страна – Р.В.Б. претендира присъждане на сторени по делото разноски. Същият оспорва жалбата, поради което следва, че административният акт е благоприятен за него. С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.4 от ГПК, вр.чл.144 от АПК съдът намира искането за основателно, като оспорващият ще следва да заплати на заинтересованата страна разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 500.00лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.02.2017 г. и 150.00лв. – платен депозит за вещо лице или общ размер на разноските от 650.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

                                                                       

                                            О   П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

             ОТМЕНЯ Протоколно определение от 20.11.2018 г., с което е даден ход на делото по същество.

             ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.К.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Заповед № 1352/03.11.2016 г. на Кмета на Община – Троян, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, с която е наредено наследниците на Васил Ралчев Б. да придобият право на собственост върху новообразуван имот с идентификатор 03558.405.3 по плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „Върхът”, землище на с.Белиш с площ 1510.9 кв.м.и начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих, при граници: поземлен имот 03558.405.4, поземлен имот 03558.69.86 и поземлен имот 03558.405.2.

             ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 634/2017 г. по описа на Ловешки РС, кат недопустимо.

             ОСЪЖДА П.К.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА – ТРОЯН разноски по делото в размер на 100.00 лв/сто лева/.

             ОСЪЖДА П.К.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Б., ЕГН **********, с пост.адрес: ***.

             Определението подлежи на обжалване с частна  жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Ловеч.

            

                                                               

                                       

                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: