Р Е Ш Е Н И Е № 87
Гр. Разград, 15 юли 2022 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …………..
разгледа докладваното от съдията дело № 291 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156,
ал.1 и сл. от ДОПК
Образувано е по жалба на „Хани Фингър“ ЕООД , с. Киченица, обл. Разград
против Ревизионен акт (РА) № Р-03001721000527-091-01/ 01.09.2021 г. на орган по
приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 265/19.11.2021 г. на
Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП – София, с който в тежест на
дружеството са установени задължения по
ЗДДС в размер на 57 708,93 лв., както и лихви за просрочие в размер на 28 546, 30
лв.
Жалбоподателят счита, че тези актове се явяват незаконосъобразни и моли съда
да ги отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Развива доводи,
че са били налице всички предпоставки за ползване на данъчен кредит по
процесните фактури, тъй като в хода на производството са събрани достатъчно
гласни и писмени доказателства, които установяват реално извършена доставка
между страните по тях.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли, като претендира и заплащане на разноски по производството.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
І.
По допустимостта на жалбата.
РА е обжалван от „Хани Фингър“ ЕООД по административен ред и с Решение №265/
19.11.2021г. на Директора на Дирекция "ОДОП"
Варна при ЦУ на НАП е потвърден изцяло. Същото е връчено на жалбоподателя на
22.11.2021 г., а жалбата срещу него е подадена на 06.12.2021 г. При тези данни съдът приема, че жалбата е
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол.
ІІ. По валидността и
процесуалната законосъобразност на оспорения РА:
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001721000527-020-001/01.02.2021 г. (л.
5 от пр.), издадена от М. Ц. М. - Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Варна, е възложено на Д. Д. Н. (ръководител на ревизията) и С. Д. Н. – главни инспектори
по приходите, в срок от три месеца да извършат ревизия на „Хани Фингър“ ЕООД относно
задълженията по ЗКПО и ЗДДС за периода 2015 г. – 2018 г. С последващи Заповеди
за изменение на ЗВР № Р-03001721000527-020-002/ 27.04.2021 г. (л. 8 от пр.) и №
Р-03001721000527-020-003/ 03.06.2021 г. (л. 11 от пр.) този срок е удължен до 08.07.2021
г. Тези заповеди са издадени от оправомощено лице по реда на чл. 112, ал. 2, т.
1 ДОПК съгласно Заповед №Д-153/29.01.2015 г. (л. 1-2 от пр.) и надлежно връчени
по електронен път, видно от приложените удостоверения.
В срока по
чл. 117, ал. 1 ДОПК инспекторите са изготвили Ревизионен доклад (РД) № Р-03001721000527-092-001/14.07.2021 г. (л.
714- л. 685 от пр.), връчен на дружеството на 15.07.2021г. заедно с
приложенията към него, видно от Удостоверение за връчване по електронен път (л.
684- л. 680 от пр.). В предоставения
срок ревизираното лице не е подало възражение срещу РД.
При тези
обстоятелства е издаден процесният РА (л. 730- л. 724 от пр.), подписан от
ръководителя на ревизията и възложителя и връчен на данъчно задълженото лице
(ДЗЛ) на 02.09.2021 г. по електронен път (л. 722 от пр.). С него не е признато
право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Тиим Уъркърс Махи Р” ЕООД,
„Робал трейд” ЕООД, „Севи-15” ЕООД, „Идисем” ЕООД, „Белкомс БГ“ ЕООД, „Касем
трейд” ЕООД, „Европа месо” ЕООД и „Топ стар” ЕООД, в резултат на което са
установени допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер на 57 708,93 лв.,
както и лихви за просрочие в размер на 28 546, 30 лв.
Всички
посочени по-горе документи съставляват електронни документи, подписани с
валиден електронен подпис от техните издатели, което се установи при
приобщаването им в проведеното съдебно заседание на 26.01.2022 г. Издаденият РА
е обжалван изцяло пред Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ
на НАП и потвърден с негово Решение № 265/ 19.11.2021 г.
При тези
данни съдът приема, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на
регламентираните в ДОПК срокове. По своята форма и съдържание той отговаря на
изискванията на чл.120 от ДОПК. В хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила и норми. Жалбоподателят е бил надлежно
уведомен за започналото производство, като му е предоставена възможност да участва
в производството и да ангажира доказателства във връзка със спорните обстоятелства.
Данъчните органи са предприели възможните действия за да съберат необходимите и
относимите към спора доказателства и в тази връзка са изискали конкретни
писмени документи и обяснения, видно от приложените искания за представяне на
документи и писмени обяснения от
задълженото лице, за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица, за извършване на
насрещни проверки.
ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.
При преценка
на приложените писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и
приетото заключение по назначената ССЕ се налагат следните фактически и правни
изводи:
С
ревизионния акт на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т.1; чл.
69, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит по
фактури, издадени от следните осем доставчици:
- „Робал трейд” ЕООД, по пет фактури (№**********/
18.11.2015 г.; №**********/ 18.12.2015г.;№**********/21.12.2015г.; №**********/
11.01.2016г. и №**********/ 26.01.2016 г.) с предмет - пчелен мед и ВиК части
по опис, по които е начислен ДДС в общ размер на 8 347, 50 лв. за данъчни
периоди м.12.2015 г. и м.01.2016г. (л. 258- л. 253 от пр.)
- „Касем
трейд” ЕООД, по две фактури (№**********/ 22.02.2016г.. и №**********/ 30.05.2016г.)
с предмет - пчелен мед, по които е начислен ДДС в общ размер на 644, 40 лв. за
данъчни периоди м.02.2016 г. и м.05.2016г. (л.343-л.341 от пр.)
- „Белкомс
БГ“ ЕООД, по седем фактури (№**********/ 16.02.2016г.; №**********/ 22.03.2016г.;
№**********/ 31.05.2016г.; №**********/ 27.07.2016г.; №**********/ 22.08.2016г.;
№**********/ 30.09.2016г. и №**********/ 31.05.2016г.) с предмет - пчелен мед,
по които е начислен ДДС в общ размер
на 1 801,60 лв. за данъчни
периоди м.02, м.0З, м.05, м.07, м.10.2016г. и м.06.2017 (л. 277-л.269 от пр.)
- „Идисем”
ЕООД, по пет фактури (№**********/ 30.06.2016г.; №**********/ 28.07.2016г.; №**********/
23.08.2016г.; №**********/ 20.09.2016 г. и №**********/ 23.05.2017 г.) с
предмет -пчелен мед, по които е начислен ДДС в общ размер на 1 292, 00 лв. за
данъчни периоди м.07, м.10.2016 г. и м.06.2017г. (л.289- л.284 от пр.)
- „Севи-15”
ЕООД, по осем фактури (№ **********/ 26.11.2015г.; №**********/ 17.12.2015г.; №**********/
13.01.2016г.; №**********/ 10.02.2016г.; №**********/ 15.03.2016 г.; №**********/
17.05.2016г.; №**********/ 18.07.2016г. и №**********/ 21.09.2016г.) с предмет
- пчелен мед, по които е начислен ДДС в общ размер на 26 033, 07 лв. за
данъчни периоди м.12.2015г., м.01, м.02, м.03, м.05, м.07, м. 10.2016г. (л.308-л.300
от пр.)
- „Тиим
Уъркърс Махи Р” ЕООД, по осем фактури( №**********/ 27.11.2015г.; №**********/
18.12.2015г.; №**********/ 06.01.2016г.; №**********/ 16.02.2016г.; №**********/
25.03.2016г.; №**********/ 20.05.2016г.; №**********/ 04.07.2016г. и №**********/
29.05.2018г.) с предмет - пчелен мед, по които е начислен ДДС в общ размер на 3
691,80 лв. за данъчни периоди м.12.2015г., м.01, м.02, м.03, м.05, м.07.20106г.
и м.05.2018г. (л.334-л.323 от пр.)
- „Европа месо”
ЕООД, по две фактури (№**********/ 09.04.2018г. и №**********/ 02.05.2018г.) с
предмет - стоки, по които е начислен ДДС в общ размер на 2 824,16 лв. за
данъчен период м.05.2018 г, (л.343-л.344 от пр.)
- „Топ стар”
ЕООД, по девет фактури (№**********/ 29.04.2016г.; №**********/ 25.05.2016г.; №**********/
21.06.2016г.; №**********/ 14.09.2016 г.; №**********/ 17.10.2016г.; №**********/
21.04.2017г.; №**********/ 15.05.2017 г.; №**********/ 28.07.2017 г. и №**********/
30.08.2017г.) с предмет - пчелен мед, по които е начислен ДДС в общ размер на
13 074, 40 лв. за данъчни периоди м.05, м.07, м.10, м.11.2016г. и м.05, м.06,
м.07, м.08.2017г. (л.213-л.203 от пр.)
Процесните фактури са отчетени от
жалбоподателя при спазване на изискванията и принципите на ЗСч и със
записвания, отговарящи на същността на сделките и със съответното аналитично
отчитане. Те са отразени и в дневниците за продажбите и СД по ЗДДС на преките
доставчици за съответните данъчни периоди, с изключение на фактури с
№**********/15.05.2017г., №**********/28.07.2017г. и №**********/ 30.08.2017г.
с издател „Топ стар“ ЕООД. Сумите по тях са изплатени от ДЗЛ по банков път,
като към 31.12.2018 г. не са извършени плащания по пет фактури на доставчиците,
общо на стойност 53 241, 36 лв., както следва: една фактура № **********/
29.05.2018г., издадена от „Тиим Уъркърс Махи Р” ЕООД за 3 009, 60 лв.; две
фактури, издадени от„Европа месо” ЕООД №**********/ 09.04.2018г. за 10 944, 00
лв. и № **********/ 02.05.2018г. за 6
000, 96 лв; две фактури, издадени от „Топ стар“ ЕООД №**********/ 28.07.2017 г.
за 14 496, 60 лв. и № **********/ 30.08.2017г. за 18 787, 20 лв..
Във връзка с
доставките по тях са представени еднотипни предварителни договори и приемо-предавателни
протоколи, които изцяло възпроизвеждат
издадените
фактури (дата, общо количество и
цена)
и не съдържат допълнителни реквизити, установяващи действителното предаване на
стоките (брой тенекии, вид и качество на доставения мед, място на предаване/приемане и
т.н.). Не са съставени както от жалбоподателя, така и от неговите доставчици кантарни бележки, складови и/или
стокови разписки, транспортни документи (пътни листи, товарителници и т.н.), документи
за платен превоз на стоката.
В хода на ревизионното
производство са извършени насрещни проверки и изготвени конкретни искания (ИПДПОЗЛ),
с които от посочените доставчици са изискани всички относими документи във
връзка с документираните от тях доставки на стоки на „Хани фингьр“ ЕООД. ИПДПОЗЛ
на „Робал трейд” ЕООД, „Касем трейд” ЕООД, „Белкомс БГ“ ЕООД, „Идисем” ЕООД и
„Европа месо” ЕООД са връчени по реда и при условията на чл. 32 от ДОПК, тъй
като при посещенията на регистрирания адрес приходните органи не са намерили представител
или пълномощник, член на орган на управление или друг служител, определен да
получава съобщения или книжа. В определения срок посочените доставчици не са
представени исканите документи, справки и писмени обяснения.
ИПДПОЗЛ до
„Тиим Уъркърс Махи Р” ЕООД е връчено лично на представляващия дружеството Н. Н.
на 26.02.2021г., но също не са представени исканите документи, справки и
писмени обяснения. От „Топ стар” ЕООД и „Севи 15” ЕООД са представени копия на
процесините фактури, предварителен договор, приемо-предавателни протоколи,
идентични с представените от „Хани фингър" ЕООД, но не и други
доказателства, които установяват, че фактурираните доставки са реално
осъществени.
В хода на
съдебното производство счетоводителят на дружествата (А. К.) е представил
документи, съдържащи частична информация за воденето от тях счетоводство. Въз
основа на тях може да се направи извод, че то е водено в противоречие с
нормативните изисквания, без хронологични регистри за счетоводните записвания и
на оборотни ведомости — синтетични и аналитични (за стоки, разчети и др.), в
който смисъл е допълнителното заключение на вещото лице по назначената ССчЕ.
Наред с това, при съпоставка на процесните фактури със счетоводните записвания
при доставчиците са констатирани разминавания както в количествата, така и в
стойността на приходите.
При
извършените проверки от приходните органи относно дейността и статута на
доставчиците е установено, че те са били регистрирани на един административен адрес
в гр. Велико Търново, а „Робал Трейд" ЕООД, „Касем Трейд“ ЕООД, „Белкомс
БГ“ ЕООД, „Идисем" ЕООД и „Топ стар“ ЕООД са обявили в НАП и един
електронен адрес за кореспонденция и
телефон за връзка. През различни периоди от време едни и същи физически лица са
били собственици на капитала, управители
и служители в тези дружества. С. М. С. е бил едноличен собственик на капитала и
управител и на „Робал Трейд" ЕООД, „Севи-15" ЕООД и „Касем
Трейд" ЕООД. К. К. Н. е бил едноличен собственик на капитала и управител
на „Робал Трейд" ЕООД и „Тиим Уъркърс Махи Р" ЕООД. И. И. М. е бил едноличен собственик на
капитала и управител на „Идисем" ЕООД, „Топ Стар" ЕООД и „Касем
Трейд“ ЕООД. Е. М. И. е бил едноличен собственик на капитала и управител на
„Белкомс БГ" ЕООД и „Севи-15" ЕООД и назначен на трудов договор на
длъжност „мениджър производство“ в „Касем Трейд" ЕООД и в „Идисем"
ЕООД на длъжност „обслужващ работник промишлено производство“. Тези дружества (с
изключение на „Топ Стар" ЕООД) са дерегистрирани
по ЗДДС по инициатива на органите на НАП и имат публични задължения в големи
размери. Подадените ГФО от доставчиците са съставени от едно и също лице (А. Н.
К.) и в тях няма декларирани налични материални активи. В хода на производството не са представени доказателства за
наличието на помещения, складове и т.н,
в които те са съхранявали
стоките - обект
на последващата доставка, както и доказателства, че са разполагали с нает
персонал за да осъществяват стопанска дейност.
Не са представени доказателства и във връзка с твърденията, че са
закупували мед от физически лица, в които да са посочени техните имена и
адреси, количество, вид и цена на стоката, както и доказателства за извършени
плащания. При проверка в
масивите на НАП за подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ от дружествата – доставчици
е установено, че няма декларирани суми
за изплатени възнаграждения на физически лица по извънтрудови правоотношения
през спорния период.
Всичко това
обосновава предположение, че процесните фактури са фиктивно съставени и не
отразяват реални доставки.
Общият
принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса изисква всяка
страна да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици. В случая в тежест на жалбоподателя беше да установи по пътя
на пълно и главно доказване наличието на предпоставките, за да му се признае
правото на приспадане на данъчен кредит за съответния данъчен период. Следователно
той следваше да докаже по категоричен начин, че доставката на стоките по спорните фактури е реално извършена на посочените там
дата, място от вписаните дружества. Ангажираните доказателства не могат да
обосноват по несъмнен начин извод за това.
Предмет на
спорните доставки са стоки, които са родово определени и съгласно разпоредбата
на чл. 24, ал. 2 ЗЗД индивидуализацията
им и прехвърлянето на собствеността върху тях се извършва чрез предаването им,
за което липсват безспорни доказателства.
Жалбоподателят
счита за доказан този факт от представените по делото фактури, предварителни
договори, приемателни протоколи, платежни нареждания и изслушаните свидетелски
показания. Посочените писмени доказателства са частни документи и не се ползват
с формална материална доказателствена сила. Само въз основа на тях не може да
се направи безспорен извод, че отразените там стоки по вид и количество са били
реално доставени от посочените доставчици. Към тях липсват съпътстващи
документи, свързани с придобиването на стоките от неговите преки доставчици, с транспортирането
им и с предаването им.
Показанията
на свидетелите (управители и собственици на дружествата доставчици) са общи,
непълни, нелогични и неподкрепени с доказателства, поради което съдът намира,
че не следва да се кредитират.
Според тях
изкупували меда от различни физически лица на територията на цялата страна,
като обикаляли единствено и само с микробус Ивеко ( собственост на С. М.), винаги
управляван от св. А. А. (собственик и управител на „Европа месо“ ЕООД)) и
веднага го предавали на „Хани Фингър“ ЕООД, в присъствието на неговия управител
Д. К. През този период те са имали търговски отношения само с това дружество и
само на него са предавали изкупения мед от пчеларите. Както в хода на
ревизията, така и в хода на съдебното производство обаче никой от доставчиците
не представи документи, установяващи придобиването на мед от физически лица,
каквито са твърденията им. За превоза заплащали в брой и без документ сума от
100 лв., независимо от времето, разстоянието, изразходваното гориво и пр.
Въз основа на това съдът приема, че в
хода на производството не са представени достатъчно преки или косвени
доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин, че
стоките, предмет на процесните фактури, са били във владение на доставчиците и те
фактически са предадени на жалбоподателя от тях. Напротив, установени са редица
факти и обстоятелства, които разколебават твърдението за реални доставки на
фактурираната стока.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т.
1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС за да е налице законосъобразно упражняване на правото на
данъчен кредит следва да се установи реална доставка на фактурираните стоки. Аналогични
са и относимите разпоредби на чл. 167, б.“а“ и чл. 168, б.“а“ от Директива
2006/112/ЕО. Само притежаването на данъчна фактура по чл. 71, т. 1 от ЗДДС
(респ. чл. 178, б. „а“ от директива 2006/112/ЕО), без реално да е настъпило
данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя.
Основателно жалбоподателят твърди, че в своята практика
СЕС поддържа, че нередности при доставчиците не могат да се противопоставят на
получателя, нито да са самостоятелно основание за отказ на претендираното от
ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит. Наред с това обаче,
СЕС не отрича необходимостта от установяване на обективното извършване на
доставките, а последователно е уточнявал, че националният съдия следва да
осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него
доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или
липсата на осъществена доставка. Необходимостта от установяване на обективното
извършване на доставките е посочена и в Решението на СЕС от 21.06.2012г. по
съединени дела С-80/11 и С-142/11, който подчертава, че националният съдия
следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред
него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или
липсата на реална доставка. Това негово разбиране е застъпено и в Решение от 31.01.2013
г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите
на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на
получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за
получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема
сделка".
В съответствие с приложимата практика на СЕС
действителното извършване на доставките подлежи на доказване и преценка от
националния съдия съобразно съответните процесуални и материално правни норми (арг.
от т. 31 от Решението на СЕС по дело С-285/11 г.) Реалното извършване на
доставка е положителен факт от обективната действителност, който при
осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени
доказателства. В случая правото на данъчен кредит е отказано поради липса на
убедителни доказателства за реална доставка на стоките, предмет на процесните
фактури. Обстоятелствата, че липсват надлежни документални следи, че
доставчиците са разполагали със стоки от този вид, както и с необходимия
материален, технически и човешки ресурс за изпълнение на доставките, са ценени
само като косвено доказателство в подкрепа на този извод.
Въз основа на така изложеното съдът приема, че са били
налице фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорения РА.
Установените с него задължения и лихви са правилно и обосновано определени,
поради което подадена жалба на „Хани Фингър“ЕООД следва да се отхвърли като неоснователна
и недоказана.
С оглед изхода на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и доказано в размер от 3 117, 66 лв., определен съобразно чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хани Фингър“ ЕООД, с. Киченица, обл.Разград против Ревизионен
акт № Р-03001721000527-091-01/ 01.09.2021 г. на орган по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 265/19.11.2021 г. на директора на Дирекция
ОДОП - Варна при ЦУ на НАП – София, с който в тежест на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на
57 708,93 лв., както и лихви за просрочие в размер на 28 546, 30 лв.
ОСЪЖДА „Хани Фингър“ ЕООД, с. Киченица, обл.Разград да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 3 117, 66 лв. ( три хиляди сто и
седемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) - дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационноно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/