Определение по дело №2999/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3246
Дата: 25 март 2022 г.
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20225330102999
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3246
гр. Пловдив, 25.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330102999 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ХЕДА“ ООД, ЕИК *********,
против „ХБ Холидей“ ООД, ЕИК *********, с която се иска да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 6000 лева – частична претенция от 243 000 лева,
представляваща разлика между продажната цена от продаден на публична продан недвижим
имот и дължимо задължение по Споразумение от 26.05.2020 г. Направено е и искане, съдът
да обезсили всички действия на *** по изп.дело № ***по описа на **** на ***, с район на
действие – Окръжен съд– Смолян, след продажбата на публичната продан.
Ищецът твърди, че изп.дело № **** по описа на ****, с район на действие – Окръжен
съд – Смолян, е образувано първоначално от „Първа Инвестиционна Банка“ АД и длъжник
– ищецът по настоящото дело – „Хеда“ ООД, за вземане на Банката в размер на 664 274.20
лева. Впоследствие, Банката продала вземането си, чрез договор за цесия на „С.Г.Груп“
ЕАД, който станал взискател по изп. дело. Ищецът твърди, че със „С.Г.Груп“ ЕАД сключил
Споразумение за признаване и погасяване на дълг от 26.05.2020 г., с което дългът на ищеца
„Хеда“ ООД бил редуциран от 664 274.20 лева до сумата от 68 000 лева. Съгласно същото
споразумение, ищецът следвало да погасява на „С.Г.Груп“ ЕАД задължението си в общ
размер от 68 000 лева на месечни погасителни вноски, с краен падеж: 01.11.2022 г. Ищецът
твърди още, че „С.Г.Груп“ ЕАД продало вземанията си към „Хеда“ ООД, чрез договор за
цесия, на ответника по настоящото дело – „ХБ Холидей“ ООД, който станал взискател по
горното изп. дело. Сочи също, че по изп. дело, с Постановление за възлагане на недвижими
имот от проведена на 02.10.2020 г. публична продан на недвижим имот, собственост на
„Хеда“ ООД, е възложен на обявения за купувач – ответникът „ХБ Холидей“ ООД, за цена,
обявена от ***в размер на 311 000 лева. Ищецът твърди още, че ответникът „ХБ Холидей“
ООД като взискател по горепосоченото изп. дело, не „признавал“ редуцирания размер на
задължението към „Хеда“ ООД от 68 000 лева по силата на Споразумението от 26.05.2020 г.,
което бил сключил със „С.Г.Груп“ ЕАД. Сочи също, че Споразумението било представено
по изп. дело, но въпреки това не била извършена редукция на дълга. Излага, че с
разпределение от 14.12.2020 г., *** е разпределил постъпилата от публичната продан сума
от 331 133.31 лева, като след приспадане на такси и разноски в общ размер от 10 404.12
лева, остатъкът от 320 729.19 лева се разпределил за дължими данъци върху имота в размер
на 266.53 лева в полза на Общ. Ч. и пропорционална такса – 37.10 лева, като остатъкът от
320 425.56 лева се разпределил за ответника „ХБ Холидей“ ООД – 312 722.82 лева и за ***
1
- 7 702.74 лева – такса.
Предвид изложеното, искането е да се осъди ответника да му заплати сумата от 6000
лева – частичен иск от 243 000 лева, представляваща разликата между продажната цена от
продаден на публична продан недвижим имот (331 133.31 лева) и дължимото задължение
по Споразумение от 26.05.2020 г. (68 000 лева), което е с падеж до 31.12.2022 г. Освен това
сочи, че дължи суми към НАП, които са присъединен взискател по изп. дело. Излага също,
че Споразумението от 26.05.2020 г., което е сключил със „С.Г.Груп“ ЕАД е валидно от
31.12.2022 г., поради което счита, че ответникът – цесионер „ХБ Холидей“ ООД не следва
да предприема никакви действия по изп. дело. В този смисъл, се иска, съдът да обезсили
всички действия на *** по изп. дело след продажбата на публичната продан, тъй като
споразумението е валидно до 31.12.2022 г.
Съдът, след преценка на основание чл. 130 ГПК счита така предявения иск за
недопустим, поради следното:
Тази недопустимост се обуславя от обстоятелството, че от една страна се иска да бъде
осъден ответникът да му заплати сума, представляваща разлика между продажната цена от
продаден на публична продан недвижим имот, по висящо изп. дело № **** по описа на
*****, с район на действие – Окръжен съд, а от друга страна – се иска да се обезсилят
всички действия на *** по изп. дело № **** по описа на ****, с район на действие –
Окръжен съд – Смолян, след продажбата на публичната продан, т.е. от една страна се
претендира от ответника сума, която според ищеца е неправилно разпределена от **** с
постановление за разпределение от публичната продан на недвижим имот, а от друга страна
се обжалват действия на съдебния – изпълнител.
Постановлението на ****, с което е извършено разпределението на суми от
продажбата на недвижим имот, подлежи на обжалване по друг процесуален ред, а именно
предвидения в чл. 463 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 463, ал. 1 ГПК, в случай, че
разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд,
който я разглежда по реда на чл. 278 ГПК.
Освен това, обжалването на действията на съдебния изпълнител, е уредено в Глава
тридесет и девета, Раздел І Обжалване на действията на съдебния изпълнител, чл. 435 и сл.
ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния
изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от
извършването на действието, ако страната е присъствала при извършването му, а в
останалите случаи – от деня на съобщението.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Следователно предвидения в разпоредбата на чл. 439 ГПК иск
не е осъдителен, а е установителен, какъвто, обаче не е предявения по настоящото дело,
иск.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за недопустимост на предявения иск е и
разпоредбата на чл. 455 ГПК, съгласно която сумите, постъпили по изпълнителното дело от
изпълнителните способи постъпват по сметка на ***, който единствено се разпорежда с тях.
В този смисъл не се твърди и няма как да се твърдят действия от страна на ответника,
обуславящи отговорността му за разпореждане с твърдяната сума във връзка с обогатяването
му или увреждането на ищеца.
Ето защо и, съдът намира, че настоящото производство като образувано по
недопустим иск - следва да се прекрати.
По направеното в исковата молба искане за обезпечение на висящ иск – чрез
2
спиране на изпълнението по изп.д. № **** по описа на ****, съдът намира, че не следва да
произнася, поради недопустимост на предявения иск.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 16755/01.03.2022 г., уточнена с молба с вх. №
21953/18.03.2022 г., депозирана от „ХЕДА“ ООД, ЕИК *********, против „ХБ Холидей“
ООД, ЕИК *********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2999 по описа за 2022 г. на ПРС, ХVІІІ -
ти гр. състав, поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
3