О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ……..
гр. ПРОВАДИЯ, 01.08.2013
г.
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав в закрито заседание, проведено на първи август през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА
С.
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 306 по описа за 2013 г. на ПРС, съобрази следното:
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
Е.А.А. по гр.д. № 306/2013 г. по описа на ПРС, 3-ти състав.
На основание чл.140 от ГПК съдът съобщава на страните следният
ПРОЕКТО-ДОКЛАД на делото.
Предявен е конститутивен иск с правно
основание чл. 34 от ЗС от ищцата А.И.М. против Е.А.А. за допускане и извършване на делба на следния съсобствен между страните
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Медовец, община Дългопол, цялото
с площ от 640 кв.м., при граници: от две страни улици и УПИ III – 35 и V
– 38, съставляващо поземлен имот с идентификатор 47620.501.41 в
кв. 7 по плана на селото, ведно с построените в това дворно място жилищна
сграда с разгърната застроена площ от 60 кв.м. и стопанска постройка с площ от 20
кв. м., при следните квоти: 3/4 ид. части за ищцата и 1/4 ид. части за ответника, с
твърдения, че съсобствеността е възникнала по силата на съдебно решение на ВОС
по възз. гр. д. № 803/2011 г. като с
цитираното решение е отменен до размера на ¼ ид. ч. нот. акт. № 117, том
VI, рег. № 5146, дело № 1021/2004 г. на нотариус Илко Кънев, с който ищцата е била призната за
собственик на процесния недвижим имот по силата на давностно владение.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника по иска Е.А.А., в който не
се оспорват твърденията в исковата молба, че между страните е налице
съсобственост по отношение на делбения имот, възникнала по описания в исковата
молба начин и при посочените квоти. Изразява се желание за допускане до делба
на процесния имот, който обаче според ответника е с пространство от 698 кв. м.,
а не както е посочено в исковата молба. Иска се да бъдат допуснати до делба и
241 кв. м. реална част от имот с идентификатор 47620.501.41, повдигнати в жълто
върху скица № 2, приложена към отговора, както и по отношение на останалите
сгради, изградени в имота – гараж с площ от 24 кв. м., лятна кухня с площ от 12
кв. м. и стопанска постройка с площ от 40 кв. м. Ответникът, чрез процесуалния
си представител излага твърдения, че е наследил процесния имот от своите
наследодатели, които от своя страна приживе са го придобили по давностно
владение в периода от 1950 год. до смъртта на всеки от тях съответно през 2001
г. и 2005 г. В отговора се излагат твърдения, че наследодателите на ответника
приживе са владели и придобили по давност имот с идентификатор 47620.501.41,
който е с площ от 821, 83 кв.м., а не както е посочено в исковата молба и с 4
сгради, построени върху имота, поради което се моли съда да допусне и извърши
делба на целия имот, придобит от наследодателите на ответника по наследство. Претендира
и обезщетение от ищцата за това, че ползва самостоятелно делбения имот като моли
съда същата да бъде осъдена да заплаща обезщетение от деня на депозиране на
писмения отговор в съда.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищцата,
че носи доказателствената тежест да установи твърденията си, че е собственик на
¾ ид. части от процесния имот на въведеното от нея придобивно основание;
че е налице съсобственост между нея и ответника по отношение на имота описан в
исковата молба при посочените квоти;
На основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника,
че носи доказателствената тежест да установи всички положителни факти, на които
се позовава и от които черпи благоприятни за себе си последици;
На основание чл.
146, ал. 2 от ГПК съдът указва на ищцата, че няма
факти от значение за делото, за които да не сочи доказателства;
На основание чл.
146, ал. 2 от ГПК съдът указва на ответника, че не
сочи доказателства за това, че е собственик на 241 кв. м. реална част от
процесния имот на въведеното придобивно основание и за това че по отношение на
тези 241 кв. м. е налице съсобственост между него и ищцата при посочените
квоти.
Съдът намира, че молбата, с която е сезиран е процесуално допустима, поради което
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, което ще се проведе на
17.09.2013 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Съдът намира, че представените с исковата молба и
отговора към нея писмени доказателства са относими и допустими към предмета на
спора, поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране и приобщени
към доказателствения материал по делото в първото съдебно заседание. Следва да
бъдат допуснати и поисканите гласни доказателства.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
* НАСРОЧВА производството за разглеждане в
открито съдебно заседание, което ще се проведе на 17.09.2013г. от 11:00 часа, за която дата и час да се
призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение ведно
с призовката за насроченото съдебно заседание /призовка обр.1/, а на ищцата и от отговора на ответника.
*ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание
представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА
двама свидетели на ответника при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, че наследодателите му са придобили процесния имот по давностно
владение продължило в периода от 1950 г. до смъртта на всеки от тях съответно
през 2001 г. и 2005 г.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ на ответника поисканото в отговора съдебно удостоверение след
представяне на доказателство за внесена държавна такса в размер на 5 лева.
По отношение на искането за
приобщаване към доказателствения материал на гр. дело № 15/2008 г. по описа
на ПРС съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание след
уточняване на мотивите за това доказателствено искане.
*УКАЗВА на страните в двуседмичен срок от уведомяването да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните
процесуални действия, като при неизпълнение на указанията, същите губят
възможността да сторят това по–късно, освен ако пропускът не се дължи на
особени непредвидени обстоятелства, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК.
*СЪДЪТ прикани страните към спогодба като
им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса
се връща на половина на ищеца.
*УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: