Решение по дело №1343/2017 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 89
Дата: 2 март 2018 г. (в сила от 21 март 2018 г.)
Съдия: Ромео Симеонов
Дело: 20173230201343
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ______

 

 

 

гр.Добрич 02.03. 2018г.

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XVII-ти състав, в публично заседание, проведено на 31.01.2018г., в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛРОМЕО СИМЕОНОВ

 

 

 и при участието на секретаря Теодора Димова, след като разгледа докладваното от съдията АНД  № 1343 по описа на ДРС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.Н.К. с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** офис 2 чрез процесуалния си представител адв.А. А. срещу Наказателно постановление(НП) № 15-0851-000329 от 26.03.2015г., издадено от Ж. Й. М. на длъжност Началник  Сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция(ОД) на МВР-Добрич, упълномощен с МЗ-№ з2819/12.09.2012г. на Директор ОД МВР Добрич, въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН) № 329 от 04.03.2015г., с което НП на жалбоподателя се налага административно наказание за  административно нарушение  на чл.315 ал.1 и на осн. чл.315 ал.2 пр.1 вр. чл.315 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането-административно наказание „глоба“, в размер на 2000 /две хиляди/лв.

В жалбата,подадена от процесуалния представител,  се посочва че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,оспорва извършването на нарушението като сочи,че дори  на посочената дата не е бил в Р България и моли съда, поради изложените аргументи да отмени така издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна Първо РУ ОД на МВР Добрич не се представлява и не взима отношение по жалбата.

В хода на производството, съдът събра следния доказателствен материал: жалба от А.Н.К. с рег.№851002-81/20.07.2017г.,Докладна записка от 15.04.2015г.,Наказателно Постановление №15-0851-000329/26.03.2015г.,АУАН №329/04.03.2015г.,Справка за нарушител/водач/ ,разпити на св.Ж.С.Ж.-актосъставител и Г.Л.-свидетел при констатиране на нарушението и съставянето на АУАН.  

Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 04.03.2015г., около 10.15ч. часа в гр.Д. на ул.”***” жалбоподателят е управлявала лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ******.На посоченото място полицейски екип ,в който са били свидетелите Ж.С.Ж.-актосъставител и Г.Л.-свидетел при констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, служители към ОД МВП  , са  изпълнавали задълженията си по контрол на автомобилното движение.Спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил.След направена справка са установили,че водачът А.Н.К. управлява автомобила, като няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на извършване на проврката.Нарушението ее извършено повторно,след като е наказан с влязло в сила НП №14-1717-000169/2014г. връчено на 18.09.2014г. и влязло в сила на 26.09.2014г..

 На място и веднага е съставен е съставен и процесният АУАН от св.Ж.С.Ж., а св.Г.Д.Л. се е подписал като свидетел. Писмени възражения в законоустановения срок и по предвидения ред не са постъпили,а в АУАН жалбоподотелят в графата за възражения собственоръчно е написала „НЕ”,което мотивира съда да приеме,че правилно е установена фактическата обстановка отразена в АУАН и издъденото въз основа на него НП.

Съдът за да установи така посочените факти, направи анализ на всички доказателства, заедно и поотделно. Приема са установено написаното в АУАН, доколкото на същото ЗДвП е придал обвързваща доказателствена сила-арг. чл.189,ал.2, доколкото липсват доказателства, които да установяват противното.

В с.з. свидетелите заявяват,че не си спомнят подробности,което е напълно нормално с оглед спецификата на работата им,при която ежедневно се налага да проверят множество автомобили и водачите им,но потвърждават автентичността на почерка и подписите си.Съдът кредитира изцяло  показанията на свидетелите, като последователни и непротиворечиви. Затова и се дава вяра показанията им, с които се и потвърждават констатациите в АУАН. Съдът приема и Справката за нарушенията на жалбоподателя  от СПП към ОД на МВР-гр.Добрич, доколкото същата е издадена от надлежен орган и няма никакви обективни предпоставки, които пораждат съмнение във фактите, които съдържа.

Въз основа на така установената обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице-А.Н.К., на което е наложено административно наказание с НП. Относно връчването съдът следва да отбележи следното:В НП е указано,че е връчено  на 15.04.2015г. в условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН,която предвижда:”Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.”

Приложено е  копие от  Докладна записка,от която е видно,че лицето не живее на посочения адрес,анастоящият му/към тогавашния момент/ не е установен.Не са положени обаче никакви усилия от АНО да установи актуален настоящ адрес/или поне няма приложени документи в тази насока/,за да е налице редовно връчване на НП.

 Жалбата е подадена от процесуален представител на жалбоподателя, чрез органите на МВР до Районен съд-гр.Добрич на 12.07.2017г., видно от печат за входящ регистрационен номер. Поради изложеното по-горе,съдът счита,че е спазен седемдневния преклузивен срок за атакуване на НП. С оглед направените изводи, жалбата се явява допустима.

След служебна проверка на АУАН, съдът счита че същия е съставен съобразно изискванията на закона. Съставен е от Ж.С.Ж., на длъжност младши автоконтрольор, който който има съответна компетентност да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП. Съставен е след установяване на самоличността  на автомобила,веднага след констатиране на нарушението, с което без никакво съмнение са спазени и давностните срокове на чл.34 от ЗАНН.

Съдържат се установените от закона-чл.42 ЗАНН реквизити: т.1-актосъставителя е посочил трите си имена и длъжността, която заема, което позволява на съда да определи неговата компетентност; т.2-посочена е дата на съставяне на акта, което позволява да се прецени дали са спазени съответните срокове; т.3, т.4 -описано е коректно датата, часа и мястото където е извършено нарушението, обстоятелствата при извършване на деянието, както и самото нарушение; т.5-посочени са законови разпоредби, които са нарушени за  извършеното нарушение.,т.7- акта е подписан от  свидетеля, които е бил на място при установяването на нарушението и съставяне на акта; т.8-не са отразени са възражения на нарушителя;.

След служебна проверка на процесното НП, съдът намира следното:

НП е издадено от компетентен орган- Ж. Й. М., на длъжност Началник  Сектор „Пътна полиция” ОД на МВР-гр. Добрич, чиято компетентност да съставя НП е възложена от закона-чл.189,ал.2 ЗДвП и упълномощено по надлежен ред. Спазен е срока за издаването му по чл.34,ал.3 ЗАНН.

Съдът констатира, че при издаването на постановлението му не са допуснати нарушения,на Субект на това нарушение е водач на МПС,който управлява автомобила след като повторно управлява МПС,във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност.”

Жалбоподателят е узнал в какво е обвинен и е използвал в пълна мяра правото си на защита пред съда,където се развива същинското административно-наказателно производство.

 Съдът счита, че са спазени останалите изисквания при съставяне на НП по ЗАНН и ЗДвП.

Твърдението в жалбата,че жалбоподателят не е извършил нарушението,тъй като не е бил в страната не се подкрепя от никакви доказателства,такива не са представени от нея пред настоящата инстанция и съдът го намира за неоснователно.АУАН е съставен на веднага при констатиранена нарушението и връчен лично на жалбоподателя,което обстоятелство е удостоверено с подписа му,а тези обстоятелства се потвърждават и от свидетелите.

           

По същество на нарушението.

Съдът намира че описаните фактически обстоятелства представляват нарушение на чл.315  от КЗ.

 Към 05.11.2015г. в сила е бил нормативен акт-КЗ, който впоследствие е отменен, с нов такъв нормативен акт със същото наименование. Съгласно чл.3,ал.1 ЗАНН, следва да се приложат разпоредбите действали към момента на извършване на нарушението, с коректива че ако е налице по-благоприятен закон се прилага той-чл.3,ал.2 ЗАНН.

 По отменения закон, в чл.249,т.1 се предвижда задължителното сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. Неспазването на това задължение се счита за административно нарушение и е наказуемо-чл.315,ал.1. В конкретния случай, при съставяне на АУАН, този нормативен акт е бил в сила и това задължение е следвало да се изпълни.

 С брой 102 от 2015г., е обнародван Кодекс на застраховането, който влязъл в сила на 01.01.2016г. С пар.34 от Преходните и заключителните разпоредби от него, се отменя досега действащия едноименен нормативен акт, уреждащ същата материя. Следователно за съдът е налице задължение, по силата на чл.314 НПК да извърши проверка за наличието и приложението на по-благоприятен закон, по см. на чл.3,ал.2 ЗАНН.

С Кодекса на застраховането(нов), по същество се предвиждат същите правила за поведение, по отношение на задължителност за сключване на застраховка, задължени лица, обект на застраховане и т.н-Дял Втори, Глава Четиридесет и седма, чл.477 и следващите. Също е предвидена санкция за неизпълнение на това задължение, както и квалифициран състав за повторност на нарушението-чл.638, ал.1 и ал.2.

Органите на СПП към ОД на МВР-гр.Добрич, при проверка са установили че управлявания автомобил няма сключен такъв договор за застраховка, като нарушението е извършено повторно, тоест вече по установения ред нарушителят е бил санкциониран за същото нарушение. В случая, служителите на реда са констатирали влязло в сила НП №14-1717-000169/14г. връчено на 18.09.2014г., с което жалбоподателят е бил наказан за същото нарушение. Наказателното постановление е влязло в сила 26.09.2014г. Съгласно т.37 от Допълнителните разпоредби на КЗ(отм.), повторно е това нарушение, което е извършено в едногодишен срок, от влизане в сила на наказателно постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. Това съдържание е възпроизведено и в т.51 от Допълнителните разпоредби на КЗ(нов), което означава че не е налице по-благоприятен закон, който в случая да се приложи и нарушението следва да се третира като „повторно“, по см. на КЗ(отм.) 

 С оглед на това са налице и предпоставките за приложение на квалифицирания състав по чл.315,ал.2,вр. с чл.315,ал.1 от КЗ(отм.).

Налице е обаче по-благоприятно третиране на нарушителите, като са предвидени санкции същи по вид-„глоба“ за физически лица, но в по-нисък размер-чл.638,ал.1 и ал.2 КЗ(нов).  Тези изменения, безспорно следва да се квалифицират като по-благоприятен закон, по см. на чл.3,ал.2 ЗАНН и съдът е задължен да приложи, като намали наложеното наказание от 2000 на 800 лева.

Субект на това нарушение е водач,който управлява автомобила, като няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите .В процесния случай жалбоподателят не е изпълнил това си законово задължение и то след като е наказван за същото нарушение с влязло в сила НП.

 Следователно е извършил съответното нарушение и законосъобразно и е наложено административно наказание, на основание чл.315 ал.2 пр.1 вр. чл.315 ал.1 т.1 от КЗ/отм./ Според пар.6 т.33 от ДР "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.”

По приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдът счита, че не са налице предпоставки за приложението на чл.28 ЗАНН, като отчете, че конкретно проявената обществена опасност не разкрива белезите на маловажност, по см. на чл.93,т.9 Наказателния кодекс, което определение субсидиарно се прилага и в производствата по чл.59 ЗАНН. Задължението за сключване на застраховка от посочения вид, е установено с оглед на честите пътно-транспортни произшествия(ПТП), които се случват като цели да обезщети поне настъпилите имуществени вреди и по този начин поне да се ограничат неблагоприятните последици от отрицателните преживявания за увредените лица. Следователно, в конкретния случай, липсата на такава застраховка, разкрива потенциална опасност, при евентуално ПТП увредените лица да не бъдат обезщетени по адекватен начин. Освен това нарушението е извършено при превес на отегчаващи обстоятелства-множеството нарушения по ЗДвП и КЗ(отм.), видно от Справката на водача, без да са налице смекчаващи такива.

С оглед на това не може да бъде приложен чл.28 ЗАНН.

От преписката е видно, че жалбоподателят не е депозирал възражения, нито при съставяне на АУАН, нито в срока даден с него. С оглед на това, за наказващия орган не са били налице спорни обстоятелства, които да разследва, съгласно чл.52,ал.4 ЗАНН и се е произнесъл съобразно обстоятелствата, които е сметнал за безпротиворечиво установени с АУАН и доказателствата към него.

Съгласно ЗАНН, чл.6-административно нарушение следва да е виновно извършено. Виновно е когато е извършено при форма на вината умисъл или непредпазливост-чл.7,ал.1 ЗАНН. Нарушението,за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя може да бъде извършено единствено при пряк умисъл.

 

По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът 

 

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление(НП) № 15-0851-000329 от 26.03.2015г., издадено от Ж. Й. М. на длъжност Началник  Сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция(ОД) на МВР-Добрич, упълномощен с МЗ-№ з2819/12.09.2012г. на Директор ОД МВР Добрич, въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН) № 329 от 04.03.2015г., с което НП на А.Н.К. с ЕГН ********** се налага административно наказание за  административно нарушение  на чл.315 ал.1 и на осн. чл.315 ал.2 пр.1 вр. чл.315 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането-административно наказание „глоба“, в размер на 2000 /две хиляди/лв.,като намалява размера на наложената глоба на 800/осемстотин/лв. на основание чл.3,ал.2 ЗАНН, във връзка с чл.638,ал.2, вр. с ал.1 от КЗ(Обр. с бр.102 ДВ, в сила от 01.01.2016г.)

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по  пред Добричкия административен съд в 14 дневен срок от уведомяването на страните. 

                                                                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                                                                                                                                                                    /Р.Симеонов /