Решение по дело №1951/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалия кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „А.С. “ ЕООД, ЕИК ***, гр. Шумен , против решение № 1047/10.07.2023 г. по НАХД № 20233110200796/2023 г. по описа на Районен съд - Варна (ВРС), с което е потвърдено издаденото от директора на ТД Митница Варна НП № BG2022/2000-198/НП от 23.01.2023 г.

С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при неправилна преценка на въззивния съд за достоверност на информацията получена от Швейцарската митническа администрация , се иска постановяване на касационно решение за цялостната му отмяна. В съдебно заседание не се явява представител на касатора.

Ответникът директорът на ТД Митница Варна чрез упълномощения юрисконсулт Г.  изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

Административен съд – Варна, VІІ тричленен състав, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди както наведените касационни основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на проверка във въззивното производство е било Наказателно постановление № BG2022/2000-198/НП от 23.01.2023 г. на Директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“. С посоченото постановление за нарушение по член 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), извършено във връзка с Митническа декларация MRN 21BG002005055327R4/20.04.2021 г., на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ЗМ на „А.С. “ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 8 471,41 лева, представляваща 100 % от избегнатите публични държавни вземания.

За да потвърди издаденото наказателно постановление, от фактическа страна, районният съд е установил, че на 20.04.2021 г. от представител на „А.С. “ ЕООД е подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение и крайно потребление“ MRN № 21BG002005055327R4/20.04.2021 г., с която дружеството декларира стока 2, употребяван автомобил (с повреда) , марка PORSCHE, модел CAYENNE TURBO S E, тип: бензин; брой места: 5, шаси № ***, код по ТАРИК ***, цена на стоката 4 200 CHF; митническа стойност 7 921,82 лв., заплатени публични държавни вземания в размер на 0 лв. мито и 1 584,36 лв. ДДС, вместо дължимите според предоставената от швейцарските власти фактура № 2148(PC)/08.04.2021 г. на стойност 17 500 CHF, мито – 3 142,43 лв. и 6913,34 лв. - ДДС, като по този начин е избегнало частично плащане на публични държавни вземания в размер на 3 142,43 лв. мито и 5 328,98 лв. ДДС - общо 8 471,41 лв.

При така описаните факти, от правна страна районният съд приема, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП са формално законосъобразни, издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 231 ЗМ. Правомощията на подписалия за Директор на Териториална дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“ следвали от Заповед № ЗТД-2000-692/32-412810/29.11.2022 г. във вр. със Заповед № ЗАМ-1447/32-264887/09.08.2022 г. на Директора на Агенция „Митници”. Посочва още, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, че актът и постановлението съдържат изискуемите по закон реквизити. Приема, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са в достатъчна степен точно и ясно индивидуализирани, позволяващи да санкционираното лице да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

По съществото на спора районният съд е приел, че е осъществен съставът на вмененото нарушение. Въз основа на чл. 70, § 1 и § 2 от Митническия кодекс, съдът е обосновал извод, че правилно ответникът по касация е установил действителната митническа стойност на внасяната стока, тъй като е налице официален документ, получен по линия на международно сътрудничество, издаден от компетентните органи на Конфедерация Швейцария въз основа на Допълнителния протокол към Споразумението за свободна търговия между Конфедерация Швейцария и Европейската общност от 22.07.1972 г. Поради това съдът обосновава извод, че предоставената от швейцарската митническа администрация информация притежава обвързваща съда и административнонаказващия орган доказателствена сила. Всичко гореизложено е дало основание на районния съд да приеме, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество и е потвърдил наказателното постановление.

Административен съд – Варна, VII тричленен състав намира жалбата за допустима, като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок от уведомяването му за издаването на обжалваното решение. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Касационният съд намира, че не е налице заявеното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В своите възражения касаторът се е ограничил да оспорва характера на информацията предоставена от швейцарската митническа администрация - твърди се, че тя не била по линия на международното сътрудничество; че представлявала вътрешна кореспонденция между различни отдели; писмото обективиращо въпросната информация не било официален документ, поради което тя не била годно доказателство и не установявала реалната продажна цена на процесното МПС; достоверността на информацията не била проверена, тъй като нито швейцарските, нито българските митнически власти са извършвали проверки в счетоводствата на продавача и купувача.

Според чл. 69—71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, митническата стойност се основава на действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката. Тя евентуално може да бъде коригирана по реда на чл. 32 и чл. 33 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, по аргумент от чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013.

Така релевираните възражения относно правния характер на предоставената от швейцарската митническа администрация информация са неоснователни – информацията е получена след отправена от българските митнически власти молба за административна взаимопомощ въз основа на допълнителен протокол към споразумението за свободна търговия между Швейцария и Европейската общност от 22.07.1972 г. за административна взаимопомощ в областта на митниците от 09.06.1997 год. На основание чл. 48, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническите органи могат за извършват проверка на точността и пълнотата на информацията, предоставена с митническата декларация и след вдигането на стоката. В случая, въз основа на запитване от страна на българските митнически органи, е извършена проверка от швейцарските митнически власти, чиито резултати са обективирани в Писмо от 15.06.2022 г., с рег. № 32-197213/15.06.2022 г. на Централно митническо управление. От съдържанието на писмото се установява, че по отношение на процесния употребяван автомобил е продаден от фирма Revaz Autos SA на „А.С. “ ЕООД на цена от 17 500 CHF, със щети. Това писмо представлява документ, който е изискан по линия на международното сътрудничество, осъществено въз основа на Споразумението и Допълнителния протокол и изхожда от компетентните власти на изпращащата го държава. Поради това информацията, която се съдържа в отговора на швейцарската митническа администрация, притежава висока степен на доказателствена стойност в частта относно цената на процесния автомобил при износа. Приложената към писмото фактура/договор за покупко-продажба, действително е частен документ и доказателствената му стойност следва да се преценява съвкупно с официалното изявление на компетентните швейцарски митнически органи. По отношение на представената фактура/договор за покупко-продажба, приложен към митническата декларация, съдът намира, че правилно административнонаказващият орган не го е ценил поради компрометираната му доказателствена стойност. Нещо повече, към отправеното запитване българските митнически органи са приложили наличната фактура, но същата не е потвърден от страна на митническата администрация на Конфедерация Швейцария. В изпратеното от швейцарската митническа администрация писмо-отговор е посочено, че представеният за проверка диспозитивен документ (фактура/договор за продажба на стойност 4 200 CHF) е с невярно съдържание – противно на изложеното в касационната жалба, писмото представлява получен чрез обмен на информация с администрации на други държави по линия на международното сътрудничество официален документ по смисъла на чл. 84д, ал. 2 ЗМ, който в административно-наказателния процес няма предварително определена сила – съгласно приложимата на основание чл. 84 ЗАНН разпоредба на чл. 14, ал. 2 НПК, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Макар на дружеството-вносител да е изпратено писмо за предоставяне на допълнителни писмени доказателства за обосноваване на декларираната митническа стойност на внасяната стока, последното не е представило различни документи от тези, приложени към митническата декларация. Съобразно тези обстоятелства на липса на представени от „А.С. “ ЕООД доказателства за плащане на продажна цена на внесения автомобил именно в размер 4 200 CHF, правилно въззивният съд е отчел превес на доказателствената стойност на събраните от митническите органи писмени доказателства установяващи действително платена цена в размер на 17 500 CHF. От друга страна, неправилно с касационната жалба са наведени доводи за доказателствено бездействие на митническите органи с оглед проверка на относимата счетоводна документация – проверката е възможна само при изпълнение от проверяваното дружество на задължението му по чл. 84г, ал. 1, т. 1 ЗМ да предостави търговска, счетоводна и друга документация, което задължение очевидно дружеството не е изпълнило. С оглед последното, касационният съд намира , че единствените спорни във въззивния процес факти относно действително платената цена на процесния автомобил, са правилно установени от решаващия съд при липсата на допуснати от него процесуални нарушения. Правилно първостепенният съд е приел за осъществен състава на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.

Към така установените във въззивното производство факти, при извършената по реда на чл. 220 АПК проверка, касационният съд намира, че материалния закон е бил правилно приложен от ВРС както по отношение на правната квалификация на деянието, така и по отношение размера на наложеното за него адм. наказание – посочената в процесната митническа декларация като митническа стойност недействително платена цена на стоката от 4 200 CHF вместо действителната такава от 17 500 CHF по смисъла на чл. 29, пар.1 от Митническия кодекс на Общността (Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 на Съвета) има за последица деклариране на занижена митническа стойност, съответно плащане на занижен общ размер от 8 471,41 лв. на дължимите публични държавни вземания , вместо действителния дължим общ размер от 10 055,77 лв., с което от обективна страна е осъществен състава на адм. нарушение по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗМ, за което е наложена имуществена санкция в размер на частично избегнатите публични държавни вземания – 8 471,41 лв. Така като е потвърдил законосъобразното НП, ВРС е приложил правилно материалния закон.

Неоснователно е възражение на касатора, че производството по установяване на твърдяното като извършено митническо нарушение следва да се развие пред Административен съд – Шумен, където е седалището на дружеството. Нормите на чл. 59, ал. 1 и чл. 63в ЗАНН регламентират местната подсъдност на АНД, респ. АдмС-Варна е компетентната касационна инстанция.

Освен процесуално и материално законосъобразно по гореизложените съображения, при извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход от делото, ответникът има съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт х., като съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва на ЮЛ на ответника да се присъди такова в размер на 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1047/10.07.2023 г. по АНД № 20233110200796/2023 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „А.С. “ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Агенция „Митници“ за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: