№ 2898
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110214723 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „*******” ЕООД срещу Наказателно постановление № 22-
2400270/20.09.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София, с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 14, ал. 1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 31, ал. 3 и чл. 64 от Наредба № 2
за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/2004 г.).
В подадената жалба се излагат подробни аргументи за неправилно установена
фактическа обстановка, като се настоява, че санкционираното дружество е възложило
дейностите по строителството на обекта на подизпълнител, като съгласно сключен с
подизпълнителя договор за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд /ЗБУТ/, подизпълнителят се е задължил да отговаря за безопасността на работниците,
включително и чрез ограждане на опасните зони на строежа. Поради това жалбоподателят
претендира, че са липсвали правни основания за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. Отделно от това, жалбоподателят намира, че
нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна, като липсва и точна правна
квалификация на нарушението в АУАН и НП. Алтернативно, жалбоподателят претендира и
за приложение на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението. Поради всичко
изложено се претендира отмяната на НП в цялост.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
Канчелов, който поддържа жалбата. Той пледира за отмяна на НП поради изложените в
жалбата доводи и моли за присъждане на платеното адвокатско възнаграждение на
дружеството.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“
София, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Стоянова, оспорва жалбата.
1
Моли НП да бъде потвърдено, като намира за правилно и добре обосновано, издадено от
компетентен орган. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от Наредба №2/2004 г.
строителят е длъжен да осигури комплексни ЗБУТ. Счита, че не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „*******“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, се
занимавал със строителство на сгради. Дружеството било сключило договор за изпълнение
на строително - монтажни работи (СМР) за обект “жилищна сграда с подземни гаражи и
паркоместа” в УПИ V-1339, кв. 79, в гр. София, местност Малинова долина, район
Студентски. Съгласно указателна табела на обекта, именно дружеството-жалбоподател било
възложител и строител на обекта и съответно работодател на строителните работници,
извършващи СМР на обекта. Дружеството било работодател и на техничския ръководител
на обекта, който бил на мястото на строежа на процесната дата – 06.06.2024 г.
На 06.06.2024 г. била извършена проверка на място на обекта, със строител
„*******“ЕООД, от служители на ДИТ – София, включително св. Ш. Ш. Х., заемаща
длъжността “главен инспектор” в ДИТ - София. При проверката св. Х. установила, че около
строежа има изкоп с дълбочина от около 3.50 метра, а строежът бил изграден до ниво трета
плоча. При пристигане на контролните органи на обекта, работещите на трета плоча
избягали и не била установена тяхната самоличност и дали същите имат сключени трудови
договори, съответно с кого. При оглед на обекта св. Х. установила, че единственият достъп
до работните места от нивото на терена към кота 0 на строежа, били поставени от северната
и източната част на строежа, проходни мостчета над изкопа. Тези мостчета били поставени
дървени дъски с широчина 75 см, без поставени на тях огради. Предвид липсата на
обезопасяване на мостчетата, св. Х. преценила, че те създават риск за падане от височина.
При проверката, на място в обекта бил установен единствено технически ръководител на
обекта – ЖЖ, който бил служител на „*******“ ЕООД. При проверката били констатирани и
множество други нарушения, описани в констативен протокол от 22.07.2024 г.
На същата дата бил съставен акт за спиране на обекта с оглед установените сериозни
нарушения и създадения риск за работещите. Актът за спиране бил връчен на техническия
ръководител на обекта ЖЖ на датата на съставянето му – 06.06.2024 г. На 10.06.2024 г. бил
съставен протокол за отстраняване на констатираните нарушения от строителя *******
ЕООД, който бил представен на ДИТ София. Чрез представения документ проверяващите
били информирани, че е обезопасен изкопа и подходите към него, както и че са отстранени
останалите констатирани нарушения, поради което и се разрешавало изпълнението на СМР
на обекта.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2422147 от 22.07.2024 г. В него били отразени 20 на брой извършени от жалбоподателя
нарушения на трудовото законодателство, за чието отстраняване били издадени
предписания. Така съставеният протокол бил връчен на представител на дружеството на
22.07.2024 г. В протокола било посочено, че в хода на проверката от ******* ЕООД е
представен договор за възлагане на СМР – направа на тухлена зидария на обекта на
подизпълнител „Смарт Билд България“ ЕООД, но на информационната табела на обекта не
били посочени никакви подизпълнители.
С оглед горните констатации св. Ш. Х. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ - София приела, че на 06.06.2024 г. от дружеството е извършено нарушение на чл. 14,
ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 31, ал. 3 и чл. 64 от
2
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/2004 г.) /Наредбата/ и
съставила АУАН № 22-2400270/22.07.2024 г. в присъствието на свидетели на установяване
на нарушението, както и на представител на жалбоподателя, като в акта не били отразени
възражения на нарушителя. Такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН № 22-2400270/22.07.2024 г. при пълна идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно
постановление на 20.09.2024 г., като на дружеството-жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 31, ал. 3 и чл. 64 от Наредба № 2/2004 г. за
това, че като работодател и строител на 06.06.2024 г. дружеството не е осигурило ЗБУТ като
е допуснал проходните мостчета над изкопа от северната и източната част да не са
обезопасени и да създават риск за падане от височина.
Наказателното постановление е връчено на дружеството на 01.10.2024 г., за което е
приложено известие за доставяне, като на 15.10.2024 г. била депозиерана и жалбата срещу
него в ДИТ София. Към жалбата дружеството приложило договор за строителство за
изпълнение на СМР – груб строеж за процесния обект, в който било вписано, че е сключен
на 11.12.2023 г. между жалбоподателя и „И Пи Си Сълюшън“ АД, в качеството на
подизпълнител. Към договора било представено и споразумение от същата дата за
осигуряване на ЗБУТ при СМР, съгласно който изпълнителят по договора - „И Пи Си
Сълюшън“ АД се задължавал в чл. 7 да изпълнява строителните дейности, като спазва
всички изисквания на ЗЗБУТ, включително и за осигуряване на безопасни проходи. Тези
документи не били представени по време на проверката.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Х., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (преди всичко протокол за извършена
проверка и приложени към него снимки, акт за спиране, протокол за отстраняване на
констатирани нарушения и др.), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Х., която лично е извършила проверка на
строителния обект и лично е възприела изкопа и липсващото му обезопасяване срещу
падане, както и положените мостчета, чрез които се е осъществявал достъпа до строежа. Тя
описва и как е изчислила дълбочината на изкопа, като сочи и конкретната ширина на
дървените мостчета, които не са били обезопасени. От показанията на тази свидетелка съдът
изведе и наличието на реална опасност за падане от височина при преминаване по някои от
тези подходи. Нейните показания послужиха на съда и за установяване на отговорния за
нарушението субект. Св. Х. потвърждава, че на информационната табела на строежа като
възложител и строител е било посочено единствено дружеството-жалбоподател, без
посочени подизпълнители, като тя допълва и че единственото установено лице на строежа
/след разбягването на строителите от обекта/ е бил техническия ръководител на обекта,
който е служител на жалбоподателя. Последното се установява и от попълнената от ЖЖ
декларация и подписания от него акт за спиране на обекта. Показанията на св. Х. са
подкрепени и от писмените доказателства по делото и преди всичко от представения от
дружеството констативен протокол и фотоснимки към него. Чрез него представители на
дружеството уведомяват ДИТ София, че 4 дни след проверката са предприети мерки за
отстраняване на нарушението, изразили се в обезопасяване на проходните мостчета.
Основните обстоятелства от предмета на доказване, свързан със състоянието на обекта
на 06.06.2024 г., се установяват преди всичко от показанията на св. Х. и протокола за
3
извършена проверка, като дружеството не оспорва липсата на ограждения около подходните
мостчета над изкопа, водещи до кота 0 на строежа.
От показанията на свидетелката несъмнено се установява качеството на дружеството-
жалбоподател както на работодател на техническия ръководител на обекта, така и на
изпълнител на обекта, натоварен с осигуряването на здравословни и безопасни условия на
труд. В тази връзка съдът не се довери на представените едва с жалбата договор за възлагане
на СМР на подизпълнител и споразумение към него. На първо място двата документа нямат
достоверна дата, като те не са представени в хода на проверката и подизпълнителят не е бил
вписан в информационната табела на обекта или в някакви други документи и разрешителни
за обекта. Освен това, съдът взе предвид, че в констативния протокол от 22.07.2024 г., в т. 2
на стр. 2 е вписано, че ******* ЕООД е представило по време на проверката договор за
възлагане на СМР – направа на тухлена зидария на Смарт Билд ЕООД, което дружество е
различно от посочения в представения с жалбата договор за изпълнение на СМР – груб
строеж за процесния обект, с посочен подизпълнител „И Пи Си Сълюшън“ АД. Доколкото
грубият строеж включва и изграждането на стени на сградата, възникват съмнения за
достоверността на тези договори.
Във връзка с основния спорен въпрос по делото, свързан със субекта на отговорността
на така установеното нарушение, съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства може да се изведе, че именно ******* ЕООД е отговорно за
нарушението като строител на обекта и работодател на единствения установен на мястото
на строежа работник. По делото липсват каквито и да е доказателства, че посоченият
подизпълнител „И Пи Си Сълюшън“ АД реално е изпълнявал дейности по изграждане на
сградата и е имал наети работници на този обект, за да се ангажира неговата отговорност.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ във връзка с т. 4 от Заповед №
З-0693/15.08.2022 г., в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на
процесуалните правила и спазване на материалния закон.
Нарушението макар и лаконично описано е достатъчно ясно, посочена е датата на
неговото извършване, кога е установено, къде е било извършено и от кого, ясно е
индивидуализиран и строителния обект, където е извършено нарушението. Налице са
изискуемите реквизити, предвидени в императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал.
1 от ЗАНН, поради което настоящият съдебен състав не споделя мнението, изложено в
жалбата, за неправилно и непълно описание на нарушението от фактическа страна. В АУАН
и НП е посочена и правната квалификация на вмененото на дружеството нарушение - чл.
14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 31, ал. 3 и чл. 64 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Като са неоснователни доводите на
жалбоподателя, че правната квалификация е непълна.
Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от КТ „Работодателят е длъжен да осигури
4
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на
работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.“ Тази бланкетна
разпоредба се допълва с конкретните правила на законодателството развити подробно в
ЗЗБУТ, а в случай на СМР и в разпоредбите на Наредба № 2/2004 г.
Действително, разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ е бланкетна, но тя е запълнена с
конкретните правила за поведение, предвидени в Наредбата. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ
„Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и
физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което
осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в
съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във
всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица,
които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или
места.“ Разпоредбата сочи на общото задължение за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд не само на работниците, извършващи СМР в случая, а и на
всички служители на дружеството, както и на други лица, които могат да попаднат на
обекта.
Така описаните фактически обстоятелства в акта и в НП съответстват на правната
квалификация и са правилно субсумирани под хипотезата на чл. 31, ал. 3, вр. чл. 64 от
Наредба № 2/2004 г. като материален закон.
В чл. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословните и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи е описан обхвата на
приложение на Наредбата, като очевидно, разглеждания случай попада в приложното й
поле, доколкото се касае за строеж на сграда, т. е. „изграждане” по смисъла на чл. 2, ал. 1, т.
2 от Наредбата.
Съобразно текста на чл. 31, ал. 3 от Наредбата, за преминаването на пешеходци над
изкопи се използват обезопасени проходни мостчета, които се осветяват през тъмната част от
денонощието. А съгласно чл. 64 от Наредба №2/2004 г. „Работните платформи, проходните
мостове и стълбите в границите на строителната площадка се оразмеряват така, че да имат
достатъчна здравина и се обезопасяват и използват така, че да предпазят хората от падане
или от падащи предмети.“ Несъмнено е установено и наличието на дълбок изкоп /около 3.50
метра според св. Х./, което обуславя и приложимостта на правилата на Наредбата относно
работата на височина, доколкото чл. 64 от Наредбата попада именно в този раздел.
Видно от показанията на свидетелката, протокола за извършена проверка и акта за
спиране, контролните органи са възприели, че проходните мостчета, по които се е
осъществявал достъпа до кота 0 на строежа, са минавали над изкоп с дълбочина от около 3.5
метра и те не са били обезопасени. И от приложените по делото снимки се установява, че за
преминаване над изкопа са използвани поставени под наклон дървени греди, подпрени на
тухли, на които не са поставени никакви ограждения. А от показанията на свидетелката се
установява, че ширината на мостчетата е била само 75 см. По този начин несъмнено се
създава и реална опасност за работещите на строителния обект от падане от височина. В
случая е установено, че на обекта е полагал труд наетият от дружеството технически
ръководител, както и други лица, които са избягали в началото на проверката. С това
несъмнено е установена и съществуващата реална опасност от падане от височина за
работещите на обекта, включително и за служителя на дружеството.
Правилно е определен и отговорният субект, доколкото отговорността на дружеството-
жалбоподател е ангажирана в качеството му на работодател и строител. На първо място,
жалбоподателят притежава качеството “работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и §
1, т. 10 от ДР на Наредба № 2/2004 г., съгласно които това е юридическо лице, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение /в случая
охранителят на обекта е бил нает именно от жалбоподателя/. На второ място,
5
жалбоподателят притежава и качеството строител според легалната дефиниция на § 1, т. 2 от
ДР на Наредба № 2/2004 г., а именно лице, определено в ЗЗБУТ, което самостоятелно наема
работници по трудово правоотношение. Според чл. 163, ал. 1 от ЗУТ строителят е физическо
или юридическо лице, което по писмен договор с възложител изпълнява строежа.
От дружеството се оспорва, че то е изпълнител на СМР на обекта, но съдът по-горе
изложи своите доводи да не кредитора представения договор за възлагане на извършването
на СМР на подизпълнител. Освен това, именно жалбоподателят е посочен като строител на
обекта в официалните документи за строежа и на информационната табела, а и той е подал в
ДИТ София констативния протокол за отстраняване на установените нарушения.
Протоколът е подписан от техническия ръководител на обекта – служител на
жалбоподателя, от негов упълномощен представител и от трето лице, което допълнително
подкрепя извода, че именно дружеството е изпълнявало СМР на обекта. Именно
техническият ръководител на обекта, нает от дружеството-жалбоподател, е бил натоварен да
следи за ЗБУТ, като по делото са представени и сертификат и удостоверение за неговата
компетентност. В противен случай, липсва логична причина, още в началото на проверката
да не се предоставят документите за възложените на подизпълнител СМР, а напротив – да се
предоставят различни договори за различни дружества като подизпълнители.
Освен това, съдът взе предвид и разпоредбата на чл. 16, т. 1 б. "б" от Наредба № 2/2004
г. съгласно която "строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, включително
на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при
извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните
изисквания на тази наредба". Тази разпоредба препятства възможността строителят на
обекта да отклони административнонаказателната си отговорност за нарушения на ЗЗБУТ и
Наредбата, като след образуване на производството посочи подизпълнител на обекта, тъй
като именно строителят е основният отговорен субект за осигуряване на комплексни
здравословни и безопасни условия на труд. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, б. „б“ от Наредбата
се прилага не само при случаи, когато на обекта са ангажирани множество подизпълнители,
но във всеки случай, видно и от нейното съдържание.
За пълнота следва да се посочи, че отстраняването на нарушението преди издаването на
АУАН не следва да се третира като основание за изключване на отговорността на
дружеството. Въпреки заявеното в констативния протокол от 10.06.2024 г. обезопасяване на
проходните мостчета към кота 0 на строежа, към датата на проверката са били осъществени
признаците на административното нарушение, за което правилно е ангажирана и
отговорността на субекта. Последващото поведение на работодателя и строител по
обезопасяване не може да заличи реализирания в обективната действителност факт по
неспазване на трудовото законодателство и създаването на опасни условия на труд, а
единствено може да се вземе предвид при определяне на наказанието.
С оглед на всичко изложено, съдът намира за доказано извършеното нарушение на
дружеството от обективна страна, което правилно е квалифицирано от наказващия орган
като такова по чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.
31, ал. 3 и чл. 64 от Наредба № 2/2004 г.
Тъй като е ангажирана отговорността на юридическо лице – работодател, не е
необходимо да се изследва субективната страна на извършеното нарушение.
Съгласно чл. 413, ал.2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв. В случая нарушител е работодателят – изпълнител на обекта, а именно
санкционирания жалбоподател – „*******” ЕООД. Поради това имуществената санкция на
6
дружеството правилно е определена в диапазона от 1500 до 15 000 лева. В случая е
наложена имуществена санкция малко над минималния предвиден от закона размер – 2000
лева, която съдът намира за справедлива и съответна на тежестта на нарушението. Съдът взе
предвид множеството констатирани нарушения при проверката от органите на ДИТ,
свързани със създаването на реална опасност за живота и здравето на работещите на обекта.
Освен това, съдът взе предвид показанията на свидетелката, че работещите на обекта са се
разбягали в началото на проверката, което е осуетило тяхното установяване. Освен това,
нарушението е отстранено 4 дни след установяването му, а не незабавно. Съдът отчете още,
че видно от показанията на св. Х., при пристигането й на обекта, е имало работещи лица на
трета плоча на строежа, чиито единствен достъп до сградата е бил през необезопасените
мостчета. Това установява и наличието на реална, а не хипотетична опасност за тяхното
падане от височина.
При това положение въззивната инстанция достигна до извод, че е безспорно
установено извършването на нарушение на чл. 31, ал. 3 и чл. 64 от Наредба № 2/2004 г., за
което правилно е ангажирана имуществената отговорност на работодателя на основание чл.
413, ал. 2 от КТ, като му е наложена имуществена санкция в размер от 2000 лева.
Съдът намира, че не е налице и хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл следва да
се отчете и ТР № 3 от 10.05.2011 г. по т.д. № 7/2010 година на ВАС, според което чл. 415в КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Според посоченото
тълкувателно решение разпоредбата на член 415в от КТ представлява привилегирован
състав спрямо този на член 414, ал.3 от КТ и изброените в него административни
нарушения.
В случая не е налице основание за преквалифициране на нарушението по специалната
норма, определяща "маловажен случай" по КТ – чл. 415в, ал. 1 от КТ, въпреки
представените доказателства, че нарушението е било отстранено от страна на работодателя.
Съдът намира, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е сред най-
съществените задължения на работодателите и нарушаването на това задължение чрез
необезопасяването на строителната площадка и по-конкретно на мост над изкоп с дълбочина
от 3.5 метра, винаги води до неблагоприятни последици за лицата, работещи на обекта,
което изключва приложимостта на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и потвърждаване на НП, се явява основателна и претенцията
на процесуалния представител на ДИТ София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган. Съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се допуска
присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на
наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на директора на ДИТ София
в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното
НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена
правна или фактическа сложност, като е проведено само едно съдебно заседание, поради
което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2400270/20.09.2024 г., издадено
7
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София, с което на жалбоподателя
"*******" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 31, ал. 3 и чл. 64 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/2004 г.).
ОСЪЖДА жалбоподателя „*******“ ЕООД с ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ на
ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА София сумата от 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8