Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 01.10.2014 г. Град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Карловският районен съд, четвърти
граждански състав, на пети септември,
две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
При участието на секретаря К.Б., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1804 по описа на съда за 2012 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част II-ра, Дял I-ви от
Граждански процесуален кодекс (ГПК) – общ исков процес в производство пред първата
инстанция и е образувано по предявен иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК и по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Съдът е
сезиран с искова молба от Х.П.Т., с ЕГН *********,***, Т.П.Т.,
с ЕГН **********, с адрес ***, бел. „Х.Б.№., от П.П.Т., с
ЕГН **********,*** чрез пълномощника-адвокат Т.С. ***, против И.М.В., П.М.В.,
М.М.В. и И.И.Г. ***, всички ответници
представлявани от пълномощника - адвокат Е.П.,***.
С молбата се поддържа искане
за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено,
че тримата ищци са съсобственици с равни права на 246/552
идеални части от недвижим имот-поземлен имот с идентификатор .., с административен адрес в гр. К., с подробно описание
на имота в исковата молба. Твърди се, че ищците
са съсобственици на имота, придобит по наследство от баща им П.Х. Т., бивш
жител ***, починал на 28.07.2002 г., както и да бъде признато за установено, че
в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № .. г. е
налице грешка относно поземлен имот № 9, с идентификатор .., находящ се в гр.К..,
ул.Г. №., с площ от 552 кв.м., като част от имота с площ от 246 кв.м.,
съставляващи 246/552 идеални части от него, собственост на ищците с равни
права, погрешно е записан като собственост на ответниците по делото. Сочи се, че този имот е идентичен с парцел V по
отменения план на гр. К., в сила от 1966 г., образуван от имоти с пл. № 1035
/собственост на ответниците/ и с пл.№ 1049 /собственост на общия наследодател
на ищците, а понастоящем на тримата ищци/. Твърди се, че правото на собственост
на наследодателя се установявало от нотариален акт № 95, том ІІ, дело 628 от 1981 г. /относно площта от
140 кв.м./, а за останалата част до пълната площ възлизаща на 246 кв.м не
притежавали акт за собственост. Твърди се, че ответниците са придобили чрез
дарение извършено с нотариален акт № 118, том І, дело 316 от 1989 г., поправен с нотариален
акт № 48, том ІІ, дело 524 от 1989
г. част от описания поземлен имот с площ от 306 кв.м,
съставляваща частта от имот с пл. № 1035 в кв. 30. Според ищците, парцел V за
имоти с пл. № 1035 и с пл. № 1049 е идентичен с УПИ V-1261 в кв.30. До смъртта
си през 2002 г.
общият им наследодател владеел частта от последния имот, съответстваща на имот
с пл. № 1049 в съсобствения им с ответниците парцел V, кв. 30 по отменения план
на гр. К., а след неговата смърт тази част с площ от 246 кв.м. се владеела от
ищците. Никога, ответниците не били владели частта от УПИ V-1261 в кв. 30,
съответстваща на участието на имот с пл.№ 1049 в съсобствения парцел V, кв. 30.
Констатацията, направена в хода на обстоятелствена проверка, извършена по
нотариално дело № 719 от 2012 г. по описа на нотариус Т. Рангелов, с рег.№ 517
на Нотариалната камара и район на действие РС- гр. К., по силата на която
ответниците били признати за собственици на целия УПИ V-1261 в кв. 30 била
невярна, защото противоречала на фактическото и правно положение на имота. В
тази връзка, съставеният нотариален акт № 120, том ІV, рег.№ 8651, дело № 719
от 2012 г.,
изготвен от същия нотариус, не отразявал коректно притежаваната от ответниците
площ на процесния поземлен имот. Поради това, се иска и изменение на нотариален
акт № 120, том ІV, рег.№ 8651, дело № 719 от 2012 г., като на ответниците
бъде признато правото на собственост върху 306/522 идеални части от описания в
акта поземлен имот, ведно с находящата се в него селскостопанска сграда с площ
от 25 кв.м.
Исковата
претенция е уточнена като е прецизиран
петитума с молба вх. № 4879/11.04.2013 г., респ. се поддържа искане за признаване на
установено, че в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № .. г., е налице грешка за поземлен имот 9, с идентификатор ..,
находящ се в гр. К., ул. Г..№., с площ от 552 кв.м., като част от имот с площ
от 146 кв. м.,
съставляващи 146/552 ид.ч. от поземления имот, собственост на ищците при равни
права, погрешно е записан като собствен на ответниците. Тук съдът следва да
отбележи, че не възприема становището на ответниците, изразено в отговор на л.
72 от делото, т.к. още с първоначалната искова молба /на стр.2, абз.4/ ищците
навеждат доводи за наличие на грешка в кадастралната карта и кадастралните
регистри, породена от отразените обстоятелства в НА №120/2012 г., като въз
основана на същия нотариален акт в кадастралната карта и кадастралните регистри
имота бил записан погрешно като собственост на ответниците. В този контекст и
доколкото тези факти не са намерили отражение в първоначално заявения петитум,
съдът прие, че последващото уточнение на исковата молба е в съгласие с
процесуалните правила и не прие същото като нов иск, както намира ответника.
Ответниците
изпращат отговор на исковата молба в рамките на едномесечния срок за това
действие по см. на чл. 131 от ГПК. Изразяват становище за недопустимост на
предявените искове, като не сочат доводи в подкрепа на твърдението си. В
условията на евентуалност, при разглеждане на делото по същество, се изразява
становище за неоснователност на исковете. Оспорват се изцяло твърденията на
ищците, че последните били собственици на процесния имот, както и че до 2002 г. техният наследодател
го владял, съответно че ответниците не са владели имота.
В съдебно
заседание страните се представляват от пълномощниците си. Ищците поддържат
исковата молба, с уточненията към нея, а ответниците я оспорват, по
съображенията в депозирания по делото отговор.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните,
въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от скица на поземлен имот № 2654/28.01.2013 г. процесния имот има
идентификатор .. по КККР, одобрени със заповед № .. г., с вписан
административен адрес гр. К., ул. Г. №., с площ от 552 кв.м., с трайно
предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10
м.), без стар идентификатор,
номер по предходния план 1261, кв. 30, парцел V-1261, при съседи поземлен имот с идентификатор
36498.504.1260, 36498.504.1212, 36498.504.1262, 36498.504.9507, сгради, които
попадат в имота: сграда ...1, със застроена площ от 25 кв.м., бр. етажи 1,
предназначение: селскостопанска сграда, със съсобственици И.М.В. – ½
ид.ч. нотариален акт № 92, том 11, рег. 3136, дело № 1956 от 12.10.2012 г. и
М.М.В. - ½ ид.ч. нотариален акт № 92, том 11, рег. 3136, дело № 1956 от 12.10.2012 г.
Ищците се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор ..,
с административен адрес в гр. К., с подробно
описание на имота в исковата молба, придобит по наследство от баща им П.Х. Т., бивш жител ***, починал на 28.07.2002 г.,
с нотариален акт № 95, том ІІ, дело 628
от 1981 г.
Видно от посочения нотариален акт имотът е с площ от 140 кв.м., ведно с
подобренията в него, подробно посочени в оценителен протокол от 26.11.1980 г., при
съседи М.А., спортна площадка и ул. Г. и за него в съсобственост с имот пл.
№1035 е отреден парцел V от плана на гр. К., и
бил закупен от наследодателя на ищците П.Х. Т. по реда на чл. от ЗСГ /отм./.
Видно от удостоверение за наследници № 2303/2012 г. ищците са наследници по
закон на П.Х. Т. – негови деца.
Ответниците И. и М. В. придобили чрез дарение от баба си С.А., извършено с нотариален
акт № 118, том І, дело 316 от 1989
г., поправен с нотариален акт № 48, том ІІ, дело 524 от 1989 г., по ½ ид.ч.
от дворно място, с построените в него обор и стреха със застроена и незастроена
площ от 306 кв.м, находящо се в гр. К., ул. „Г.“ № 26, при съседи П.Х. Т., А.Н.Б.,
държавно място и улица, съставляващо имот с пл. № 1035 в кв. 30 и за него и за
имот с пл. № 1049, отреден в съсобственост парцел V, в кв. 30, по плана на гр. К..
С нотариален акт № 120, том IV, рег. № 8651, дело №
719 от 2012 г.
за констатиране право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание
придобивна давност и наследство, ответниците са признати за собственици на
поземлен имот с идентификатор .., с площ от 552 кв.м., ведно със сграда с
идентификатор...1., със застроена площ от 25 кв.м.
Според
представените по делото декларация, протокол № 7/08.04.1966 г., разрешение за
строеж № 64/13.06.1989
г., молба за определяне на строителна линия от 09.06.1989 г., протокол №
46/15.06.1989 г.
за определяне на строителна линия и ниво, ответниците И. и М. В. застроили в
придобития имот стопанска постройка и улична ограда.
Видно от
приложените на л. 89-95 писмени доказателства – жалба от 01.08.2013 г., писмо
94-00-4373/07.08.2013
г., писмо № 94-00-5668/03.10.2012 г., писмо № 94-00-6752/13.11.2012 г.,
между И.В. и Х.Т. – страни по делото е възникнал проблем при ползването на
процесния имот от страните и реално спор за материално право по отношение на
поземлен имот 1049 по обезсиления план и част от поземлен имот 1261 от
действащия.
По делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите ..
Свидетеля
С. живее в съседство на процесния имот. Твърди, че в момента там имало голяма
двуетажна къща, която се намирала вътре в имота и до него отделено от другия
парцел. Зад него пак имало дворно място. Отпред имало мрежа и малко разстояние
свободно от мрежата навътре. Отзад имало малко дворче. Сочи, че от източна страна имота граничел с
имот на М. В. – баща на ответниците. От запад имало друг свободен парцел на М.
и друга нова къща, която била в строеж. От северната страна имота граничел с
имот, собственост на братовчед на ищеца. От североизток се строяла нова къща. Донякъде
имало дувар, а от към улица Г. до техния
двор имало иззидана циментова стена. От улицата бил отлят цимент и отгоре била
сложена мрежа. Свидетеля сочи, че между имота на Т. и имота на М. имало дървета
– джанки, но ограда не била забелязала. Твърди, че нито един от двамата, които
претендират за имота, не били влизали в мястото, което е от джанките навътре
към къщата на Т. и никога не ги е виждала да идват и използват това място. Сочи,
че никога никой от Т. не е ползвал този терен и не го е владял и не го е
оспорвал. Твръди, че разликата в нивата на имотите е около метър. Известно и е,
че преди две години Т. си вкарали багер, за да си довършват двора, започнала да
копаят в тяхното место. Тогава дошли полицаи, които спрели багера, т.к. имало
претенции за имота. Св. твърди, че в имота на М. В. имало стара постройка,
която била залепена почти на дувара на Б.. Имало и някаква стара постройка, но
в този двор никой не бил влизал. Този имот го ползвал М.. Същата форма имал
имота, като този, която ползвали брата, сестрата и този на Т..
Свидетеля
Д.А.Н. живее на ул. „Г.“ 29 и сочи, че познава дворното място, за което е
делото. Описва последното, като твърди,
че то се намира на ул. „Г.“ № .., и било на Т.. На изток, имотът граничел с
друг техен имот, от запад с главната ул. Г., към балкана имало други съседи, а
в южната си страна, имотът граничел с имота на ответниците. Сочи, че между
имота на ответниците и имотът на ищците имало много стар дувар, висок е около
метър. Границата между имотите на страните не била променяна през годините,
като някога Т. не са ползвали част от имота на ответниците и обратно. Не знае
за спор между страните по отношение на съседните имоти. Описва подробно имотите
на страните.
Свидетелят
М. Иванов В. е баща на ответниците по делото. Твърди, че живее срещу имота на
синовете си, който е предмет на делото. Сочи, че този имот е бил прехвърлен на
синовете му от баба им, за което бил съставен нотариален акт. Описва имота и
сочи, че гледан от улицата той представлявал следното: имало стопанска сграда в дъното, която била
изградена с разрешение от общински съвет тогава. Имота бил ограден с улична
ограда от бетон, а над него мрежа, имало и врата. Съседите на мястото били Т.
от северна страна, а от южната Б., на
запад ул. Г.. В имота на Т. било копано с багер и се получила денивелация на
границата между двата имота. Като почнал спора между страните била сложена
телена ограда, за да може да не се влиза. Тя не разделяла имота по граници, а
само пазела животните да не влизат към техния имот, защото ходели до вратата
им. Сочи, че не била обявена по никакъв начин границата между двата имота.
Всеки знаел, че има нещо негово, но не знаел докъде. Сочи, че двата имота били с правоъгълна
форма. Когато започнали да копаят Т., той го смятал за тяхно място и затова
извикали полиция. След това подали жалба в инспектората. Споровете за имота
между страните започнали, откакто те започнали да копаят и ответниците подали жалби
- от 2012 г.
Свидетелят не знае граници да са местени и променяни. Преди това също не било имало спорове за
граници, вкл. и преди прехвърлянето на имота на синовете му.
Свидетелят Д.П.К. сочи, че познава И. и М. В. от 90-та
година и знаел, че те имат имот на ул. Г..
От тога знае и имота. Описва го подробно, но не знае между В. и съседите
им да има спор за граници. Сочи, че ищците изкопали слога и навлезли в имота на
ответниците, за което последните били пуснали жалби.
По
делото е прието експертно заключение, изготвено от вещото лице Й.Й., неоспорено
от страните, според което поземлен имот 504.1261 по Кадастрална карта на гр. К. с площ
552 кв.м. е идентичен на поземлен имот 1261- УПИ VI-1261 кв. 30 по КРП одобрен със
заповед 91/2000 г., само по площ от 552 кв.м., както и на УПИ V-1035, 1049 кв. 30 по КРП, одобрен
със заповед 938/1966 г. само по площ от 552 кв.м., но без да са отразени ПИ
1049 с площ 236 кв.м и ПИ 1035 с площ 316 кв.м.
Прието е и допълнително заключение, неоспорено от
страните, онагледено с изготвена от експерта скица №4-комбинирана между КРП за гр. К., одобрен със заповед №938/1966 г.
и Кадастрална карта, одобрена със заповед .. г., на която имотните граници на
ПИ по плана от 1966 г.
са показани с цвят лилаво, а имотните граници по кадастрална карта с цвят
черно. ПИ 1049 - по плана от 1966 г., между точките 8,
12, 19, 20 и на запад/север с отразена собственост в разписната книга по плана
от 1966 г.
- двор на П. Христов Т. и П.Х. Т. с н.а. 167, т. III от 1943г.- участващ в кв.
ЗО, УПИ V, VI и VII. ПИ 1035 - по
плана от 1966 г.,
между точките 8, 10, 11, 12, 13, 4, 14 и на юг/изток се движи имота с отразена
собственост по разписна книга към плана от 1966г.- двор на М. В. А. с документ
за собственост н.а. 52/38г., т. V, д. 60 от кв. 30- участващ в УПИ IV и V. ПИ 3771 - по плана от 1966 г., между точките 19,
18, 17, 16, 15, 14, 4, 13, 12 и 19 с отразена собственост по разписна книга към
плана от 1966г. на П.Х. Т., П. П. Т. и Х. П. Т. за Х. с н.а. 118, т. VII,
участваш в УПИ VI. ПИ 1261 с
площ 552 кв.м. по кадастралната карта на гр. К., одобрена със заповед .. г. и
същият е между точките 1, 3, 6, 7 и 1. Кадастралната карта одобрена през 2011 г. следва предходния
КРП на гр. К., одобрен със заповед №91/2000 г. и ПИ 1261 по КК е идентичен на
УПИ VI-1261 от кв. ЗО по КРП от 2000
г. Според вещото
лице представения документ за собственост - нотариален акт №95, т. II,
д. 628/1981 г. е съставен по КРП, одобрен със заповед №938/1966 г., Нотариален
акт №118, т.1, д.316 от 1989г. е съставен по КРП от 1966 г., Нотариален акт
№120, T.IV, д.719 от 2012 г.
е съставен по последно действащата кадастрална карта, одобрена през 2011 г. Заключението на
експерта е, че кадастралната карта следва последно действащия КРП от 2000 г., а не КРП от 1966 г., за които има
представени документи за собственост. Ситуацията по плана от 1966 г. е различна от
ситуацията по плана от 2000г. Кадастрално регулационния план от 2000 г. служи за основа за
изработването на кадастралната карта, одобрена през 2011 г.
От описаното в н.а. 95/1981 г., вещото лице намира, че частта от 140 кв.м. е
идентична на площта 148 кв.м., при
точки 1, 2, 12, 11, 10, 9, 8 и 1 на скица 4 с цвят жълто и е част от ПИ 1049,
участващ в УПИ V-1035,1049 от кв. 30 по плана от 1966
г. на гр. К.. Границите описани в акта са идентични на
тъмно сивата част от имот 1035 по плана от 1966 г. и част от ПИ 1261 по
кадастралната карта при точки 1, 9, 10, 11, 12, 13, 4, 6, 7 и 8 и е идентично на н.а. № 95/81 г. - От запад ул. „Г.” и от изток УПИ XXII-1035-спортна площадка. Описаното в н.а. № 118/89 г. според вещото лице е идентично
на тъмно сивата част с площ от 316 кв.м., между точките 8, 9, 10, 11, 12, 13,
4, 6, 7 и 8 със застройка стопанска сграда, съсед от север П.Х. Т., от
изток-държавно място-спортна площадка, от запад улица „Г.”, от юг А.Н.Б..
Описаната в Нотариален акт №120, т. IV, д.719/2012г.
площ от 552 кв.м. за ПИ 504.1261 по последно действащата кадастрална карта,
одобрена през 2011 г.
на основа КРП, одобрен през 2000
г. не съответства по площ на предходния документ за
двамата собственици - н.а.№118/1989 г., където се сочи, че площта на имота е
306 кв.м. и същата отговаря на КРП от 1966 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР вр. чл. 124 ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Специалният
установителен иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР вр. чл. 124 ГПК има за предмет установяване
правото на собственост към минал момент - на одобряване на кадастралната карта
и кадастралния регистър, в които се поддържа, че е налице грешка/или непълнота,
свързана със спора за собствеността.
По
допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР:
Наличието
на правен интерес от предявяването на иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е
обусловено от твърдението на ищеца, че той е бил титуляр на правото на
собственост, придобито на някое от основанията по чл. 77 от ЗС, към момента на
одобряване на плана, в който се поддържа наличието на грешка или непълнота – така
определение № 422/19.09.2011
г. по ч.гр.дело № 329/2011 г., първо г.о. на ВКС, постановено по
реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. На следващо място, наличието на правен интерес
от предявяването на иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е обусловено от твърдението
на ищците, че спорът за собственост върху погрешно нанесения имот/или част от
него/ или ненанесения такъв в кадастралния план е именно с ответника. В тази
връзка искът – предмет на настоящото производство, съобразно твърденията в
исковата молба и събраните по делото доказателства е допустим и следва да се
разгледа относно неговата основателност. Доколкото посочените права в
собствеността се оспорват от ответната страна, не се касае само за грешно
записване в разписния лист, респ. в кадастралния регистър по отношение на
собствениците /в какъвто случай искът би бил недопустим/, а е налице спор за
материално право между страните, определящ от своя страна и допустимостта на
исковата претенция.
По основателността
на иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР:
В законодателството липсва
нормативно определение за непълнота и грешка в кадастралния план или
кадастралните регистри, но по своята правна същност непълнотата означава липса
на отразяване в кадастралния план или кадастралния регистър на недвижимия имот,
части от него или неговите граници. Грешка в плана ще бъде налице при
разминаване между отразеното в него и действителното правно положение на имота
досежно неговите технически характеристики – като граници и площ, или между
заснемането на имота в кадастралната карта и отразяването му в кадастралния
регистър като собственост на лице, което не е действителния титуляр на правото
на собственост. За основателността на иска е необходимо: 1) установяване наличието на влязъл в сила кадастрален или регулационен
план (ПУП); 2) установяване наличие на грешка или непълнота в този план; 3)
доказано наличие на правен спор с ответника върху имота, респ. частта от него
или границите му, засегнати от непълнотата или грешката и 4) доказано право на
собственост на ищеца върху имота, засегнат от грешката или непълнотата към
момента на одобряване на плана.
В случая не се спори между страните, че е налице
влязъл в сила кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед .. г.
Ищците
сочат, че са собственици при равни права на 246/552 идеални части от недвижим имот-поземлен имот с идентификатор .., а ответниците оспорват това
твърдение, като заявяват, че само те владеят и ползват процесния имот.
По правото
на собственост на ищците/страните, съдът
приема за установено по делото, че общият наследодател на ищците по делото – П.Х. Т., след
смъртта си е оставил за свои законни наследници съпруга, която е починала и три
деца – ищците по делото, като преди смъртта си той е закупил част от процесния
имот, на която ищците с оглед правата си в наследството, притежават по 1/3
ид.ч. Имотът бил с площ от 140 кв.м.,
ведно с подобренията в него, подробно посочени в оценителен протокол от
26.11.1980 г., при съседи М.А., спортна площадка и ул. Г. и за него в
съсобственост с имот пл. №1035 е отреден парцел V от плана на гр. К., видно от нотариален акт № 95, том
ІІ, дело 628 от 1981 г. Посочения нотариален
не бе оспорен от ответниците. Възражението на последните, че ищците и техния
наследодател не упражнявали владение върху процесния имот, не може да се
сподели включително и по отношение на посочената площ от 140 кв.м., т.к.
събраните по делото гласни доказателства, които се възприемат с доверие, сочат
обратното. Дори св. М. В., който е баща и съответно свекър на ответниците,
твърди, че ищците притежават имот в съседство с имота на синовете му, като
границата между двата имота не била обявена по никакъв начин и „всеки знае, че
има нещо негово, но не знае до къде“. Така не може да се приеме, че
собствеността по отношение на сочените 140 кв. м. е преминала
върху други лица. По твърдението на ищците, че за останалата част от имота – от
246 кв., посочен в исковата молба не притежават документ за собственост, но са
придобили същата по силата на давностно владение, съдът следва да отбележи, че
придобивната давност като оригинерен способ за придобиване право на собственост
предполага владение, осъществено в определен период от време. При преценката дали е установено владение, следва да се взе мат предвид
характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл. 2 от Закона за
давността (отм.): непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно
чл. 81 от ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е
установено по скрит начин), несъмнително и с намерение да се държи вещта като
своя. В случая бе установено, че ищците са упражнявали фактическа власт върху
общо 236 кв. м.
от спорния имот, като и за разликата над 140 кв., за която не разполагат с надлежен
титул за собственост, са упражнявали необезпокоявано владение до 2002 г. чрез наследодателя
си, а след това лично. В т.см. са показанията на свидетелите и същите, съпоставени
със заключението на експерта дават основание за горния извод. Констатациите на
експерта по приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните
установяват, че по КРП, одобрен със заповед № 938/1966 г., процесната част от
имот № 1049 е с площ от 236 кв.м., от които за 140 кв.м ищците разполагат с
документ за собственост, като по отношение на останалите 316 кв.м., /по
документ за собственост 306 кв.м./, заснети като имот № 1035 ответниците
разполагат с надлежен титул на собственост, респ. процесния недвижим е
съсобствен между страните при права 236/552 ид.ч. за ищците и 316/552 ид.ч. за
ответниците, като всеки от тях притежава припадащата му се част от посочените
ид. части – ищците по силата на наследяване от общия им наследодател, а
ответниците по силата на правна сделка-дарение. Тези обстоятелства обаче не са били
отразени в плана, одобрен със заповед № 91/2000 г., който е послужил като
основа за изготвяне на кадастралната карта, одобрена със заповед №
РД-18-52/2011 г., респ. грешката е пренесена и в последно действащия план.
От друга страна следва
да се вземе предвид, че упражняваното владение от страна на ищците по отношение
на посочената част, вкл. и онези, за които не е налице документ за собственост е
било спокойно, доколкото по делото няма данни да е установено по насилствен
начин. /По отношение посочените 96 кв.м. съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС,
няма пречка ищците да присъединят към своя срок на владение и срока на владение на праводателя им, доколкото
е налице общо правоприемство по силата на установеното наследяване, което е
продължило от датата на закупуването с НА №95/1981 г. до смъртта на
наследодателя на ищците през 2002
г., като след това владението е упражнявано от самите
тях необезпокоявано до 2012 г.,
когато е заведено делото и в последствие бащата на ответниците депозирал жалба
до Кмета на Община К../ Демонстрирано е явно, като свидетелите сочат, че всяка
от страните е ползвала части от процесния имот, като владението на спорната
част е осъществявано до 2002
г. от праводателя на ищците, а в последствие от тях
самите. В т.см. свидетелите сочат макар и приблизително обема на
осъществяваното от ищците владение, които съпоставени с констатациите на
експерта и събраните по делото писмени доказателства, дават основание да се
приеме, че процесния имот е съсобствен между страните, както вече се посочи.
При посочения по-горе извод, се взе предвид, че кадастралната основа е
точната геодезична снимка на вида, положението, предназначението и границите на
недвижимите имоти в населените места, както и на сградите и другите подобрения
в тях. Основните кадастрални данни съгласно чл. 27
от ЗКИР, които фигурират в кадастралния план /кадастралната карта/ и
кадастралните регистри за поземления имот са иденитификатор, отговарящ на
бившия планоснимачен номер на имота, граници, плащ, трайно предназначение,
начин на трайно ползване и адрес. Грешката в кадастралната основа е свързана с
неправилното заснемане на имотите или погрешно разчитане на данните по снимките
на заснемането. При заснемането в кадастралния план са от значение имотните
граници, а не фактическите граници на мястото. Последните са тези, които са
материализирани на място, дори и с тях да е обозначено само разпределението на
ползването на имота. Имотни са границите, които отговарят на правото на
собственост. Ако в кадастралния план имотът е заснет по неговите фактически, а
не имотни граници, има грешка в този кадастрален план, която подлежи на
поправка по реда на чл. 53, ал.2 от ЗКИР, но не и обратното.
Грешката в кадастралната основа, следва да е от значение за регулационните
предвиждания.
С оглед изложените теоретични и
практически постановки, и от установените фактически обстоятелства, съдът
приема, че още през 2000 г.,
с одобряването на плана на гр. К. със заповед № 91/24.02.2000 г., е допуснато
грешно отразяване на имотите на страните, при което не са отразени имотите по
имотните граници от предходния план, а ПИ 1261 е записан като един общ УПИ VI-1261, в кв. 30, с площ от 552 кв.м. Тази грешка е пренесена
и в плана, одобрен през 2011
г. Вещото лице е направило съпоставка на процесния имот
според отразяването му в плановете от 1966 г., 2000 г. и 2011 г., като е изготвило и
комбинирани скици, и е установило, че поземлен
имот 504.1261 по
Кадастрална карта на гр. К. с площ 552 кв.м. е идентичен на поземлен имот 1261-
УПИ VI-1261
кв. 30 по КРП
одобрен със заповед 91/2000 г., само по площ от 552 кв.м., както и на УПИ V-1035, 1049 кв. 30 по КРП, одобрен
със заповед 938/1966 г. само по площ от 552 кв.м., но без да са отразени ПИ
1049 с площ 236 кв.м и ПИ 1035 с площ 316 кв.м. Заключението на експерта е, че кадастралната карта следва последно
действащия КРП от 2000 г.,
а не КРП от 1966 г.,
за които има представени документи за собственост, а ситуацията по плана от 1966 г. е различна от
ситуацията по плана от 2000 г.,
като кадастрално регулационния план от 2000 г. е послужил като основа за изработването
на кадастралната карта, одобрена през 2011 г. От описаното в н.а. 95/1981 г., вещото
лице намира, че частта от 140 кв.м. е идентична на площта 148 кв.м., при точки 1, 2, 12, 11, 10,
9, 8 и 1 на скица 4 с цвят жълто и е част от ПИ 1049, участващ в УПИ V-1035,1049 от кв. 30 по плана от 1966 г. на гр. К.. Границите
описани в акта са идентични на тъмно сивата част от имот 1035 по плана от 1966 г. и част от ПИ 1261 по
кадастралната карта при точки 1, 9, 10, 11, 12, 13, 4, 6, 7 и 8 е идентично на
н.а. № 95/81 г. - от запад ул. „Г.” и от изток УПИ XXII-1035-спортна площадка. Описаното в н.а. № 118/89 г. според вещото лице е идентично
на тъмно сивата част с площ от 316 кв.м., между точките 8, 9, 10, 11, 12, 13,
4, 6, 7 и 8 със застройка стопанска сграда, съсед от север П.Х. Т., от
изток-държавно място-спортна площадка, от запад улица „Г.”, от юг А.Н.Б..
Описаната в Нотариален акт №120, т. IV, д.719/2012г.
площ от 552 кв.м. за ПИ 504.1261 по последно действащата кадастрална карта,
одобрена през 2011 г.
на основа КРП, одобрен през 2000
г. не съответства по площ на предходния документ за
двамата собственици - н.а.№118/1989 г., където се сочи, че площта на имота е
306 кв.м. и същата отговаря на КРП от 1966 г.
Следователно имотните граници на процесния имот следва да се определят от
приложения план от 1966 г.,
/за който няма спор, че е бил приложен/, който следва да се пренесе и в този
вид във всички последващи планове, така че кадастралната граница на имота да
минава по имотните граници отразени в плана от 1966 г., така както е
нанесено на приложение-скица 3 към заключението на в.л. Й. Й..
В тази насока са и
заключенията на експерта –
основно и допълнително такова, неоспорени от страните и възприети от съда като
обективни, от които се установява, че съгласно регулационния план одобрен със Заповед 938/1966 г., В КРП от 1966 г. били отразени два
имота 1049 и 1035, участващи в УПИ V-1035, 1049 кв. 30 с площ 552 кв.м. С одобряването на КРП със заповед № 91/2000 г., имотите с № 1049
и 1035 от предходния план, не били отразени, а били показани като един имот
№1261, участващ в УПИ VI-1261 с площ 552 кв.м. В сега действащ
план, одобрен със Заповед .. г. и в
действащата кадастрална карта, не са отразени ПИ 1049 и ПИ 1035 от предходния
КРП от 1966 г. и в това именно се изразява грешката в
кадастралната карта и кадастралните регистри.
В обобщение от събраните
по делото доказателствата може да се приеме, че е налице грешка в кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед .. г., т.к. според заключението на експерта кадастралната
карта следва последно действащия КРП от 2000 г., а не КРП от 1966 г., действителното
положение по който е отразено в документите за собственост, с изкл. на
приложение констативен нотариален акт. Експерта сочи, че ситуацията по плана от
1966 г.
е различна от ситуацията по плана от 2000 г., а кадастрално регулационния план от 2000 г. е послужил за основа
за изработването на кадастралната карта, одобрена през 2011 г.
От изложеното, съдът намира, че
ищците в настоящото производство доказаха притежанието на собствеността върху
процесния имот към релевантния момент - на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени
със Заповед .. г., като за пълнота следва да се отбележи, че
направените от ответниците възражения, че ищците не са собственици на процесния
имот, не могат да бъдат споделени и защото приложеният по делото нотариален акт
№95/1981 г. е официален документ, удостоверяващ право на собственост, който не
е оспорен досежно неговата автентичност или съдържание в хода на настоящото
производство. При заснемането на процесния имот не са взети предвид имотните
граници, които отговарят на правото на собственост, като, както вече се посочи,
ищците са собственици на имот, който не е отразен в КККР на града и попада
върху имот, записан изцяло като собствен на ответниците. Твърдението на
последните обаче, че само те са собственици на този имот и това, бе оборено,
обстоятелството, че е съставен констативен нотариален акт, не ги легитимира,
като собственици, тъй като липсва материалноправно основание за придобиване на
правото на собственост по отношение на целия имот, чрез оригинерен или
деривативен способ. Изложеното отнася казуса именно към хипотезата на чл.53
ал.2 от ЗКИР – налице е грешка в КККР за гр.К., доколкото към момента на
одобряването им, собственият на ищците имот не е отразен, като самостоятелен
такъв, а е включен в ПИ № .., записан на ответниците.
По иска с правно основание чл. 537 ал. 2 ГПК:
Относно
разрешението дадено с ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на
ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по
чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факт. При оспорване на признатото с акта право на собственост,
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение
редът на чл. 193 ГПК. Така правният извод на нотариуса за съществуването на
това право се счита верен до доказване на противното с влязло в сила решение, като
съгл.чл.537, ал.2, пр.3 ГПК, нотариалния акт се отменя, когато бъде уважена
претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е., когато по исков път бъде
доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.
При
посочените условия съдът намира акцесорния иск, заявен по реда на чл. 587, ал.
2 от ГПК за допустим, но разгледан по същество за неоснователен. Този извод се
налага от спецификата на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, който цели да установи
право на собственост към един минал момент, в случая към края на 2011 г.,
когато нотариалният акт, с който ответниците са се снабдили по реда на чл. 587,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК с нотариален акт № 120, том ІV,
рег.№ 8651, дело № 719 от 2012
г., на нотариус Тани
Рангелов, вписан в НК под № 517, с район на действие – района на Районен
съд – К., за констатиране право на собственост и се легитимират като
собственици на процесния имот, чието изменение се иска, още не е бил съставен.
Последният отразява настоящото положение на нещата, което би могло да бъде
променено само в резултат от успешно предявен иск за собственост, било то ревандикационен
или установителен, с който собствеността да бъде установена такава, каквато е,
включително в границите на имота, към настоящия момент. Решението по иска с
правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР няма нито осъдително, нито конститутивно
действие - не води до прехвърляне на правото на собственост, а е само основание
ищецът да поиска да бъде изменен дворищно-регулационния план. В т.см. докато не
бъдат извършени регулационни промени в резултат от влязлото в сила решение по
чл.53, ал.2 ЗКИР, процесната част от 236 кв.м. към настоящия момент продължава
да бъде част от поземелен имот с идентификатор .. по плана на гр. К., затова и
нотариалният акт, с който ответниците се легитимират като негови собственици,
не може да бъде изменян в искания от ищците смисъл.
По
разноските:
С
оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да се
присъдят сторените от тях разноски по делото в общ размер на 604, 00 лева, от
които 104,00 лева за внесена държавна такса и 500, 00 лева възнаграждение на
вещо лице. Доколкото в кориците на делото не се откриха доказателства за
платено адвокатско възнаграждение, такова не се присъжда.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР вр. чл. 124 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК ,
съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.М.В. с ЕГН **********, П.М.В. с
ЕГН **********, М.М.В. с ЕГН ********** и И.И.Г. с ЕГН **********, всички от
гр.К., със съдебен адрес: гр. К., ул. Д.С. №., че към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К. със Заповед № .. г. на Изпълнителния
директор на АГКК, ищците Х.П.Т., с ЕГН *********,***, Т.П.Т.,
с ЕГН **********, с адрес ***, бел. „Х.Б.№., от П.П.Т., с
ЕГН **********,***, всички със съдебен адрес гр. К., ул. .., са били собственици при равни права – по
1/3 ид.ч. за всеки от тях, на 236/552 ид.ч. от недвижим имот-поземлен имот с идентификатор .., с административен адрес в гр. К., ул. Г..№., който
имот в кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № .. г. погрешно е отразен изцяло като
собственост на ответниците и ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР вр. 124 ГПК в частта, в която се иска да бъде признато за установено,
че тримата ищци са съсобственици с равни права над установените 236/552 идеални части от
поземлен имот с идентификатор .., с
административен адрес в гр. К., ул. Г., № 27в, до
предявения размер от 246/552 ид.ч., като неоснователен и недоказан.
ОБЯВЯВА Скица № 3, представляваща приложение към съдебно-техническата
експертиза (първоначална, постъпила с вх. №
62/02.01.2014 г. на л. 167-175 от делото), изготвена от инж. Й. Й., находяща се на л. 174 от
настоящото дело, за неразделна
част от настоящото съдебно решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците Х.П.Т., с ЕГН *********,***, Т.П.Т., с ЕГН **********,***, от П.П.Т., с ЕГН **********,***, акцесорен иск с
правно основание чл. 587, ал. 2 от ГПК за изменение на нотариален
акт № 120, том ІV, рег.№ 8651, дело № 719 от 2012 г., на нотариус
Тани Рангелов, вписан в НК под № 517, с
район на действие – района на Районен съд - К., като на ответниците бъде
признато правото на собственост върху 306/522 идеални части от описания в акта
поземлен имот, ведно с находящата се в него селскостопанска сграда с площ от 25
кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.М.В. с ЕГН **********, П.М.В. с
ЕГН **********, М.М.В. с ЕГН ********** и И.И.Г. с ЕГН **********, всички от
гр.К., със съдебен адрес: гр. К., ул. Д.С. №. ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.П.Т., с ЕГН *********,***, Т.П.Т.,
с ЕГН **********, с адрес ***, бел. „Х.Б.№., от П.П.Т., с
ЕГН **********,***, всички със съдебен адрес гр. К., ул. .., сторените по делото разноски общ размер на 604,00 лева, от които 104,00 лева за внесена държавна такса и 500,
00 лева - възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: