Определение по дело №588/2016 на Окръжен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 642

гр. Пазарджик, 06.12.2017 г.

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия,  в закрито заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година                 в състав:                   

                                       Председател: Илиана Димитрова

    разгледа т. д. № 588 по описа за 2016 г. и констатира следното:         

              Ищецът по делото е търговското дружество „Солсбор - К.Г.Д.“ ООД - гр. Стара Загора, върху чието търговско предприятие като цяло има вписан особен залог. За управител на търговското предприятие на осн. чл.46 от  ЗОЗ е вписано лицето И.С.М..

              Исковата молба обаче не е подадена от този управител, който и негов представител по закон, а „чрез управителя“ Г. И. Д. След констатация на съда, че молбата е подписана всъщност от адв. В.Д., без да е упълномощена за това, бе представено пълномощно на 09.01.2017 г., дадено от Г. Д.

 Към този момент обаче, лицето, което би могло да потвърди действията без представителна власт И.М., вписана като управител по партидата на дружеството още на 04.05.2011 г. Именно тя представлява залогодателя и управлява дейността му на осн. чл. 48 от ЗОЗ /из обн. ДВ, бр. 105 от 2016 г./.

По силата чл. 46, ал.6  ЗОС правомощията на управителите на търговското дружество, върху чието предприятие е учреден и вписан особен залог, следва да се считат прекратени. Управлението на дружеството и представителната власт по отношение на същото се осъществяват от управителя И.М., която е легитимирана в общия случай да предяви и искове от негово име. Изключения са предвидени в чл. 48, ал.3 ЗОЗ по отношение на исковете относно обезпеченото вземане и залога върху търговското предприятие, учреден за обезпечение на това вземане.

              Не такъв е предявеният иск, който има за свой предмет вещното право на собственост върху отделен недвижими имот, за който подателите на молбата твърдят че е собственост на дружеството  „Солсбор- К.Г.Д.“ ООД. Предявяването на иск за защита на вещното право върху конкретен имот е действие по управление на този имот, включен в търговското предприятие – правомощие, от което залогодателят е лишен на осн. чл. 46, ал.6, изр. 2-ро от ЗОЗ.

Залогодателят се представлява и дейността му се управлява от назначения на основание специалния закон /ЗОЗ/ управител, за какъвто на 04.05.2011 г. в РТ е вписана И.С.М..  

              За това и исковата молба беше оставена без движение,като бе дадена възможност на този представител да заяви дали я подържа и потвърждава ли процесуалните действия, извършени от лица без представителна власт.

              След многократните опити действащия управител на дружеството да бъде намерен на адреса на управление на същото, както и на неговия адрес, вписани в ТР, при спазване на съответните процесуални норми е залепено  уведомление на адреса на управление. Това е направено от връчителя на 14.11.2017 г. и след изтичане на 2-седмичния срок, в който книжата се оставят в деловодството на разположение на страната и още 1 –седмичен -за отстраняване на нередовностите в исковата молба, не е постъпило по делото изявление за потвърждаване на действията без представителна власт.

Поради това предявеният иск се оказва недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане. Съображенията за това са, че Г. Д., сочен като управител в исковата молба, не разполага с правомощие нито лично да предяви иска, нито да упълномощи валидно адвокат, който да стори това.Неговите правомощия са прекратени на осн.чл.46, ал.6 ЗОЗ и  след като в законния срок вписания в ТР управител на дружеството-залогодател не е потвърдил действията, извършени без представителна власт, то съдът не може да се счита за надлежно сезиран с иска.

          Съдът не уважи искането на лицето, сезирало съда, за назначаване особен представител на дружеството, посочено като ищец. Това би било в противоречие с практика на ВКС /Определение№ 223/2013 г. по т. д. № 760/2012 г. на ВКС/ и с разпоредбите на процесуалния закон.

          Твръдянието обстоятелства, че И.М. е съдружинк в ответното дружество и съпруга на неговия законен представител, не биха могли да обосноват приложението на чл. 29, ал.4 ГПК по отношение на ищеца „Солсбор - К.Г.Д.“ ООД-гр. София /седалището и адреса на управление са промени след подаване на исковата молба/.Подаването на молбата Г. Д., чиито правомощията като управител са прекратени по реда на ЗОЗ, означа, че правото да бъде сезиран съда с иска, е ненадлежно упражнено. Отсъствието на тази абсолютна процесуална предпоставка, важаща за допустимостта на исковия процес, не може да бъде преодоляно чрез института на особения представител. Такова лице /особен представител/ не може да бъде снабдено по разпореждане на съда с правото на иск и с правомощието да сезира съд  с предявяването му. Тези права принадлежат само на активно легитимираната страна по един правен спор, а в случая особения представител не може да замести  липсващата едностранна воля на законния представител на дружеството „Солсбор - К.Г.Д.“ ООД-гр. София - носителя на субективните права, предмет на предявявания вещен иск. И с волеизявление на един особен представител не може да бъде задължен съда да развие исково производство за защита интересите на дружеството, защото той не е страна по правния спор и не е носител нито на материалните права, нито на процесуалното право на иск.           По изложените съображения Пазарджишкият окръжен  съд :

 

                              О       П       Р       Е       Д       Е       Л       И :             

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 588 / 2016 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд на осн. чл. 130 от ГПК – поради недопустимост на предявения иск.

 

                    Определението  подлежи на обжалване  с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд, в едноседмичен  срок, който за молителя тече от деня на съобщението му.

 

 

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: