Р Е Ш Е Н И Е № 153

гр. Сливен, 12.07.2019  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание  на първи юли

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                         Ваня Костова                                        и с участието на прокурора                                                                                                    като разгледа докладваното от               съдията            административно  дело № 209      по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от П.Н.П. с ЕГН: **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-0306-000582 от 30.11.2018 г., издадена от Началник Сектор в РУ Нова Загора към ОДМВР Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т.2а б.“б“ от ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца по отношение на МПС „Фолксваген голф” с рег.№ *******.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Заявява, че действително бил спрян за проверка от автопатрул на посочената дата в гр. Нова Загора. Бил тестван с техническо средство, но същият не отразил контролна линия. Бил му съставен акт, оспорил показанията на техническото средство. Била изготвена съдебно-медицинска експертиза. С Постановление от 01.03.2019 г. наказателното производство против него било прекратено. Поискал да му бъдат върнати иззетите като доказателства при съставянето на акта - СУМПС и контролен  талон, свидетелство за регистрация на МПС и два броя номера, поради отпаднало основание, когато му била връчена обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. Счита, че същата не е съобразена с материалния закон, тъй като била наложена на лице, което не попадало в нито една от хипотезите на чл. 171, т.2А, б.”б” от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ била постановена и при несъответствие с целта на закона. Била му връчена на 11.04.2019 г., а не при съставянето й на 30.11.2018 г. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител – адв. М.-***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Административният орган – Началник сектор „Охранителна полиция” към ОД на МВР – Сливен, Районно управление - Нова Загора, редовно призован, счита подадената жалбата за неоснователна. Заявява, че медицинския протокол не е подписан от медицинското лице в Нова Загора и това давало основание да отпадне постановлението. Прокуратурата била сезирана и в момента течала проверка от икономическа полиция спрямо медицинското лице. При положение, че експертизата на ВМА доказала употребата, не били съгласни само заради един подпис да отпадне основанието.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР– Сливен, Началник Сектор „Охранителна полиция” в РУ Нова Загора при ОДМВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП.

На 30.11.2018 г. на оспорващия П.Н.П. е съставен от с.на РУ Нова Загора - Т. Т., Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия Д бл. № 00662784, връчен му на 30.11.2018 г., за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП, за това че на 30.11.2018 г. в 19,20 ч., в гр. Нова Загора, на ул. „Цар Освободител”, до ПГСС като водач на лек автомобил Фолксваген „Голф“ с Рег. № ********, управлява превозното средство под въздействието на наркотични вещества. Горното е установено слез извършен тест с ДрегерDRUG CHECK-3000, който не отразява контролна линия 10 минути след стартиране на теста срещу метаамфетамин. Водачът заявил, че не е употребил наркотични вещества, не приел показанията на дрегера и бил издаден талон за медицинско изследване № 0037912/30.11.2018 г. Във връзка с горното П. ***, за да даде съответните проби, за което бил изготвен протокол за медицинско изследване, който не бил подписан нито от медицинския специалист, извършил изследването, нито от оспорващия П., не били попълнени данните за номерата на стикерите, с които е запечатана всяка взета проба. Образувано било ДП № ***/.2018 г. по описа на РУ Нова Загора, пор. № ***/2018 г. по описа на Районна прокуратура Нова Загора за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Назначена е и съдебно-химическа токсикологична  експертиза.

Въз основа на съставения АУАН, на 30.11.2018 г. от Началника Сектор в РУ Нова Загора при ОДМВР – Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 18-0306-000582. С нея на оспорващия П.Н.П. е приложена ПАМ с правно на основание чл.171, т.2а б.“б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца по отношение на МПС „Фолксваген голф” с рег.№ *******. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че П.П., в качеството му на водач на МПС е управлявал същото след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 5, ал.3, т.1 пр.2от ЗДвП.

Оспорената заповед е връчена на П. на 11.04.2019 г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 24.04.2019 г.

При извършеното медицинско изследване, видно и от заключението на съдебно-химическа експертиза с изх.№ И-333/15.01.2019 г. на ВМА (Химико-токсикологична лаборатория) е установено присъствие на наркотични вещества – матаамфетамин и тетрахидроканабинол в дадените от П.П. биологични проби, но вещите лица изрично отбелязали и коментирали, че протоколът за медицинско изследване не е подписан от лицето, взело пробите.

Предвид неспазване на формалните изисквания на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохоли/или наркотични вещества и техните аналози, досъдебното производство е изпратено на РП Нова Загора от разследващия полицай с мнение за прекратяване на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, поради невъзможност по категоричен начин да се докаже употреба на наркотични вещества от страна на П..

В административната преписка се съдържа Постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.03.2019 г. на Районна прокуратура – Нова Загора (л.8), в което е прието, че от събраните материали по делото не се установява по категоричен начин извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК от П.П. на 30.11.2018 г. около 19,20 ч., поради което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, воденото срещу П. досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК било прекратено.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Оспорващият е лице участвало в производството по издаване на административния акт и има правен интерес от оспорването, тъй като оспорената ПАМ е наложена спрямо вещ негова собственост, поради което непосредствено засяга негови права и законни интереси.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а б.“б“ от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 171, т.2а б.“б“ от ЗДвП (в редакцията ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.), принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, видно от фактическото описание на основанието за издаване на ЗПАМ, административният орган е приел наличието на втората хипотеза на законовата разпоредба. В приложения АУАН деянието на водача на МПС е  квалифицирано като нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Движението по пътищата е човешка дейност, която има потенциала пряко да рефлектира върху живота и здравето на участниците в него, както и на имуществото на лицата, поради което законодателят е въвел строги регламентации на правилата за движение, в т. ч. на правата и задълженията на участниците в движението.

Една от забраните, които е въведена пряко с цел опазване на живота и здравето на участниците в движението и на имуществото на лицата, е забраната на водач на пътно превозно средство да го управлява след употреба на наркотични вещества – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Отчитайки въздействието на наркотичните вещества върху способността на човек да упражнява правно регламентираната дейност управление на пътно превозно средство законодателят е регламентирал нарушението на забраната като престъпление – чл.343б, ал. 3 НК. Но това разделение е относимо за отговорността – административна или наказателна.

Принудителната административна мярка, макар също като наказанието – за административно нарушение или за престъпление, да е по своята същност държавна принуда има друга цел. Тя не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а е насочена към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Субект на принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а б.“б“ ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорената заповед, е всеки собственик на моторно превозно средство, който го управлява след употреба на наркотични вещества. Следователно, за да бъде едно лице адресат на принудителна мярка по чл. 171, т. 2а б.“б“ ЗДвП е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката – управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества.

От доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че на посочената в заповедта дата и час контролните органи са установил управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. Фактът, че прокурорът в районна прокуратура, гр.Нова Загора, преценява, че не са налице доказателства за извършено от касатора престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК, не води до автоматичен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и това е функция на характера на постановлението като акт на прокурор и на правното действие на този акт.

Съгласно чл. 127, т.3 от Конституцията прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер каквото е обвинението за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК. Прокурорът е единственият орган в държавата, който може да повдигне обвинение за извършено престъпление от общ характер. Следователно, per argumentum a contrario, когато прокурорът установи, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) или че обвинението не е доказано – чл. 243, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, той не повдига обвинение и никой не може да осъди това лице за твърдяното престъпление.

Но правомощията на прокурора се ограничават до преценката има ли престъпление и от соченото лице ли е извършено. С оглед на това постановлението на прокурора, с което приема, че обвинението не е доказано и поради това на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК прекратява наказателното производство, т. е. дори не е в хипотезата на чл. 24, ал. 1 НПК, не може да преклудира правомощието на административния орган да прецени деянието представлява ли правонарушение.

Постановлението на прокурора не се ползва със сила не пресъдено нещо. То безспорно е задължително за всички субекти – държавни органи и всякакви лица, защото е влязъл в сила акт на държавен орган, но първо, задължителен е неговият диспозитив – отказът на държавата да осъществи наказателно преследване по отношение на лицето. Мотивите на постановлението не обвързват по задължителен начин административния орган още по-малко съда досежно преценката на елементите на фактическия състав на правонарушението.

Постановлението на прокурора по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК макар и да е влязъл в сила акт поради необжалването му, в случая, от страна на лицето, по отношение на което е образувано досъдебното производство и липсата на други правни субекти, имащи право да го обжалват, е акт, който не е преминал през съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 – 8 НПК. То може да бъде отменено по реда на чл. 243, ал.10 НПК. Освен едногодишният срок за тази отмяна съществува и правомощие на главния прокурор, който може да отмени постановлението и след този срок.

Влязлото в сила постановление на прокурора, с което прекратява наказателното производство, т. е. установява по надлежния начин, че държавата няма да осъществи наказателно преследване по отношение на оспорващия, прави възможно търсенето на административнонаказателна отговорност за същото деяние, тогава, когато законодателят е предвидил такава възможност.

Безспорно е, че съгласно чл.22 ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административно нарушение. Административно нарушение, съгласно чл. 6 ЗАНН, е това деяние, действие или бездействие, което нарушава установения ред в държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание. По своите правни белези административното нарушение е правонарушение – виновно неправомерно юридическо действие, което е причинило общественоопасни вреди и е породило юридическа отговорност. Точно такова по своята правна същност е и престъплението. Разликата е единствено в степента на обществената опасност на деянието.

Поради това тогава, когато едно лице е извършило правонарушение, което законодателят третира като престъпление, органът е длъжен да приложи принудителната административна мярка на още по-голямо основание. Дали ще се реализира наказателната отговорност на лицето е въпрос на преценка на компетентните органи. Независимо от реализирането или не на наказателната отговорност за принудителната мярка е релевантно, че е налице правонарушение. Per argumentum a contrario щом с цел да се преустанови и предотврати едно административно нарушение законодателят е допуснал прилагането на държавна принуда под формата на принудителна административна мярка, на още по-голямо основание той следва да допуска това за деяние, което е престъпление. По-високите общественоопасни последици на престъплението правят не само допустимо, но задължително прилагането на принудителна административна мярка. В случая, касаторът е нарушил абсолютната забрана на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП като е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, поради което приложената от органа принудителна административна мярка е законосъобразна. (в този смисъл Решение № 5356 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13413/2017 г., VII о., Решение № 158 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9352/2018 г., VI о.)

Оспорената ПАМ съответства на целта на закона. За приложение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК може да се говори само и единствено в хипотеза, в която органът действа при условията на оперативна самостоятелност - има право на преценка между две или повече законосъобразни възможности. В конкретната хипотеза органът няма право на такава преценка. При осъществяване на фактите, представляващи основание за определяне на мярката, компетентният орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в закона принудителна административна мярка, без да има законова възможност за самостоятелна преценка на факти, различни от установените в правната норма. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. (Решение № 12788 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2017 г., VII о.). В случая е определен минималния срок за тази ПАМ.

Предвид гореизложеното се налага извод за неоснователност на жалбата. Процесният административен акт е издаден от компетентен орган, надлежно овластен, в съответствие с чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Правилно е приложен материалният закон. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е целта на закона.

 Искане за присъждане на разноски ответника по оспорването не е правил.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.П. с ЕГН: **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-0306-000582 от 30.11.2018 г., издадена от Началник Сектор „Охранителна полиция“ в РУ Нова Загора към ОДМВР Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: