РЕШЕНИЕ
№
382
гр. Враца, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
27.10.2020г. /двадесет и седми октомври
две хиляди и двадесета/ година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Ванчикова и в присъствието на прокурора Веселин Вътов, като
разгледа докладваното от съдия Коцева КАН
дело №368 по описа на АдмС – Враца за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК, във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на ТД на НАП-Велико Търново, депозирана чрез *.Д.М. против РЕШЕНИЕ №230/09.07.2020г.,
постановено по АНД №762/2019г. на Районен съд Враца, с което е отменено издаденото
от касатора наказателно постановление. Иска се отмяна на решението, като
неправилно и незаконосъобразно и потвърждаване на наказателното постановление,
като законосъобразно по изложени в касационната жалба съображения. Претендират
се разноски по делото. Съображения в подкрепа на направеното оспорване са
изложени и в представена по делото писмена защита от ** Д.М..
Ответникът - ЕТ„Б.-Н.О.-К.Н.“
гр.*** в с.з. се представлява от * К.К., който оспорва касационната жалба и
моли за решение, с което да се остави в сила решението на РС,
като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски по делото за тази инстанция, които са на половината,
разпределен минимум от наредбата.
Участващият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура Враца дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и за оставяне на решението в сила, като правилно. Споделя извода на съда,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, относно изчерпателно и точно
описание на нарушението.
Административен съд Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на делото е Решение №230/09.07.2020г.,
постановено по АНД №762/2019г. на Районен
съд Враца, с което е отменено НП № 417082-F471106/11.03.2019г. на Директора на ТД
на НАП-Велико Търново, с което на ЕТ„Б.-Н.О.-К.Н.“,ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от К. И. Н. е наложено адм.наказание
„имуществена санкция“ в размер на 4 200/четири хиляди и двеста/ лева на основание чл.104, ал.1 ЗЗО за нарушение на
чл.40, ал.1,т.1, б.в ЗЗО вр. чл.6, ал.3 и чл.7, ал.1 КСО. В оспореното решение
е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от
закона форма и съдържат идентично фактическо и юридическо обвинение, но в хода
на адм.наказ.производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, ограничаващи правото на защита на наказаното лице и
обуславящи отмяна на атакувания санкционен акт. Изложени са мотиви за това, както
и за приложение на чл.28 ЗАНН в резултат на които е прието, че оспореното
наказ.постановление е незаконосъобразно и същото е отменено в неговата цялост.
Настоящият
съдебен състав не споделя изцяло изложените от РС правни изводи, водещи до
отмяна на НП, но като краен резултат решението е правилно и следва да
остане в сила.
Не
се споделя извода на въззивния съд, че АУАН и НП са издадени в нарушение на
чл.42,т.4 и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, тъй като в същите липсва надлежно и
изчерпателно описание на обстоятелствата при които е извършено нарушението-непосочването
на броя на лицата, за които не е внесена здравноосигурителна вноска от
осигурителя, както и по какви правоотношения работят същите. Както в АУАН, така
и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено тоест с направеното в акта и НП
текстово описание е достатъчно конкретизирано деянието, за което е ангажирана
отговорността на дружеството. За
индивидуализацията на нарушението е без правно значение обстоятелството, че в
съдържанието на АУАН и НП не са посочени броя на лицата, за които не са внесени
здравноосигурителни вноски, както и по какви правоотношения работят същите, тъй
като за съставомерността на нарушението е достатъчен фактът на невнасянето на
здравноосигурителните вноски. Както в АУАН, така и в НП е посочен периодът, за
който не са внесени здравно осигурителните вноски и техният размер, което е
напълно достатъчно за индивидуализацията на нарушението. Предвид на изложеното
в производството по съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати
процесуални нарушения водещи до отмяна на последното на това основание. В тази
насока и изводите на съда са неправилни, а възраженията на касатора са
основателни. Визираното в наказателното постановление административно нарушение
се доказва безспорно от събраните доказателства по делото.
Настоящата инстанция въпреки
изложеното споделя изводите на въззивния съд за приложение на чл.28 ЗАНН. В НП органът е направил преценка относно
тежестта на извършеното нарушение, като явно не е счел, че е налице маловажност
на случая. Тази преценка на АНО подлежи на съдебен контрол по законосъобразност и РС е осъществил такава. По развитите аргументи, които се потвърждават и
от доказателствата от преписката, РС е обосновал наличието на случай от категорията на чл.28 ЗАНН, като
изложените в тази насока изводи се споделят и от настоящия състав. В ЗАНН или в
друг, специален закон няма норма, която изрично да постановява, че нарушение от
процесния вид се изключва от приложното поле на чл.28 ЗАНН. В тази насока и
възраженията на касатора са неоснователни.
При осъществения контрол по реда
на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е правилно, като краен резултат и следва да остане в сила. Касационната
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
При този изход на делото и
своевременно направено искане за разноски от процес.представител на ответника *
К. на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 260.00/двеста и шестдесет/
лева, за адвокатско възнаграждение, които видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие за заплатени.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Враца
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение
№230/09.07.2020г., постановено по АНД
№762/2019г. на Районен
съд Враца.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Велико Търново да заплати на ЕТ„Б.-Н.О.-К.Н.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.И.Н.
разноски по делото в размер на 260.00/двеста и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.