№ 12150
гр. С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И. Н. П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И. Н. П. Гражданско дело № 20221110120918
по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 59 от ЗЗД,
вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за установяване съществуването на задълженията на
ответниците за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена заповед за изпълнение в заповедно
производство за главница и лихви, както и присъждане на разноски по настоящото дело.
Ищецът твърди, че е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия на ответниците за стопански нужди, като купувачите не са изпълнили
задълженията си да сключат договор за доставка на ТЕ при ОУ и не са престирали насрещно
– не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия за стопански нужди е длъжен да заплаща дължимата цена в 20-дневен срок
след издаване на данъчна фактура.
Ответниците оспорват предявените искове по основание и размер по съображения,
изложени в отговора на ИМ.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за топлоснабден
имот, използван за стопански нужди.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката. Според нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), „небитов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
1
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови нужди. Това
е предвидено и в Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
действащи към исковия период. Липсва спор между страните, че договор между тях за
процесния период не е сключен, с оглед на което ищецът не може да претендира суми за
топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по
чл. 59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по
описа на СГС, както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа
на СГС).
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът
обосновава задължението на ответниците с неоснователното обогатяване на последните с
доставената им и използвана от тях топлинна енергия, доколкото въпреки отправената от
ищеца покана, страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като
собственици на имота, ответниците са ползвали топлинна енергия, доставена от ищцовото
дружество, без да я заплащат, поради което е налице неоснователно обогатяване на
ответниците, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при
липса на валидно правно основание за това.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват
обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без правно основание,
т. е. разместването на блага е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат
на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му.
Установено е по делото, че ½ идеална част от топлоснабдения имот е придобит от
ответниците с договор за доброволна делба от 2006 г., като останалата ½ идеална част е
придобита с договор за покупко-продажба през 2017 г. В случая липсата на договор за
процесния период – 01.8.2018г. до 30.4.2020г., безспорно установена по делото, е липса на
основание за получаването на топлинна енергия - като не са я заплатили ответниците са
спестили разходи, които е следвало да направят.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа
/СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи
на събраните по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз
основа на документи, представени от страните по делото, в т.ч. и от ответниците и третото
лице помагач, и в същото вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни
актове е работило, като са съобразени всички изменения в нормативната уредба за
процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от
ищцовото дружество счетоводни книги.
2
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 382394, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени въз основа
единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи, а въз основа на събраните заключения на
експертизите, при отчитане показанията на измервателни уреди относно количеството
потребена топлоенергия, което е остойностено по регулирани от държавен орган цени. В
тази връзка неоснователни са доводите на ответника за неизправност на уредите за
търговско измерване – на общия топломер в абонатната станция. От заключението на
вещото лице по приетата СТЕ се установява, че на 6.7.2017 г., 19.7.2019 г. и на 22.7.2021 г.,
респ. на всеки две години е извършена проверка, съставено е свидетелство за това и е
удостоверено, че същият съответства на одобрения тип.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените поделото писмени
доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи, че в процесния период в
имота с абонатен № 382394 е доставена топлинна енергия /по СТЕ/, без да е бил сключен
договор между страните, както и фактуриране на задължения /съгласно ССЕ /, които не са
платени и възлизат на исковите суми.
Исковете са основателни в пълните предявени размер, в които следва да бъдат
уважени, като страните следва да бъдат осъдени при квота от по ½, с оглед съсобствеността
им в процесния топлоснабден имот. Ответниците дължат и законна лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сторените
от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство, при юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери по чл.26 и чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че И. Т. Я. с ЕГН: **********
и Г. П. Я. ЕГН: **********, двамата с адрес в /адрес/, общ. С., обл. С. дължат на /фирма/,
ЕИК **********, с адрес ГР.С., /адрес/, при квоти от по ½ част от следните суми: главница
от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 522,43 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., /адрес/,
с аб.№ 382394, ведно със законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането,
3
мораторна лихва от 01.10.2018г. до 28.06.2021 г. в размер на 77,52 лева, главница за дялово
разпределение от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г. в размер на 35,70 лева, ведно със законна
лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва от 31.07.2018г.
до 28.06.2021 г. в размер на 6,87 лева, за които е издадена заповед за изпълнение от
23.9.2021 г. по ч. гр. д. № 40280/2021 г. на СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА И. Т. Я. с ЕГН: ********** и Г. П. Я. ЕГН: **********, двамата с адрес в
/адрес/ да заплатят на /фирма/, ЕИК **********, с адрес ГР.С., /адрес/, сумата от 75 лева –
разноски в заповедното и 650 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на /ФИРМА/ като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4