ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5821
гр. Бургас, 13.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120108010 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от “Пламс-2001“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от П. Т. Н. против Сливенската митрополия на БПЦ, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от митрополит Й., със светско име И.
Г. Н. за приемане за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с
идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас, с адрес ***, площ от 72648 кв.м., трайно
предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора.
Твърденията са, че ищецът е придобил през 2006г. от *** ЕООД собствеността върху
имот, представляващ сграда школа за подготовка за водолази с идентификатор ***,
построена върху държавен поземлен имот с площ от 92 дка. В последствие този терен е
разделен на два имота с идентификатори *** и ***. Ищецът е поискал да закупи и земята
под сградата, като е задвижил производство по изключването й от горския фонд.
Ответникът от своя страна е получил с решение на ОСЗ-Бургас от 12.03.2020г. поземлените
имоти, прилежащи към сградата на ищеца, като обезщетение по ППЗВСГЗГФ.
Ищецът счита, че решението на ОСЗ е неправилно, понеже в имота има сгради и
съоръжения, които са пречка тези земи да се дадат като обезщетение. С решението са
нарушени правата на ищеца и на държавата като собственици на построените сграда и
съоръжения. Не са изискани и становища от Държавната агенция по горите, от които е щяло
да стане видно, че е започната процедура по изключване на горите и земите от горския
фонд. Ето защо ищецът счита, че ответникът не е собственик на имота, понеже той не
подлежи на възстановяване или обезщетяване, а решението на ОСЗ нарушава процесуалния
и материалния закон и е необосновано. Искът е по чл.124, ал.1 ГПК.
1
Ответникът е представил отговор, с който счита иска за недопустим и
неоснователен. Заявява, че ищецът не е задвижил процедура за закупуване на имота, а и той
не е изключен от горския фонд, поради което Пламс-2001 ЕООД не може да го придобие
дори и правата на митрополията да бъдат отречени.
Оспорва се собствеността на ищеца върху сградата и се твърди, че сградата
всъщност на място представлява закрепен речен кораб. Няма доказателства, че праводателят
на ищеца е придобил сградата от държавата. Ответникът твърди също, че процесният имот е
прехвърлен от него на Ем Джи Пропъртис ЕООД с нотариален акт от 08.02.2022г. и вече не
е собственост на митрополията. Изградените сграда и съоръжения в съседния имот са
незаконни и не пречат да се реституира процесният имот. В имота, предмет на иска, няма
изградени сграда и съоръжения. Възстановяването на правото на собственост в полза на
ответника е извършено в съответствие с материалния закон. Моли се делото да се прекрати
като недопустимо, респ. искът да се отхвърли като неоснователен.
Третото лице помагач Ем Джи Пропъртис ЕООД, ЕИК *** е подало становище, с
което оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Делото е обявено за решаване след приключване събирането на доказателствата.
В срока за произнасяне по същество, съдът намира, че предявеният иск е
недопустим.
Искът е отрицателен установителен иск и е за отричане правото на собственост на
ответника върху процесния недвижим имот с идентификатор ***. Отрицателен
установителен иск обаче не може да се предявява във всеки случай, а следва ищецът да
докаже правен интерес от предявяването му.
Според Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г.,
ОСГТК правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора.
Интерес от отрицателния установителен иск може да е налице, когато ищецът
заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете
страни вещни права върху един и същ обект.
С отрицателен установителен иск може да се защитават и фактически състояния.
Такъв е случаят, при който владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест
месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик.
Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато
ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция,
ако отрече претендираните от ответника права.
Прието също така с посоченото ТР, че всяка страна, независимо от процесуалното
2
си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други
вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той
следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от
това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено
ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си,
че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на
процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от
страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава
право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за евентуалното
наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на
съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.
Несъмнено, ищецът би могъл да предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита
чрез установяването му със сила на пресъдено нещо, но тогава би се стигнало до
предявяване и на положителен установителен иск, т. е. до обективно съединяване на искове.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от
които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото,
без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
В случая ищецът твърди, че е собственик на имот, представляващ сграда-школа за
подготовка на водолази, като имотът е закупен с нотариален акт от 04.12.2006г. Твърди се,
че тази сграда е построена върху държавна земя, която е с площ от 92 дка и е била с
идентификатор № ***. В последствие поземленият имот е разделен на два отделни имота
със стари кадастрални номера № *** и № *** и нови идентификатори *** и ***.
Заявява се, че ищецът, като собственик на сградата, е задвижил процедура по
изключване на имотите от горския фонд и се е снабдил в тази връзка с положително
становище за изключването по реда на чл.14в ЗГ /отм./. Според ищеца, правото му да закупи
земята е уредено по §5 от ПЗР на сегашния ЗГ.
Районният съд намира, че при така заявените факти, ищецът не доказва правен
интерес от предявяването на иска, че ответникът не е собственик на поземления имот.
Ищецът не твърди да е собственик на имота. Той заявява правото си на
собственост само върху закупената от него сграда. Няма претенция за собствеността върху
терена. Следователно, няма заявено от ищеца самостоятелно право върху вещта, което да се
3
конкурира с правото на собственост на ответника. Ето защо, според постулатите на ТР, на
това основание искът е недопустим.
Не е налице, съгласно твърденията в исковата молба, възможност за ищеца да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от
ответника права. В мотивната част на исковата молба въобще не се говори за такъв вид
придобивания на терена от страна на ищеца. Следователно, отрицателният установителен
иск е недопустим и по тази причина.
Дори и да се счете, че посоченото ТР визира и придобиване на собствеността
върху имота и на други основания, различни от оригинерен способ или реституция, а
именно чрез сделка на покупко-продажба, съдът е на мнение, че и в този случай искът е
лишен от правен интерес. Данните сочат, че наистина по инициатива на ищеца е била
задвижена процедура по изключване на имотите от горския фонд по реда на чл.14б ЗГ /отм./,
като е налице писмо от Държавната агенция по горите, с което съгласува искането. Това
писмо е от 2007г. През 2009г. е издадено и положително становище от Държавното горско
стопанство-Бургас за изключване на имотите от горския фонд. Според чл.14г, ал.1 ЗГ
министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите издава заповед за изключване на горите и земите от
горския фонд или предлага на Министерския съвет да вземе решение. В случая заповед тези
имоти да се изключат от горския фонд няма данни да е издадена. Видно и от скицата,
приложена към исковата молба, процесният имот *** е територия, която по трайно
предназначение е горска, а се ползва за дървопроизводителна гора.
Според чл.14г, ал.2 ЗГ министърът на земеделието и храните или оправомощено от
него длъжностно лице продава, заменя или учредява ограничени вещни права върху горите
и земите по ал. 1 по реда на Закона за държавната собственост на лицето, по чието искане е
станало изключването.
Съгласно §5, ал.3 ПЗР на ЗГ /нов/ процедури, започнали по реда на чл.14г, ал.2 от
отменения Закон за горите, се довършват по досегашния ред, в случай че лицето, по чието
искане е станало изключването: 1. е подало или в тримесечен срок от влизането в сила на
този закон подаде заявление, към което са приложени всички изискуеми документи, и 2.
заплати дължимата цена по сделката в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта за
продажба, замяна или учредяване на ограничено вещно право.
В случая ищецът се позовава на §5, ал.3 ПЗР на ЗГ /нов/ при твърденията си, че
може да закупи имота, ако правото на собственост на ответника бъде отречено, но БРС
намира, че тази разпоредба е неприложима, понеже земята всъщност не е изключена от
горския фонд. Ето защо ищецът не е правоимащо лице и не може, дори и да се отрекат с
влязло в сила решение правата на Сливенската митрополия, да закупи терена.
Не на последно място, от данните по делото се установява по безспорен начин, че
сградата на Пламс-2001 ЕООД, закупена през 2006г., не се намира в процесния имот ***, а е
ситуирана в съседния имот ***, който е предмет на друго дело. Този факт се доказва от
4
скицата, приложена към исковата молба, както и от изготвената техническа експертиза. От
тях е видно именно това, че сградата-кораб /както е наречена в експертизата/, е в съседния
имот, а не в процесния и прилежащият терен към тази сграда попада изцяло в съседния
имот.
Всички тези факти водят до извод, че ищецът няма и не доказва правен интерес от
отрицателния установителен иск. Дружеството е собственик на сградата, като не претендира
собственост върху процесния терен. Ищецът не може и да закупи терена, понеже земята не е
изключена от горския фонд. Освен това сградата на ищеца въобще не се намира в процесния
имот, а е построена в съседен имот. При това положение не се доказват факти, които да
обосноват правния интерес на ищеца от прогласяването със сила на пресъдено нещо, че
ответникът не е собственик на имота. Дори и да се приеме за установено, че ответникът не е
собственик, това няма да рефектира по никакъв начин на правното положение на Пламс
2001 ЕООД, който също не твърди да е собственик, нито може да придобие собствеността.
Искът е лишен от правен интерес и следва производството по делото да бъде
прекратено като недопустимо.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски в размер на общо 1105 лева,
сбор от такса за съдебно удостоверение, депозит за експертиза и адвокатски хонорар.
Хонорарът е присъден само до размера от 700 лева тъй като ищецът направи възражение за
прекомерност. Доколкото производството се прекратява и искът не се разглежда по
същество, платеният хонорар от 9215.37 лева е прекомерен и трябва да се намали.
Третото лице помагач няма право на разноски на основание чл.78, ал.10 ГПК и
такива не му се присъждат.
Така мотивиран Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.
ОСЪЖДА “Пламс-2001“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П. Т. Н. да заплати на Сливенската митрополия на БПЦ, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от митрополит Й., със светско име И. Г. Н. сумата
от 1105 лева /хиляда сто и пет лева/ разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ем Джи Пропъртис ЕООД, ЕИК *** за
присъждане на разноските по делото.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщението пред
Бургаския окръжен съд.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6