№ 5787
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110211850 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Л. М. Т., ЕГН
********** срещу електронен фиш серия К № 5925714, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 2 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че електронният фиш не отговоря на изискванията
на АПК за административен акт, тъй като не съдържа данни за органа, който
го е издал, данни за длъжностното лице, което го е издало, липсва подпис и
дата на издаване. Жалбоподателят посочва, че същият не притежава
шофьорска книжка, а също така в електронния фиш не е посочен адрес и
способ, по който следва да се представи шофьорската книжка на лицето,
което е управлявало автомобила.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично.
В пледоарията си по съществото на делото заявява, че не притежава
шофьорска книжка, а автомобилът се ползва от сина му и съпругата на сина
му, но не може да посочи преди една година кой го е управлявал. Посочва, че
според АПК не може да се връчва административен акт 1 година след
издаването му. От съда иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
1
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
представител на въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на
обжалвания електронен фиш и се иска потвърждаването му. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На
15.03.2022 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1193 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка №06-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г.
На 08.05.2022 г. в 13:57 часа в гр. София по бул. „Околовръстен път” с
посока на движение от ул. „Бизнес парк“ към бул. „Свети Климент Охридски“
било управлявано моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ситроен“ модел „******” с ДК № *********, собственост на жалбоподателя
Л. М. Т., ЕГН **********. До номер 257 на бул. „Околовръстен път”
горепосочената видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 с фабричен номер MD1193 заснела цитираното
моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а
именно 67 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за
населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта
бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата и било заснето разположението на видео-радарната система.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна
база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен
неговият собственик Л. М. Т., ЕГН **********. Въз основа на горното бил
издаден процесният електронен фиш серия К № 5925714, с който на
собственика на заснетия лек автомобил, който било извършено нарушението
– жалбоподателя Л. М. Т. било наложено административно наказание „глоба”
в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш
било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а
установената скорост на движение на автомобила - 64 км/ч., т.е. допуснато
било превишение на разрешената скорост с 14 км/ч.
На неустановена дата препис от електронния фиш бил връчен на
жалбоподателя Л. М. Т., който не депозирал декларация по чл. 189, ал.5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а на 12.06.2023 г. подал заявление, имащо характер на
жалба срещу електронния фиш до АССГ, което впоследствие било
2
препратено по компетентност на СРС.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за
последваща проверка №06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 08.05.2022 г.,
заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, справка
„Картон на водача“.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка №06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
на средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от
посочения тип средство за измерване с фабричен номер MD1193 е преминало
последваща проверка за техническа изправност на 15.03.2023 г. – тоест 2
месеца преди заснемане на процесното нарушение. В протокола е посочена и
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия, а именно
+/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена
скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по делото –
фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и
място именно лек автомобил марка „Ситроен“ модел „******” с ДК №
********* е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над
максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
от 08.05.2022 г., а именно на бул. „Околовръстен път” до № 257, с посока на
движение на контролираните автомобили от ул. „Бизнес парк” към бул.
„Свети Климент Охридски”. В протокола е отразено, че режимът на
измерване е бил стационарен – тоест техническото средство не е било
монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано
неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на
приближаващите автомобили. Към протокола е представена и фотоснимка,
установяваща разположението на видоесистемата. В самия протокол е
отразено, че не е бил поставен пътен знак, въвеждащ ограничение, различно
от общоважимото в населено място по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а именно 50
км./час.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение е бил собственост на Л. М. Т., ЕГН **********.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
3
Жалбата изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ
на обжалване акт. По делото не са налични данни за датата на връчване на
екземпляр от електронния фиш, поради което съдът намира, че жалбата не е
просрочена и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалвания
акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото
на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално
разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е
движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от
техническото средство. Неоснователен е доводът за незаконосъоразност на
електронния фиш поради обстоятелството, че в него не е посочена датата на
издаване и физическото лице – негов издател. Както вече беше посочено
изискването на чл. 57, ал.1 т. 1 и т. 2 от ЗАНН се прилага към наказателното
постановление, но не и към електронния фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, уреждаща съдържанието на електронния фиш, не съдържа
изискване за посочване на конкретно физическо лице, което е издател на
електронния фиш, нито същият да е подписан, нито датата на издаването му.
По отношение възражението за недопустимост за връчване на
административен акт 1 година след издаването му, следва да се посочи на
първо място, че в самия електронен фиш не е посочена дата на издаването му,
като законът не изисква такава да бъде посочена. На следващо място по
делото не са ангажирани доказателства относно датата на връчване на
екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, но след като заявлението,
имащо характер на жалба е подадено на 12.06.2023 г. /а в него е посочено, че
фишът е получен на 09.06.2023 г./, то следва извод, че най-късно 6 месеца
след датата на нарушението /а не 1 година/ жалбоподателят е узнал за
издадения срещу него електронен фиш. Отделно от това електронният фиш
не представлява административен акт по смисъла на АПК, а специфичен
санкционен акт, към който са приложими съответните разпоредби на ЗДвП и
ЗАНН, които разпоредби не предвиждат срок за връчване на наказаното лице.
4
Целта на връчването на екземпляр от електронния фиш е да се уведоми
наказаното лице за наложеното му административно наказание, а от друга
страна да се постави началото на течението на срока за обжалване. В случая
липсата на безспорни доказателства относно датата на връчване на екземпляр
от електронния фиш на жалбоподателя е обусловило извод на съда, че
жалбата не е просрочена, поради което е разгледана по същество.
Жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като е атакувал
електронния фиш с жалба пред съда, поради което не може да се приеме, че
правото му на защита е било накърнено по какъвто и да било начин, още по-
малко с това, че електронният фиш му е връчен 6 месеца след датата на
нарушението.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал.2 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В процесния случай нарушението е установено с видео-радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2, представляваща
одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и
5
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър,
като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък /за
което е съставен и протокол рег. № 4332р-24380, съобразно изискванията на
чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство -
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 е одобрен тип средство за измерване, същата е вписана в регистъра на
БИМ под номер В-46 със срок на валидност до 13.06.2027 г., като устройство
от този тип с фабричен номер МD1193 /с което е установено нарушението/ е
преминало последваща проверка на техническата му изправност два месеца
преди датата на нарушението, поради което същото към 08.05.2022 г. е било
технически изправно и годно да установи и заснеме процесното нарушение.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на
автомобила е била 67 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 км./час, поради което коректно във фиша е отразена
скорост от 64 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка
дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът
констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс
като инкриминираната скорост е намалена на 64 км./ч., т.е. отчетено е
превишение от 14 км./ч., а не от 17 км/час, което обстоятелство се явява в
полза на жалбоподателя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран. Обстоятелството, че в електронния фиш не е посочено дали от
тази установената скорост на движение е приспадната или не възможната
грешка не накърнява по никакъв начин правото на защита на наказаното лице,
доколкото е съществено, че тази грешка в действителност е била отчетена и
жалбоподателят е санкциониран за по-малко превишение на максимално
разрешената скорост.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с
номер на устройството МD1193 е било заснето управление от неизвестен
водач на процесния автомобил със скорост от 67 км./ч. (преди отчитане на
възможна грешка от 3 км./час от засечената скорост) при ограничение от 50
км./ч., валидно за населено място, с което съдът намира, че от обективна
страна е нарушена разпоредбата на чл. 21 вр. ал. 1 ЗДвП. Установеното
превишение на максимално разрешената скорост след приспадане на
възможната грешка е с 14 км./ч.
6
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя Л. М. Т., ЕГН
**********. След получаване на електронния фиш в съответната структура на
СДВР не е представена декларация от последния в качеството му на
собственик на заснетото МПС с посочване на лицето, което на процесната
дата е управлявало заснетия автомобил. Законът ясно е посочил /което е
вписано и в електронния фиш/, че наказаното лице разполага с възможност да
подаде декларация, в която да посочи кой е управлявал автомобила. В такава
хипотеза издаденият на собственика електронен фиш се анулира и се издава
такъв на посоченото в декларацията лице. Жалбоподателят не е депозирал
такава декларация, а е оспорил фиша с жалба до съда. Член 188 ал. 1 от ЗДвП
предвижда изрично отговорност за собственика дори и в хипотеза, в която не
е управлявал лично МПС с което е извършено нарушение, ако не посочи кой е
управлявал автомобила. След като жалбоподателят не е посочил лицето, на
което е предоставил автомобила, то съдът намира, че правилно именно той
като собственик на МПС, с което е извършено нарушение е бил санкциониран
за последното. Не може да бъде споделено като основателна причина за
неподаване на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП заявеното от
жалбоподателя, че в електронния фиш не е било посочено къде следва да се
подаде декларацията, заедно с копие от шофьорската книжка. На първо място
тази възможност /за подаване на декларация относно лицето, което е
управлявало МПС/ следва от закона, като вписването й в електронния фиш
цели да информира санкционираните лица за съществуването й и по този
начин да се обезпечи санкционирането на действителния извършител на
нарушението. В самото заявление е посочено, че жалбоподателят е открил
адрес на издателя на електронния фиш, а именно гр. София, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 4, 1113, район „Изгрев“, кв. „Дианабад“ тоест очевидно е, че
същият е установил адреса, на който е могъл да изпрати декларацията и
СУМПС на лицето, управлявало автомобила, но не е сторил това. Следва да
се държи сметка, че самият жалбоподател заяви, че не може да посочи кое
лице е управлявало автомобила му на инкриминираната дата, така че дори и в
електронния фиш да беше посочен точен адрес, до който да се изпрати
декларацията, то с оглед заявеното от жалбоподателя такава не би била
подадена.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 14км./ч.
в населено място законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия текст е
предвидил глоба в размер на 50 лева. Размерът на глобата е определен в
абсолютен размер, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно. Възражението, че глобата е неясно посочена,
тъй като веднъж е определена на 50 лева, а впоследствие, че следва да се
заплатят 35 лева е неоснователно, тъй като изрично е отразено, че посочената
сума от 35 лева представлява 70 % от размера на наложената глоба, който
намален размер е дължим в случай на доброволно заплащане на глобата в 14-
дневен срок от получаване на електронния фиш.
7
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а от друга страна
превишаването на максимално допустимата скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и евентуално засягане на здравето и живота на
участниците в движението.
По изложените съображения съдът намира, че издаденият електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане в писмените бележки от
страна на представител на въззиваемата страна съдът следва да присъди в
полза на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и обема на извършената от процесуалния
представител работа.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5925714, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 2 от Закона за
движение по пътищата на жалбоподателя Л. М. Т., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗДвП Л. М. Т., ЕГН
********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8